О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 23.10.2018
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети октомври
две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Женя Иванова
гр. д. № 1671 по описа за
Съдът, след като констатира, че предявените
искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на
процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта
за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба документи.
За изясняване на
делото от фактическа страна следва да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи посочени в исковата молба, като бъде указано на вещото
лице, че следва да извърши проверки там, където е необходимо и да провери
наличните първични счетоводни документи, а не само по писмени данни от ищеца.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 27.11.2018 год., от 14,15часа, за която
дата да се призоват страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД твърди, че на 10.02.2017 г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между него и „Микро Кредит" АД, по
силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Д.Г.Г., произтичащи
от Договор за заем CrediHome № 1162-00012494 и Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1162-00012494, и двата от дата 19.10.2016 г., били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания АД /сега
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ била правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД.
„Микро Кредит"
АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответницата било изпратено писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1162-00012494 от 15.02.2017 г., изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне на посоченият адрес в Договора за
паричен заем. Писмото се било върнало в цялост, като в обратната разписка било
отбелязано, че пратката била непотърсена. На 14.03.2018 г. ищцовото дружество
изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо уведомително писмо за
извършената цесия с изх. № УПЦ-С-МКР/1162-00012494 от 14.03.2018 г., чрез
куриер. Длъжникът отново не бил намерен на посочения в договора адрес и писмото
се върнало в цялост.
Към настоящата искова
молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания съдържащо уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-МКР/1162-00012494 от 15.02.2017 г., което съдът да връчи
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., допускащи такава възможност.
На 19.10.2016 г.
между „Микро Кредит" АД и Д.Г.Г. бил сключен договор за заем CrediHome №
1162-00012494, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на
700,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните
полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия",
при които се отпускал кредитът, били неразделна част както от "Искане за
кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за
заем, заемополучателят удостоверил, че бил получил от кредитора заемната сума,
като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени
в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 842,40 лева,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите
на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договорът за заем, с
подписването му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно
му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е
да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите
условията, при които бил подписан договора, Заемополучателят се задължил да
върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 142,40 лева, на
48 равни седмични погасителни вноски, в размер на 17,55 лева, като първата
погасителна вноска била платима на 28.10.2016 г. Така страните договорили общ
размер на плащанията по заема 842,40 лева.
На основание попълнен
и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
19.10.2016 г. между „Микро Кредит" АД и Д.Г.Г. бил сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00012494, съгласно който „Микро
Кредит" АД се задължил да предостави на Заемополучателя пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 201,60 лв., като му била
предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в
размер на 4,20 лева, при първа погасителна вноска, платима на 28.10.2016 г.
На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството
си на застрахователен посредник, предоставило на Заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна
полица, предоставена на и подписана от Заемополучателя. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги Заемателят се бил задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 11,55 лева,
платими, считано от 28.10.2016 г., или обща сума за застрахователна премия -
554,40 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие
на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на злополука
и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на
ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите
условия към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна
предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставяли на Заемополучателя
само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за
допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
На длъжника била
начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем: 19,53 лв. за периода
от 5.11.2016 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
- по договор за допълнителни услуги: 17,54
лв. за периода от 5.11.2016 г. (датата на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Размерът на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора
бил изтекъл на 22.09.2017 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван
за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена
до момента, била в размер на 34,00 лв., с която били погасени, както следва:
12,08 лв. - главница, 6,17 лв. - договорна лихва, 4,20 лв. - допълнителни
услуги, 11,55 лв. - застрахователна премия.
Към настоящия момент
задължението на ответницата Д.Г.Г. по Договор за заем CrediHome № 1162-00012494
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00012494, и двата от
дата 19.10.2016 г., било в общ размер на 1601,47 лева, от които главница по
договор за заем - 687,92 лева, договорна лихва по договор за заем -136,23 лева,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги - 542,85 лева, сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги - 197,40 лева, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава по договор за заем в размер на 19,53 лева и лихва за забава по
договор за допълнителни услуги в размер на 17,54 лева.
