Р Е Ш Е Н И Е
№ 636
гр.
Русе, 03.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7535 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, а в условията на
евентуалност по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р.П.Е. и Д.А.Д., в която
се твърди, че на 22.02.2016г. е одобрен, а на 23.02.2016г. подписан Договор за
потребителски паричен кредит, сключен между Р.П.Е. в качеството на
кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на
кредитор. При условията на договора на кредитополучателя бил отпуснат потребителски
паричен кредит в размер на 13 000лв., която сума му била преведена по банкова
сметка ***.02.2016г. В договора страните постигнали съгласие общият размер на
кредита да е 13 390лв., които представлявали сбора на отпуснатата в заем сума и
такса от 390лв. за разглеждане на кредита. Сумата следвало да бъде върната на
72 бр. равни месечни вноски. Също така страните постигнали съгласие
кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, за която дължал
заплащане още на 987,84лв., което било разсрочено заедно с отделните месечни
погасителни вноски. Така общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне при сключване на договора за кредит била в размер на 17 394,48лв.,
включваща и договорна лихва. Първата погасителна вноска била дължима на
01.03.2016г., а последната на 01.02.2022г.
Поради допуснато просрочие в плащанията от
кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 15.03.2019 г.
на основание чл.13, ал.2, буква „а“ от Общите условия към договора.
Уведомлението за предсрочната изискуемост било получено лично от длъжника.
Съгласно
разпоредбите на Договора за кредит, при забава в плащанията кредитополучателят
дължал и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва. На
посоченото основание на длъжника било начислено и обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 695,09лв. за периода от 01.11.2017г. до датата
на входиране на заявлението в съда.
Кредитополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била изплатена е в
размер на 5472,23лв., с която са погасени: възнаградителна лихва в размер
1554,55лв., главница в размер на 3514,65 лв., застрахователна премия в размер
на 384,16лв. и лихва за забава 18,87лева.
Твърди се, че вземането
по процесния договор спрямо първия ответник, по което втория се явявал
поръчител, било цедирано на ищцовото дружество по силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Твърди се, че
двамата длъжници и ответници по делото са надлежно уведомени за извършената
цесия съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД със съобщения, връчени чрез
ЧСИ И.Х. на 01.03.2019г. В условията на евентуалност се счита, че двамата ответници следва да бъдат считани
за уведомени за извършената цесия и с връчване на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, в който смисъл била утвърдената съдебна
практика.
За събиране на
вземането си по процесния договор ищцовото дружество депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ****/2019г.
по описа на Районен съд – Русе и срещу ответника Р.П.Е. била Заповед за
изпълнение от 19.07.2019г.
По изложените
съображения се моли в настоящото производство да бъде признато за установено,
че Р.П.Е., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит
от 23.02.2016г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите 9875,35
лв. главница по 52 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от
01.11.2017г. до 01.02.2022г., по отношение на които на основание чл.13, ал. 2,
б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 15.03.2019г.; 631,45 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 20.07.2018г.; 676.22 лв. - обезщетение за забава за
периода от 01.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №****/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, ищецът моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден Р.П.Е. в качеството
на кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 23.02.2016г. и Д.А.Д.
в качеството на поръчител по същия договор, солидарно да заплатят на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 9 875,35лв. - главница по 52 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.11.2017г. до
01.02.2022г.; 631.45лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г. до
20.07.2018г.; 1 098.26 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2017г.
до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на дълга.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Р.П.Е. изразява становище за допустимост и основателност на
предявените искове. Признава исковата претенция и моли съдът да се произнесе с
решение при признание на иска съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.А.Д. не изразява становище по предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 23.02.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството му на
кредитор и ответника Р.П.Е. в качеството на кредитополучател и ответника Д.А.Д.
в качеството на поръчител е сключен Договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който на първия ответник е предоставена сумата 13000лв. съгласно
условията на договора, кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора
обща сума от 17 394,52лв., включваща отпуснатата в заем главница, такса за
разглеждане на кредита в размер на 390лв., застрахователна премия в размер на
987,84лв. и договорна лихва. ГПР по кредита е уговорен на 10,69%, а броят на
месечните погасителни вноски на 72 всяка от които на стойност 241,59лв.,
първата с падеж на 01.03.2016г., а последната на 01.02.2022г.
Няма спор по
делото, че кредитополучателят е заплатил само част от задължението си по
договора - 5472,23лв., с която е погасил договорна лихва в размер 1554,55лв.,
главница в размер на 3514,65 лв., застрахователна премия в размер на 384,16лв.
и лихва за забава в размер на 18,87лева.
На 20.12.2016г.
между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, а на 20.07.2018г. индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, в приложение №1 към който, под №*** е включено вземането по процесния
договор.
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено да съобщи на длъжниците по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД от името на стария кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
извършеното прехвърляне на задълженията им.
На 01.03.2019г. новият
кредиторът е изпратил от името на първоначалния кредитор уведомително писмо до двамата
ответници, с които им съобщава извършената цесия, размера на дълга и възможните
начини за плащането му. Съобщението на ответника Р.Е. не е връчено, тъй като
същият не е намерен от служителя на ЧСИ, като са събрани данни, че той не живее
на адреса, а се намира в чужбина. Съобщението на ответника Д.Д. е връчено чрез
роднина, живущ на същия адрес.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответника Р.Е. на 19.07.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния
договор: 9875,35 лв. главница ведно със законната лихва считано от
02.07.2019г., 631,45лв. договорна лихва за периода 01.11.2017г. до 01.07.2019г.,
676,22лв. обезщетение за забава за периода от 01.1.2017г. до 01.07.2019г.,
както и сумите 223,66лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
По делото няма спор
относно сключването на процесния договор за потребителски кредит, настъпването
на предсрочната изискуемост на задължението по същия, прехвърлянето на
вземането от първоначалния кредитор на ищцовото дружество, както и размерът на
неизплатеното задължение, включващо главница, договорна лихва и обезщетение за
забава. Ответникът Р.Е. в срока за отговор на исковата молба изрично е признал
исковата претенция за основателна. По тази причина и с оглед обстоятелството,
че претендираните от ищеца вземания не произтичат от неравноправни клаузи на
процесния договор (за което съдът извършва служебна проверка, независимо от
становището на ответника), предявените от ищеца установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени.
При този изход на
производството, съдът не следва да се произнася по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове срещу двамата ответници.
На осн. чл. 78,
ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените за
настоящото производство разноски в размер на 284,87лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и за заповедното производство в размер на 223,66лв.
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.П.Е.
ЕГН********** с адрес *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Димитър Бориславов Бончев сумите : 9875,35 лв. главница 631,45 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 20.07.2018г.;
676.22 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2017г. до 01.07.2019г.,законна
лихва върху главницата считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед от 19.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Р.П.Е. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 384,87лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 273,66лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на Районен
съд – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: