РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
Секретар:МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20202000500309 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
12444/22.07.20г. на БОС от П. Г. Б., р. на **.**.**** г. в гр. М., гражданин на
**, с международен паспорт № *********, изд. на **.**.**** г. от *** *****,
с пост. адресна регистрация: **, гр. М., С. бул. № **, корпус *, ап. **, чрез
адв. М. Г. и адв. С.Д. и двете с адрес на кантората: гр. Б., ул. “Г. Г.“ № **, ет.
*, против решение № 125/26.06.20г. по гр.д.№ 1659/2017г. на БОС в частта, с
която са отхвърлени предявените от него против Т. С. Ф., р. на **.**. **** г. в
гр. М., гражданка на **, с пост. адресна регистрация: **, гр. М., ул. Ф. н.№ **,
ап. ***-*** и адрес в Р. Б.: гр. Н. ул. “И. В.“ № *, бл. *, ет. *, искове за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на:
3758лв., представляващи равностойността на необходимите ремонтни
дейности за апартамент с идентификатор 51500.502.447.3.19 по КККР на гр.
Н.; сумата от 3292лв., представляваща равностойността на необходимите
ремонтни дейности за апартамент с идентификатор 51500.502.447.3.20 по
1
КККР на гр. Н.; обезщетение, компенсиращо унищоженото в жилищата
движимо имущество на обща стойност 6 216лв. или по 3 108лв. за всеки
апартамент, включително и сумата от общо 20 200лв. или по 10 100лв. за
всеки апартамент, представляваща обезщетение за вреди в резултат на
невъзможността на въззивника-ищец да използва двете жилища за период от
три години преди завеждане на делото, както лично за себе си, така и за
нуждите на семейството си, а при условията на евентуалност - като ги отдава
под наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите.
Решението се обжалва и в частта, с която са отхвърлени предявените
от П. Г. Б. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 000лв. или от по 1000лв. за всяко жилище, изразяващи се в стрес,
притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват,
свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на
жилищата върху здравето на обитателите им, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се, че в горните части решението не е правилно, понеже
неправилно са приложени правилата на погасителната давност, позовава се на
неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства. Излага
подробни аргументи. Моли в съответните части решението да бъде отменено
и постановено ново, с което исковете бъдат уважени и претендираните суми –
присъдени, ведно с разноските по делото. Нови доказателства не са
допуснати.
Въззиваемата по тази жалба страна я оспорва, чрез адв. Б. Т., в
надлежно депозирания отговор. Излага подробно становище за
потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част. Моли за
присъждане на разноски за настоящата инстанция. Няма доказателствени
искания.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба – вх.№ 12932/28.07.20г.
на БОС, от Т. С. Ф., чрез адв. Б. Т., против решение № 125/26.06.20г. по гр.д.
№ 1659/2017г. на БОС в частта, с която е осъдена да премахне незаконно
изградените обекти върху открита тераса над апартаменти 51500.502.447.3.19
по КККР на гр.Несебър и 51500.502.447.3.20 по КККР на гр. Н., в блок *,
2
находящ се в УПИ VII, кв. 54 по плана на гр. Н., ул. “И. В.“ № * и възстанови
покрива на сградата в състоянието му преди извършване на незаконното
строителство, съгласно предназначението му по проект. Поддържа се
неправилност на решението в тази част. Обосновава се противоречие на
постановеното решение със задължителната съдебна практика и установените
факти по делото. Излага мотивирани доводи. Моли за отмяната му в обема на
обжалването и постановяване на ново, с което искът с правно основание
чл.109 ЗС бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Жалбите са редовни и допустими, като подадени от легитимирани
лица с право на жалба, в рамките на предвидения от закона преклузивен срок
и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция,
срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Предявените искове пред окръжния съд са основание чл.109 ЗС, чл.45
ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от П. Г. Б.
против Т. С. Ф. Въззивникът-ищец твърди, че е собственик на апартамент с
идентификатор 51500.502.447.3.19 и апартамент с идентификатор
51500.502.447.3.20 по КККР на гр. Н., двата с административен адрес: гр. Н.,
ул. “И. В.“ № *, бл. *, ет. *, подробно описани в исковата молба по
квадратура и граници. Твърди, че Т.Фирсова е закупила също два
апартамента в съседния блок № *, на същия административен адрес: гр. Н.,
ул. “И. В.“ № *, а именно: ап. *** и ап. ***, които понастоящем са обединени
и заснети в КК на гр. Н. като един самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.502.447.4.139, с адрес: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, ет. *, ап.
***, ***, с прилежаща към него тераса, чиято площ представлява сборът от
площта на две тераси, първоначално включени към всеки един от
апартаментите. Според Б., независимо от факта, че двете тераси са описани
като прилежащи към имотите на Ф., те представляват покрив на неговите
апартаменти и всъщност са обща част на сградата. Заявява, че незаконно и без
съответни разрешения, Ф. е изградила на терасата, чрез преустройство,
незаконно жилище. Изградени са водопровод и канализация, поставено е
джакузи. В резултат от това е увеличено натоварването на покривната плоча,
което е довело до напукването й и наводняване на двете жилища на Б. Така с
3
действията си Ф. е причинила множество вреди в тях, както следва: падане на
окачения в жилищата таван, увреждане на дограмата, мазилката, стенните
покрития, обзавеждането и техниката в жилищата. Оплаква се, че от три
години апартаментите са неизползваеми, както за семейството му, така и за
туризъм.
При изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което
осъди Ф. да премахне поставеното от нея джакузи, както и да възстанови
покрива в състоянието му преди извършване на СМР и съгласно
предназначението му по проект. Моли, също така, да бъде осъдена да
компенсира нанесените му вреди, като му заплати: сумата от на 8500лв.,
необходима за отремонтиране на ап. **, сумата от 11300лв., необходима за
ремонта на ап. **, равностойността на унищоженото движимо имущество в
размер общо на 11200лв. Наред с това претендира претърпени вреди в
резултат на невъзможността да използва двете жилища за период от три
години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на
своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица,
които вреди определя първоначално в размер на общо 40000 лв. за двете
жилища. Заявява, че претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се
ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на
състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, които ищецът
оценява на 5000 лв. Върху всички главници моли за присъждане на законната
лихва, считано от датата на исковата молба и до окончателното изплащане на
сумите, както и направените разноски.
С допълнителни молби – стр.116, стр.125, по гр.д.№ 1659/2017г. БОС,
са уточнени исковете, като впоследствие тези за заплащане на обезщетения са
изменени, съобразно молба – стр.309, депозирана в с.з. на 29.01.2020г. и
намалени до размерите, по които се е произнесъл с диспозитива окръжният
съд.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, Ф.а оспорва исковете. На първо място заявява, че двете
тераси не представляват обща част на сградата на блок *, ул. “И. В.“ № *, гр.
Н., понеже не могат да се ползват от обитателите в блока, а само от нея,
4
поради достъпа до тях само от нейните жилища. Ето защо счита, че се касае
за тераса, лична нейна собственост. На следващо място твърди законност на
извършените преустройства. Позовава се на некачествено изпълнени СМР от
страна на строителя на двете сгради, в резултат от което са настъпили вредите
в жилищата на Б., а също така и на близостта им до морето и рядката им
посещаемост, което води до задържане на влага и образуване на мухъл. При
изложените доводи твърди липса на виновно поведение от нейна страна и
моли за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения. Позовава се на
липса на конкретни доказателства, че Б. е бил препятстван да ползва имотите
си и да ги отдава под наем. Въвежда доводи за амортизиране на движимото
имущество, за съпричиняване от страна на Б., а също и възражение за изтекла
погасителна давност за реализиране на съдебна защита, като заявява, че
вредите датират от повече от 5 години преди завеждане на исковата молба.
Освен това счита, че не са осъществени фактите, посочени от хипотезата на
чл.109 ЗС и този иск също следва да бъде отхвърлен. Излага аргументи.
Двете страни са ангажирали доказателства и са претендирали
разноски по делото.
Страните не спорят по правата си собственост. П. Б. се легитимира
като собственик на описаните по-горе два апартамента – СОС с
идентификатор 51500.502.447.3.19, представляващ жилище с площ от 50кв.м.
и СОС с идентификатор 51500.502.447.3.20, представляващ жилище с площ
от 53,01 кв. м. по КККР на гр. Н., с н.а.№ **, том **, per. № ****, дело № ***
от **.**.**** г. на нотариус С. А., в който подробно са описани горните
апартаменти.
С н.а. № *, том *****, per. № *****, дело № **** от **.**.**** г. на
нотариус С. А., Т. Ф. обосновава права на собственост върху СОС с
идентификатор 51500.502.447.4.135, представляващ апартамент с площ от
98,24 кв.м. и СОС с идентификатор51500.502.447.4.136, представляващ
апартамент с площ от 72,83 кв.м. по КККР на гр. Н., които към настоящия
момент са обединени в едно жилище, по одобрени от община Н. проекти и
след издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Видно от приложения
на стр.9 и сл. н.а. № *, том ****, per. № *****, дело № **** от **.**.**** г.
на нотариус С. А., към двата апартамента са описани, като неразделна част от
5
обектите, прилежащи две открити тераси – едната с площ от 74.36кв.м. и
втората – с площ от 168.28кв.м.
От събраните по делото писмени доказателства и извършени
експертизи ясно и безпротиворечиво се установява, че част от терасите към
бившите самостоятелни обекти, собственост на Т.Фирсова, са разположени в
сграда с идентификатор 51500.502.447.3 по КККР на гр. Н. и едната от тях се
явява покривна плоча за апартамента на П. Б., а другата е покривна тераса на
част от блока– заключение на в.л. С. Р. – стр.200 и сл. и разпит в с.з. на
05.06.2019г. По изработеното ценообразуване за блок *, в който се намират
собствените на Б. апартаменти, терасата над апартаменти № ** и № **, не е
посочена като покривна тераса. По ценообразуването на блок *, където са
имотите на Т. Ф., присъединените тераси не са изнесени в графа – „покривни
тераси“.
При така установеното следва да бъде даден отговор на поставения
въпрос дали двете тераси, описани като неразделна и прилежаща част към
имотите на Т. Ф., съставляват обща част – част от покрива на сграда или са
нейна индивидуална собственост. Правното разрешение на горния въпрос е
възприето в Решение № 37 от 11.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 528/2009г., II
г.о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев и Определение № 132 от 6.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 7165/2014г., I г.о., ГК, докладчик съдията Бранислава
Павлова и то е, че: „Щом като терасата обслужва като покрив останалите под
нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се
ползва от един или няколко собственика“. Следва заключение, че макар и
описани като прилежащи към бившите два апартамента на Т. Ф., двете тераси
са по своето естество общи части на сградата, в която се намират ап. ** и ап.
**, собственост на П. Б.
От всички събрани доказателства по делото ясно и безпротиворечиво
се установява, че след закупуването на двата обекта, Ф. е извършила
преустройство, като ги е обединила в един апартамент с идентификатор
51500.502.447.4.139. За преустройството е издадена виза за проектиране от
20.11.2008г., на 03.06.2009г. са одобрени проекти за извършването му и е
издадено разрешение за строеж № 55 от 01.09.2009 г. от главния архитект на
община Н. Съгласно одобрения проект, преустройството и обединяването на
6
апартаментите се състои от: приобщаване към апартаментите на част от
общите части в сградата - от етажната площадка на шести етаж в сграда с
идентификатор 51500.502.447.4 и обособяване на входно антре за обединения
апартамент; изграждане на стълба на открита тераса над апартаменти
51500.502.447.3.19 и 51500.502.447.3.20 в блок *, на частта над апартамент
51500.502.447.3.19; отваряне на врата на спалнята в апартамент с
идентификатор 51500.502.447.4.135 за връзка с терасата над апартаменти
51500.502.447.3.19 и 51500.502.447.3.20 в блок *; изграждане на стълба на
открита тераса на блок / за връзка на терасата с трапезарията в апартамент с
идентификатор 51500.502.447.4.136; отваряне на врата на дневната в
апартамент с идентификатор 51500.502.447.4.136 за връзка с терасата в блок
*; и вътрешни преустройства на отделните помещения в апартаментите -
изместване на зидове, промяна на предназначението на отделните стаи, които
не засягат конструкцията на сградата.
Видно от заключението на в.л. Р., на откритата тераса на блок * е
изпълнено и помещение със санитарен възел, което се ползва като
всекидневна. Във всекидневната е монтиран бар-плот, свързан с водопровода
и канализацията на блок *, като това помещение не попада върху обектите
собственост на ищеца. Разпитано в с.з. на 05.06.2019г., в.л. е заявило, че бар-
плотът и тоалетната в обединеното ново помещение на Т. Ф. не могат да
бъдат причина за вреди, течове, влага и т.н, защото те са на различни покриви
и нива, не са нито едно над друго, нито едно до друго. При извършване на
горепосоченото преустройство, освен дейностите, описани в одобрения
проект, ответницата е изградила и стаи върху част от откритата тераса над
апартаменти № ** и № **, без одобрени проекти и строителни книжа. По
делото е представен неодобрен проект за тези преустройства и не може да се
установи кога е изготвен, следователно изграденото на откритата тераса е
незаконно строителство по смисъла на закона.
По делото е приета и комплексна СТЕ. Както от първоначалното
заключение на в.л. Р., така и от комплексната СТЕ, се установява, че върху
откритата част от терасата на Ф. е поставена настилка от гранитогрес и
джакузи, което, по данни на ответницата, не е свързано с ВиК инсталациите, а
се водоснабдява посредством маркуч, поставен на спирателен кран от южната
страна на постройката. Това джакузи е поставено в най-крайната част от
7
терасата на Ф., след всекидневната с бар-плота и санитарния възел, в частта
към блок № * на ул. “И. В.“ № *, гр. Н. Според вещите лица, с извършеното
от ответницата строителство е нарушено проектното решение за отводняване
на покрива на сграда с идентификатор 51500.502.447.3, но отвеждане на
дъждовните води е изпълнено, чрез вкопани в покривната плоча
дъждоприемни канали, покрити с решетки, като в тях, чрез улуци и
водосточни тръби е включено отводняването на покрива на новоизградената
постройка - всекидневна. За така изграденото отводняване, вещите лица не
могат да установят дали отговаря на изискванията на ЗУТ, поради липсата на
одобрен проект, но във всеки случай и двете вещи лица са заявили
категорично, че липсват данни за пропукване или друго компрометиране на
плочата на покривната тераса в резултат от извършеното строителство, а
също така са заявили, че макар и незаконно извършено, изграждането на
помещенията на терасата от страна на Т. Ф., както и изпълненият ремонт с
поставяне на гранитогрес са изключително качествено извършени и не само,
че не водят до нови вреди, но и на практика предпазват помещенията на Б. от
проникване на вода през покрива.
От огледа в процесните два апартамента - № ** и № **, собственост
на П. Б., вещите лица са установили, че апартаментите се нуждаят от основен
ремонти и към огледа са негодни за ползване. По отношение на ап. **:
облицовката с гипсокартон по външните зидове е силно захабена - има влага,
следи от мухъл и пожълтели петна след навлажняване; окачения таван също е
захабен; мазилката по тавана е подкожушена, шпакловката и боядисването с
латекс е на люспи, има следи от наводняване- пожълтели петна след
навлажняване; по тавана в санитарния възел има мухъл и следи от теч -
пожълтели петна; мазилката по стената и под вратата и прозореца към
терасата е разрушена, облицовката от теракота също е с разлепени и счупени
плочи; подовата настилка от теракота е покрита с плесен, има зеленясали
петна след навлажняване, най - вече около зида към терасата и съседния
апартамент. За ап. ** са посочени следните щети: облицовката с гипсокартон
по външните зидове е силно захабена - има мухъл; окаченият таван в по-
голямата си част е паднал, вижда се конструкцията; мазилката по тавана е
подкожушена, шпакловката и боядисването с латекс е на люспи, има следи от
наводняване- пожълтели петна; по тавана в санитарния възел има мухъл и
8
следи от теч - пожълтели петна; настилката от ламинат е деформирана.
