Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
30.04.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети март две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 293 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша 15, ет. 3-Живко Руменов Райков-упълномощен юрисконсулт срещу М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът е поискал издаването на
заповед за незабавно изпълнение срещу ответничката М.И.Б. и Е.Г.М., ЕГН **********,
в качеството им на съдлъжници по сключен договор за жилищен и ипотечен кредит
от 28.07.2008г. и допълнително споразумение към него от 18.11.2015г. Твърди се,
че поради допуснати забави в плащанията от длъжниците повече от 90 дни,
кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, което е съобщено на длъжниците.
Ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. дело номер 9181 по описа на БРС за 2017г., по което дело е уважено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумите по
договора. След връчване на заповедта, длъжникът
Е.Г.М., ЕГН ********** не е възразила по дължимостта на сумите, а
длъжникът М.И.Б. е подала възражение, поради което и ищецът е завел настоящата
установителна претенция, с която се иска да се приеме за установено, че същата
дължи сумите по заповедта, а именно: 1. главница от 244 459,74 лева; 2.
договорна лихва в размер на 16 070,51 лева за периода
08.12.2016г.-07.12.2017г.; 3. дължима отсрочена редовна лихва по допълнително
споразумение от 18.11.2015г. в размер на 6 581,76 лева; 4. обезщетение за
забава за периода 11.12.2016г.-29.11.2017г. съгласно т. 20. 1. от общите
условия на допълнително споразумение от 18.11.2015г. в размер на 56,10 лева; 5.
обезщетение за забава за периода 30.11.2017г.-07.12.2017г. съгласно т. 20. 2.
от общите условия на допълнително споразумение от 18.11.2015г. в размер на
543,28 лева; 6. такса управление до 07.12.2017г. в размер на 2 131,25
лева; 7. такса изискуемост до 07.12.2017г. в размер на 120 лева; 8. застраховка
на ипотекираните обезпечения до 07.12.2017г. в размер на 387,44 лева и 9.
законна лихва върху главницата считано от 08.12.2017г. до окончателното
погасяване на задължението. Иска се уважаване на установителната претенция и
присъждане на направените разноски.
Ответникът е взел становище по исковата молба. Видно от позицията му, същият
оспорва, че има качеството на длъжник по процесния договор. Твърди се, че само
е поръчителствал за длъжника Е.Г.М., ЕГН **********, като не е получавал суми
по договора, а кредитът е бил изцяло усвоен от длъжника Е.Г.М., ЕГН **********.
С оглед на което се твърди, че са нищожни клаузите на договора, допълнителното
споразумение към него и общите условия, които касаят качеството на длъжник на ответника на следните
основания и в следната поредност: противоречие със закона, заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет липса на съгласие,
липса на форма, липса на основание и привидност прикриваща договор за
поръчителства. В условията на евентуалност се правят възражения за унищожаемост
на договора по отношение на клаузите на договора, допълнителното споразумение
към него и общите условия, които касаят качеството на длъжник на ответника поради грешка и крайна нужда.
Ответницата оспорва по същество предявения иск по основание и размер, като счита, че липсват предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и че е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Прави се възражение за погасяване на отговорността на ответничката по реда на чл. 147 от ЗЗД. Навеждат се твърдения за нищожност на клаузи на договора, допълнителното споразумение към него и общите условия поради неравноправност на същите.
При уважаване на исковата претенция се прави възражение за
прихващане с дължима от ищеца на ответничката сума в размер на 50 000
лева, представляваща получена без основание сума от ищеца за увеличения размер
на лихвата за периода 28.07.2008г.-12.09.2018г.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирана Е.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: *** , която има качеството на
кредитополучател по процесния договор за ипотечен кредит. Третото лице помагач
оспорва предявената претенция и иска нейното отхвърляне.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявената
претенция е с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, а именно за установяване на дължимостта на сумите по издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на банково извлечение за дължими неизплатени
изискуеми суми за главница, лихви и такси и разноски по сключен договор за ипотечен кредит.
Предявената претенция е допустима предвид на
наличието на оспорена заповед по водено заповедно производство, а относно
основателността и съдът намира следното:
Не
е спорна фактическата обстановка, че на 28.07.2008г. е подписан договор за жилищен и ипотечен кредит между ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, третото лице помагач Е.Г.М., в качеството на кредитополучател
и ответничката М.И.Б., в качеството и на съдлъжник. По силата на така сключения договор,
банката-ищец се е задължила да предостави на кредитополучателя Е.Г.М. сума в размер на
250 000 лева, която сума е следвало да бъде върната за 360 месеца чрез
месечни анюитетни вноски, съгласно подписан от страните по договора погасителен
план. Не е спорно също така, че между същите страни е подписано допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит от 18.11.2015г., с което се е преструктурирал дълга по договора,
променен е договорената лихва и е подписано нов погасителен план за дължимите
анюитетни вноски. Не е спорно, а и от извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза става ясно, че сумата по кредита е усвоена
напълно по разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя Е.Г.М., като по тази сметка
е ставало и погасяването на дължимите месечни вноски. Пак от извършената
съдебно-икономическа експертиза е видно, че датата на най-старото и неплатено
задължение по договора датира от 10.12.2016г.
При
така констатирания валидно сключен между страните договор за ипотечен кредит,
без към този момент съдът да обсъжда наведените възражения за нищожност на
договора в цялост и по отношение на отделни негови клаузи, следва да бъде
установена спорната фактическа обстановка, дали са били налице предпоставките,
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем и дали е спазена процедурата за
уведомяване на длъжниците за това. Следва да бъде установено също така, какво е
качеството на ответничката по процесния договор и ако нейното твърдение, че е
поръчител по същия се установи, по какъв начин това се отразява върху
претендирането на процесните суми от нея.
Видно от съдържанието на
процесния договор и допълнително споразумение към него, в същите ответничката М.И.Б. фигурира като
„съдлъжник“, като в това си качество фигурира само в посочването на страните по
договора и при поставянето на подписите от същите. Съдът констатира, че никъде
в клаузите на договора ответничката не фигурира, като поемаща задължение и
придобиваща права. Независимо, в какво качество едно лице е посочено като
страна по един договор, важно е съдържанието което се включва това понятие,
като се тълкува волята на страните. За да е едно лице съдлъжник по договор,
следва да се задължило да отговаря за цялото задължение на посоченото правно
основание. За да е така това обаче, е необходимо от волята на страните да е
видно, че има съзадължаване, а не е достатъчно едно лице само да се сочи като
съдлъжник. С оглед на така посоченото съдът намира за основателно наведеното от
ответничката възражение, че същата не се е съзъдължила по договора, а е
поръчителствала за задължението на кредитополучателя Е.Г.М.. Това следва от факта, че никъде в договорните
клаузи, ответничката не е спомената като правоимащ да получи кредитната сума,
нито пък е спомената като длъжникът, който трябва да ги върне. Навсякъде в
кредита, като длъжник по договора за кредит фигурира кредитополучателя.
Кредитополучателят е и този, който е получил сумата по кредита на открита за
това на негово име разплащателна сметка. В тази връзка ответничката не е
придобила собственост върху парите от кредита за да стане съдлъжник за
връщането му. Съдът счита, че съдържанието на процесния договор сочи на идея за
обезпечаване на кредитора чрез поръчителстване на едно лице за връщане на
сумите по договора, иначе е лишено от логика непосочването му като съдлъжник в
клаузите по договора. Освен това в заключителната част на договора е упоменато,
че същият е изготвен само в два екземпляра-по един за всяка от страните.
Следователно при изготвянето му не е бил предвиден екземпляр за един от
солидарните длъжници, което противоречи за всяка правна и житейска логика, тъй
като ако ответничката беше „съдлъжник“, тя отговаря за целия дълг по процесния
договор, следователно следва да има екземпляр от постигнатото съглашение. За
становището се, че в случая ответничката има качеството на поръчител по
договора, а не качеството на съдлъжник, съдът се позовава на изразените в този
смисъл съждения в решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Съдът намира, че по делото се доказаха предпоставките
за законосъобразно обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Съгласно
чл. 21.1.1. от общите условия на банката-ищец, които са неразделна част от
процесния договор, уговорена е възможност за обявяване на договора за
предсрочно изискуем при неплащане на която и е вноска за лихва и/или главница..
Изготвената съдебно-икономическа експертиза установи, че е налице неизплатено
задължение с дата 10.12.2016г. На лист 38 и 39 от образуваното пред СГС дело са
налични писмени доказателства за изпратено писмено уведомление от банката-ищец
до ответничката, че обявявя кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е
стигнало лично до знанието на ответничката на 19.07.2017г., чрез куриер.
Неоснователно остана твърдението на ответничката, че подписът, поставен на
потвърждението за получаване на това уведомление, не е неин. Извършената
съдебно-графологична експертиза установи, че подписът е на М.И.Б.. Необосновано е и
твърдението на ответничката, че уведомлението не е подписано от упълномощено от
банката лице. На лист 80 от делото е представено пълномощно, че Н. П.-специалист-проблемни
кредити, която е лицето, подписало уведомлението до ответничката, за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, е оправомощена за това. Недоказано остана и
твърдението, че подписът, поставен от последната на уведомлението, не е неин. От
заключението на графологическата експертиза е видно, че се касае за подпис на
това лице. Следователно към подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр. дело номер 9181 по описа
на БРС за 2017г., която дата е
08.12.2017г., ответничката е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост, тъй като е получила уведомлението за това на 19.07.2017г.
Предвид
на становището на съда, че ответничката има качеството на поръчител по
договора, следва да се разгледа нейното възражение, че на основание чл. 147,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, е налице погасяване на
задължението и като поръчител, тъй като най-старото падежирало и неизплатено
задължение е от 10.12.2016г., за
което не е търсено плащане от длъжника. Безспорно, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на поръчителя за задължението на длъжника се погасява
след изтичането на 6-месечен срок, ако няма предявяване на претенция срещу
длъжника. Спорно е обаче в съдебната практика от кога тече този срок-дали от
датата на всяка падежирала вноска или от датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. С оглед наличната противоречива практика е образувано
тълкувателно дело по спорната тема, като все още няма произнасяне по същото.
Настоящата съдебна инстанция споделя съдебната практика, че задължението по
договора за ипотечен кредит, като вид
заем, има характер на неделимо такова, като уговорените погасителни вноски на
части не променят този му характер, а са възможност за плащане на части на
дължимата сума. С оглед на което и изискуемостта
настъпва за цялото неделимо задължение с настъпване на крайния срок за връщане
на заетата сума, който срок е договорен между страните по договора за заем, а
не с настъпване на падежа на всяка отделна погасителна вноска, когато е
уговорено връщане на заетата сума на части. Подобно разбиране е правно и
житейски оправдано, в противен случай, за да избегне изтичането на преклузивния
срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на поръчителя, кредиторът би следвало да предявява
отделен иск срещу кредитополучателя при просрочването на всяка погасителна
вноска. Това би
означавало завеждането на множество дела за минимални суми, което е явно несъстоятелно. Съобразявайки
гореизложеното, съдът счита, че от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на длъжника, което е по делото е на
24.11.2017г. /лист 41 от делото пред СГС/, то банката ищец е разполагала с
възможност да търси отговорност на поръчителя, ако в 6-месечен срок е предявила
претенцията си срещу длъжника. Видно от приложеното ч.
гр. дело номер 9181 по описа на БРС за 2017г., на 08.12.2017г. е подадено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу длъжника и поръчителя М.И.Б., следователно не е изтекъл 6-месечен срок за
търсене на отговорност на длъжника и не налице погасяване на отговорността на
поръчителя и ответник по делото.
С оглед становището на
съда за дължимост на сумите от ответничката, в качеството и на поръчител, то следва
да бъдат разгледани възраженията и за недействителност на процесния договор и
на отделни негови клаузи.
Видно е, че ответничката
счита клаузата от договора, в който фигурира като съдлъжник, за нищожни. Не са
налице твърдяните основания за нищожност на процесния договор. Не е налице
нищожност на договора поради противоречие със закона, тъй като няма законова
забрана едно лице да бъде съдлъжник наред с друго лице. Дали ответничката
отговаря солидарно като съзадължила се, като встъпила в дълг или като поръчител
е въпрос на тълкуване на вложения от страните смисъл в договора, което и съдът
е направил по повод съжденията си, че ответничката е поръчител, но няма
отношения към недействителността на договора на плоскостта на нарушение на
закона. По същата логика липсва нарушение на добрите нрави, тъй като не
противоречи на морала и ценностите да се задължи едно лице за чужд дълг, след
като е изразил съгласие за това. Не е налице нищожност на договора поради липса
на съгласие, защото няма нарушение на волята на ответничката да отговаря
солидарно с главния длъжник-ответничката е пълнолетно вменяемо лице, за което
няма твърдение, че под насилие е подписало процесния договор или пък че го е
подписало на шега. Няма нарушение на формата за сключване на договора за
кредит, тъй като за сключването му се изисква обикновена писмена форма, в
каквато същият е сключен, следователно договорът не е недействителен на това
основание. Не е налице и нищожност поради липса на основание, тъй като законът
не изисква специална кауза, която да е налице, за да иска едно лице да се
задължи за дълга на друго лице. Не е налице и твърдяната привидност на сделката
за кредит, защото безспорно ответничката е желаела последиците от същата-същата
е искала да се задължи за кредитополучателя, в случая в качеството на
поръчител.
Ответничката е навела
възражения за унищожаемост на сделката. Не налице грешка в предмета при
сключване на сделката, тъй като няма спор, че ответничката е съзнавала, че се
задължава по договора за кредит-дали като поръчител или съдлъжник, както вече
беше споменато, това е въпрос на тълкуване на договора. Изобщо липсва хипотеза
на крайна нужда при явно неизгодни условия, тъй като тези твърдения биха били
относими към сключването на договора за кредит, а такива твърдения за това, че
договорът е сключен заради липса на нормални средства за живот, като е налице
пълно несъответствие между престациите по сделката, дотолкова, че в нормални
условия не би се стигнало до сключване на сделката.
Ответничката счита
договорната клауза за едностранна промяна на договорната лихва от банката-ищец
за нищожна като неравноправна клауза. Позовава се на разпоредбата чл. 143, ал.
1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Счита се, че възможността
банката да променя договорната си лихва без ограничен брой пъти и по неясен
механизъм прави тази уговорка в договора и общите условия такава във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Тази клауза
се счита нищожна като неравноправна съгласно всички хипотези на чл. 143, ал. 2
от Закона за защита на потребителите и чл. 146, ал. 2 от същия закон.
От изготвената съдебно-икономическа експертиза
става ясно, че през периода на действие на процесния договор за кредит,
банката-ищец е променила само един път лихвените нива на базовия лихвен
процент-на 21.10.2008г. с 1 пункт. В следствие на това прилаганият лихвен
процент на договорната лихва е увеличен от 7,29 % на 8,29 %, считано от 21.10.2008г.
Видно от чл. 7 на процесния договор, дължимата
договорна лихва се определя от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от банката и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка. При подписване на договора базовият лихвен процент е бил е бил 4,69
%, към него е прибавен стандартна надбавка в размер на 3,10 % пункта и извадена
отстъпка от 0,50 % пункта. Или към
подписването на договора размера на договорната лихва е бил 7,29 % . В общите
условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които са
неразделна част от договора, в чл. 9.1. и 9.2. от същите е предвидено, че
кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, която се състои от базов
лихвен процент и надбавка, които са посочени в договора. Кредиторът има право
да променя базовия лихвен процент, за което следва да уведоми
кредитополучателя, като се определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и се предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. В чл. 25.3.
