Решение по КНАХД №402/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Булстрейт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [район], [улица], представлявано от управителя му П. Т. Б., подадена чрез адвокат П. В. П. от ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа - [населено място] ***, [улица], [адрес] - Адвокатско дружество ***, против Решение №28 от 07.03.2025 год., постановено по АНД №789/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09- 2400158 от 30.08.2024 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.3 от Кодекса на труда, на „Булстрейт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [район], [улица], е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 и във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Касаторът заявява в жалбата, че не е съгласен с така постановенето решение, коато твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че районният съд не е произнесъл по отношение на съответствието на съставения АУАН и издаденото НП с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на решението си съдът не съобразил и нарушенията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, допуснати в хода на административнонаказателното производство, тъй като свидетелят А. С., присъствал при извършване и установяване на нарушението, не бил посочен и не подписал съставения АУАН. Наред с горното и въпреки че А. С. не бил вписан и не подписал АУАН като свидетел, присътвал при извършване и установяване на нарушението, съдът го разпитал като свидетел, с което допуснал отделно процесуално нарушение. На следващо място в жалбата се сочи, че районният съд не се е произнесъл и по отношение спазването на процедурата по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, с оглед обстоятелството, че декларацията по чл.402, ал.1 от КТ не била попълнена от лицето П. Д., като съдът кредитирал тази декларация, въпреки уточненията, че лицето било неграмотно. В жалбата касаторът твърди също така, че в случая било допуснато смесване на съставите на нарушенията по чл.61, ал.1 от КТ и чл.62, ал.1 от КТ, като по този начин било нарушено и правото му на защита. Според касатора, неправилно била определена и датата на извършване на нарушението. Счита също, че в разглежданата хипотеза е налице гражданско правоотношение при условията на сключения договор за поръчка с лицето П. Д.. Според горния договор, лицето е било натоварено с конкретна задача - поставяне на облицовъчни плочки по проект, която задача е следвало да изпълни за определено време. По горните съображения касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно и с жалбата иска неговата отмяна, като бъде постановено ново решесие, с което да бъде отменено и обжалваното наказателно постановление на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – „Булстрейт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [район], [улица], се представлява от редовно упълномощения му процесуален представител – адвокат П. П. от ***, който заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения. Счита, че в производството са допуснати редица процесуални нарушения, които подробно са изложени в касационната жалба. Не счита, че е редно да се приеме, че допуснатите от административния орган пропуски, изразяващи се в липса на свидетел, както и неустановяването – точно къде е извършено нарушението, са пропуски, които могат да бъдат подминати с лека ръка. Твърди, че това е така, тъй като в НП било посочено, че нарушението е установено при извършване на проверка, докато актосъставителят, при разпита в съдебно заседание, изрично заявил, че нарушението е извършено при проверката на документите в Дирекция „Инспекция по труда“. Счита, че наред с това, не се установило доверителят му да е извършил твърдяното нарушение, тъй като единствено актосъставителят твърдял, че е заварил лицата да полагат труд, но в същото време, самият той заявил, че е било извън работно време, т.е. към момента, когато той е отишъл, те вече са били подготвени да си тръгват. Твърди, че изрично било установено, че на следващия и по-следващия ден, на обекта не е имало никакви служители, т.е. единствените документи, върху които стъпил първоинстанционният съд, били подписаните документи – Инструктаж за безопасни и здравословни условия на труд, но съгласно Наредбата за безопасни условия на труд, никъде нямало ограничения на кръга на лицата, а още повече задължения – само лицата на трудов договор да подписват такива документи. Твърди, че първоинстанционният съд си противоречи в решението, тъй като приел, че документите, които са му представени, са с цел процесното административно производство, но в същото време административният орган, въз основа на тези документи, твърди, че е установил извършеното нарушение. Намира, че следва да се отбележи, че на въпросния обект са установени и други работници от друга фирма, които са полагали труд и след зададен въпрос към актосъставителя, дали и на тях са извършили проверка, той е отговорил „Те са наши хора” и това било поредното нарушение. Твърди също така, че на „Булстрейт” ООД, още от учредяването му, били извършени редица проверки от административните органи, включително и от Дирекция „Инспекция по труда” и до сега не е имало нито един АУАН в този смисъл, в който първоинстанционният съд приел. С оглед на изложеното, моли съда да отмените обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови ново решение, с което да отмени процесното наказателно постановление. Претендира разноски в настоящето производство, за което представя списък на разноските и доказателства за извършено плащане на същите.

Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита за неоснователна, а постановеното съдебно решение намира за правилно и законосъобразно. Сочи, че в постановения съдебен акт въззивният съд е обсъдил всички аргументи и възражения, които са изложени в касационната жалба и правилно ги е отхвърлил, като неоснователни. Заявява, че подробни съображения излага в писмена защита, която представя. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставено в сила атакуваното решение на Районен съд - Кърджали, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда” - София. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали представя и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че изложените в същата съображения не могат да бъдат споделени и че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, а събраните доказателства са правилно и обстойно обсъдени и на тяхна база категорично е установено извършеното нарушение от дружеството-жалбоподател. Счита също ,че правилно първоинстанционният съд е преценил, че между касационния жалбоподател и свидетелят Д. са били възникнали отношения, които носят белезите на трудово правоотношение, без за него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Счита, освен това, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което намира, че следва да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт.

Административен съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което съответства на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №28 от 07.03.2025 год., постановено по АНД №789/2024 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление 09-2400158 от 30.08.2024 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, с което, на „Булстрейт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [район], [улица], в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 и във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил „Булстрейт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [район], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 110.00/сто и десет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като приел, че описаното нарушение е доказано по безспорен начин. Позовавайки се на данните от извършената проверка, както и на показанията на свидетелите Л. И., Н. Н., А. С. и З. Н., кредитирани изцяло; показанията на свидетеля Д. Х., на които съдът е дал вяра отчасти, досежно местоработата, характера на трудовата му функция, извършваните СМР от страна на дружеството-жалбоподател; трудов договор; граждански договор, протоколи за приета работа; справка за приети и отхвърлени уведомления; протокол за извършена проверка и останалите доказателства, решаващият състав е намерил за безспорно установено по делото, че лицето П. И. Д. е осъществявало трудова дейност в полза на дружеството, както и че работодателят „Булстрейт” ООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, в нарушение на разпоредбите чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Съдът не е констатирал и допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Обратно на доводите на касатора, съдът е изложил подробни съображения по отношение на съответствието на съставения АУАН и на издаденото НП с изискванията на чл.42, респ. на чл.57 от ЗАНН, като в тази връзка е приел, че АУАН и атакуваното постановление са били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци и че от изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно нарушението, извършено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като в тази връзка посочил, че към датата на съставяне на АУАН, свидетелят А. С., който е участвал при извършването на проверката и установяването на нарушението, е бил в отпуск, поради което и в изпълнение на изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН, АУАН бил съставен в присъствието на други двама свидетели, като последното било изрично отбелязано в акта.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за гражданскоправния характер на правоотношението с работника П. И. Д., в мотивите към решението е посочено, че в представения по делото граждански договор от 05.06.2024 год. не е ясен обемът на възложената работа, а също и дали изпълнител по този договор е действително П. Д. или дружеството „***“ ЕООД, тъй като според клаузите на договора, жалбоподателят е сключил договор за изпълнение на СМР с „***“ ЕООД. Прието е също, че възнаграждението, в размер на *** лева, уговорено в чл.2, ал.1 от този договор, не е съответно на възнаграждението, посочено в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. От проведения с П. И. Д. разговор и от писмено декларираните на 11.06.2024 год. от него обстоятелства в горната декларация е установено, че лицето работи в предприятието „Булстрейт“ ООД, намиращо се в [населено място], [улица], на обект - „СМР [сграда]“, с работно време от 13:00 до 15:00 часа, няма сключен трудов договор и има сключен граждански договор. В т.7 от декларацията лицето е посочило, следното: „Поел съм ангажимент към „Булстрейт“ ООД да извърша срещу възнаграждение, в размер на *** лева, за срок от „една седмица“, като в т.10 от декларацията е посочено: „фугиране на плочки на [обект]“.

Предвид горното и приетата по делото документация по организация и управление на здравословните и безопасни условия на труд, както и по осъществяване на трудовите правоотношения с работещите в дружеството, съдът стигнал до извод, че отношението между дружеството-жалбоподател и лицето П. И. Д. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение, като: място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица, поради което отсъствието на сключен трудов договор, в писмена форма, между работодателя „Булстрейт“ ООД и работника П. Д., представлява нарушение на чл.61, ал., във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – Кърджали, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