При извършените СТЕ обемът на вредите е безспорен, но е спорен
техният произход. От разпита на в.л. Р. в с.з. на 05.06.2019г. се установява, че
е възможно в ап. ** нанесените щети да са в резултат от некачествено
извършена хидроизолация на терасата към самия ап.19, а също така тухлената
зидария на ограждащите външни зидове на същия апартамент е без външна
мазилка с топлоизолация, както и без вътрешна мазилка и на двата
апартамента. На самия тухлен зид няма мазилка – има хидроизолация със
стиропор или фибран и тогава има външна минерална мазилка, докато
отвътре на самата тухла има гипсокартон и няма мазилка. Според в.лице, ако
е некачествено изпълнена и горе покривната тераса (която не е с подменена
от Ф. настилка), по-лесно прониква вода по вертикалните зидове. Също така,
на терасата на ап. ** няма подов сифон и има възможност при по-проливни
дъждове и снегонавяване, водата да проникне направо в апартамента, понеже
нивото на терасата е малко по-високо от нивото на пода. Според вещото лице
това се отнася до щетите по пода и разрушената облицовка от теракот и
гранитогрес под прозореца и към вратата на балкона, което е видно в ап. **. В
ап. ** към огледа на в.лице се е виждало прясно наводняване и пресен мухъл,
а също, че по зида има влага. В ап. ** щетите са били стари.
Според в.л. Р. – с.з. на 05.06.2019г., водите се задържат на терасата на
ап. ** и повредите отвътре може да се дължат на проникване на влага през
самата стена на ап. **, както и на всички външни зидове, освен това при
огледа вещото лице е установило, че има нанесени щети и в коридора, пред
апартаменти № ** и № **, който коридор е обща част и течовете са от
покрива към стълбището.
Така, според в.лице, описаните по-горе щети е възможно да настъпят в
два случая – или при некачествено извършено строителство от страна на
строителя/изпълнителя на сградата или ако при извършване на ремонта от
страна на Т. Ф., покривът е бил разпокрит по-дълго време и е имало
възможност да проникнат води и влага, преди да бъдат довършени
покриването на терасата с гранитогрес и изграждането на незаконните
помещения. Същото се потвърждава от разпита на в.лица при приемане на
комплексната експертиза в с.з. на 27.11.2019г. И двете вещи лица са заявили,
9
че е напълно възможно и най-вероятно при извършване на СМР-тата от
страна на Ф. да е имало валежи и това да е причинило влагата, идваща отгоре
за ап. ** и ап. **, собственост на П. Б. В същото съдебно заседание в.лица са
заявили, че при последния оглед се е установило, че в двата процесни
апартаменти не е имало нова влага, а е имало следи от изсъхнала влага и
мухъл, а що се отнася до поставеното в противоположната част на покрива
джакузи – то с категоричност може да се каже, че то не оказва влияние върху
процесните апартаменти. Тук също следва да се отбележи, че видно от
първоначалното експертно заключение на в.л. Р., стр.205, абзац 4, на
присъединената част от покривната тераса над апартаменти № ** и № ** в
блок № *, която се ползва като тераса към апартамент с идентификатор
51500.502.447.4, 139, видимо не е подменена поставената от изпълнителя на
строежа подова настилка от теракот, която настилка по вид е еднаква с
настилката на апартаментите на П. Б. Това се установява и от експертното
заключение на в.л. Е., стр.300, снимка № 1. Явно е, че пред помещението,
боядисано в сиво, попадащо над ап. ** на Б. – първата снимка от ляво надясно
на стр.5 по експертното заключение на в.л. С. Р., стр.204 по делото, плочите
по покривната тераса не са подменени от Ф. и са в състоянието, в което са
предадени, към закупуването на апартаментите от страните.
Аналогично е заключението и на третото в.лице, извършило
експертиза и разпитано в с.з. на 29.01.20г. – инж. М. Е. Според него е напълно
възможно при открита покривна плоча и наводнение при изпълняваните за
надстройката строителни дейности, да са причинени щетите по апартаментите
на въззивника-ищец, защото липсват други причини – към извършване на
огледа всички конструктивни елементи са в състояние да поемат
припадащите им се натоварвания и не са констатирани деформации и
пукнатини по конструкцията.
При всичко така изложено по основателността на иска с правно
основание чл.109 ЗС съдът приема следното: Въззивникът-ищец е установил
правото си на собственост върху ап. ** и ап. ** – подробно описани по-горе с
н.а. № **, том **, per. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус С. А.
Съгласно ТР № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК: „Искът,
основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
10
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на
правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките
тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях“.
В аналогичен смисъл е разрешението и на т.3 от Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, а именно, че:
„двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/“.
По настоящото дело е установено, че вредите в двата апартамента на
П. Б. са причинени в голямата си част от разпокриването на плочата,
премахването на хидроизолацията, на изравнителния бетон, топлоизолацията
и поставения теракот, преди полагането на новата настилка от страна на Т. Ф.
По причина, че конкретната дейност по поставяне на нови изолации, нов
бетон и след това полагане на съществуващия в момента гранитогрес, е
процес, свързан с технологично време, всички вещи лица, извършили
експертизи по делото, са стигнали до заключение, че влагата и появилия се
след това мухъл по таваните, са в резултат именно от тази СМР, като
допускат, че е напълно възможно намокряне на плочата от валежи в процеса
11
на работата.
Въпреки това същите вещи лица са на мнение, че новата настилка от
гранитогрес е отлично изпълнена, няма пукнатини по фугите и няма данни за
ново овлажняване отгоре, а установените вреди по тавана са стари и
изсъхнали. Наистина има нови влажни петна, изпопадали плочки и влага, но
те, отново според вещите лица, са в резултат от пропиване на вода през зида
на терасата към ап. **, която няма подов сифон за отичане на дъждовна вода.
