РЕШЕНИЕ
Номер 260490 26.04.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХІV наказателен състав
На седемнадесети август две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АНД дело номер
8176 по описа за 2019
година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-009777/25.11.2019г. на ** Група към Сектор ПП-Пловдив, с
което на И.Х.Г., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 30 /тридесет / лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/, вр с чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА
в размер на 100 лева за нарушение по чл.81, т.5, вр чл.184, ал.5, вр. чл.184,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Г. чрез своя повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в
жалбата и в съдебно заседание. Претендира и разноски.
Въззиваемата
страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото,
въпреки предоставената й възможност.
Съдът
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА
Е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 07.11.2019г. около 13:40 часа в
гр. Пловдив, на бул. „6-ти септември“ - № 236А, И.Х.Г. управлявал личният си
велосипед „Пежо“ на пешеходна пътека предназначена само за пешеходци, като
излизайки внезапно от нея допуснал ПТП с мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ **. За така
настъпилото ПТП пристигнал екип на с-р ПП към ОДМВР – Пловдив, които решили да
извършат проверка на велосипедиста с техническо средство „Дрегер – 7510 С“ №
ARBA 0075, което отчело 0.54 % промила, който резултат бил приет от
жалбоподателя. На Г. бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0048927,
с който било указано да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ до 45 мин., което Г.
сторил, като му била направена кръвна проба с № 703 на 08.11.2019 г. сочеща
положителен резултат на алкохол от 0.53 промила.
С тези нарушения свид. С.С.Д. - **счел,
че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и на чл.81,
т.5 ЗДвП, за което съставил срещу последния АУАН с № 368555, като вписал в
него, че те са били извършени на 07.11.2019г. Актът бил подписан без възражения
от жалбоподателя. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което административнонаказващия орган приел, че Г.
като водач на ППС, което не е моторно управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и че като велосипедист на възраст над 12 години управлява по
площи предназначени само за пешеходци, а като дата на извършване на нарушението
в НП била посочена 07.10.2019г.
Така изложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля С.С.Д.,
който макар да няма точен спомен поддържа отразеното в АУАН, както и от
писмените доказателства по делото, които кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Горната фактическа обстановка не се и спори от страните. Действително
актосъставителя нямаше конкретен спомен за случая, но поддържа отразеното в
акта и дава разяснения принципно за начина на извършване на проверката и
мястото където това става, съгласното отразеното в акта. Неговите показания
обаче не бяха компрометирани, а и не се установи наличието на каквато и да е
причина свид. Д. да състави АУАН срещу жалбоподателя, ако не е възприел лично
горните факти.
При тази фактическа обстановка и
въпреки така установените административни нарушения, настоящата инстанция установи
допуснато разминаване между АУАН и НП в датата на нарушението. В конкретния
случай липсва идентичност в датата, на която се твърди, че е извършено
нарушението, тъй като от една страна в АУАН е отразена датата – 07.11.2019г., а
от друга – в НП за дата на същото нарушение се сочи 07.10.2019г. Недопустимо е
да се ангажира отговорността на едно и също лице за едно и също нарушение с
различна дата и същевременно да е налично разминаване между обстоятелствата,
отразени в АУАН и НП. Погрешно посочената дата в НП се приравнява на липса на реквизит по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
което заедно с разминаването между акта и постановлението съставляват
съществено нарушение на процесуалните правила, поставящо жалбоподателя в
ситуация да гадае срещу какви
обстоятелства да организира защитата си, в частност за коя точно дата е
ангажирана отговорността му. Освен това на практика с НП е наказан за
нарушение, което не е извършил, защото такова е имало на 07.11.2019г., а не на
07.10.2019г. Всичко това в своята съвкупност по недопустим начин компрометира
административнонаказателното производство и нарушава правото на защита на
наказаното лице.
Констатираното нарушение на
процесуалните правила е неотстранимо и в настоящата въззивна инстанция, предвид
контролните функции на същата, което влече незаконосъобразност на наказателното
постановление и се явява основание за отмяната му.
За пълнота следва да се посочи, че
досежно първото нарушение в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е предвидено, че на водач
на ППС, а в случая то е колело - велосипед „Пежо“, е забранено да го управлява
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. В конкретния случай при
проверка на Г. с техническо средство Дрегер № 7510 с № АRBA 0075 е установена концентрация 0.54 на хиляда, която е
била потвърдена от извършеното впоследтвие изследване на кръвта, отчело 0.53 промила. Това е
разбираемо предвид различните методи на изследване – техническото средства
отчита всеки алкохол в дъха на водача, а кръвното изследване само етилов такъв
в кръвта и естествено е много по-точен, като този резултат така или иначе също
е съставомерен за извършване на вмененото нарушение. От друга страна достатъчно ясно
и в акта, и в НП е посочено нарушението, а именно управление на велосипед след
употреба на алкохол при съставомерна концентрация.
Що се отнася до второто нарушение съгласно
разпоредбата на чл. 81, т.5 от ЗДвП на водач на двуколесно пътно превозно
средство (каквото е велосипедът според легалната му дефиниция в пар.6, т.19 от
ДР на ЗДвП) е забранено да управлява превозно средство по площите,
предназначени само за пешеходци, като забраната не се отнася за велосипедисти
на възраст до 12 години. По делото не е спорно, че на процесната дата и място
жалбоподателят, който е над 12 години е управлявал велосипед на пешеходна
пътека, предназначена само за пешеходци, както и че е допуснал ПТП с мотоциклет
„Ямаха“ с рег.№ **. Въпреки това санкцията е наложена на основание чл.184, ал.5
вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, която гласи, че когато в резултат на нарушения
по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 на същия член са причинени вреди на пътното превозно
средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер
100 лв. Никъде в наказателното постановление обаче не е
отразено, че в резултат на нарушението по чл. 81, т.5 от ЗДвП се е стигнало до
вреди на пътно превозно средство, на пътници или на други физически лица. При
това положение нито за съда, нито за санкционирания става ясно защо глобата е
наложена на основание чл. 184, ал.5 от ЗДвП. Непосочването на факти от значение
за съставомерността от обективна страна на нарушението в наказателното
постановление следва да се приравни към пълна липса на фактическа обстановка по
твърдяното нарушение, което нарушава правото на защита на жалбоподателя, част
от което е правото му да разбере въз основа на какви факти се ангажира
отговорността му, и на това основание наказателното постановление подлежи на
отмяна. От друга страна е посочено, че е било допуснато ПТП,
но не е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
такова. Така е налице и друго несъответствие, а именно между словесното
описание на твърдяното нарушение и дадената му правна квалификация, което е
попречило на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е бил
санкциониран – за това, че управлявайки велосипед и
излизайки внезапоно от площ предназначена само за
пешеходци е допуснал ПТП с мотоциклет Ямаха“ с рег.№ ** или само за
това, че е управлявал велосипед по площ предназначена за пешеходци.
С оглед отмяната на НП следва да се присъди
възнаграждение за адвокатско представителство, тъй като е налице своевременно и
надлежно искане в този смисъл от жалбоподателя. Съгласно приложения договор за
правна защита и представен списък с разноски е заплатена сумата от 300 лв. Ето защо
страната по делото, а именно ОДМВР – Пловдив, с-р ПП, следва да бъде осъдена да
му ги заплати.
Ето защо и
поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-009777/25.11.2019г. на ** Група към Сектор ПП-Пловдив, с което на И.Х.Г.,
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 30
/тридесет / лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, вр с чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 100
лева за нарушение по чл.81, т.5, вр чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на жалбоподателя И.Х.Г., с
ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски по делото за повереник.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.