№ 256
гр. Плевен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500594 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №260438 от 15.06.2021г. ,
постановено по гр.д.№6950/2020г.по описа на същия съд е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от Б.И.Ц.,ЕГН ********** от
гр.Плевен, ******* чрез адвокат Г.Н. от САК,гр.София,******* против
„ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* ,със седалище и адрес на управление
******* иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ,с който се иска
признаване незаконност на уволнението,извършено със заповед №42
/12.10.2020г.на управителя на ответното дружество Н.А.. Със същото решение
на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
Б.И.Ц.,г.а.срещу „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* иск с правно основание
чл.344, ал.1,т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност- шофьор товарен автомобил/международни превози ,с шифър по
НКПД 83322006 .С решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и
недоказан и предявения от Б.И.Ц.,г.а.срещу „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК
******* иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
1
за сумата 13 200лв.,претендирано обезщетение за периода от 12.10.2020г.-
12.04.2021г.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.3 от ГПК Б.Ц.
г.а. е осъден да заплати на „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* разноски по
делото в размер на 650лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред
ПРС Б.И.Ц. ,който чрез своя пълномощник адвокат С.Б. от ПАК го обжалва
пред ПОС изцяло като неправилно, незаконосъобразно ,постановено в
нарушение на материалния закон,при допуснати съществени процесуални
нарушения и явна необоснованост.В жалбата се навеждат доводи,че
неправилно ПРС е приел ,че заповедта за дисциплинарното уволнение е
издадена от компетентен орган ,че в същата освен подпис на издателя липсва
информация кое е лицето,което го е положило.Твърди се,че в противоречие
със събраните по делото доказателства,а именно писмо-покана от
дружеството до Б.Ц.,ПРС е приел,че е спазена процедурата за изслушване на
работника по повод конкретно извършеното дисциплинарно нарушение
,преди за същото да са извърши преценка и да се наложи или не
дисциплинарно наказание.Изложени са доводи,че въззивникът е задържан в
РУ Петрич за времето от 8.57ч.на 10.10.2020г.до 8.25ч.на 11.10.2020г. ,че
разстоянието от гр.Петрич до с.******* е повече от 350км.и след като
въззивникът е бил с отнета книжка и без собствен транспорт ,е било
практически невъзможно да се придвижи от гр.Петрич до с.******* за по-
малко от един час и тридесет минути,както твърди управителя на
дружеството,за да му бъдат поискани обяснения.В тази насока се твърди,че
свидетелят,депозирал показания,че обясненията са искани от ищеца в РУ
Петрич е заинтересован от изхода на делото,тъй като е доведен син на
управителя.Посочено е,че неспазването на процедурата се потвърждава и от
действията на самия управител,тъй като за исканите обяснения не е съставен
протокол,това не е отразено и в самата заповед ,а напротив в деня на издаване
на заповедта е отправена и писмена покана за явяване в дружеството и
даване на обяснения във вр.с извършеното дисциплинарно нарушение.Твърди
се,че съдът едностранчиво и тенденциозно е анализирал събраните
доказателства,разглеждайки спора по същество е допуснал нарушение на
процесуалния закон,вместо да отмени заповедта само на това основание.В
заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното
2
решение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
друго,с което предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1т.1,2,3
КТ бъдат уважени.Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.3 ЗА
за оказана безплатна правна помощ на ищеца.В съдебното заседание на
15.09.2021г.пред ПОС въззивникът и неговия пълномощник не се явиха,като
от адвокат С.Б. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие,с която се поддържа подадената въззивна жалба.Претендират се
направените разноски за настоящата инстанция ,съгласно списък по чл.80
ГПК.
Въззиваемото дружество-“ТАИН ТРАНС“ЕООД с.*******,Община
Пордим не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В
съдебното заседание на 15.09.2021г.пълномощникът адвокат П.Д. от ПАК
взема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,като моли Окръжния
съд да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС като
правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски за
въззивната инстанция ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Окръжният
съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на
страните и представените по делото доказателства приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е,че въззивникът Б.И.Ц. е заемал
длъжността“шофьор товарен автомобил /международни превози“при
ответното дружество „ТАИН ТРАНС“ЕООД с.*******,Община Пордим по
силата на сключен между страните трудов договор №22 от 07.01.2011г.
Няма спор,че със заповед №42/12.10.2020г.на управителя и собственик
на „ТАИН ТРАНС“ЕООД –Н.А. А., на Б.И. Ц. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“,за нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.187 КТ,изразяващи се в явяване на работника или служителя на работа в
състояние,което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи,неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
3
технологичните правила,неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда.Не се оспорва от страна на въззивника-ищец пред
ПРС,че заповедта му е връчена,въпреки,че в същата не е отразено на коя дата
е станало връчването.
Безспорно от представената в производството пред ПРС справка за
нарушител,издадена от ОД но МВР Плевен,сектор „Пътна полиция“/л.60-62/
се установява,че на ищеца Б.Ц. многократно през годините са налагани
административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП.От същата
справка е видно,че с влязла в сила присъда на ПРС по НОХД
№722/2016г.ищецът е осъден за престъпление по чл.343б,ал.1 НК,респ.за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред.
От постъпилата от РУ Петрич справка /л.54/ безспорно е установено,че
Б.И.Ц. е задържан на 10.10.2020г.в РУ Петрич със заповед №314зз-
335/10.10.2020г.в 8.57ч.и е освободен на 11.10.2020г.в 8.25ч. за извършено
престъпление по чл.343б,ал.1 НК и е образувано БП №314ЗМ-357/2020г.Няма
спор,че за това престъпление ищецът е осъден с влязла в сила присъда на РС
Петрич по НОХД №682/2020г.,видно от справката ,изд. от ОД на МВР/л.62
,гръб/.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите
законосъобразна ли е горепосочената заповед №42/12.10.2020г.на управителя
и собственик на „ТАИН ТРАНС“ЕООД –Н.А. А. ,с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание уволнение,спазени ли са разпоредбите
на чл.193 и на чл.195 КТ, налице ли са посочените в заповедта основания за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
За да приеме,че процесната заповед е законосъобразна ,ПРС след
съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства е
изложил съображения,че работодателят е спазил императивната разпоредба
на чл.193 ал.1 КТ и преди да наложи дисциплинарното наказание –уволнение
е изслушал ищеца във вр.с извършените от него нарушени на трудовата
дисциплина,част от които са и престъпления по НК.Първоинстанционният
съд е приел за несъстоятелен и недоказан доводът на ищеца,че процесната
4
заповед е издадена от некомпетентен орган.ПРС е приел,че заповедта е
мотивирана,съдържа всички задължителни реквизити и съдържание,
регламентирани в чл.195 КТ.Съдът е изложил доводи,че ищецът е извършил
описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина,а именно
неизпълнение на възложената му работа и на задължението му да се явява на
работа в състояние,което да му позволява да изпълнява възложените задачи,
както и да не употребява алкохол по време на работа,неспазване на
техническите и технологични правила ,както и на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд.ПРС е приел,че ищецът при изпълнение на
трудовите си функции е управлявал товарния автомобил след употреба на
алкохол,с концентрация 1,74 промила в кръвта,задържан е от органите на
полицията за 24-часа,за това деяние е осъден за престъпление по чл.343б НК,
товарният автомобил е бил спрян от движение и върнат в базата на
дружеството от управителя и в резултат на деянието си ищецът не се е явявал
на работа два последователни работни дни,като работодателят е съобразил
тежестта на извършените нарушения и с основание е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание-уволнение. По тези съображения ПРС е отхвърлил
обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ.Тези
правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с
представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
Правилни и обосновани на събраните по делото доказателства са
изводите на ПРС,че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца е
спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ.От обясненията на Н. А., управител на
дружеството работодател се установява, че на 10.10.2020г.около 11ч. на обяд
по телефона му се е обадил полицай от Гранична полиция и му е съобщил,че
шофьор на фирмата е хванат за алкохол с 1,75 промила сутринта около
8.55ч.и е задържан в ареста,като му е казано ,че следва да прибере
автомобила.Управителят посочва,че е отишъл да прибере автомобила и на
следващия ден 11.10.след обяд около 2-3 часа,т.е.14-15ч. ищецът е дошъл в
гаража на фирмата,за да си прибере багажа,като с него е бил Л.Т. /допуснат
като свидетел на ищеца,но неразпитан, поради отказ на
страната/.Управителят твърди,че именно тогава е искал устни обяснения от
ищеца във вр.с установената от полицейските органи употреба на алкохол по
5
време на управление на товарния автомобил, като му е казал,че не се касае за
нарушение,а за престъпление,а ищецът му е отговорил“Какво толкова е
станало, аз на другия ден щях да си докарам камиона и аз“.В обясненията си
управителят на дружеството посочва,че този разговор е станал в
присъствието на ищеца,Л. и свидетеля на дружеството,че Б.Ц. е дошъл на
11.10.след обяд само ,за да си събере багажа,не се е явявал на работа и на
следващия ден ,а управителят го е търсил в дома му,за да му поиска
обяснения.