Между другото това е видно от снимковия материал към експертното
заключение на в.л. Р., стр5 от него – стр.204 по делото. На извършеното
заснемане от в.л. ясно се виждат петна от влага и мухъл, пълзящи отдолу
нагоре по зида. Според вещите лица изградените незаконни помещения на
покрива от страна на Т. Ф. всъщност пазят помещенията на Б. от
неблагоприятните последици на климатичните условия.
Така настоящият съд заключава, че премахването им, както и
премахването на положения гранитогрес, на новите хидро- и топлоизолации и
възстановяването на предишното положение с теракот по покривната тераса
на практика би увеличило в голяма степен възможността от нови вреди в
жилищата на въззивника-ищец. В подкрепа на горния извод съдът взе
предвид посоченото от в.л. Р. в с.з. на 05.06.2019г., че към момента има
установени течове и щети и в коридора, пред апартаменти № ** и № **,
който коридор е обща част и течовете са от покрива към стълбището. Става
въпрос за стълбището, което по скицата на стр.211 от заключението на в.л. Р.
граничи с ап. ** и ап. ** от едната си страна и тази страна е външна стена за
двата апартамента, като двете изградени от Ф. стаи не покриват частта над
същото стълбище, т.е. не може да се направи обоснован извод, че влагата по
стълбището и ограждащите го стени е свързана с помещенията на Т. Ф. Това
означава, че в случай, че бъде възстановено предишното положение,
възможността за течове ще се увеличи.
Ето защо настоящият съд приема, че не е налице второто условие по
цитираната задължителна съдебна практика, а именно: неоснователните
действия на въззивницата-ответница да ограничават и смущават
упражняването на правата на Б. на собственост в имотите му. При така
изложеното следва заключение, че в тази част решението следва да бъде
12
отменено и постановено ново, с което искът с правно основание чл.109 ЗС
бъде отхвърлен.
Що се отнася до исковете за заплащане на обезщетение за
причинените вреди, изразяващи се в повреди по двата процесни апартамента
– вредите са безспорно установени, както от извършените СТЕ, така и от
събраните гласни доказателства. Срещу исковете са въведени правозащитни
възражения на първо място за липса на причинно-следствена връзка между
тях и извършените от Ф. действия и на следващо - за изтекла погасителна
давност. Твърди се и съпричиняване. Във връзка с това съдът подробно се
запозна със свидетелските показания и с извършените СТЕ.
От разпита на св. С. се установява, че течовете в апартаментите на П.
Б. са започнали още през 2011-2012г., но са били малки, защото тогава е
имало само влага и миризма на мухъл. През 2012-2013г. Т. Ф. е направила
ремонт и в двата апартамента на Б. – което се потвърждава не само от разпита
на св. С., но и от обясненията на самия въззивник-ищец в с.з. на 17.04.2019г. –
стр.197. Според св. С., при лична среща между нея и Т. Ф., се установило, че
от управляващата компания се обърнали към Ф. по повод теч от откритите
тераси. Тогава извикали техник, той установил откъде е течът и уведомили
Ф., че тя, като собственик на терасите, следва да си ги поддържа. По този
повод през 2012г. – 2013г. тя извършила скъп ремонт в двата апартамента на
Б. и при срещата със св. С. показала дори документи за ремонта и стойността
му. От обясненията на П. Б. в с.з. на 17.04.2019г. се установява, че той е
посетил апартаментите си на 21.11.2012г. и впоследствие, през 2015г., от
разговор с Ф. разбрал, че през 2012 – 2013г. тя е извършила ремонт в неговите
два апартамента.
При така установеното и след съпоставка с показанията на св. С. и св.
Ш., съдът приема, че още преди извършване на ремонтите през 2012 – 2013г.,
собствениците на апартаменти на ет. * – П. Б. и св. Д. Ш., са имали влага и
слаби течове от покривната тераса, която е плоска и предразполага към
течове и щети от покрива – в.л. Р., с.з. на 05.06.2019г. Те са в резултат на
некачествено строителство. През 2012-2013г., обаче, тези щети са били
отстранени в апартаментите на ищеца, след извършения за сметка на Т. Ф.
ремонт.
13
Състоянието на жилищата се е влошило през 2014-2015г. според
показанията на св. С. и св. Ш., когато след големи дъждове и студове, вода е
текнала по стените, по прозорците, по тавана, дори се е изтичала в коридора.
Според вещите лица Р. и И. това се е случило, след като е бил разкрит
покривът по време на изграждането на незаконните стаи от страна на Ф., като
съдът приема, отново на основание извършените експертизи, че вода е
прониквала в ап. ** и през вратата на терасата, която е без сифон и на по-
високо ниво от това на апартамента. Тогава, понеже е било необходимо време
за заравняване на плочата на покривната тераса, коригиране на наклона й,
промяна на оттичането на дъждовните води, вещите лица са заключили, че
описваното от свидетелите наводнение е станало точно по това време, когато
са били отстранени хидро и топлоизолацията и преди да бъдат поставени
нови – с.з. от 27.11.2019г. Освен това, според съда, следва се има предвид и
теча от покрива, който явно няма абсолютно нищо общо с изградените от
въззивницата-ответница две стаи, но също допринася за проникване на
дъждовни води в сградата и измокряне на стените и таваните. Ако през 2011-
2012г. са започнали слаби течове от покрива и не са взети мерки от страна на
етажните собственици (понеже покривът е обща част и не може да се очаква
ремонтът му също да бъде извършван от Т. Ф.), съдът приема, че е логично и
може да се очаква три години по-късно в резултат от сезонните температурни
разлики положението да се влоши и течовете да се увеличат, като доведат до
по-тежки последици от лека влага и миризма на мухъл.
