РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. ХАСКОВО , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500288 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 – 273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – М. Ц. Ц. е останала недоволна от
решение № 260157 от 10.03.2021 год., постановено по гр.д. № 2637 / 2020
год. по описа на Районен съд - Хасково, с което са отхвърлени исковете,
предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, поради което го обжалва
с молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което уважи исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
„СПОРТ, ОТДИХ И ТУРИЗЪМ“ – гр.***– оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от М. Ц. Ц. против Общинско
предприятие „Спорт, отдих и туризъм“ – гр.***, за отмяна на уволнение,
1
наложено със Заповед № 2 от 03.09.2020 год. и за възстановяване на
предишната работа като ***.
Безспорно по делото е установено, че със Заповед №
№ 2 от 03.09.2020 год., издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради това, че не
притежава необходимото образование за заемане на длъжността – ***,
считано от 03.09.2020 год. – с връчване на уволнителната заповед.
С длъжностна характеристика, връчена на ищцата на
03.09.2021 год. за длъжността *** в Общинско предприятие /ОП/ „Спорт,
отдих и туризъм“ – гр.***, образувано съгласно решение № 158 от 28.08.2020
год. на Общински съвет – *** чрез вливане на ОП „Туристически
информационен център“ в ОП „Спорт и отдих“, в което въззивницата е
изпълнявала длъжност *** е въведено като ново изискване за заемане на
длъжността да притежава специалност ***. Новата длъжностната
характеристика е изработена от директора на ОП – Г.Б.К. е утвърдена от
Кмета на Община *** на 01.09.2020 год. По делото не са представени
доказателства, установяващи ищцата да е притежавала посочената в
длъжностната характеристика специалност, въпреки изричните указания,
дадени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Видно от
съдържанието на трудовия договор е, че ищцата е с висше образование,
специалност „Аграрна икономика“. В предходната длъжностна
характеристика, връчена на ищцата на 05.01.2009 год. за същата длъжност ***
в ОП “Почивно дело“, наименованието на което е било променено на ОП
„Спорт и отдих“, като изискване на заемане на длъжността е било въведено
висше икономическо образование, с образователно квалификационна степен
„магистър“, на които изисквания ищцата е отговаряла.
С въвеждане на новото изискване за заемане на
длъжността, а именно специалност ***, което не е било предвидено като
такова при учредяване на трудовото правоотношение и на което ищцата не е
отговаряла, съдът приема, че са изпълнени елементите от фактическия състав
на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, въз основа на което е прекратен
трудовия договор – когато служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа –
обстоятелство, обуславящо неоснователност на иска, предявен на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Като неоснователен съдът намира въведеният от
въззивницата, с процесуалното качество на ищец при разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд, довод за злоупотреба с право от страна на
работодателя, по смисъла на чл.8 от КТ, по следните съображения: Съгласно
константната съдебна практика, за да обоснове нарушение по смисъла на
цитираната правна норма, съдът преценява не доколко работодателят има
обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена
длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на
2
ищцата за злоупотреба с право, отчитайки, че тежестта от оборването на
презумпцията на чл.8 от КТ се носи изцяло от страната, която се позовава на
злоупотреба с право, в случая – ищцата по делото и, че преценката дали е
била необходима промяна в образователните изисквания за заемане на
длъжността е за целесъобразност и принадлежи само на работодателя, а не на
съда.
В тази връзка следва да бъде отчетено, че новите
изисквания за специалност *** са в сферата на изискуемото се образование -
висше икономическо и имат връзка с характера на заеманата от ищцата
длъжност ***, поради което не може да се приеме, че въвеждането им
обективира злоупотреба с право или дискриминация. Правото на
работодателя да предвиди допълнителни изисквания за заемане на
длъжността не сочат на злоупотреба с права, доколкото същите не влизат в
противоречие с нормативно установените и са във връзка с изпълняваната
трудова функция.
Изложените във въззивната жалба доводи за
злоупотреба с права, обосновани с твърдения за това, че изискването за
специалност *** е въведено в длъжностна характеристика, изготвена от лице
извън компетентността му – директора на ОП, вместо от Кмета на Община –
***, съдът намира за преклудирани, доколкото подобен довод не е въведен
като основание в исковата молба. За пълнота на изложението, съдът преценя
същият и като неоснователен, отчитайки обстоятелството, че длъжностната
характеристика, въвеждаща новите изисквания на специалност, макар и да е
изготвена от директора на ОП, е била утвърдена от Кмета на Общината, като
това е сторено преди уволнението на ищцата. В подкрепа на този извод
следва да бъдат отчетени и правомощията на директора на ОП, предвидени в
чл.14 от Правилника за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и
туризъм“, включващи изготвянето на щатно разписание, което представя за
утвърждаване от Кмета на Общината – т.1 и даването на предложения за
назначаване и освобождаване служители на ОП, които сами по себе си не
изключват правомощия по изготвяне и на длъжностни характеристики.
Обстоятелството, че в чл.1, т.6 от Правилника погрешно е посочено
наименованието на нормативен акт – Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество вместо Наредба за
управление и разпореждане с общинска собственост, съдът преценя като
ирелевантно относно законността на уволнението, отчитайки на основание
чл.235, ал.3 от ГПК и това, че с решение № 361 от 25.06.2021 год. на
Общински съвет – *** е приет Правилник за изменение и допълнение на
Правилника за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, с
което е отстранена допуснатата техническа грешка, която сама по себе си не
обуславя извод за нищожност на нормативния акт.
Твърдението, че с избраното от работодателя
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.6 от
КТ чрез последващи възникването на трудовоправната връзка, изисквания, се
3
цели заобикаляне на задължението на извършване на подбор, съгласно чл.329
от КТ, се опровергава от събраните по делото доказателства, видно от които
е, че за заеманата от ищцата длъжност *** е била предвидена само една
бройка по щатно разписание както в ОП „Спорт и отдих“, в което ищцата е
работила, така и в новообразуваното ОП „Спорт, отдих и туризъм“. По
щатно разписание на вливащото се ОП „Туристически информационен
център“, бройка за длъжността *** не е била предвидена.
Съпоставяйки съдържанието на двете длъжностни
характеристики за длъжността *** в новообразуваното ОП „Спорт, отдих и
туризъм“ и в ОП „Спорт и отдих“, в което ищцата е изпълнявала длъжността
***, преценено съвкупно и с това, че преди и след преобразуването на двете
ОП, чрез вливане, бройката за длъжността *** е била и е останала една, се
налага извода за това, че в резултат на извършеното преобразуване не се е
стигнало нито до съкращаване на единствената бройка за длъжността ***,
нито до създаване на нова длъжност, което да налага извършването на
уволнение на основание, различно от това, посочено в уволнителната заповед,
изискващо провеждането на подбор. В подкрепа на изложеното следва да се
посочи и това, че съпоставката на двете длъжностни характеристики за
длъжността ***, връчени на ищцата преди и след преобразуването са с
идентични основни функции и задачи.
Обстоятелството, че за длъжността *** в останалите
Общински предприятия в Община *** не е предвидено изискване за
специалност ***, съгласно заключението на вещото лице Д., представено при
разглеждане на делото пред въззивния съд въз основа на извършена
документална справка в ОП „Младежки център“, ОП „Общинско
лесничейство“ и ОП „Екопрогрес“ към Община ***, не обосновава извод за
злоупотреба с права от страна на работодателя, отчитайки структурната
обособеност на отделните общински предприятия като специализирани звена
на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от
общинския бюджет, директорите на които предприятия, всяко едно от които
се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, са второстепенни
разпоредители с бюджет, съгласно чл.52 от Закона за общинската
собственост. Всяко едно от предприятията е с отделни щатни разписания, с
икономическа обособеност и щат за ръководител, което само по себе си не
изключва възможността на последния да въвежда изисквания за образование
и квалификация за определени длъжности.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения
за допуснато от работодателя нарушение на изискването за добросъвестност
при осъществяване на трудовите права и задължения по смисъла на чл.8 от
КТ, основани с доводи за проява на лично отношение и дискриминация
поради различия в политическите възгледи и установени от ищцата
документални нарушения, не се представят доказателства, въпреки
разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест с
доклада по делото, допълнен от въззивния съд с изрични указания за
4
въззивницата.
Като неоснователно съдът намира поддържаното от
въззиваемото ОП становище за това, че исковете за отмяна на уволнение и за
възстановяване на предишната работа са предявени след изтичане на 2 –
месечния срок, предвиден в нормата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, предвид
липсата на безспорни и категорични доказателства, установяващи същото.
Извод в противна насока не се обосновава и от заключението на вещото лице
М., представено при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, от
което се установява, че движението на непропоръчани пратки, каквато е и
тази, с която е изпратена исковата молба, не може да бъде проследено, при
което обосновано първоинстанционният съд е приел, че положеното върху
пощенския плик клеймо с дата – 02.11.2020 год., отразява действителната
дата на подаване на исковата молба, а от тук и извода, че искът е предявен
преди изтичане на визирания по-горе срок, считано от датата на уволнението
– 03.09.2020 год.
Достигайки до същите фактически и прави изводи за
законност на уволнението и отхвърляйки предявеният иск за неговата отмяна,
и подчинения на него иск – за възстановяване на предишната работа,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърден и към
мотивите на който съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260157 от 10.03.2021
год., постановено по гр.д. № 2637 / 2020 год. по описа на Районен съд -
Хасково.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр.*** с адрес
за призоваване – гр.*** – адвокат И.И. да заплати на ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ „СПОРТ, ОТДИХ И ТУРИЗЪМ“, БУЛСТАТ 0009039460493
– гр.***, представлявано от директора Г.Б.К., с адрес за призоваване – гр.***
– адвокат Т.В., сумата в размер на 600 /шестотин/ лева – деловодни разноски
– възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от обявяването му – 13.08.2021 год.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6