О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Гр.София, … март 2020 година
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на девети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след
като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№2310 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.3 ГПК във връзка с чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз
основа на частна жалба с вх.№58567/18.10.2019 година от „Р.“ ЕООД, ЕИК ********,
срещу Постановление за възлагане от 04.02.2016година, издадено от ПЧСИ на ЧСИ М.Б.,
А.П., по изп.дело № 20148380410887, с което на „К.“ ЕООД е възложено жилище,
находящо се на първи надпартерен етаж от къща, находяща се в гр.София, ул.**********.
В жалбата се твърди, че тази
жалба е процесуално допустима, с оглед срока за обжалване, тъй като ЧСИ в
нарушение на закона не е връчил на настоящия жалбоподател съобщение за
издаденото възлагателно постановление, поради което срокът за обжалване не е
започнал да тече. Необходимостта от връчване на това постановление е наложена
от това, че жалбоподателят, в качеството си на заложен кредитор, притежаващ
заложни право върху имота, предмет на обжалване, се явява страна в изпълнителното
производство- конституиран като страна- присъденинен взискател, който факт не
само произтича от закона, но е и изрично удостоверен от ЧСИ Б., чрез
удостоверение с изх.№07195/17.01.2017г., по изп.дело №20148380410887.
Относно това какво е основанието
за подаване на тази жалба „Р.“ ЕООД, ЕИК ********, твърди, че това са нарушения
по процедурата по наддаване, което не се явява надлежно и поради това въз
основа на него не е налице възможност да се приеме, че е годно придобивно
основание за имота, обект на принудително изпълнение.
Конкретно жалбоподателят
твърди следното:
По
съществото на настоящата жалба счита, че обжалваното възлагателно постановление
е
издадено в резултат на ненадлежно наддаване по смисъла на чл. 435, ал. 3 от ГПК и при невъзможност
за извършването на съдебна проверка, дали недвижимият имот е възложен по
най-високата предложена цена. В протокола по чл. 492 ГПК, съставен на
29.01.2016г., е посочено, че при отварянето на наддавателните предложения са се
явили три юридически лица – „К.“ ЕООД, ЕИК ********,“Б.1“ ЕООД, ЕИК ********и „О.Х.“
АД. Посочените три дружества обаче са юридически лица, поради което имат само
идеално, но не и физическо битие. Те не биха могли, да се “явят” при
наддаването. В титулната част на протокола по чл. 492 ГПК не е посочено кои физически лица са се явили
като органни или договорни представители на явилите си при отварянето на
тайните наддавателни предложения наддавачи-юридически лица, въпреки, че
бланката на протокола (съвсем логично) изисква посочване на “законен представител” или “пълномощник” на явилите се наддавачи
- юридически лица. Горният
порок на протокола по чл. 492 ГПК не може да бъде саниран чрез данните от стр.
2 на протокола, тъй като на тази страница са описани направените тайни
наддавателни предложения. Съответно,
посочените на стр. 2 от протокола представители са “извлечени” от самите тайни
наддавателни предложения. От този факт обаче не може да бъде
изведено, че същите
представители са се явили и при отварянето на тайните наддавателни предложения и са участвали в явното наддаване.
Коментираният порок на протокола по чл. 492 ГПК не може да бъде саниран и чрез
данните от последната му страница, защото тя изобщо не съдържа индивидуализация
на наддавалите, нито подписи на наддавалите.
При условията на евентуалност
спрямо горното твърдение, дори последната страница от протокола да обективира
подписи на наддавачи, липсва яснота кога е положен съответният подпис и от чие
име е положен - по простата причина, че на стр. 1 от протокола не е посочено
подобни физически лица- представители да са присъствали при отварянето на
наддавателните предложения. Дори последната страница от протокола да обективира
подписи на наддавачи не е ясно и в какво качество са положени подписите - лично
или като представител на даден наддавач. При подписването не е посочено, че съответният
подпис е положен от чуждо име.
