РЕШЕНИЕ
№ 4558
Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ДАРИНА МАТЕЕВА |
При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20247180700556 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Мова 69“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. В. К., чрез адвокат З. Н. със съдебен адрес: [населено място], бул.“Ц. Б. ***** против Заповед № 24 [рег. номер] 13.02.2024 г., издадена от кмета на район „Северен“,Община Пловдив, с която е наредено да се премахне обект „Приобщаване на покривна тераса към СОС с идентификатор № *****, съответно с площ 39.00 кв. м, попадаща в сграда с идентификатор №*** по КК на [населено място], УПИ І-506.182 частна собственост, кв. 629 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ***, изградена в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3, чл. 154, ал. 2, т. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав ,на първо място, да се прогласи нищожността на оспорената заповед ,тъй като е издадена от некомпетентен орган ,а именно кмета на район „Северен“,при положение,че е разпоредено да се премахне строеж от трета категория.Поддържа се,че актът е и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.Оспорват се изцяло фактическите констатации на органа .Представя писмени бележки и претендира разноски по делото.
Ответникът – Кмет на район „Северен“,Община Пловдив , чрез процесуалния си представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт – за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 223,ал.1,т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:“ „Приобщаване на покривна тераса към СОС с идентификатор № *****, съответно с площ 39.00 кв. м, попадаща в сграда с идентификатор №*** по КК на [населено място], УПИ І-506.182 частна собственост, кв. 629 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ***.
Строежът следва да бъде премахнат от собственика му „Мова 69“ ЕООД съгласно [нотариален акт],том36, дело №6912 от 26.04. 2023г. по описа на СВ Пловдив.Дружеството е и възложител на обекта и извършител.
На обекта е извършена проверка от служители по строителството при район „Северен“,община Пловдив и е съставен КА № 2 от 06.11.2023 г. , изпратен с писмо с изх. № 3-2400-108 на 11.12.2023г. до "МОВА69” ЕООД с управител С. В. К..Срещу констативния акт не е постъпило възражение в законоустановения 7-дневен срок.
За извършеното строителство не са представени одобрени проекти, разрешение за строеж, заповедна книга или документ за въвеждане в експлоатация на обекта,като горното е определено като нарушения по чл.148, ал.1, 137,ал.3 и чл.182,ат.1 от ЗУТ за „Приобщаване на покривна тераса към СОС с идентификатор №*****”, съответно с площ 39.00м2, попадаща в сграда с идентификатор №*** по КК на [населено място], УПИ 1-506.182 частна собственост, кв.629 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет.6, ап.31.
При така установеното е прието за безспорно,че в конкретния случай се касае за незаконен строеж и същият подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Строежът е определен като трета категория.
Последвало е издаването на процесната Заповед № 24 РД 0979 /13.02.2024 г от кмета на район „Северен“,Община Пловдив, с която е наредено да се премахне обект „Приобщаване на покривна тераса към СОС с идентификатор № *****, съответно с площ 39.00 кв. м, попадаща в сграда с идентификатор №*** по КК на [населено място], УПИ І-506.182 частна собственост, кв. 629 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ***, изградена в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3, чл. 154, ал. 2, т. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.
По делото е приета административната преписка.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна ,е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена,неоспорена от страните .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт с оглед препращането от чл. 213 от ЗУТ, по см. чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Съдът,на първо място, счита оспорената заповед за нищожна поради липса на материална компетентност на органа.
Съгласно Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.; доп., бр. 16 от 2021 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От приетата СТЕ се установи, че процесният обект, ако се квалифицира като „строеж“ то същият е "трета "в" категория, съгласно чл.6, ал.3, точка 2 от Наредба 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, каквато е категорията на цялата "Много фамилна жилищна сграда". За сградата, в която е разположен апартамента на жалбоподателя има одобрен технически инвестиционен проект (ТИП) и издадено Разрешение за строеж № 69 от 20.03.2018г. на Главния архитект на Община Пловдив за строеж. В РС е описано, че строежът е "трета "в" категория, съгласно чл.6, ал.3, точка 2 от Наредба 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Чл. 6. (1) Видовете строежи от трета категория, буква "а", са:
(3) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 23.04.2011 г.) Видовете строежи от трета категория, буква "в" - жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места включително за посетители, са:
1. сгради за паркинг-гаражи, гаражи и открити паркинги, разположени в самостоятелни урегулирани поземлени имоти (УПИ) с капацитет над 100 паркоместа;
2. жилищни сгради с високо застрояване;
Правомощията на кмета на общината или упълномощено от него лице са да издава заповед за събаряне за обекти от четвърта до шеста категории, в случая е налице обект трета категория, от което следва, че органът издал процесната заповед е материално некомпетентен.
На следващо място,съдът намира,че оспореният административен акт е незаконосъобразен,постановен при съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Налице са съществени нарушения на чл.35,чл.36 от АПК-доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК);административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК).
В настоящия случай,без да се изяснят всички обстоятелства и факти ,органът не е описал точно и подробно и в съответствие с фактическата обстановка процесния обект. От приета СТЕ се установи, че процесният обект, описан в обжалвана заповед като: "Приобщаване на покривна тераса към СОС с [идентификатор]" по същество не е "обект" по смисъла на точка §5 т.38 от ЗУТ и представлява "слънцезащитно покритие на плосък покрив – тераса с остъкляване" и се намира в южната част на многоетажна жилищна сграда.
Съгласно акт № 64, том 36, дело № 6912 от 26.04.2023г. на СВ при АВ, дружеството-жалбоподател е собственик на СОС ***** с прилежащи към апартамента две тераси, като към южната е присъединен плосък – покрив тераса . Процесната "тераса " е включена в контура на СОС с [идентификатор].
Терасата-покрив е продадена към апартамента на жалбоподателя и съставляват един нов самостоятелен обект, както е нанесен и в КК.
От приетата СТЕ се установи, че не е налице приобщаване на покривна тераса към СОС.
Установява се, че е извършено остъкляване на тераса, което според вещото лице, а и така е описано в констативния акт и скицата към него, представлява метална демонтируема конструкция. Предвид, че е на анкерни болтове, не е монолитно свързана конструкцията и може да се демонтира. Ето защо не би могло да се приеме, че се касае за строеж, съгласно легалната дефиниция, дадена в §5 т.38 от ЗУТ, а именно: „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Видно е,че жалбоподателят е поискал със заявление № 3-9400-1168/23.05.23г. от Главния архитект на Район "Северен" да му се издаде "становище за остъкляване на тераса". В отговор с писмо изх. № 3-9400-1168(1)/01.06.2023г. главният архитект е отговорил, че съгласно чл. 151, ал.1 ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж.
Със заявление № 3-9400-1692/04.08.2023г. жалбоподателят е поискал от администрацията на район "Северен",община Пловдив да : "бъде разрешено да поставя, леко слънчева тента на собствената ми западна тераса, тъй като при падналите дъждове на долните етажи се получават течове…." .
Установи се, че процесният обект: "Приобщаване на открита тераса към СОС с идент. *****" всъщност е "остъкляване на плосък покрив – тераса", за която административният орган е преценил, че съгласно чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж.
При така изложеното и обсъдено е видно,че постановената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон,което я прави незаконосъобразна .
При този изход на делото,ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски в общ размер от 2530 лева,от които 50 лева заплатена ДТ по делото/неправилно посочена в списъка на разноските като 70 лева/,1500 лева адвокатско възнаграждение и 980 лева заплатено възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожност на Заповед № 24 [рег. номер] 13.02.2024 г., издадена от кмета на район „Северен“,Община Пловдив, с която е наредено да се премахне обект „Приобщаване на покривна тераса към СОС с идентификатор № *****, съответно с площ 39.00 кв. м, попадаща в сграда с идентификатор №*** по КК на [населено място], УПИ І-506.182 частна собственост, кв. 629 по плана на [жк], [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ***.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Мова 69“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя С. В. К., чрез адвокат З. Н. със съдебен адрес: [населено място], бул.“Ц. Б. ***** разноски по делото в размер на 2530 /две хиляди петстотин и тридесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: | |