от общите условия са посочени конкретни хипотези, при които банката може да
промени едностранно базовия си лихвен процент.
При така уговорените клаузи, съдът намира, че между
страните е уговорена плаваща лихва, която се определя от базов лихвен процен,
който е променящ се и от надбавка, която е постоянна. Предвидени са конкретни
обективни обстоятелства за промяна на базовия лихвен процент, а именно промяна
на конкретни банкови индекси, на промяна на валутни курсове и др. подобни,
които са ясни и определяеми. С оглед на което и съдът намира, че не е налице
твърдяната от ответничката неравноправност на клаузата за промяна на
договорната лихва, тъй като това е било предвидено в договора и е ясно при
какви критерии се налага промяна на договорената лихва. Въпреки това съдът
намира, че неоснователно банката е променила размера на договорената лихва. На
първо място защото банката не твърди и не представя доказателства, че за да увеличи
лихвата от 7,29 % на 8,29 %, считано от
21.10.2008г., към този момент е била налице конкретна хипотеза, от посочените в
чл. 25.3. от общите условия. На второ място банката не твърди и не представя
доказателства да е уведомила потребителя за налагащата се промяна, каквото е
изискването на чл. 25.3. от общите условия. И на последно място, не се твърди и
не се представят доказателства, да е изготвен и връчен на потребителя нов
погасителен план, съгласно извършената промяна на лихвата, каквото е изискването
на чл. 9.4 от общите условия. С оглед на което и съдът намира, че при
увеличение на договорната лихва, банката не е спазила договорните изисквания за
това и незаконосъобразно е увеличили размера на лихвата.
При така констатирано до тук съдът намира, че
ответничката, в качеството си на поръчител, дължи сумите по договора за кредит,
като само по отношение на договорната лихва дължимостта на същата следва да е в
размера, изчислен на базата на неувеличения размер на лихвата. Вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза е изчислил сумите съобразно
първоначално уговорената лихва, при което е видно, че с увеличения размер на
лихвата е надплатена сума в размер на 9 471,97 лева. Следователно тази
сума следва да бъде намалена от дължимата по заповедта сума за договорна лихва
в размер на 16 070,51 лева или ответничката дължи договорна лихва в размер
на 6 598,54 лева.
С оглед на становището на съда за дължимост от
страна на ответничката на следните сумни по процесния договора за кредит:
1. главница от 244 459,74 лева; 2. договорна лихва в
размер на 6 598,54 лева за периода 08.12.2016г.-07.12.2017г.; 3. дължима отсрочена
редовна лихва по допълнително споразумение от 18.11.2015г. в размер на
6 581,76 лева; 4. обезщетение за забава за периода 11.12.2016г.-29.11.2017г.
съгласно т. 20. 1. от общите условия на допълнително споразумение от
18.11.2015г. в размер на 56,10 лева; 5. обезщетение за забава за периода
30.11.2017г.-07.12.2017г. съгласно т. 20. 2. от общите условия на допълнително
споразумение от 18.11.2015г. в размер на 543,28 лева; 6. такса управление до
07.12.2017г. в размер на 2 131,25 лева; 7. такса изискуемост до
07.12.2017г. в размер на 120 лева; 8. застраховка на ипотекираните обезпечения
до 07.12.2017г. в размер на 387,44 лева и 9. законна лихва върху главницата
считано от 08.12.2017г. до окончателното погасяване на задължението, следва да се разгледа възражението на
ответничката за прихващане със сумата от 50 000 лева. Видно от отговора на
исковата молба, ответничката счита, че има изикуемо и ликвидно вземане към
ищеца в посочения размер, което представлява платена без основание сума за
договорна лихва, тъй като същата е била недължима. Направеното възражение е
неоснователно. Няма как ответничката да се позовава на която и да е хипотеза на
неоснователното обогатяване, тъй като отношенията и с ищеца са на плоскостта на
договорните отношения. Т.е. дори да е надплатила нещо, ответчниката може да
иска връщането му въз основа на уговореното в договора. В тази връзка и съдът е
приспаднал от дължимата договорна лихва сума, която е приел, че ответничката не
дължи за договорна лихва поради незаконосъобразно увеличен размер на лихвата. Следователно
ответничката няма вземане към ищеца на основание чл. 55, ал. 1 или чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите в размер на 50 000 лева и възражението
и за прихващане е неоснователно.