Тези пороци на
протокола водят до неяснота дали посочените в титулната част като явили се
наддавачи три ЮЛ действително са били надлежно представлявани при отваряне на
наддавателните предложения и проведено след това явно наддаване и кои ФЛ са
извършили правни действия от тяхно име.
Липсва индивидуализация
на входящите номера и датите на наддавателните предложения, на датата и на
размера на внесените задатъци.
Обективираното на стр.4
от протокола по чл.492 ГПК явно наддавателно предложение е грубо порочно и това
е така, тъй като протоколът съдържа само данни за направеното единствено
наддавателно предложение и подпис, но не съдържа данни индивидуализиращи ФЛ,
което е положило този подпис, нито данни за съответния наддавач.
Идентична е и
ситуацията с индивидуализацията на наддавачите, чиито откази за участие в
по-нататъшното наддаване са обективирани на стр.4. Първият отказ е
индивидуализиран единствено чрез подпис, а вторият- чрез подпис и посочване на
фамилно име, без никакво указание дали лицето, положило подписа, действа от
свое име или от чуждо.
СИ не разполага със
спесимени, чрез които да разпознаят и
направят логическа връзка чий е подписът. Не става ясно и от чие име се прави
явното наддавателно предложение. В допълнение на гореизложеното, при наличието на три
юридически лица, участващи в процедурата по явно наддаване, е юридически
абсурдно протоколът по чл. 492 ГПК да не съдържа данни от чие име се прави
дадено явно надцавателно предложение или даден отказ от по-нататъшно наддаване.
Жалбоподателят твърди, че съгласно чл.
492, ал. 2 ГПК , ако при обявяването на купувача
някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един
задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като
наддавачът го подпише, Буквалното и логическото тълкуване на цитираната легална
разпоредба водят до еднозначния извод, че трикратното запитване от съдебния
изпълнител следва да предхожда волеизявленията за отказ от участие в явното наддаване. Излага в тази
връзка доводи. Поради това е видно от
гореизложеното, в процесния случай процедурата по явно наддаване е опорочена по правно непоправим начин, тъй като е лишена от основна,
важна и формална гаранция за законосъобразност - изискваното от чл. 492, ал. 2 ГПК трикратно запитване към участниците в явното наддаване. Позовава се на
практика на СГС по конкретния казус. Поради това то страда от същите
тежки пороци, които са налице и по отношение на обжалваното с настоящата жалба
възлагателно постановление от 04.02.2016г. Съответно и съдебното решение по
двата спора би трябвало да е идентично, а решаващите мотиви на цитираното по-
горе Решение/28.12.2017г. по ч. г. д. № 14676/2016г. на СГС са изцяло
релевантни и по настоящото дело.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК
процедурата по наддаване включва няколко основни елемента, а именно: 1) подаване на писмени надавателни предложения
в срока на обявената публична продан; 2) отваряне, обявяване и протоколиране на постъпилите в срока
на проданта наддавателни предложения 3) процедура по устно наддаване от явилите
се наддавачи.
Надлежното извършване на
наддаването принципно се удостоверява чрез съставения от съдебния изпълнител
протокол по чл. 492 от ГПК. Съгласно посочената легална разпоредба “В протокола се вписват наддавачите и
наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. Всяко
наддавателно предложение се индивидуализира чрез минимум следните данни: 1)
наддавач; 2) входящ номер и дата на наддавателното предложение. Императивното
изискване на чл. 492, ал. 1 от ГПК за конкретно индивидуализиране на
наддавателните предложения чрез посочване на входящия им номер и дата. Липсата на посочените данни в
протокола по чл. 492 ГПК създава предпоставки за манипулиране и опорочаване на
процедурата по наддаването по множество линии. В случай, че съответният
наддавач е направил повече от едно наддавателни предложения, липсват и
гаранции, че същите и предложените от наддавача цени ще бъдат надлежно
индивидуализирани в протокола по чл. 492 ГПК и че няма да се стигне до смесване
и объркване на данните от направените наддавателни предложения или до
пропускането на част от тях в протокола. Горното изложение е основание за извода, че
непълнотатата на процесния протокол по чл. 492 ГПК относно посочването на “вх. № и датата на наддавателното предложение”
и на данните, индивидуализиращи размера и датата на внасяне на съответния
задатък, обосновават ненадлежност на проведеното наддаване, тъй като неговата
надлежност принципно се удостоверява именно чрез протокола по чл. 492 ГПК. Оставянето на процесното
възлагателно постановление в сила би представлявало хипотеза на толериране на
очевидна небрежност, а бих казал, и “мърлявщина” от страна на съдебните
изпълнители при създаването на документи с принципно и важно правно значение,
чиято висока степен на формализация законът изрично подчертава.
Моли
съда да отмени атакувания акт.
По
делото са постъпили писмени възражения от „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК********, с
вх.№****от 11.11.2019 година.
Тази
страна по делото оспорва допустимост на подадената жалба и в тази връзка
оспорва жалбоподателят да има качество на кредитор, нито заложен кредитор по
изп.дело №10887/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б. към датата на подаване на жалбата.
Това
е така с договор за цесия от 17.02.2017 година жалбоподателят е прехвърлил на
трето лице (С.Д.П.) вземането си срещу „Т.С.“ ЕООД, за което прехвърляне
синдикът на „Т.С.“ ЕООД е получил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД на 16.06.2018
година. Този факт е удостоверен от синдика в доклад до съда по
несъстоятелността от 16.06.2018 година, с който информира съда, че „Р.“ ЕООД
вече не е кредитор на длъжника, а такъв се явява цесионера. Вземането на „Р.“
ЕООД е прехвърлено без обезпечението- особен залог на търговското предприятие,
поради което цесионерът се явява необезпечен кредитор, а това води до
погасяване на самото обезпечение. Следователно„Р.“ ЕООД не е активно
легитимиран да подаде настоящата жалба и това е така, тъй като това дружество
не може да се счита за обезпечен кредитор и присъединен взискател по смисъла на
чл.459, ал.2 ГПК.
Относно
твърденията на жалбоподателя за срок взискателят банка оспорва тези твърдения
да са верни и това е така, тъй като за издаденото постановление дружеството е
уведомено по реда на чл.50, ал.4 ГПК и след залепване на уведомление на адреса
на дружеството, на 25.02.2016 година, същото се счита уведомено към 11.03.2016
година, след изтичане на 2-седмичния срок. Неспазването на срока е обосновано и
с това, че дружеството(дори и да се приеме, че е надлежно уведомено по реда на
чл.50, ал.4 ГПК) е узнало за издаденото постановление най-късно на 25.05.2016
година, за което знание свидетелствуват негови изявления пред съда и в хода на
извършвани процесуални действия тази страна е узнала за постановлението.
Другото
основание да се приеме недопустимостта на жалбата е факктът, че
жалбоподателя(дори и да се приеме, че е присъединен взискател) не е участвал в
наддаването и извън изчерпателно посочените субекти, които имат право да
обжалват постановление за възлагане.
По
основателността на жалбата – излага съображения, че липсва основание жалбата да
се уважи и атакуваното с нея постановление да се отмени.
Моли
съда да съобрази направените възражения и да прекрати делото, поради
недопустимост на жалбата, а в условие на евентуалност да остави същата без
уважение.
По
делото е постъпило становище с вх.№27657/02.03.2020 година от синдика на „Т.С.“
ЕООД(н), ЕИК*********, с която се твърди, че подадената от „Р.“ ЕООД е
допустима, в контекста на разпоредбите на ГПК касателно уведомлението да това
дружество, каквото не е надлежно връчено.