От показанията на свидетеля С.Д. ,заемащ длъжността организатор
транспорт в ответното дружество се установява,че ищецът е бил шофьор на
товарен автомобил,като е идвал на територията на дружеството само,когато
се е отчитал,когато се е прибирал от път или е заминавал,а през останалото
време е пътувал.Свидетелят посочва,че на 10.10.в 11ч. е бил в гаража на
фирмата,когато от гранична полиция са се обадили на управителя и са му
съобщили,че Б.Ц. е бил задържан от КАТ Петрич за употреба на алкохол,като
му е казано,че следва да прибере товарния автомобил . Свидетелят
посочва,че той лично е транспортирал управителя на фирмата до граничен
пункт Кулата,който е прибрал товарния камион в гаража,което е станало на
10.10.От показанията му се установява,че на другия ден 11.10. /неделя/, след
обяд Б.Ц. е дошъл във фирмата,заедно с допуснатия свидетел Л.Т./също
служител във фирмата/,като си е събрал целия багаж от товарния
автомобил,тъй като е бил без книжка.Свидетелят посочва, че тогава именно
управителят на фирмата,в негово присъствие и в присъствие на Л.Т. е поискал
устни обяснения от ищеца по каква причина е управлявал автомобила след
употреба на алкохол 1,8 промила,като е преминал две държавни граници,а
последният му е отговорил,че няма никакъв проблем. Свидетелят посочва,че
управителят е казал на ищеца,че има подписани документи и той няма право
да употребява алкохол по време на работа,че всички застраховки на фирмата
не важат,ако шофьора е употребил алкохол,че е нарушил пътната безопасност
и трудовата дисциплина.От показанията на свидетеля се установява,че когато
е задържан,ищецът е управлявал товарен автомобил,натоварен с 23 тона
алкохол,акцизна стока. Същият в показанията си е категоричен,че на
11.10.след обяд са искани устни обяснения от ищеца защо е употребил
алкохол по време на работа ,а на 12.10.понеделник управителят е ходил на
6
адреса му да го търси,за да даде писмени обяснения,както и за трудовата му
книжка.
По делото като свидетел е разпитан П.Е.,бивш колега на ищеца,който
установява,че също е бил дисциплинарно уволнен ,поради несъгласие с
получаваното възнаграждение.Свидетелят посочва как е формирано
възнаграждението във фирмата,като от началника Н. е разбрал за уволнението
на Б.,който му е казал,че ищецът е алкохолик.От показанията му се
установява,че не е присъствал на разговор между Н. и Б. ,а впоследствие е
разбрал,че ищецът е дисциплинарно уволнен.Съдът кредитира показанията на
този свидетел ,но същите макар и достоверни нямат отношение към предмета
на спора.Свидетелят Е. не е присъствал при проведения разговор между
управителя на дружеството и ищеца,а е разбрал по-късно за дисциплинарното
уволнение.
С оглед дадените от управителя на дружеството работодател обяснения
и показанията на свидетеля Д.,които са непротиворечиви и не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства,съдът приема , че
императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ е спазена и преди налагане на
дисциплинарното наказание уволнение,управителят на дружеството
работодател като субект на дисциплинарна власт е поискал устни обяснения
от ищеца за извършеното нарушение на 10.10.2020г.-употреба на алкохол при
управление на товарен автомобил по време на работа,което съставлява и
престъпление.Неоснователни са изложените във въззивната жалба
оплаквания в тази насока,че практически е било невъзможно въззивникът да е
бил във фирмата на 11.10.в 11ч.,тъй като е бил с отнета книжка ,а
разстоянието от Петрич до Плевен е повече от 350 км.Категорично от
показанията на свидетеля Д. и от обясненията на управителя се установи,че
искането на устни обяснения от ищеца е станало на 11.10.2020г.след
обяд,някъде около 14-15ч.,когато последният е дошъл да си събере багажа,а
не преди обяд в 11ч. Не е налице твърдяното във въззивната жалба
противоречие и несъответствие,тъй като в 11.ч.,но предния ден,на
10.10.2020г.управителят е получил обаждане от Гранична полиция за
случилото се.В този смисъл съдът приема,че разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ е
спазена .Неоснователни са изложените в жалбата възражения,че за исканите
устни обяснения е следвало да бъде съставен протокол и това да се отрази в
7
заповедта.В КТ не съществува разпоредба,задължаваща работодателя при
искане на устни обяснения да съставя протокол.
Окръжният съд споделя становището на ПРС за неоснователност на
изложените от ищеца доводи,че процесната заповед е издадена от
некомпетентен орган.Заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца е
издадена от Н.А. А.,управител и едноличен собственик на дружеството
работодател“ТАИН ТРАНС“ЕООД като субект на дисциплинарна власт,което
изрично е записано в заглавната част.Посочено е името на дружеството
работодател,ЕИК,седалище и адрес на управление , изписани са трите имена
и ЕГН на управителя.Заповедта е подписана от издателя за
работодател,поставен е и печат на дружеството.
Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че процесната
заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение е
мотивирана и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл.195 ал.1 от КТ.В
нея е посочен нарушителят,конкретното нарушение ,датата,когато е
извършено. В самата заповед подробно е описано нарушението,посочено е,че
Б.Ц. ,явявайки се в нетрезво състояние на работа поставя живота и здравето
си в опасност и действията му са предпоставка за настъпване на
произшествие по пътя по време на работа,а също за трудова злополука.
Описани са разпоредбите на КТ –чл.126 т.2 и т.8 КТ ,вменяващи задължения
на работника да се явява на работа в състояние,което позволява да изпълнява
възложените задачи и да не употребява алкохол през работно време, че трябва
да пази грижливо имуществото,което му е поверено.Посочено е,че Б.Ц. е
извършил нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в явяване на
работника в състояние,което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи,неизпълнение на възложената работа,неспазване на техническите и
технологичните правила ,неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда.
Употребата на алкохол и то с висока концентрация-1,74 промила при
управление на товарен автомобил и то по време на изпълнение на трудови
функции,освен че съставлява престъпление по чл.343б ал.1 НК,за което
ищецът е осъден с присъда на РС Петрич,може да се квалифицира и като
тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.2 КТ.
8
Ищецът е бил в нетрезво състояние на 10.10.2020г.,задържан е от органите на
полицията за 24 часа при и по време на изпълнение на трудовите си
задължения и не е бил в състояние да изпълнява възложените му от
работодателя задачи ,а именно да управлява поверения му товарен автомобил,
натоварен с 23 тона алкохол,акцизна стока.Вследствие тези му действия
товарният автомобил е бил спрян от движение и оставен на граничен пункт
Кулата,което е наложило управителят на дружеството и негов служител да
предприемат пътуване,за да приберат автомобила до базата на фирмата.
Извършеното от ищеца представлява и неизпълнение на възложената
работа,неспазване на техническите и технологичните правила,съгласно чл.187
т.3 КТ,както и неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия
на труда по смисъла на чл.187 т.5 КТ,тъй като с отнемането на свидетелството
му за правоуправление,ищецът сам се е поставил в невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения като шофьор, създал е предпоставки за
настъпване на произшествие,за трудова злополука или за увреждане
имуществото на работодателя,като са нарушени правилата за здравословни и
безопасни условия на труд.
При издаване на процесната заповед работодателят е съобразил
тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата,при които са
осъществени,последиците от действията на ищеца,опасността,която същият е
създал с поведението си за себе си и за околните,както и последващото му
отношение към станалото и с основание,в съответствие с чл.189 ал.1 КТ е
наложил на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение.
По изложените до тук съображения, Окръжният съд приема,че
процесната заповед №42/12.10.2020г.на управителя на „ТАИН ТРАНС“ЕООД
с.******* ,с която на Б.И.Ц. е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение“ е законосъобразна.Искът с правно основание чл.344 ал.1т.1 КТ за
нейната отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен
се явява и искът с правно осн.чл.344 ал.1т.2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност “шофьор товарен
автомобил/международни превози“,който има акцесорен характер спрямо
иска за отмяна на незаконното уволнение.Поради законния характер на
уволнението неоснователен се явява и третият от обективно съединените
искове с правно основание чл.344 ал.1т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за сумата 13
9
200лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа за периода от
12.10.2020г.до 12.04.2021.,който следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
След като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение, което на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът Б.И.Ц.
следва да заплати на въззиваемото дружество „ТАИН ТРАНС“ ЕООД
с.*******,Община Пордим направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 600 лв.за адвокатско възнаграждение, съгласно списък
по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие,в който е отразено,че
възнаграждението е изплатено в брой.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№260438 от 15.06.2021г., постановено по
гр.д.№6950/ 2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК Б.И.Ц.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,*******,със съдебен адрес за призоваване:адвокат С.Б. от ПАК,
гр.Червен бряг, ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК
******* ,със седалище и адрес на управление ******* ,представлявано от
управителя Н. А. ,със съдебен адрес за призоваване :адвокат П.Д. от ПАК, гр.
Плевен,******* деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 600
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ ,при
условията на чл.280 и следв.от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните .
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11