При това положение съдът приема, че не следва да се кредитира
приложеното на стр.137 и стр.139 писмо от П. Б. до Т. Ф. относно началната
дата на увреждането, понеже се събраха убедителни доказателства, че през
2012-2013г. Ф. е направила ремонт в двата апартамента на Б., но явно
впоследствие са установени нови вреди. Затова съдът приема, че исковете са
предявени в 5-годишния давностен срок от увреждането и възражението за
погасяване на правото на съдебна защита не е основателно.
По отношение на вредите – същите са описани подробно по-горе и са
остойностени в извършените по делото СТЕ. Репарирането на тези вреди,
обаче, не следва да бъде поставено само в тежест на Т. Ф., защото, както
подробно бе изложено по-горе, те са резултат от множество фактори – от
разпокриването на покривната тераса в частта над двата апартамента на Б., от
14
теча от покрива, съставляващ обща част, чиято поддръжка е ангажимент на
етажните собственици, от некачественото изпълнение на настилките на
покривните тераси, които, в частите, неподменени от Т. Ф. с поставянето на
гранитогреса и изграждането на стаите над двата апартамента на Б., явно вече
са амортизирани от климатичните условия и температурните разлики и се
нуждаят от ремонт. Също не следва да се пренебрегва и това, че в ап. ** е
налице некачествено извършена хидроизолация на терасата към самия ап. **,
а също така тухлената зидария на ограждащите външни зидове на същия
апартамент е без външна мазилка с топлоизолация, както и без вътрешна
мазилка и на двата апартамента. На самия тухлен зид, видно от експертизата,
няма мазилка – има хидроизолация със стиропор или фибран и тогава има
външна минерална мазилка, докато отвътре на самата тухла има гипсокартон
и няма мазилка. Според в.лице, ако е некачествено изпълнена и горе
покривната тераса, по-лесно прониква вода по вертикалните зидове. Също
така, на терасата на ап. ** няма подов сифон и има възможност при по-
проливни дъждове и снегонавяване, водата да проникне направо в
апартамента, понеже нивото на терасата е малко по-високо от нивото на пода
и това е видно на приложения от в.л. снимков материал.
При всичко така изложено, съдът приема, че отговорността на Т. Ф. за
репариране на вредите по двата апартамента следва да бъде ограничена до
50%, като се приспаднат разходите за разваляне на облицовка и настилка от
теракот, демонтаж и монтаж на PVC первази, изравнителна подова
шпакловка, облицовка от теракот и настилка от теракот, доколкото тези вреди
е видно от приложения към експертните заключения снимков материал, че са
резултат от проникването на вода откъм принадлежащите към апартаментите
на Б. тераси и поради липса на отводняване за едната от тях. Така, след
приспадане на горните разноски и при съобразяване с приетото експертно
заключение на в.л. Р. – стр.200 и сл., следва извод, че за обезщетяване на
вредите по апартаментите, Т. Ф. следва да заплати за ап. № ** сумата от
1346.90лв. или кръгло – 1347лв. За апартамент № **, изчислени по същия
начин, като се отнемат от сметките сумите за: разваляне на настилка от
ламинат, демонтаж и монтаж на PVC первази и настилка от теракот, следва
извод, че отговорността на Т. Ф. следва да бъде ангажирана до сумата от
934.32лв. или кръгло – 935лв. Общо за двата апартамента обезщетението
15
възлиза на 2 282лв.
По отношение на движимите вещи: същите са остойностени към
2017г. с извършената СИЕ. Така, съдът, след като взе предвид, че следва да
бъде присъдена равностойност на вещите такава, която да е еквивалентна на
сумата за закупуване на същите по вид, състояние и овехтяване вещи, приема,
че въззивницата-ответница следва да бъде осъдена да заплати обезщетение в
размер на 50% от остатъчната им стойност към завеждане на делото през
2017г. или по 700лв. за всеки от двата апартамента, 1400лв. общо за двата.
По отношение на обезщетението за лишаване от ползване на
жилищата – с оглед всичко подробно описано по-горе и крайното заключение
на вещите лица, че и двата апартамента са необитаеми и се нуждаят от
основен ремонт, съдът приема, че от увреждането до завеждане на исковата
молба е дължимо обезщетение. При определяне на началната дата на периода,
съдът се съобрази със събраните гласни доказателства. От показанията на св.
С. се установява, че големите течове са се появили през студените месеци на
2014г., когато е имало и много дъждове. През 2014г. същата свидетелка, която
явно управлява двата апартамента на Б., не е могла да даде ап.№ ** под наем,
а през 2015г. вече и двата апартамента са били в много лошо състояние. Като
се вземе предвид, че апартаментите явно са се отдавали под наем за туризъм,
съдът заключава, че за летния сезон на 2014г. вредите вече са били налице,
т.е. големите течове и наводнения са от зимата и пролетта на 2014г. Ето защо
за начало на периода следва да се приеме 01.04.2014г., както е посочил П. Б. в
молбата си на стр.125, а за крайна дата – 01.11.2017г. Като се оцени това, че
става въпрос за апартаменти със сезонно ползване, следва да бъдат зачетени
само летните три месеца, а именно: м.юни, юли и август. Така, като се намали
общо дължимото за четирите години обезщетение за всеки от апартаментите
от: 750лв. за 2014г., 750лв. за 2015г., 900лв. за 2016г. и 900лв. за 2017г. до
50%, както съдът възприе по-горе, искът се явява доказан и основателен за
сумата от 1650лв. за всеки от тях или общо 3300лв. за двата.
По отношение на исковете за присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи, БАС намира, че се явяват недоказани и поради това
неоснователни. Освен показанията на св. С. за реализирани в предходни
години приходи, други доказателства липсват. Няма каквито и да е данни
16
колко туристи са пожелали да бъдат настанени и за колко време, за да бъде
обосновано и доказано в какъв размер се следва обезщетение.
Що се отнася до претендираните неимуществени вреди: Както стана
ясно от свидетелските показания, а и от изявленията на самия П. Б., след
закупуването на двете жилища през 2009г., той е посетил имотите си за
последен път на 21.11.2012г., а след това не е имал подобна възможност, за
което съдът му е определил обезщетение за лишаване от възможността за
ползване. Според св. С., П. Б. е диабетик, с висока кръвна захар и и много се
притеснява от безизходното положение и от факта, че продължително време
проблемът не може да бъде решен. От тези показания не може да се направи
категоричен извод, че след установяване на вредите здравословното
състояние на Б. се е влошило, а и не трябва да се пропуска фактът, че Т. Ф.
вече веднъж е отстранявала щети по апартаментите му, като е заплатила,
според същата свидетелка, немалка сума и това неминуемо е намалило
изпитвания от въззивника-ищец стрес. Също така не трябва да се пренебрегва
и фактът, че влага в жилищата прониква през зидовете, от общия покрив и от
терасата на ап. **, т.е. не може да се счете, че поведението на Т. Ф. е
единствена причина за тревогите и безпокойствата на П. Б. Ето защо съдът
приема, че исковете не са доказани по достатъчно убедителен начин и следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед горното следва решение в този смисъл. По отношение на
разноските:
За ищцовата страна са извършени разноски от 8325лв., от които д.т.
3 440лв., съответна на първоначално предявените искове. Впоследствие, след
депозиране на всички експертни заключения, са изменени, както следва:
исковете за заплащане на обезщетение за вреди – от общо 19 800лв. са
намалени с 12 750лв., като в крайна сметка се претендират общо суми в
размер на 7050лв.
Исковете за заплащане на обезщетение за унищоженото имущество
първоначалната са били в общ размер от 11 200лв. за двата апартамента,
намалена на 6 216лв.
По исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
17
двата апартамента – първоначално заявеният размер е бил 40 000лв.,
впоследствие намален до 20 200лв. и обезщетението за неимуществени вреди
е намалено от 5000лв. общо на 2000лв. общо за двата.
Първоначално дължимата и внесена д.такса по горните искове е била
3440лв. След намаляването им, дължимата д.такса, която следва да се включи
в направените от въззивника-ищец разноски, възлиза на 1418.64лв. без
таксата за предявения иск с правно основание чл.109 ЗС. Ето защо съдът
приема, че по списъка за разноски по чл.80 ГПК, който сочи на разноски за
първата инстанция в размер на 8325лв. следва да бъде изключена сумата от
1621.36лв. Също така от горната сума следва да бъде намалена
възстановената държавна такса от 298.24лв. и 2000лв. от претендираното
адвокатско възнаграждание, доколкото по делото има доказателства за
извършени разноски за адв.хонорар в размер само на 1000лв. – стр.233 и
стр.245 или общо разноските възлизат на 4405.40лв. Цената на негаторния иск
е определена от БОС по реда на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК и възлиза на 2 544лв.
Така в полза на въззивника-ищец за първата инстанция се следват
общо 809.22лв. или кръгло 809лв. Разноски за настоящата инстанция се
следват, понеже жалбата на П. Б. е уважена отчасти. По делото са направени
разноски само за внесена държавна такса, ето защо, съответно на уважената
част от жалбата се следва сумата от 131.76лв. – кръгло 132лв. Общо за двете
инстанции на П. Б. се следват разноски в размер на 941лв.
В полза на въззивницата-ответница за направените пред БОС разноски
се следва сумата от 4310.12лв., съобразно отхвърлените части от исковете или
кръгло 4310лв. За настоящата инстанция от направените разноски в размер на
4850лв. следва да се присъдят 3959.11лв. – кръгло 3 959лв.
Водим от изложеното, Бургаският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 125/26.06.20г. по гр.д.№ 1659/2017г. на БОС в
частта, с която е уважен предявеният иск от П. Г. Б. , р. на **.**.*** г. в гр.
М., гражданин на **, с международен паспорт № ********, изд. на **.**.****
18
г. от *** *****, с пост. адресна регистрация: **, гр. М., С. бул. № **, корпус
*, ап. **, да бъде осъдена Т. С. Ф., ***** гражданка, родена на **.**.**** г., с
адрес: Р., гр. М., ул. „Ф. н.“ № **, ап. ***-***, и адрес в Р. Б.: гр. Н., ул. „И.
В.“ № *, блок *, ет. *, да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на упражняване на правото на собственост на П. Г. Б., *****
гражданин, роден на **.**.**** г. в гр. М., с адрес: Р., гр. М., С. булевард, дом
**, корпус *, ап. **, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, като
премахне незаконно изградените обекти върху открита тераса над
апартаменти с идентификатори по КККР на гр. Н. 51500.502.447.3.19 и
51500.502.447.3.20 в блок *, находящ се в УПИ VII, кв. 54 по плана на гр. Н. и
възстанови покрива на сградата в състоянието му преди извършване на
незаконното строителство, съгласно предназначението му по проект и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Г. Б. , р. на **.**.**** г. в гр. М., гражданин
на **, с международен паспорт № ******** изд. на **.**.**** г. от *** *****,
с пост. адресна регистрация: **, гр. М., С. бул. № **, корпус *, ап. **, да бъде
осъдена Т. С. Ф., ***** гражданка, родена на **.**.**** г., с адрес: Р., гр. М.,
ул. „Ф. н.“ № **, ап. ***-***, и адрес в Р. Б.: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, блок *, ет.
*, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на
упражняване на правото на собственост на П. Г. Б., ***** гражданин, роден
на **.**.**** г. в гр. М., с адрес: Р., гр. М., С. булевард, дом **, корпус *, ап.
**, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, като премахне незаконно
изградените обекти върху открита тераса над апартаменти с идентификатори
по КККР на гр. Н. 51500.502.447.3.19 и 51500.502.447.3.20 в блок *, находящ
се в УПИ VII, кв. 54 по плана на гр. Н. и възстанови покрива на сградата в
състоянието му преди извършване на незаконното строителство, съгласно
предназначението му по проект.
ОТМЕНЯ решение № 125/26.06.20г. по гр.д.№ 1659/2017г. на БОС в
частта, с която са отхвърлени предявените искове от П. Г. Б. , р. на
**.**.**** г. в гр. М., гражданин на **, с международен паспорт № *, изд. на
* от *, с пост. адресна регистрация: *, гр. М., С. бул. № **, корпус *, ап. **, да
бъде осъдена Т. С. Ф., * гражданка, родена на *, с адрес: *, гр. М., ул. „Ф. н."
№ **, ап. ***-, и адрес в *: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, блок *, ет. * да му заплати
сумата от 1347лв. / хиляда триста четиридесет и седем/ лева, представляваща
19
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността
на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор
51500.502.447.3.19 по КККР на гр. Н. и сумата от 935 /деветстотин тридесет
и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за
апартамент с идентификатор 51500.502.447.3.20 по КККР на гр. Н., както и
стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество в размер на
1400лв. / хиляда и четиристотин лева/ общо за двата апартамента или по
700лв./седемстотин/ лева за всеки апартамент, включително и сумата от
общо 3 300лв. /три хиляди и триста лева/ или по 1650 /хиляда шестстотин и
петдесет лева/ за всеки апартамент, представляваща обезщетение за вреди в
резултат на невъзможността да използва двете жилища за периода
01.04.2014г. – 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху горните суми от
01.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Т. С. Ф., * гражданка, родена на *, с адрес: Р., гр. М., ул.
„Ф. н.“ № **, ап. ***-***, и адрес в *: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, блок *, ет. * да
заплати на П. Г. Б., р. на * в гр. М., гражданин на *, с международен паспорт
№ *, изд. на * от *, с пост.адресна регистрация: *, гр. М., С. бул. № **, корпус
*, ап. ** сумата от 1347лв. / хиляда триста четиридесет и седем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо
се в стойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с
идентификатор 51500.502.447.3.19 по КККР на гр. Н. и сумата от 935
/деветстотин тридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността на необходимите
ремонтни дейности за апартамент с идентификатор 51500.502.447.3.20 по
КККР на гр. Н., както и стойността на унищоженото в жилищата движимо
имущество в размер от 1400лв. / хиляда и четиристотин лева/ общо за двата
апартамента или по 700лв./седемстотин/ лева за всеки апартамент,
включително и сумата от общо 3 300лв. /три хиляди и триста лева/ или по
1650лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/ за всеки апартамент,
представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността на П. Б.
да използва двете жилища за периода 01.04.2014г. – 01.11.2017г., ведно със
законната лихва върху горните суми от 01.11.2017г. до окончателното им
20
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 125/26.06.20г. по гр.д.№ 1659/2017г. на БОС в
частта, с която Т. С. Ф., * гражданка, родена на *, с адрес: Р., гр. М., ул. „Ф.
н.“ № **, ап. ***-***, и адрес в *: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, блок *, ет. * е
осъдена да заплати на П. Г. Б. , р. на *. в гр. М., гражданин на *, с
международен паспорт № *, изд. на *. от *, с пост. адресна регистрация: *, гр.
М., С. бул. № **, корпус *, ап. ** разноски за първата инстанция за сумата
над 809лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. С. Ф., * гражданка, родена на *, с адрес: Р., гр. М., ул.
„Ф. н.“ № **, ап. *, и адрес в *: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, блок *, ет. * да
заплати на П. Г. Б., р. на * в гр. М., гражданин на *, с международен паспорт
№ *, изд. на * от *, с пост. адресна регистрация: *, гр. М., С. бул. № **,
корпус *, ап. ** разноски за настоящата инстанция в размер на 132лв.
ОСЪЖДА П. Г. Б. , р. на * в гр. М., гражданин на *, с международен
паспорт № *, изд. на * от *, с пост.адресна регистрация: *, гр. М., С. бул. №
**, корпус *, ап. ** да заплати на Т. С. Ф., * гражданка, родена на *, с адрес:
Р., гр. М., ул. „Ф. н.“ № *, ап. *, и адрес в *: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, блок *, ет.
* разноски за настоящата инстанция в размер на 3 959лв., както и сумата от
655лв. допълнително, за извършени пред БОС разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21