По
делото е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕООД(н) с вх.№63743/11.11.2019 година, чрез
синдика, с който се твърди, че жалбоподателят има качество на страна в
изпълнителното дело, поради което подадената жалба е допустима. Разгледана по
същество- същата е основателна и това е така, тъй като при провеждане на
публичната продан е налице грубо нарушение на разпоредбата на чл.492, ал.2 ГПК
– за трикратно запитване в изискуемия от закона момент, а именно след
последното явно наддавателно предложение и преди изявлението за отказ от
по-нататъшно наддаване. Моли съда да уважи жалбата.
ЧСИ
М.Б., на основание чл.436, ал.3 ГПК излага писмени мотиви, с които възразява по
допустимостта на жалбата, респективно нейната основателност.
Конкретните
възражения по допустимостта на следните:
Жалбоподателят
няма качество на кредитор, нито на заложен кредитор по изпълнителното дело, към
деня на подаване на жалбата и това е така, тъй като е прехвърлил своето вземане
спрямо длъжника с договор за цесия от 17.02.2017 година.
На 16.06.2018г. синдикът на длъжника „Т.с.“ ЕООД е получил уведомлението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърляне на вземането (Приложение 2 - уведомление по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Уведомлението е с автор управителя на Р. ЕООД. На следващо място, от
съдържанието на договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
е видно, че вземането е прехвърлено без обезпечението - особения
залог върху търговско предприятие, т.е. цесионерът С.П.се явява необезпечен
кредитор на „Т.с.“ ЕООД, а цедентът „Р.“
ЕООД не може да запази обезпечението, тъй, като вече не е титуляр на
вземането, което е било обезпечено с особения залог В чл.1, ал. 4, посл.
изречение на договора за цесия изрично е пояснено: „За избягване на всякакво
съмнение страните изрично поясняват, че по силата на настоящия договор цедираните
вземания се придобиват от Цесионера като необезпечени. “
В т. 4 на уведомлението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД се перифразира тази уговорка от договора за цесия, а в т. 6.1.
изрично се настоява, че С.П.е придобила цедираните вземания като необезпечени.
Един от ефектите на описаната правна
сделка (прехвърляне на вземането без обезпечението) се състои в погасяване на
обезпечението - чл. 99, ал. 2 и чл. 150, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл изрично се
произнася и А.К., Облигационно право, Обща част, седмо издание, Сиби, стр. 687.
Изводът от горното е, че „Р.“ ЕООД не е активно легитимирано да подава
процесната жалба, тъй като е не е никакъв кредитор на „Т.с.“ ЕООД и
следователно не може да се счита за обезпечен кредитор и присъединен взискател,
по смисъла на чл. 459, ал.2 ГПК. То е престанало да бъде такъв на 16.06.2018г,
когато е цедирало вземането си, при това като необезпечено, което на свой ред е
погасило обезпечението (залогът на търговско предприятие).
Ето защо намира за неоснователни доводите на „Р.“ ЕООД,
развити в т. 1 - 4 на жалбата му, че било заложен кредитор.
Неверни са твърденията в
т. 5 и 6 на жалбата, че Р. ЕООД не било уведомено за постановлението за
възлагане.
Уведомяването на „Р.“ ЕООД е извършено
по делегация от ЧСИ М.Д.в района ОС -
Стара Загора, на основание чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ, тъй като по това време
седалището и адресът на управление на „Р.“ ЕООД ***. (Приложение 4 - уведомление
по чл.47 ГПК с изх. № 2949/25.02.2016 на ЧСИ М. Димитрова с разписка на гърба,
оформена от връчителя на дата 25.02.2019).
Видно от разписката и уведомлението,
връчителят е посетил адресът на управление на „Р.“ ЕООД на 24.02.2016г. и „не
беше открита такава фирма“. При второто посещение на следващия ден,
25.02.2016г. връчителят е приложил правилото на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал.
1 ГПК, и е залепил уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК (редакция на разпоредбата
до 2017г), също намиращо се изпълнителното дело. Видно е, че уведомлението е
залепено на входната врата на адреса на управление на „Р.“ ЕООД, че то съдържа
информация какви документи трябва да бъдат връчени и какви са последиците от
неявяването на представител на Р. ЕООД, а именно - прилага се фикцията на чл.
47, ал. 5 ГПК, че книжата се считат за връчени. Констатацията на връчителя, че
„ на посоченият адрес не беше открита
такава фирма“ не означава само по себе си, че е изключен режимът
на чл. 50, ал. 4 и е приложена фикционната разпоредба този на чл. 54, ал. 2 ГПК. Напротив, в началото на текста на разписката се удостоверява: ,Днес, 25.02 /16 г.. залепих това
уведомление на вх. врата на “. Ако връчителят беше приложил режима на
уведомяване по чл. 50, ал. 2 от ГПК, то уведомление изобщо не е следвало да се
залепва, а точно това е удостоверено с разписката.
Следователно, с изтичането на
двуседмичния срок, т.е. на 11.03.2016г.
„Р.“ ЕООД е било уведомено за факта на издаденото постановление за
възлагане.
Поради това е невярно
твърдението на „Р.“ ЕООД (в т. 6 на жалбата му), че не било уведомено. Дори да се
приеме, че „Р.“ ЕООД е било присъединен взискател към датата на издаване на
постановлението за възлагане, то това дружество не е участвало като наддавач на
публичната продан и следователно е извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал.
3 ГПК лица, имащи право да обжалват постановлението за възлагане.
В обобщение - жалбата на „Р.“ ЕООД е
недопустима, защото (1) това
дружество не е обезпечен кредитор и не попада в кръга на лицата по чл. 459 ГПК;
(2) дори и когато е било присъединен взискател, то е било законосъобразно
уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал.1 ГПК и (3) това дружество
не попада в кръга на лицата по чл. 435, ал. 3 ГПК, легитимирани да обжалват
постановлението за възлагане. Независимо от изложените по-горе основания за
недопустимост, жалбата е просрочена и
на друго основание: тя е подадена след едноседмичния преклузивен срок от
узнаване за постановлението за възлагане.Това е така, защото
дружеството Р. ЕООД е узнало за изготвеното на 04.02.2016г. постановление за възлагане най-късно на 25.05.2016г. Излага съображения защо това е така. В условие на евентуалност оспорва
основателността на подадената жалба.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери следното:
От
фактическа страна:
От
приложеното към жалбата изп.дело №20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№838
на КЧСИ се установява, че делото е образувано по молба на „Р.(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
ЕИК********, за образуване на изпълнително производство срещу „Б.С.“ ЕООД, „Е.Б.“
ЕООД, „И.“ ЕООД за принудително събиране на
сумата от 700 000 евро, представляваща част от главница и
27 381,62 лева, представляващи разноски по дело. Искането към СИ е да се
насочи изпълнение към описаните в молбата недвижимости, които са ипотекирани в
полза на банката с нот. Акт № 86, том втори, рег.0 2182, дело №262 по описа за
2008 година на нотариус №50 на НК, който акт е вписан в Агенция по вписванията
и нот. Акт №55, том четвърти, рег.№ 4538, дело №617 на нотариус №350 на Нк,
който е вписан в Агенцията по вписванията, като се извърши опис, оценка и
публична продан на описаните в молбата имоти.
Към
молбата си взискателя е представил копие от нат. Акт №55, том четири,
рег.№4538, дело №617/2009г. по описа на нотариус Ц.Д., рег.№350 на НК, с район
на действие – РС – София, с който е учредена ипотека в полза на„Р.(БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД, ЕИК********, по отношение на жилище, находящо се на първи надпартерен етаж
от къща, находяща се в гр.София, СО – район „Триадица“, на улица „*******, със
застроена площ от 92,60 кв.м, състояща се от три стаи, вестибюл, тоалетна,
балкон и главен вход, при посочени съседи, заедно със зимнично помещение и
ведно с 13/72 ид.части от общите части на сградата и заедно с 13/72 ид.части от
дворното място, върху което е построена сградата, който имот е собственик на
кредитополучателя и ипотекарен длъжник „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******. Нот. акт е
вписан в Служба по вписванията с вх.№60273, акт №82, том 3 на 19.12.2009
година.
На
27.11.2014 година е отправено покана за доброволно изпълнение до длъжника и
ипотекарен длъжник Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******. На същата дата е изпратено и
уведомление до настоящия жалбоподател „Р.“ ЕООД, в качеството му на заложен
кредитор, с което съобщение е уведомен затова, че на 04.12.2014 година ЧСИ ще
пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на посоченото в уведомлението
имущество, с което е включен и описания по- горе имот. Уведомлението е връчено
на страната чрез залепване на адрес в гр.София, ул.“********
На
същата дата е връчено и уведомлението за насрочения опис на длъжника.
На
04.12.2014 година е направено искане за вписване на възбрана върху процесния
имот и на същата дата е пренасрочен описа на имота за 10.12.2014 година от 10
часа, видно от протокол за опис от 04.12.2014 година е извършен опис на имота.
На
05.12.2014 година по делото постъпва молба от „Т.С.“ ЕООД, към която са
приложени документи, които легитимират това лица като собственик на процесното
жилище, придобито като част от търговско предприятие на „Г. С. ГД“ ЕООД,
договор за продажба на търговско предприятие, с нот.заверка на подписите от
16.04.2014 година, вписан в Служба вписвания, към който има приложение № 1, в
което под т.11 е описан процесния имот, като въводът във владение на недвижимите
имоти, попадащи в обсега на търговското предприятие е извършен на 16.04.2014
година.
На
12.06.2015 година е изпратено уведомление до „Т.С.“ ЕООД за извършване на опис на процесното жилище на 16.06.2015
година, получено от адв.Г. на 12.06.2015 година. На посоченото дата е съставен
протокол за опис на имота от ПЧСИ А.П.. На 18.06.2015 година по делото постъпва
експертна оценка на имота.
На
21.12.2015 година ЧСИ Б. съставя протокол за разгласяване на насрочена публична
продан за периода от 28.12.2015 година до 28.10.2016 година на имоти, измежду
които и процесното жилище и на същата дата изпраща писмо до СРС, Тръжно
отделение на протокола по чл.487 ГПК, за да се регистрира в съда. Изпратено е и
уведомление до настоящия жалбоподател, връчено по реда на чл.50, ал.4 ГПК.
На
29.01.2016 година е съставен протокол за обявяване на постъпили нандавателни
предложения за насрочената публична продан за периода 28.12.2015 година до
28.01.2016 година за жилище, находящо се на първи надпартерен етаж от къща,
находяща се в гр.София, СО – район „Триадица“, на улица „*******, със застроена
площ от 92,60 кв.м, състояща се от три стаи, вестибюл, тоалетна, балкон и
главен вход, при посочени съседи, заедно със зимнично помещение и ведно с 13/72
ид.части от общите части на сградата и заедно с 13/72 ид.части от дворното
място, върху което е построена сградата. В протокола се посочени явили се
наддавачи – три ЮЛ. С този протокол за купувач на имота е обявено „К.“ ЕООД.
На
04.02.2016 година е издадена постановление за възлагане от ПЧСИ на ЧСИ М.Б., А.П.,
с което имотът се възлага на „К.“ ЕООД
за сумата от 160 312,50лв.
На
05.02.2016 година по делото постъпва молба от „Р.“ ЕООД, с която моли
действията по изп.дело да се спрат, с оглед обезпечителна заповед от същата
дата, издадена от ОС – Силистра по ч.т.д.№23/2016година. С разпореждане от
05.02.2016 година делото е спряно.