За горепосочените
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5519/2017 г., ГО, II състав, по описа на РС - Стара Загора. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило интереса
на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата Д.Г.Г., че същата му дължи следните
суми: 687,92 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome №1162-00012494/19.10.2016 г.; 136,23 лв., представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода от 4.11.2016 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 22.09.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска).;
197,40 лв. (сто деветдесет и седем лева и 40 стотинки), представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 04.11.2016
г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до
22.09.2017 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги);
542,85 лв., (петстотин четиридесет и два лева и 85 стотинки), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 04.11.2016
г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до
22.09.2017 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги);
19,53 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 05.11.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда; 17,54 лв., представляваща лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 05.11.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира за направените разноски в хода на заповедното
производство и в хода на настоящото производство
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Д. Георгиев Г. е
подала отговор на исковата молба, с който заявява, че
не дължи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на
542,85 лв.
„Микро Кредит” АД не
бил титуляр на вземане по договор за застраховка и доколкото никой не можел да
прехвърли права, които няма, то и ответникът нямал задължение към цесионера –
ищеца, да заплати сумите по договора за застраховка. Процесуалният закон не бил
предвидил възможност на застрахователния агент да действа като процесуален
субституент на застрахователя в отношенията му със застрахованите лица, но дори
да се приемело обратното, процесуалната субституция ограничавала субституента
само до възможността да реализира права на друго лице пред съд, без да му дава
право да се разпорежда със спорното материално право. Тоест, искът за реално
изпълнение на договора за застраховка бил неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен.
Заявява, че нямало
друго основание, според което да дължи тази сума на ищеца.
Твърди, че не дължи
сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 197.40 лева,
както и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 17.54
лева. Допълнителни услуга не била ползвала. Нямало основание да дължи
ежеседмични вноски за срок от 48 седмици.
Заявява също, че не
дължи сума по договор за заем в размер на 687,92 лева, както и договорна лихва
по договор за заем в размер на 136.23 лева. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира за разноските по делото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това
означава по исковете по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка
с чл. 99, ал.1 ЗЗД, че следва да установи наличието на валидни правоотношения,
породени от сключени с ответника договор за заем и договор за допълнителни
услуги, съдържанието на тези правоотношения, сключването на договор за цесия и
надлежното уведомяване на заемополучателя за извършената цесия. По договора за
заем ищецът следва да докаже още предаването на заемната сума и падежа на
задължението, а по договора за допълнителните услуги, че е предоставил уговорените
услуги и дължимите суми по този договор. Относно исковете за обезщетения за
забава ищецът следва да докаже, че изискуемостта на главните вземания е
настъпила, датата, на която това е станало, размерите и периодите на лихвата.
Ответникът следва да
докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/
срещу съществуването на вземанията,
респ. изискуемостта им.”
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото приложените към исковата молба заверени преписи от: договор за заем CrediHome № 1162-00012494/19.10.2016 г.; Общи
условия към договор за заем CrediHome от дата 17.06.2015 г.; искане за заем CrediHome № 1162-00012494/19.10.2016 г.;
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00012494/19.10.2016 г.;
застрахователна полица за застраховка „Защита” № ПЪ3201411162-00012494; искане
за допълнителни услуги съм заем CrediHome № 1162-00012494/19.10.2016 г.; рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.; анекс №
3/16.12.2016 г.; потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД; приложение
№ 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г.; пълномощно; уведомително писмо от 15.02.2017 г.; известие за
доставяне; копие на плик; уведомително писмо от 14.03.2018 г.; товарителница,
ведно с обратна разписка към нея.
ДОПУСКА изслушването
на съдебно-икономическа експертиза, със
задачи, подробно посочени в исковата молба, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Георги
Димов Котаров, при депозит от 100 лева, платими от ищеца, в 3 - дневен срок
от връчване на определението.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата
държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има
сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително
основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА
ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно
с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: