Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 22.07.2019
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното
от М. Сандулов гр. д. N 364 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.463 ал.1 от ГПК.
Подадена е жалба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, като правоприемник на „АЛФА БАНК — клон
България", чрез представител по пълномощие, срещу протокол за извършено
разпределение по изп. дело № 20128370400455 по описа на ЧСИ П.Г..
В жалбата се твърди, че неправилно в разпределението ЧСИ
е включил в полза на Община Сливен сумата от 1200,95 лева, представляваща
ТБО. Развиват се съображения и се
излагат аргументи, че дължимият данък за недвижимия имот се ползва с
привилегията по чл.136ал.1 т.2 от ЗЗД, докато ТБО се ползва с привилегията по
чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД. Така вземането за ТБО се нарежда след обезпеченото с
ипотека вземане на жалбоподателя и не следва да бъде удовлетворявано. Поради
това се иска да бъде отменено разпределението в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно.
В писменото си становище ЧСИ сочи, че жалбата е
допустима, но неоснователна, тъй като при извършване на разпределението се е
ръководел от константната практика на окръжния съд.
Не са постъпили писмени становища от другите страни.
Няма спор по фактите. С протокол от 29.05.2019г. ЧСИ е
извършил разпределение на постъпилата сума от публична продан, като на
основание на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД за Община Сливен е разпределил сума в
размер на 2373,12 лева, представляваща дължими данъци за имота и сума в размер
на 1200,95 лева, представляваща такса битови отпадъци. На „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
на основание на чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД е разпределен остатъкът от получената
при публичната продан сума.
Основното оплакване в жалбата е свързано с включването на
сумата от 1200,95 лева, представляваща такса битови отпадъци, в разпределението
по реда на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита,
че сумата за ТБО за продадения публично недвижим имот на длъжника следва да
бъде включена в разпределението към отредените за община Сливен вземания на
основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.
По този въпрос не съществува
изрична и ясна нормативна уредба и действително е налице разноречива съдебна
практика, поради което този състав формира правните си изводи при съобразяване
с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване духа на
закона и по вътрешно убеждение.
Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като
в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и
общински такси, установени по основание
със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината попада
в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.
Тъй като ДОПК е специална норма,
уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на публичните
вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане /общинско/ на ТБО
не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито съдът могат да
променят характера на това задължение посредством анализ на произхода му и на
същността му на цена на предоставяна услуга, и по този критерий да го
отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на което да отричат
привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен
имот“. Буквалното приложение на тази
разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на
законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински
задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане
се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и
таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания
постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже
включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.
Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани
затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи
един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който
дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с влизането в сила през
2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското
вземане за таксите, установени със закон, докато разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
е по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на
публичните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД, привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху
определен имот. Местният данък върху недвижимите имоти и местната такса „битови
отпадъци“ представляват публични общински вземания, изрично регламентирани като
такива в чл. 162, ал.2, т.1
и т.3 от ДОПК,
приходите от които постъпват не в републиканския, а в общинските бюджети,
поради което се квалифицират като общински. Местните такси са публични общински
вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.3
от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети на
основание чл. 9а ал.3 ЗМДТ.
Таксата за битови отпадъци е тясно свързана със собствеността върху конкретен
недвижим имот, както и дължимият за него местен данък и въпреки, че срещу
заплащането й за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането
за нея, с оглед публичния му характер основателно намира място като
привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД, а не по т.6 от същата норма. В
този смисъл са също определение № 487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр. д. №
778/2013 г., решение № 89/08.05.2012 г по ч.гр.дело № 223/2012 г по описа на
Апелативен съд – Варна , решение № 1082/27.09.2009 г на САС по гр.д. № 1447/2009
г. и други. /Решение № 88/13.03.19г. по ч.гр.дело №54/19г. на БАС/.
Предвид изложеното жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, като правоприемник на „АЛФА БАНК — клон
България", чрез представител по пълномощие, срещу протокол за извършено
разпределение по изп. дело № 20128370400455 по описа на ЧСИ П.Г..
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
БАС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: