Решение по дело №1272/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на „МИО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Димчо Дебелянов“ № 11, представлявано от П. Л. Л. срещу Решение № 373 от 21.10.2024 г., постановено по АНД № 925/24 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден ЕФ № ********** от 18.08.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „МИО“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно отменен и издаденият електронен фиш. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Венчев, който по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение, съответно да отмени издадения електронен фиш. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

За ответника, редовно призован, се явява юриск. И., която моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди оспоренто решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност а адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 18.08.2021 г., в 10.55 ч., ППС товарен автомобил „Влекач Скания Р560 ЛА 6х4 МНА“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 26500, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на „МИО“ ООД, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Собственикът на процесното ППС е санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички нормативно предвидени предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Също така е намерил наложеното наказание за справедливо, като не е нарушен принципа за пропорционалност на наказанието с извършеното деяние.

Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, като санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението. Съдът на Европейския съюз сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

В конкретния случай приложената санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност.

Налагането на санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. По отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС – се налага изводът, че оспореният пред РС – Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Освен това видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 18.08.2021 г., като същият е връчен на санкционираното дружество на 07.06.2024 г.

Съгласно редакцията, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е променил текста й, според който: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението предвижда: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Систематичното и сравнително тълкуване на цитираните разпоредби в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в от ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

По изложените съображения и след извършената служебна проверка по чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решението на Районен съд – Пазарджик следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденият електронен фиш.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от жалбоподателя ще следва да се осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 850 лева, от които 550 лева за първата инстанция и 300 лева за касационната инстанция. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на разноските, предвид на това, че същите са в размер под минималния.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 373 от 21.10.2024 г., постановено по АНД № 925/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „МИО“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на „МИО“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Димчо Дебелянов“ № 11, представлявано от П. Л. Л., сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, направени по делото разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.