Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,
10.08.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в закрито
заседание на 07.08.2017г. /Седми август, две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова
гражданско дело № 1509 по описа за 2017г. на Козлодуйския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е по иск за лишаване от родителски права по чл.133, ал.1 вр.
чл.132, ал.1 т.2 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба подадена от прокурор от
Районна прокуратура – Козлодуй Марин Николов, с която е предявил против П.В.П.,
ЕГН ********** *** и с неизвестен адрес за участие по делото, иск за лишаване
от родителски права по отношение на малолетното дете Живка Петрова Валентинова,
ЕГН **********, живуща ***.
В съдебни заседания прокурора поддържа иска.
Ответникът участва при хипотезата на чл.47 ГПК чрез
особен представител адв. С.С. ***, който оспорва иска.
По делото са събрани писмени доказателства – приложена
е прокурорска преписка, заверени копия от материали по гр. дела 1360, 1361,
1362, 1363, и писмен социален доклад. Изслушана е майката на детето Т.А.Р. и бабата К.Н.И., както и социален работник М.А..
Родителя, който се иска да бъде лишен от родителски права не е изслушан, тъй
като не е намерен да участва по делото.
След като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съдът прима за установено следното от
фактическа и страна:
Видно от писмените доказателства и от приетата по
делото прокурорска преписка ответника П.В.П., ЕГН ********** *** е баща на малолетното
дете Живка Петрова Валентинова, което е
на 9 години. Майка на детето е свидетелката Т.Р.. Тя и ответника нямат сключен
граждански брак, но имат от съвместното си съжителство общо четири деца.
По делото безспорно се установи, че през месец май
2015 година, майката заедно с децата са напуснали ответника, тъй като не са
могли да живеят заедно. Майката и децата са се установили да живеят в
гр.Козлодуй при родителите на майката на децата, свидетелката К.И..
По делото безспорно се установи и че тъй като и
майката не се е грижила за децата /заминала е да работи в чужбина, въпреки, че
към настоящия момент се е върната/, децата, включително детето Живка са били
настанени от съда по реда на ЗЗДет. като деца в риск при тяхната баба
свидетелката К.И..
Не е спорно, че от раздялата на децата с техния баща
през 2015 г., той едва няколко пъти – не повече от четири е виждал децата.
Установи се, че бащата не се интересува от децата си, не полага никакви грижи
за тях, нито дава издръжка. Видно от справката от НАП, за него няма данни да
има трудови договори или доходи.
Предвид на тези факти прокурора иска бащата да бъде
лишен от родителски права. Дирекция „СП”
чрез изслушания социален работник взема становище, че е в интерес на детето бащата
да бъде лишен от родителски права.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на този иск ищеца следва да докаже, че ответника
трайно не е полагал грижи за детето си, като при доказване на това
обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основателна
причина за трайното неполагане на грижи, както и че заплаща издръжка за децата
си.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за
защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая
при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без
основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му ( чл. 132,
ал.1, т.2 СК). Тази мярка се налага, когато родителските задължения
са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина
не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето
и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно
не дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочи на
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения. Лишаването от родителски права е не само санкция за
пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя,
който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам
съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с
образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на
ВКС). Следва да се приеме, че производството за лишаване от родителски
права всъщност има като първична и непосредствена цел защита интересите на
детето.
В настоящия
случай съдът намира, че по делото се установи,че са налице и двете кумулативно
предвидени в закона предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно –
ответника – бащата на детето без основателна причина трайно не полага грижи за
детето продължителен период от време, вече две години, нито дава издръжка за
него.
Освен това ответника като родител на детето е имал
право и морално задължение да се вижда и общува с него. Въпреки това той от
2015 г. е показал пълно дезинтересиране и липса на загриженост за живота,
здравето и ежедневието на своето дете. Допълнително правото на родителя да се
вижда с детето е и негово задължение, като неговото неизпълнение може да
предизвика и санкционни последици – например лишаване от родителски права.
Личните контакти позволяват на родителя да полага за детето си непосредствени
грижи и да участва във възпитанието му. Личните отношения осуетяват
отчуждаването от родителя и спомагат развитието на детето да се извършва при
условия наподобяващи нормалните - при грижите и на двамата родители. Не осъществявайки това свое право и
задължение, ответникът е реализирал първата предпоставка предвидена в чл. 132,
ал. 1, т. 2 СК.
По делото се установи наличието и на втората
кумулативно предвидена предпоставка, а именно – ответника – бащата на детето да
не е давал издръжка за последното. Същото се установява от показанията и разпитаните
по делото свидетели, а от справката от
НАП се установява, че той няма и трудови доходи.
Издръжката е парично задължение, което е носимо, а не
търсимо такова, поради което самият длъжник (в случая - ответника) е трябвало
да я доставя на детето. Доколкото в случая това не е било спазвано, то следва
да се приеме, че ответника трайно не е давал издръжка на детето си. Освен това,
съдът е указал на ответника, че в случай, че е давал издръжка, носи тежестта да
го докаже. Такова доказване на положителния факт на плащане от ответника не бе
ангажирано.
В производството за лишаване от родителски права,
съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в това
число налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския
дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването
на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на
издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането
му, сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. №
1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС). В
конкретния случай, въпреки събраните по делото доказателства, не се установи
причина, която да налага трайното пренебрегване на родителските задължения от
страна на бащата спрямо малолетното дете.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът достига до
извода, че от страна на ответника е налице продължително, трайно установено и
пълно дезинтересиране спрямо детето Живка. Родителят укоримо се е самоосвободил
от родителските си функции. Не без значение е и факта, че в настоящото
производство ответника не прояви никаква процесуална активност, като не се яви
в откритото по делото заседание, за да бъде изслушан от съдебния състав. Установява се че родителските функции по
отношение на ответника съществуват само формално, което е неоправдано и
нецелесъобразно за интересите на детето.
Ето защо, съдът смята предявения иск за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.3 СК във всички случаи на лишаване от
родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения
между родителя и детето. Поради което и независимо от обстоятелството, че по
делото се събраха категорични доказателства за това, че ответникът с
поведението изразява продължително,
трайно установено и пълно дезинтересиране спрямо детето Живка, следва да бъде
определен режим на лични отношения между бащата П.В.П., ЕГН ********** и малолетното дете, като предвид възрастта на
детето съдът намира, че подходящ в случая е следният режим: всяка първа събота
от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа.
Съдът следва да осъди ответника да заплаща минималната
по чл.142 СК издръжка на детето от 115.00 лева, тъй като родителя има това
задължение към детето си, дори да не се грижи за него.
Ищецът не е претендирал разноски и не е доказал да е
направил такива, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати на РС - Козлодуй държавна такса, от които прокурорът е освободен по
силата на закона при образуване на делото в размер на 50.00 лева и държавна
такса върху размера на присъдената на детето издръжка още 165.60 лева.
На особения представител на ответника адв.С.С. следва
да бъде заплатено възнаграждение за участието по делото, което следва по
компенсация да бъде възложено на ответника с оглед изхода на спора.
Така
мотивиран, Козлодуйския районен съд, четвърти състав
ЛИШАВА на основание чл. 133, ал. 1 вр. чл. 132, ал.
1, т. 2 СК от родителски права П.В.П., ЕГН **********,*** по
отношение на малолетното дете Живка Петрова Валентинова, ЕГН **********, живуща ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата П.В.П.,
ЕГН ********** *** и с неизвестен адрес за участие по делото, и малолетното
дете Живка Петрова Валентинова, ЕГН **********,
живуща ***, изразяващ се във възможността да го вижда и взема всяка първа
събота в месеца в часовете от 10.00 часа
до 17.00 часа.
ОСЪЖДА бащата П.В.П., ЕГН ********** *** да заплаща за
малолетното дете Живка Петрова Валентинова,
ЕГН **********, месечна издръжка от 115.00 лева, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на изменение в
обстоятелствата, или до отпадане на основанието, считано от месец август 2017
година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П.В.П., ЕГН ********** *** да заплати на Районен съд – Козлодуй
държавна такса, от която прокурора е освободен при образуване на делото в
размер на 50.00 лева, държавна такса върху размера на присъдената на детето
издръжка още 165.60 лева и по компенсация платеното от бюджета на съда
възнаграждение на особения представител адвокат С.С. в размер на 300.00 лева.
Определя на адвокат С.С. *** като особен представител
на ответника да бъде изплатено възнаграждение от сметката на съда в размер на
300.00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Да се публикува само диспозитива на съдебния акт
съгласно чл.4, ал.2, т.4, б „е” от
ВПОПСА в КРС.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 136 СК, препис от същото да се изпрати за вписване на лишаването от родителски
права до общината по постоянния адрес на родителя (ответник).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: