Решение по дело №4153/2009 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 158
Дата: 17 февруари 2010 г. (в сила от 17 февруари 2010 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20093230104153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О       

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ________, том __________, стр. ____________

 

 

Град Добрич, 17.02.2010г.

 

 

В      И   М   Е   Т   О       Н   А      Н   А  Р  О  Д   А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                           ВТОРИ СЪСТАВ

на втори февруари две хиляди и десета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА

                                                                        

секретар Ц.С.

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4153 по описа за 2009г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Търговско дружество БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСЕАД, със седалище и адрес на управление град С..., представлявано от Л.к Л. П., е предявило против Й.А.Й. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване вземането си, предмет на заповед №... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 01.09.2009г. по ч.гр.д.№ .. по описа на ДРС за 2009г., а именно: - сумата от 1128,76 лева, представляваща дължима главница по предоставен кредит; - сумата от 202,38 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 30.10.2007г. до 30.04.2008г.; - сумата от 245,51 лева, представляваща договорено обезщетение за забава за периода от 30.11.2007г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; - законна лихва върху дължимите суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

Изложени са следните обстоятелства: на 20.06.2007г. между ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит ...., съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника паричен заем – кредит в размер на 1500 лева, предоставяйки ги като наличност по банковата сметка ***. Предоставянето било извършено по сметка ***, с което за последния възникнало задължение да заплати на ищеца 10 равни месечни погасителни вноски в размер на 190,17 лева всяка (в това число главница; надбавка, покриваща разноските по кредита и добавка – печалба). Ищецът изпълнил задължението си. Ответникът платил само 3 вноски и преустановил напълно плащанията на 30.10.2007г. Съгласно чл. 5 от общите условия по договора при забава се дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, ведно с разноските по събиране на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище по иска.

Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл. 410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Като процесуално допустим, същият подлежи на разглеждане по същество. Искът черпи правно основание от разпоредбите на 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския кредит.

Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  ответникът следва да заплати на ищеца сумата от .... лева внесена държавна такса в исковото производство. Адвокатско възнаграждение не се присъжда, защото липсват доказателства такова да е уговорено и заплатено по делото.

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Й.А.Й. с ЕГН ********** ***, дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСЕАД, със седалище и адрес на управление град С...., представлявано от Л. Л.П., следните суми, предмет на заповед № .. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 01.09.2009г. по ч.гр.д.№ .... по описа на ДРС за 2009г., а именно: - сумата от 1128,76 лева, представляваща дължима главница по предоставен кредит; - сумата от 202,38 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 30.10.2007г. до 30.04.2008г.; - сумата от 245,51 лева, представляваща договорено обезщетение за забава за периода от 30.11.2007г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; - законна лихва върху дължимите суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Й.А.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСЕАД, със седалище и адрес на управление град С....., представлявано от Л. Л. П., сумата от ..... лева внесена държавна такса в исковото производство.

            РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :