Р Е
Ш Е Н
И Е №260045
15.04.2022
година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №145 по описа за 2021г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”,
ул.“Околовръстен път” №260, представляван от изпълнителните директори Димитър
Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова, със съдебен адрес ***, партер, адв.Светозар
Златанов, против А.А.Х.
с ЛНЧ:********** с адрес ***, и място на стопанска дейност гр.Хасково, ул.“Бачо
Киро“ №9А, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 10.12.2014г. между него, в качеството му на кредитор,
и ответника, в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за
потребителски кредит с № FL753885, по силата на който ищецът
предоставил на
ответника кредит в размер на 5117лв., а кредитополучателят
се задължил да
върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени с
договора. Към
договора за кредит била
подписана и методология за определяне на референтния лихвен процент „Прайм“ по потребителски кредити,
както и погасителен план, представляващ неразделна част към договора съгласно
чл. 7, ал. 1 от него, с който
и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се
до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края
за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На
10.12.2014г. ответникът
усвоил предоставения кредит в
размер на 5117лв., което се доказвало
от банково бордеро № 4416629 от 10.12.2014г. Горните обстоятелства доказвали, че между страните било
възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор. Въпреки
установените клаузи между страните, считано от 10.03.2017г. ответникът трайно преустановил погасяването на кредита
съобразно условията, които били уговорени
в чл. 7 и чл. 8 от договора. Съгласно чл. 15 от същия, при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец имала правото да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем. На
това основание и поради неплащането
на дължими по договора погасителни вноски,
на 27.11.2018 г. при спазване на условията на чл. 15 от договора за кредит,
банката обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
изрично уведомила ответника
чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено чрез нотариус Нели Тончева,
с peг. №078
на НК и р-н на действие PC-Хасково.
Нотариалната покана била
редовно връчена чрез пълномощник на ответника - Росица Георгиева Петрова. Твърди се, че освен неиздължена главница
в размер на 2732,91лв., ответникът
дължал на банката и възнаградителна
лихва в размер на 303,71лв. за периода от 10.03.2017 г. до 27.11.2018 г.;
мораторна лихва в размер на 247,36лв, за периода от 10.03.2017 г. до 27.11.2018
г.; неиздължени такси по договора в размер на 124лв. за периода от 10.03.2017г.
до 04.12.2018г., дължими на посочени в
исковата молба договорни основания. С оглед
обявената предсрочна изискуемост на кредита и в изпълнение на
чл. 15 от договора за кредит, ищецът подал пред Районен съд–Хасково
заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, което било отхвърлено и в
изпълнение на чл. 415, ал. 3, предл. 2-ро, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът указал на ищеца да предяви осъдителен иск
за вземането си в едномесечен срок,
вследствие на което за същия възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск.
Предвид изложеното, ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му заплати
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Назначеният
на ответника особен представител адв. В.Ч. депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, в
който заявява, че иска е допустим, но
неоснователен. Твърди, че не е налице
идентичност между представения договор за банков кредит и банковото бордеро;
липсвали доказателства, че сумата е изтеглена от банковата сметка на ответника
и такива на коя дата е станало това. Оспорва, че е налице безспорно възникнало
облигационно отношение между страните. При трайно преустановено погасяване на
кредита на 10.03.2017г., банката незаконосъобразно била обявила предсрочна
изискуемост на същия на 27.11.2018г. Прави възражение за изтекла на
10.03.2020г. погасителна давност за принудително събиране на задълженията от
кредитора. Счита начислените размери на исковата претенция за незаконосъобразни
и недоказани и противоречащи на разпоредбите ЗПК. Твърди, че в процесния
договор за банков кредит липсва конкретизация на метода за изплащане на
месечните вноски, както и че за да бъде допустим предявения иск, следвало да
бъде представен по делото и оригинала на издадения на основание чл. 14 от
процесния договор запис на заповед.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По силата на договор за
потребителски кредит от 10.12.2014г. ищцовата банка предоставила кредит в
размер на 5117лв. на ответника за пълно предсрочно погасяване на задължение по
договор при съответно договорените между страните условия, подробно разписани в
договора. Към договора има изготвен погасителен план, подписан също от
страните. С банково бордеро от 10.12.2014г. по сметката на ответника е
преведена сумата от 5117лв. От приложеното удостоверение за актуално състояние
на „А Инвест 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Хасково, ул.“Бачо
Киро“ №9а, се установява, че ответникът А.А.Х. е едноличен собственик на
капитала и управител на това дружество. На 28.09.2018г. ищцовата банка изпраща
до ответника нотариална покана, с която го уведомява, че обявява кредита по
сключения между страните на 10.12.2014г. договор за предсрочно изискуем и
кредитополучателят дължи съответно визираните в поканата суми. Тази нотариална
покана е връчена срещу разписка на пълномощника на ответника Росица Георгиева
Петрова. При извършена служебна справка в ТР се установява, че гръцкият
гражданин А.А.Х., който е ответник в настоящото производство е управител на още
едно дружество, регистрирано в България, а именно „Еф Ес Фруит“ ЕООД, ЕИК
*********, а едноличен собственик на капитала на това дружество е Росица Георгиева
Петрова.
Въз основа на подадено
заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2946/2018г. по описа на
РС-Хасково, по което с разпореждане от 11.03.2019г. заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено, тъй като
не е установена адресна регистрация на длъжника на територията на България.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице сочи, че размерът на неизплатеното задължение на А.А.Х.,
съгласно договор за потребителски кредит №FL753885 от 10.12.2014г. възлиза на 2732,91лв. – главница към 04.12.2018г.;
303,71лв. – възнаградителна лихва за периода 10.04.2017г. – 27.11.2018г.
включително; 227,52лв. – мораторна лихва за периода 11.03.2017г. – 04.12.2018г.;
90лв. – такси по договора за периода 10.03.2017г. – 04.12.2018г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми.
Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415
от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на
ищеца по повод сключен договор за кредит.
Разгледан по същество,
така предявения иск се явява частично основателен, поради следните съображения.
Между страните по делото е сключен договор за банков кредит, по силата на който
ответникът в качеството на кредитополучател получава сумата от 5117лв. Превеждане
на тази сума по банковата сметка на ответника от страна на банката кредитодател
се установява от представеното с исковата молба банково бордеро. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на назначения на ответника особен
представител, че това банково бордеро не кореспондира с процесния договор за
кредит. Напротив, по категоричен начин от банковото бордеро се установява, че
напълно съответства като сума, дата и номер на референцията на процесния
договор за кредит. Посочената дата, на която банката е извършила превод на
сумата от 5117лв. по банковата сметка на ответника, е 10.12.2014г. В бордерото
е посочен номер на референция 4416629, който напълно съответства на номера на
сделката, визиран в погасителния план към процесния договор за кредит с № FL753885 от 10.12.2014г. Следва да се има предвид, че този погасителен план е
подписан и от двете страни. Същевременно при извършената проверка вещото лице
също установява съотносимосттта на банковото бордеро към процесния договор за
кредит, сключен между страните. Неоснователно е също така възражението на
назначения на ответника особен представител относно обстоятелството, че не се
установява сумата по кредита да е била изтеглена от банковата сметка, по която
е преведена. Доколкото договора за заем е реален договор, то същият се счита
сключен от датата на която кредитодателя предоставя фактически заемната сума на
кредитополучателя, поради което въпроса дали същата е изтеглена и кога от
сметката от самия кредитополучател е ирелевантен за момента на сключване на
договора. Действително, както е посочено в отговора на исковата молба банката е
имала възможност да обяви в много по-ранен момент предсрочната изискуемост на
кредита, като по делото не става ясно защо е настъпило подобно забавяне. Но в
тази връзка неоснователно се явява възражението на ответната страна за
настъпила погасителна давност на вземането на банката към 10.03.2020г., тъй
като още на 11.12.2018г. е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Ето защо, дори да се приеме, че коректната дата, на която
е следвало да се обяви предсрочната изискуемост на кредита е именно посочената
в отговора на исковата молба 10.03.2017г., то няма как да се приеме, че е
настъпила погасителна давност по отношение на вземането на банката, тъй като
много преди това е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч.гр.д.№2946/2018г. по описа на РС-Хасково. Настъпването на
предсрочната изискуемост им както субективен, така и обективен елемент, като и
двата са налице в настоящия случай. Несъмнено банката – кредитодател е обявила
кредита за предсрочно изискуемост поради неизпълнение на задълженията на