За
издаденото постановление за възлагане е изпратено съобщение до настоящия
жалбоподател на адрес в гр.Стара Загора, ул.“**********, за което не са налице
данни да е връчено.
Впоследстие,
на 25.02.2016 година, ЧСИ М.Д.връчва
съобщение на адреса и седалището на управление *** по реда на чл.47 ГПК, макар,
че към този момент дружеството да има вписан в ТР адрес и седалище на
управление *** (считано от 12.02.2016 година). Ето защо надлежно уведомяване
настоящият състав не приема да е извършено.
В
хода на това производство, към възражението на взискателя „Р.(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е
приложено заверено копие от договор за цесия, сключен на 17.02.2017 година
между „Р.“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството му на цедент и С.Д.П., ЕГН **********,
в качество на цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземане за главница по договор за паричен заем от 30.04.2014 година, сключен с
„Т.С.“ ЕООД и анекс към този договор от 08.05.2014 година, в общ размер на
сумата от 150 000лв, както и вземания за лихви, произтичащи от този
договор, за периода от 07.06.2014г. до 27.07.2014г. в размер на 31 671
лева. Извън прехвърлителното действие на цесията за заложните права на цедента,
които страните са се съгласили, че не са предмет на разпоредителната сделка –
чл.2, ал.4 от договора. Поради това, че длъжникът „Т.С.“ ЕООД, ЕИК*********, е
открито производство по несъстоятелност въз основа на решение от 27.07.2016
година, по т.д.№105/2016г. по описа на ОС – Плевен, вписано в ТРРЮЛНЦ на същата
дата, а с решение №1/03.01.2017 година е обявен в несъстоятелност с реквизити
на решението по чл.711 ТЗ(служебна справка по партидата на длъжника в ТР,
извършена от съда) то за извършеното прехвърляне на вземанията на цедента,
които са включени в списък на приети вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ,
обявен в ТР на 19.09.2016 година, е уведомен синдика на дружеството на
17.02.2017 година. Синдикът с доклад вх.№7304/16.06.2018 година, отправен до
съда по несъстоятелността, по т.д.№105/2016г., уведомява съда по несъстоятелността
за извършеното прехвърляне на вземанията.
В
резултат на това „Р.“ ЕООД е загубило качество на кредитор по отношение на
ипотекарния длъжник „Т.С.“ ЕООД(н). Това е така защото прехвърлянето на вземане по чл.99 ЗЗД представлява
договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице - нов
кредитор. По силата на договора прехвърленото вземане, в състоянието му към
момента на сключване на договора, преминава от предишния кредитор /цедент/ към
новия кредитор /цесионер/ от момента на сключване на цесионния договор.
Договорът за прехвърляне на вземане има действие за длъжника от деня на
съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Последният не е страна по
договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има
за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно
задължение длъжникът да престира на цесионера.
От правна страна:
Относно статута на настоящия
жалбоподател.
Той се явява заложен кредитор на ипотекарния
длъжник в изпълнителното производство по дело №20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б..
Този факт налага необходимостта от това да се обсъди института на
присъединяване на кредитори. Съобразно съществуващата съдебна практика
присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за
изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на кредитор /чл. 456 ГПК/ въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист /или удостоверение, че
листът е приложен към друго изпълнително дело/ и по право, в който случай
съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на
определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение.
Такива кредитори са държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания
- чл. 458 ГПК; кредиторите, чиито
вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на
изпълнението, започната от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и
ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато
изпълнението се насочва върху ипотекирания имот или заложената вещ - чл. 459,
ал. 2 ГПК.
Последиците от присъединяването се изразяват в това, че присъединеният кредитор
става страна в изпълнителния процес и има съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК същите
права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването
изпълнителни действия ползват и него.
Следва изрично да се
посочи, че в резултат на извършеното прехвърляне на вземания от страна на
настоящия жалбоподател на цесионера ФЛ – П., „Р.“ ЕООД е загубило качество на
кредитор, респективно взискател на ипотекарния длъжник и този факт остава
непроменен от липса на прехвърляне на привилегията, произтичаща от договора за
особен залог. Това е така, тъй като оставането на заложното право, чието
предназначение е осигуряване на възможност за удовлетворяване на паричното
вземане на кредитора, е безпредметно. Липсата на главно вземане води до
невъзможност да се упражни заложното право. Основен елемент на заложното право
е да обезпечи вземането на заложния кредитор и при неизпълнение на задълженията
на залогодателя той да се удовлетвори по пречпочитание от заложеното имущество,
като го продаде. Безспорна е същността на заложното право като акцесорно право,
тъй като то няма самостоятелно съществуване, а зависи от съществуването и
валидността на главното вземане. Ако
настъпят промени в главното
вземане, които водят до неговото прекратяване – например
опростяване, прехвърляне
или бъде погасено
по давност, то и самият особен залог се
погасява. Ето защо липсата
на главно вземане у кредитора „Р.“ ЕООД прави невъзможно за него упражняване на
правата на заложния кредитор. Липсата на вземане на този кредитор по отношение
на ипотекарния длъжник прави и невъзможен извода за наличие на качество на
взискател към момента на подаване на жалбата, тъй като този момент е последващ
датата на договора за цесия. Ето защо настоящият състав на съда приема
възражението на взискателя „Р. (Българиая)“ ЕАД в тази насока за основателно.
Липсата на качество на взискател към този момент, съобразен и с липса на
качество на взискател – наддавач към момента на провеждане на публичната продан
от ЧСИ лишава този субект от възможността да атакува възлагателното
постановление. Всъщност твърдения за наличие на това качество не се съдържат в
жалбата, както не се съдържат и доказателства в тази насока по изпълнителното
дело.
С разпоредбата на чл.435,
ал.3 ГПК законодател е предоставил право на жалба спрямо постановление за
възлагане на три категории лица: наддавач, платил задатък до последния ден на
проданта, взискател – наддавач, който не плаща задатък и самия
длъжник/ипотекарен длъжник. Този ограничен кръг на лицата, които разполагат с
активна процесуална легитимация, е предопределен от това, че постановлението за възлагане слага край на
публичната продан, в резултат на която длъжникът/ ипотекарният длъжник са „разделя“
със свое имущество, наддавачите са участвали в процедурата по наддаване и са
очаквали да придобият актива и в този смисъл тези лица са пряко засегнати от
изпълнителния способ . Второто ограничение, което законът поставя е свързано с
основанията за обжалване- само изрично посочените от закона, свързани с
нарушение на процедурата по наддаване и с цената на имота.
След като към датата на
подаване на жалбата жалбоподателят не попада в кръга, очертан с разпоредбата на
чл.435, ал.3 ГПК, то това лице се явява трето за изпълнението лице, което
разполага с възможност да атакува постановлението за възлагане, при условията
на чл.435, ал.4 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба на закона третото лице може
да обжалва действието на СИ само когато изпълнението е насочено върху вещи, които
в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице. Подобни твърдения в жалбата не са налични,
поради което тя се явява недопустима и това основание.
При извод на съда за
недопустимост на жалбата, образуваното въз основа на нея гражданско
производство следва да бъде прекратено.
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба с вх.№58567/18.10.2019 година от „Р.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу
Постановление за възлагане от 04.02.2016година, издадено от ПЧСИ на ЧСИ М.Б., А.П.,
по изп.дело № 20148380410887, с което на „К.“ ЕООД е възложено жилище, находящо
се на първи надпартерен етаж от къща, находяща се в гр.София, ул.********** и
ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея ч.гр.д.№2310/2020 година по описа на
СГС, ТО, 6-6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.