С оглед частичната основателност на претенцията,
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на разноски в размер на 5 966,40
лева. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на разноска в
размер на 8,76 лева. След компенсиране на взаимно дължимите разноски,
ответникът дължи на ищеца сума за съдебно-деловодни разноски в размер на
5 987,64 лева.
Исковият съд дължи произнасяне и по разноските,
направени от страните в заповедното производство, като са представени
доказателства за направени такива от заявителя в размер
на 5 457 лева. Предвид частичната основателност на сумите по
заповедта дължимите разноски следва да се присъдят в размер от 5 265,80
лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Витоша 15, ет. 3-Живко Руменов
Райков-упълномощен юрисконсулт,
следните суми съгласно
договор за жилищен и ипотечен кредит от
28.07.2008г. и допълнително споразумение към него от 18.11.2015г., оспорени
в производството по ч. гр. дело номер 9181 по описа на
БРС за 2017г.,:
1. главница от
244 459,74 /двеста четиридесет и
четири хиляди четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/ лева;
2. договорна
лихва в размер на 6 598,54 /шест
хиляди петстотин деветдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лева за периода 08.12.2016г.-07.12.2017г.;
3. дължима
отсрочена редовна лихва по допълнително споразумение от 18.11.2015г. в размер
на 6 581,76 /шест хиляди
петстотин осемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ лева;
4. обезщетение
за забава за периода 11.12.2016г.-29.11.2017г. съгласно т. 20. 1. от общите
условия на допълнително споразумение от 18.11.2015г. в размер на 56,10 /петдесет и шест лева и десет стотинки/ лева;
5. обезщетение
за забава за периода 30.11.2017г.-07.12.2017г. съгласно т. 20. 2. от общите
условия на допълнително споразумение от 18.11.2015г. в размер на 543,28 /петстотин четиридесет и три лева и давадесет и
осем стотинки/ лева;
6. такса
управление до 07.12.2017г. в размер на 2 131,25 /две хиляди сто тридесет и един лева и двадесет и
пет стотинки/ лева;
7. такса
изискуемост до 07.12.2017г. в размер на 120 /сто и двадесет/ лева;
8. застраховка
на ипотекираните обезпечения до 07.12.2017г. в размер на 387,44 /триста осемдесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки/ лева и
9. законна
лихва върху главницата считано от 08.12.2017г. до окончателното погасяване на
задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимост на договорна лихва за периода 08.12.2016г.-07.12.2017г. над уважения размер от 6 598,54 лева до претендирания от 16 070,51 лева.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, направено от М.И.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, за
дължимост от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен
адрес: гр. София, бул. Витоша 15,
ет. 3-Живко Руменов Райков-упълномощен юрисконсулт, на сумата
от 50 000 лева, която представлява платена без основание сума за договорна
лихва.
ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Витоша 15, ет. 3-Живко Руменов
Райков-упълномощен юрисконсулт, сумата от 5 987,64 /пет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и шестдесет
и четири стотинки/ лева, представляваща направените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Витоша 15, ет. 3-Живко Руменов
Райков-упълномощен юрисконсулт, сумата от 5 265,80 /пет хиляди двеста шестдесет и и пет лева и осемдесет
стотинки/ лева, представляваща направените в производството по ч. гр. дело номер 9181 по описа на БРС за 2017г. разноски.
Решението е постановено при участието на третото
лице помагач Е.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** на страната на ответника М.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.