На следващо място, настоящият касационен състав намира че при постановяването на обжалваното решение не се констатират нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието и доказаност на нарушението са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния съд, че в конкретната хипотеза, лицето е престирало работната си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради което приложими за тях са разпоредбите на КТ.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 11.06.2024 год. проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че в обект, изпълняван от дружеството-касатор в настоящото производство, лицето П. И. Д. извършва дейност като [длъжност]. По делото е приложена и писмена декларация, подписана от П. Д., в която е посочено, че работи за „Булстрейт“ ООД [населено място], на обект - СМР на сграда, посочена в декларацията, с работно време от 13.00 до 15.00 часа. В декларацията лицето е посочило също, че извършва дейност по фугиране на плочки, няма сключен трудов договор, но има граждански договор. Така попълнената декларация е валиден частен свидетелстващ документ. Действително, последната не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, но преценката й в съвкупност с всички останали доказателства, писмени и гласни такива, води до извод за наличието на трудово правоотношение между работника и дружеството-касатор.

По делото е приложена и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на дружеството и служебна бележка №466/05.06.2024 год., видно от които, на 05.06.2024 год. на П. Д. е бил проведен начален и периодичен инструктаж, а на 11.06.2024 год. - ежедневен инструктаж. При провеждането на началния инструктаж лицето е декларирало също, че е запознато с: Правилника за вътрешен ред, съгласно чл.127, ал.1, т.5 от КТ; Правилата за здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл.127, ал.1, т.5 от КТ; Рисковете за здравето и безопасността съгласно чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗБУТ; Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии съгласно чл.248, ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд; Инструкциите за безопасна работа съгласно чл.281 от КТ и Наредба №РД-07-2 от 1б.12.2009 год.; Вътрешни правила за работната заплата, съгласно чл.34 от ВПРЗ; Правилата за ПБ, произтичащи от чл.7 от Наредба №812з-647 от 1 октомври 2014 год.; Правилата за първа долекарска помощ, съгласно чл.12, ал.2, б.„ж“ от Наредба № РД-07-02 от 16 декември 2009 год.

При тези факти съдът намира за безспорно установено, че на 11.06.2024 год., П. И. Д. е престирал работна сила по трудово правоотношение, което е следвало да се оформи с трудов договор в писмена форма и то преди постъпването му на работа. В тази връзка, правилно констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 КТ, респ., неоснователни са възраженията на касатора за допуснато смесване на съставите на горните две разпоредби.

По изложените от районния съд подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща, на основание чл.221, ал.2 от АПК, неоснователни се явяват и възраженията, поддържани и пред касационната инстанция, че лицето П. Д. не е престирало труд, а извършвало дейност по граждански договор за изработка. В тази връзка следва да се отбележи, че в представения договор, сключен на 05.06.2024 год., не е уговорено постигане на определен овеществен резултат, а извършване на дейност по поставяне на облицовъчни плочки от страна на Д.. Правилно е прието в оспореното решение, че от съдържанието на този договор не може да се определи и обемът на възложената работа.

Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно определена дата на извършване на нарушението. Видно от приложените доказателства, престирането на работна сила по трудово правоотношение, което е следвало, но не е оформено с трудов договор в писмена форма, е извършено на 11.06.2024 год. Извършените последващи действия по изискване и представяне на доказателства за установяване на нарушението, не водят до различен извод, по отношение на датата на извършването му.

Не са отменителни основания и обстоятелствата, че лицето А. С., присъствал при извършване и установяване на нарушението, не е бил посочен и не подписал съставения АУАН, както и обстоятелството, че това лице било разпитано като свидетел, в хода на съдебното производство пред районния съд. В случая не се установява горните обстоятелства да са довели да ограничаване правата на някоя от страните, поради което не може да се приеме, че същите представляват основания за отмяна на наказателното постановление, както и на оспореното решение.

При наличните събрани по делото и анализирани писмени и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, от страна на „Булстрейт“ ООД [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, изразяващо се в това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето П. И. Д. преди постъпването му на работа в проверения обект на контрол – СМР – Довършителни работи в [сграда], [обект] - [населено място], на посочения адрес, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество - работодател.

Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на „Булстрейт“ ООД [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства. Районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство - на разпоредбата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Отделно от това следва да се упомене, че е напълно голословно твърдението, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в жалбата всъщност не е посочено дори едно такова нарушение. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „Булстрейт“ ООД [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в минимално предвидения размер от 130.00 лева. Същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище [населено място], в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28 от 07.03.2025 год., постановено по АНД №789/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА „Булстрейт“ ООД [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, [улица], с [ЕИК], сумата в размер на 130.00/сто и тридедет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.