ответника – кредитополучател, като е изпратила до последния това свое изявление
с нотариална покана, връчена на неговия пълномощник Росица Георгиева Петрова. Въпреки
че по делото няма представено пълномощно на това лице, съдът приема, че
действително същото е притежавало пълномощия да получи поканата от името на
ответника, тъй като при справка в ТР става ясно, че ответникът е управител на
дружество, на което пък Росица Георгиева Петкова е едноличен собственик на
капитала. При същата служебна справка в ТР се установява също така, че няколко
години преди това ответникът е прехвърлил своя дружествен дял на Росица
Георгиева Петкова, а именно на 21.03.2014г. Ето защо, съдът приема, че предвид
тези техни отношения действително са били налице пълномощия, дадени в полза на
Росица Георгиева Петкова за получаване, съответно предаване на книжата на
ответника. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането на банката по процесния договор за кредит,
като са изпълнени всички условия за това, а именно наличието на конкретно
волеизявление на банката и достигане на същото до ответника.
По отношение на размера
на предявения иск съдът кредитира изцяло депозираното от вещото лице заключение,
като счита, че следва да се уважи частично по отношение на мораторната лихва и
таксите по договора и изцяло досежно претендираните главница и възнаградителна
лихва. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумите от 2732,91лв. – главница, 303,71лв. – възнаградителна
лихва
за периода от 10.03.2017 г. до 27.11.2018 г.; 222,36лв. – мораторна лихва за периода от 10.03.2017 г. до 27.11.2018
г. и неиздължени такси по договора в размер на 90лв.
за периода от 10.03.2017г. до 04.12.2018г., а в останалата част
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни до пълните предявени
размери за мораторна лихва за сумата над 222,36лв. до 247,36лв. и за такси за
сумата над 90лв. до 124лв.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото производството в общ размер на 1311,93лв.,
от които 129,66лв. за държавна такса за образуване на настоящото исково
производство; 562,27лв. – адвокатско възнаграждение; 370лв. – депозит за особен
представител; 250лв. – депозит за вещо лице в заповедното производство, както и
в заповедното производство 68,16лв. за държавна такса и 419,14лв. за адвокатско
възнаграждение, или общо за двете производства 1799,23лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.Х. с ЛНЧ:********** с адрес ***,
и място на стопанска дейност гр.Хасково, ул.“Бачо Киро“ №9А, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”, ул.“Околовръстен
път” №260, представляван от изпълнителните директори Димитър Борисов Шумаров и
Петя Николова Димитрова, със съдебен адрес ***, партер, адв.Светозар Златанов, сумите от 2732,91лв. – главница, 303,71лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.03.2017 г. до 27.11.2018
г.; 222,36лв. – мораторна лихва за периода от 10.03.2017 г. до 27.11.2018
г. и неиздължени такси по договора в размер на 90лв. за
периода от 10.03.2017г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.12.2018г. до окончателното изплащане, дължими по договор за потребителски
кредит №FL753885/10.12.2014г., сключен между страните, като исковете в останалата част до
пълните предявени размери от 247,36лв. за мораторна лихва и 124лв. за такси по
кредита, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.А.Х. с ЛНЧ:********** с адрес ***,
и място на стопанска дейност гр.Хасково, ул.“Бачо Киро“ №9А, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”, ул.“Околовръстен
път” №260, представляван от изпълнителните директори Димитър Борисов Шумаров и
Петя Николова Димитрова, със съдебен адрес ***, партер, адв.Светозар Златанов, направените в настоящото и в
заповедното производство разноски в
размер общо на 1799,23лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :