Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 07.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. №2014
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
Предявени са от М.Л.П., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Ц.Г.П., ЕГН **********, с
адрес *** и Г.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
два субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за следните суми: по отношение на
първата ответница - 300 лева, представляваща задължение по договор за заем от 08.04.2016г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.12.2016г. до 11.08.2017г.
в размер от 100 лева, както и законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изпълнение на задължението; по отношение на втория ответник –
сумата от 2000 лева, представляваща задължение по договор за заем от
12.01.2016г., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.05.2016г.
до 11.08.2017г. в размер на 300 лева, както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изпълнение на задължението; предявен е и
иск срещу двамата ответници при условията на солидарност за сумата от 360 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди във връзка с неизпълнение на
задължението на всеки от ответниците за връщане на заемната сума.
Ищцата твърди, че на четири дати дала на ответницата Ц.П. заем в общ размер от 2000 лева, от които на 10.12.2015г. – 50 лева лично, на 15.12.2015г. – 150 лева, на 25.01.2016г. – 500 лева и на 08.04.2016г. – 1300 лева по банков път, което се установявало от представена операционна бележка и дебитна сметка. Твърди, че сумите били предадени в присъствието на свидетели. Сочи, че от общата сума от 2000 лева, ответницата й върнала 1700 лева, като дължими останали 300 лева. Претендира и лихва за забава върху сумата за периода от м.12.2016г. до 11.05.2017г.
Излага, че на ответника Г.Н. предала лично сумата от 2000 лева на 12.01.2016г., които изтеглила от спестовната си книжка в Банка *** – Враца, което също било осъществено в присъствието на свидетели. Ответникът обещал да върне сумата като изплаща по 200 лева месечно, считано от 01.05.2016г., но не изпълнил задължението си. Претендира и лихва за забава върху сумата за периода от м.05.2016г. до 11.05.2017г.
Сочи, че във връзка с предоставените заеми е претърпяла имуществени вреди, които се изразяват в разходи за път, храна, дневни, които оценява на сумата от 360 лева. Счита, че те се дължат от ответниците при условията на солидарност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 е постъпил отговор от ответниците, които оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Излагат съображения, че по отношение на първата ответница искът е недопустим, тъй като от представените доказателства се установява, че нейният съпруг П.П. е върнал паричния запис. Сочи, че липсват доказателства, от които да се установява че страните са били в облигационни отношения. Оспорва изложените в исковата молба факти. Оспорва допускането на гласни доказателствени средства. Претендират разноски.
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
представените два броя операционни бележки, че ищцата М. Л. П. е изтеглила от
собствената си сметка в „Банка ***” ЕАД сумата от 2000 лева на 12.01.2016г. и
1300 лева на 08.04.2016г.
От представена
покана – потвърдително за паричен превод № B300000TLHVA и разписка № B300000TLHVA се установява,
че ищцата Ц.Г.П. е изпратила чрез пощенски запис сумата от 300 лева на П. Митов
П.. От обясненията на ищцата Ц.П., дадени по чл.176 ГПК се установява, че
преводът на сумата от 300 лева е във връзка с получен от ищцата заем от 2000
лева, чието връщане е уговорено разсрочено по 200 лева на месец, като
посочените 300 лева са последните дължими.
По делото са
изслушани трима свидетели – В.Д., И. Й. и П.П.. Свидетелят П.П. е съпруг на
ищцата, поради което неговите показания са преценени от съда, съобразно чл.172 ГПК във връзка с всички останали данни по делото, като е взел предвид
възможната му заинтересованост от изхода на спора.
Свидетелят Й.
заявява, че е присъствала на разговор между ищцата М. и ответникът Г. на
10.08.2016г., от който разбрала, че ответникът дължи на ищцата сумата от 2000
лева, като имало уговорка през месец септември и октомври 2016г. да не връща
пари, а да започне от месец ноември 2016г. и че в случай, че не може да върне
заема, ще й даде колата си. В същия разговор ответникът споменал, че майка му
дължи на ищцата 300 лева. Свидетелят заявява, че от ищцата знае, че ответникът Г.
й е искал пари на заем, както и сумата, която му е предоставила. Не може да
посочи каква е била уговорката за връщане на парите, информацията, с която
разполага й е била споделена от ищцата М.. При провеждане на разговора между М.
и Г. те са се намирали на около три метра от нея, а тя се е намирала в
автомобила на М., като единствено са си говорили за парите, които се дължат от Г.
и Ц..
Свидетелят П.
сочи, че ищцата неколкократно давала пари на заем на ответницата Ц. през 2016г.
Сочи, че на 12.01.2016г. съпругата му изтеглила сумата от 2000 лева от „Банка ***”
ЕАД и я предала в заем на ответника Г., който се задължил да ги връща по 200
лева на месец считано от месец май 2016г. Твърди, че придружава съпругата си
навсякъде, включително в банката при тегленето на сумата от 2000 лева. След
това на 25.01.2016г. М. дала на Ц. сумата от 500 лева. На предаването на сумите
присъствала и свидетелката Д.. Ц. изпълнявала задължението си да връща заетите
суми, но се налагало те двамата с М. да ходят до нейния дом, за да получават
парите. През април 2016г. М. дала на Ц.
още един заем от 1300 лева. Уговорили се че през м. септември и октомври 2016г.
няма да връщат пари, като ще подновят изплащането през м. ноември 2016г.
Ответницата Ц. останала задължена с още 300 лева. Отказал да получи изпратения
от нея пощенски запис за 300 лева, тъй като парите се дължали на съпругата му,
не на него. Ответникът Г. не бил върнал никакви пари, като бил заявил, че ако
не върне заема ще предостави автомобила си на ищцата.
Свидетелят Д. е
потвърдила, че е виждала М. да дава сумата от 500 лева, тъй като тя е била с
нея и съпруга й пред блока на Ц., където те са я чакали в колата и са преброили
парите. От М. знаела, че тя е дала на Ц. и още 2000 лева. Не знаела М. да е
давала пари на друг човек. При тегленето на сумите от „Банка ***” ЕАД
свидетелката присъствала, чакала в колата заедно със съпруга й – свидетеля П.,
а в банката влязла само М.. След като изтеглила парите М. ги дала на Ц., като
за размера на сумата показала на свидетелката спестовната книжка, в която било
отбелязано, че е изтеглила 2000 лева.
Показанията на
свидетелите са непротиворечиви относно обстоятелството, че ищцата М. е дала
заем на ответницата Ц.. Не се установява безспорно точният размер на получените
заеми, но се установи, че неиздължена е останала сумата от 300 лева. Пощенският
запис за сумата от 300 лева и обясненията на ответницата Ц. по чл.176 ГПК
потвърждават, че тази сума е останала неиздължена от получения от нея заем,
предоставен от ищцата М..
По отношение на
твърденията в исковата молба за предоставен заем на ответника Г. в размер на
2000 лева са налице съществени противоречия в показанията на всички свидетели. Свидетелят
П. твърди, че сумата от 2000 лева е била предадена на ответника Г.Н. пред
„Банка ***” ЕАД след като двамата с ищцата М. са били в сградата на банката,
откъдето тя е изтеглила парите. Свидетелят Д. заявява, че е чакала в колата,
паркирана пред клон на „Банка ***” ЕАД ищцата М., която влязла в банката сама и
изтеглила пари, които предала на ответницата Ц.. За размера на сумата разбрала
от спестовната книжка, която й била показана. Твърденият на ищцата и
показанията на свидетеля П., които ги потвърждават, че М. е станала поръчител
на ответниците по заем, заявен в „Банка ***“ ЕАД не се потвърждава от приетото
по делото доказателство – Удостоверение изх. №3294/30.10.2017г. от „Банка ***“
ЕАД, в което е посочено, че банката не разполага с информация дали е подавано
заявление за предоставяне на паричен заем от ответниците.
Съдът намира, че
дадените от свидетеля Д. показания за последователни, не съдържат вътрешни
противоречия и следва да бъдат ценени. Представената епикриза от МБАЛ „******”
АД на В.Д. не сочат същата да е в психично състояние или да има заболяване,
което препятства възприемането и възпроизвеждането на факти от
действителността, както и разбирането на свойството и значението на същите. От
друга страна показанията на свидетелят П. следва да бъдат ценени с оглед
неговата вероятна заинтересованост от изхода на спора. Същите противоречат
изцяло на показанията на свидетеля Д. по отношение на обстоятелствата, свързани
с получения от Г.Н. заем. В подкрепа на показанията на свидетеля П. не могат да
бъдат взети предвид и показанията на свидетеля Й.. Същата сочи, че за дадените
заеми е разбрала от ищцата, а единственото й пряко лично наблюдение е разговор,
проведен на три метра от нея, в който ответникът бил казал, че дължи на М. 2000
лева, а майка му дължи 300 лева, като не станало ясно на какво основание, за
обстоятелството, че сумата е предадена в заем свидетелят научил от ищцата. С
оглед изложеното съдът намира, че в посочената част показанията на свидетелят П.
и свидетелят Й. не следва да бъдат ценени.
Не следва да
бъдат обсъждани представените по делото жалба и постановление за отказ да се
образува досъдебно производство, тъй като актът на прокуратурата няма
задължителен характер за настоящия съдебен състав, а представената жалба е
едностранен частен документ, изходящ от ищцата, който съдържа изгодни за нея
факти и представлява наведени от нея твърдения, които нямат доказателствена
стойност.
При така
установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за
забава.
По отношение на
иска срещу Ц.П.:
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата М.П. и ответницата
Ц.П. е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем от 08.04.2016г.
Договорът за заем е неформален и реален. За действителността на същия не е
задължителна писмена форма. За да е валиден е необходимо да е предадена на заемополучателя
определена парична сума. В случая съдът приема, че паричната сума по договора
за заем в размер на 1300 лева е предоставена от ищеца на ответника въз основа
на изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелите Й. и П., както и от
обясненията на ответницата Ц. по чл.176 ГПК. Косвено доказателство в тази
връзка е и представения пощенски запис за сумата от 300 лева, който
представлява признание за дължимост на сумата във връзка с дадените обяснения
от страната, която е потвърдила, че преводът е във връзка с получен от нея заем
от ищцата. Изпратеният пощенски запис за сумата от 300 лева на името на съпруга
на ищцата не може да бъде приет за редовно изпълнение на задължението и
неприемането му не може да доведе до изпадане в забава на кредитора. Сумата е
предоставена на разположение на лице, различно от кредитора. За да се освободи
от задължението си за плащане, длъжникът следва да предостави сумата на своя
кредитор, на упълномощено от него лице или да я постави на негово разположение
като я внесе по сметка на негово име. Горното не е изпълнено, фактът, че
получателят на записа е съпруг на кредитора не обосновава извод, че същият е
упълномощен да получи плащането. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен до размера от 300 лева.
Падежът на
задължението не се установява от събраните по делото доказателства. С оглед на
това се прилага чл.84, ал.2 от ЗЗД – „Когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора”. Не са
представени доказателства ищцата да е отправяла покана за плащане към
ответницата Ц. преди подаване на исковата молба и на коя дата е сторено това,
поради което и акцесорния иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава в размер от 100 лева за
периода 01.12.2016г. до 11.08.2017г. се явява неоснователен.
По отношение на
иска срещу Г.Н.:
Не се установи от
събраните по делото доказателства ищцата М.П. да е предала процесната сума от
2000 лева на ответника, поради което между тези страни не се установи наличие
на облигационна връзка. Съдът вече изложи наличие на противоречие в показанията
на свидетелите относно това обстоятелство, поради което същото не може да бъде
прието за безспорно установено при условията на пълно и главно доказване. В
случаите, в които страната носи доказателствена тежест за дадено обстоятелство,
то следва да се установява безспорно от събраните доказателства, без да има
такива доказателства, които разколебават неговата истинност. В доказателствена
тежест на ищеца е установяване на тези обстоятелства, което в случая не бе
проведено успешно. Показанията на свидетеля Д. са събрани именно за
установяване на това обстоятелство, като тя отрече да е запозната ищцата да е
давала заем на друг освен ответницата Ц.. Изслушването на свидетеля е поискано
от ищеца, но не съществува процесуална възможност страната да се откаже от вече
събрани по делото свидетелски показания. Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ищеца, че показанията не са достоверни с оглед
здравословното състояние на свидетеля. Както съдът вече изложи в представената
епикриза на свидетеля Д. не е отбелязано същата да не може да разбира
обстоятелства от действителността и да не може да ги възпроизвежда.
Неоснователен е и предявения акцесорен иск за присъждане на обезщетение за
забава в размер от 300 лева за периода от 01.05.2016г. до 11.08.2017г.
По иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Съдът неправилно
е квалифицирал искът като такъв по чл.45 ЗЗД, като в действителност същият
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.82 ЗЗД. Предпоставките
за основателност са: 1) валидно сключен договор; 2) неизпълнение; 3) претърпени
вреди; 4) причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Съдът намира,
че не е налице основание за отмяна хода по същество, тъй като релеватните факти
са били указани на страните.
Установи се
наличие на облигационно задължение и неизпълнение по него единствено на
ответницата Ц.. Не бе установено в какво са се изразили претърпените от ищцата
вреди. Единствено свидетелят П. е посочил, че ответницата е връщала заемната
сума на части в нейния дом, за което ищцата е следвало да се придвижва до него,
за което е правила разходи. Не бяха представени никакви доказателства, от които
да се установи размерът на претърпените вреди и посочените разходи, поради
което искът не е доказан. По отношение на ответника Г.Н. не бе установено
наличието на нито една от предпоставките за ангажирането на отговорността му по
чл.82 ЗЗД. Не се установи и наличие на основание за ангажиране на солидарната
им отговорност.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Ц.П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски за държавна такса по исковете срещу нея и платеното адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 296,05
лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът също дължи разноски на ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в общ размер на 270,59 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Г.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на М.Л.П., ЕГН **********, с адрес *** ,
на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата
от 300 лева /триста лева/, представляваща част от задължение по договор за
заем от 08.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2017г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Л.П., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Ц.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 300 лева за периода от 01.12.2016г. до
11.08.2017г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Л.П., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Г.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** искове на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща задължение по
договор за заем от 12.01.2016г., и по
чл.86 ЗЗД за сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 300 лева за периода от 01.05.2016г. до 11.08.2017г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц.Г.П., ЕГН
**********, да заплати на М.Л.П., ЕГН **********, сумата от 296,05 /двеста деветдесет и шест лева и 5 ст./,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Л.П., ЕГН
**********, да заплати на Ц.Г.П., ЕГН ********** и Г.П.Н., ЕГН **********, сумата от 270,59 лева /двеста и седемдесет
лева и 59 ст./, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: