МОТИВИ към Присъда N :60 по НОХД N: 1900/2017г. по описа на ПОС

 

Спрямо подсъдимия И.А.М.  е повдигнато обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 01.02.2009 г. - 14.09.2009 г. в гр. П, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на *** на ЕТ „**.- И.М."***, за четири данъчни периода, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, общо 129 960,60 лева за ЕТ „**- И.М.", представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на ЕТ „**- И.М.", съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за приложението му /чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.През м. февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за покупките на ЕТ „**- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактури, както следва:

№ **********/18.02.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 400 лева с посочен доставчик „**" ЕООД;

№ 00000002091/25.02.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 000 лева с посочен доставчик „**" ЕООД

№ **********/03.02.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 980 лева, с посочен доставчик „Б." ЕООД, а на 13.03.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери 74 380 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1251938/13.03.2009 г. за данъчен период м. февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 75 832,85 лв. в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 1 452,85 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7,15 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 74 387,15 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 74 380 лева.

2. През м. май 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „**- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:

№ *********/22.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 876 лева, с посочен доставчик „Б." ЕООД, а на 15.06.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 4 876 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1305394/15.06.2009 г. за данъчен период м. Май 2009 г., подадена пред ТД на НАП- П.е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 060,50 лв. в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 184,50 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 0,50 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4 875,50 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 4 876 лева.

3. През м. юни 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за покупките на ЕТ „**- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „**" ЕООД, както следва:

№ **********/03.06.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 687,20 лева

№ **********/05.06.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 063,40 лева

№ **********/12.06.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 285,60 лева

№ **********/15.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 103,40 лева, а на 14.07.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 26 139,60 лева като в СД по ЗДДС, вх. № 16001321948/14.07.2009г. за данъчен период м. юни 2009г., подадена пред ТД-НАП – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 0 лева и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 26 140 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева.

4. През м. август 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „**- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, с посочен доставчик „Я." ЕООД, както следва:

№ **********/31.07.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 305,00 лева,

№ **********/18.08.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 160 лева,

№ **********/20.08.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 600 лева,

№ **********/21.08.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 500 лв., а на 14.09.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 565 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1357974/14.09.2009г. за данъчен период м. август 2009г._} подадена пред ТД - НАП – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24 565 лева в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 0 лева и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 765 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 23 800 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 24 565 лева.

    Производството по делото е по реда на чл.371 т.1 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че с оглед липсата на осъждания на подс.М. и отдалечеността във времето на периода на извършване на деянието, целите на наказанието ще бъдат изпълнени чрез отлагане изтърпяването на наложеното наказание при условията на чл.66 от НК.

Подсъдимият И.М.  не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава подробни обяснения, в които твърди, че сделките са реални, а показанията на свид. Й. неверни. Сочи, че е обжалвал издадения данъчно ревизионен акт, но въпреки това с Решение на ВАС е бил осъден да плати посочените в него данъци. В последната си дума  моли да бъде оправдан.  

Защитникът на подсъдимия-адв.Ц. е на становище, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин, доколкото липсват елементи от обективната и субективната му страна. Твърди се, че са събрани доказателства: гласни и писмени за реално осъществени сделки. В този смисъл се иска подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

От събраните по делото писмени и гласни  доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.А.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен. *** на ЕТ „**-И.М.”***, неосъждан.

През 2004г. подс. И.М. *** – И.М.“*** и с предмет на дейност: производство и търговия с промишлени, хранителни стоки, суровини, материали, дистрибуторство на стоки, изделия в страната и чужбина, транспортна и спедиторска дейност в страната и чужбина, строителство и продажба на строителни материали, външна и вътрешна търговия, лизинг, маркетинг, представителство и посредничество, внос и износ на стоки и изделия, производство и продажба на алкохолни и безалкохолни напитки, цигари и тютюневи изделия след издаване на необходимия лиценз, хотелиерство и ресторантьорство, издателска дейност, печат и предпечатна подготовка, консултантска дейност, рекламна и информационна дейност, сделки с обекти на интелектуалната собственост, както и извършване на всички дейности и услуги, незабранени от закона. Реалната дейност обаче на подс.М. била свързана с печатарство, рекламна и издателска дейност.

 На 23.05.2007г. ЕТ “**И.М.” бил регистриран по ЗДДС в ТД на НАП П. Счетоводно фирмата била обслужвана от свид.Д. К., с която подс. М. бил сключил граждански договор. Подсъдимият лично носел на свид. К. ежемесечно счетоводните документи- фактури за покупки и продажби, които тя осчетоводявала, съставяла дневниците за покупки и продажби, справките декларации по ЗДДС, които подсъдимия подписвал, след което той ги носел в ТД на НАП-П. Фактурите се съхранявали от подсъдимия, който в края на годината ги носел отново на свид.К., за да изготви годишните данъчни декларации на търговското дружество.

Като регистрирано по ЗДДС лице за ЕТ “**.И.М.” съществувало задължение, по смисъла на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и на чл.116 ал.1 от ППЗДДС, за всеки данъчен период, който съгласно чл. 87 ал.2  от ЗДДС е едномесечен и съвпада с календарния месец, да подава справка декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри – дневника за покупките и дневника за продажбите, които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени  данъчни документи и отчети- чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС. Съобразно чл. 125 ал.5 от ЗДДС визираните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

През месец февруари 2009г., за да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за месец 02.2009г., на собственото му ЕТ “**И.М.”, подсъдимият решил да ползва фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които той, в качеството си на едноличен търговец е получател на услуги и стоки. Така, чрез имитирането на облагаеми доставки, т.е. реализирана от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС и да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. Целта била по този начин  да се преобразува финансовият резултат на ЕТ “П.И.И.М.”, като за сметка на изчисления по тези симулативни сделки данъчен кредит, се намали размерът на данъка върху добавената стойност, който следвало да се декларира и внесе за посочения данъчен период.

Така, през м.февруари 2009г. подсъдимият се снабдил с две данъчни фактури за доставка на услуги, издадени от „**” ЕООД гр.С.: фактура № **********/18.02.2009г. -/л.145 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 400 лева, с посочен доставчик „**” ЕООД, с предмет на доставката “рециклиране на металообработващи машини по договор” и фактура № **********/25.02.2009г. -/ л.144 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 000 лева с посочен доставчик „**” ЕООД, с предмет на доставката “изработка на метални заготовки по договор”. Самото дружество „**” ЕООД гр.С., било регистрирано по ЗДДС на 26.07.2010 г. в ТД на НАП гр.С..

Дружеството не притежавало материален, финансов и човешки ресурс, поради което и не извършвало търговска дейност, а  ***– св.В.С., водел скитнически начин на живот. Същият не знаел дори и какъв е предмета на дейност на търговското дружество, което му било прехвърлено срещу сумата от  100лв.

През посочения данъчен период подс.М. се снабдил и с данъчна фактура за доставка на стоки от „Б.” ЕООД гр.П: фактура № **********/03.02.2009г. -/л. 156 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 980 лева, с посочен доставчик „Б.” ЕООД, с предмет на доставките: доставка на машини по договор.

На търговско дружество „Б.” ЕООД гр.П., *** и *** била Б. И., но същото  било представлявано от свид. Х.И. по силата на  нотариално заверено пълномощно- /л.36 т.V-ти от ДП/. Същото  било регистрирано по ЗДДС на 24.03.2006 г. в ТД на НАП гр.П и извършвало търговска дейност: имало хранителен магазин и цех в гр.А..

 Реална доставка на стоки по тези три данъчни фактури не били осъществени, но въпреки това подс. М. ги представил за осчетоводяване на св.К.. Тя  включила  фактурите в дневника за покупки / л.11 т.ІІ-ри от ДП и л.113 том V-ти от ДП/  на ЕТ “**.И.М.” за месец февруари 2009г., като съответно техните резултати намерили отражение и повлияли на съдържанието на справката -декларация по ЗДДС за този период.  Същевременно, с отразяването в него на фактурите с доставчици „**” ЕООД и „Б.” ЕООД, Дневникът за покупките придобил вида на използван при воденето на счетоводството документ, съобразно чл.7 т.3 от Закона за счетоводството, обявяваща регистрите, носители на систематизирана информация за стопански операции, за счетоводни документи. Документът е с невярно съдържание, понеже отразявал  информация  за сделки, които всъщност не са осъществени.

За отчетния период м.февруари 2009г., св.К. изготвила справка-декларация, в която включила горепосочените фактури. На 13.03.2009г. подсъдимия М. *** изготвената справка-декларация /СД/ по ЗДДС. Справката-декларация била входирана с № **/13.03.2009г. /л.9 т.ІІ-ри от ДП и л.111 том V-ти от ДП/ за данъчния период м. февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП – П., в която подс.И.М. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 75 832,85 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 1 452,85 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7,15 лева, а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 74 387,15 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 74 380 лева.

През месец май 2009г. подс.М., за да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ “**.И.М.” за месец май 2009г., решил да ползва фактура, удостоверяваща привидно реализирана сделка, по която той, в качеството си на едноличен търговец, е получател на стоки. Така, чрез имитирането на облагаема доставка, т.е. реализирана от друг данъчно задължен по ЗДДС търговец, да ползва данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. Целта и на тази операция била да се преобразува финансовият резултат на ЕТ “**.И.М.”, като за сметка на изчисления по тази симулативна сделка данъчен кредит, се намали размера  на ДДС, който следвало да се декларира и внесе за посочения период.

За това през м.май 2009 г. М. се снабдил с данъчна фактура за доставка на стоки от „Б.” ЕООД гр.П.: фактура № *********/22.05.2009г. / л.157 том.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 876 лева, с посочен доставчик „Б.” ЕООД, с предмет на доставките общо 1150 бр. ножодържачи със сменяема пластина. Въпреки, че дружеството извършвало търговска дейност, то не  осъществило отразеното в посочената фактура доставка на стоки към ЕТ “**.И.М.”. Подс. М. представил данъчната фактура за осчетоводяване на св.К., въпреки че реална доставка на стоки по нея не била осъществена.

Посочената по- горе фактура била включена в Дневника за покупки- /л.24 т.ІІ-ри от ДП/ на ЕТ “**.И.М.” за месец май 2009г., като съответно нейния резултат намерил отражение и повлиял на съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода.  Същевременно с отразяването в него на фактурата с доставчик „Б.” ЕООД дневникът за покупките придобил вида на използван при воденето на счетоводството документ, а той е такъв според нормата на чл.7 т.3 от Закона за Счетоводството, обявяваща регистрите, носители на систематизирана информация за стопански операции, за счетоводни документи. Документът бил с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка, която всъщност не е осъществена.

За отчетния период м.май 2009г., св.К. изготвила справка-декларация, в която включила горепосочената фактура. На 15.06.2009г. подс. И.М. *** изготвената справка-декларация  по ЗДДС- /л. 22 т.І-ви от ДП и л.120 том V-ти от ДП/.  Тя била входирана с № 1305394/15.06.2009г. за данъчния период м. май 2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., в която подс.М. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 060,50 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 184,50 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 0,50 лева, а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 4 875,50 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4 876 лева. По тази фактура не е следвало да се ползва правото на данъчен кредит, тъй като  са констатирани разлики между декларираното в месечната справка-декларация на ЕТ “П.И.И.М.” от една страна и установения за внасяне ДДС от друга страна за м.май 2009г. Установеният данък е получен, като от предадения в ТД на НАП гр.П. дневник за покупки е извадена посочената по-горе фактура, защото същата е посочена с право на пълен данъчен кредит, а такъв не следва да се приспада. С подадената справка-декларация от името на ЕТ “**.И.М.” е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения, в размер на 4 876 лева.

През м.юни 2009г. подс. М. отново решил за данъчния период, обхващащ този месец (01.06-30.06.2009 г.), да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ “**.И.М.”, чрез ползването на  фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които той, в качеството си на едноличен търговец е получател на стоки и услуги. Така, чрез имитирането на облагаеми доставки, да ползва данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. По този начин  следвало да се преобразува финансовият резултат на ЕТ “**.И.М.”, като за сметка на изчисления по тези симулативни сделки данъчен кредит, се намали размерът на данъка върху добавената стойност, който следвало да се декларира и внесе за посочения данъчен период.

Така, през м.юни 2009г. подс. М. се снабдил с четири данъчни фактури, издадени от „**” ЕООД гр.П.: фактура № **********/03.06.2009г. / л.151 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 687,20 лева с предмет – ножодържач със сменяема пластина – прав и ляв и транспорт; фактура № **********/05.06.2009г. /л.154 т.І-ви от ДП/  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 063,40 лева, с предмет ножодържач със сменяема пластина – прав и транспорт; фактура № **********/12.06.2009г. /л.152 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с  право на пълен данъчен кредит в размер на 9 285,60 лева,  с предмет на доставката – ножодържач със сменяема пластина – ляв и десен и транспорт; фактура № **********/15.06.2009г. /л.153 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 103,40 лева, с предмет ножодържач със сменяема пластина ляв и транспорт.

Търговското дружеството „**” ЕООД гр.П.  било регистрирано по ЗДДС на 01.10.1996 г. в ТД на НАП гр.П..  *** на дружеството – св.Д.Й., не е развивал търговска дейност. Самото дружество не притежавало материален, финансов и човешки ресурс, за да извършва търговска дейност. Й. издал посочените фактури без да е извършил отразените в тях доставки на стоки и услуги. Така при ясното съзнание за абсолютната симулативност на отношенията между ЕТ “**.И.М.” от една страна, и „**” ЕООД – от друга, М. представил четирите данъчни фактури за осчетоводяване на св.К..

Св.К. включила въпросните фактури в Дневника за покупки на ЕТ “**.И.М.” за месец юни 2009г., като съответно техните резултати намерили отражение и повлияли на съдържанието на справката- декларация по ЗДДС за периода.  Същевременно с отразяването в него на фактурите с доставчик „***” ЕООД дневникът за покупките / л.125 т.1-ви от ДП/ придобил вида на използван при воденето на счетоводството документ, съобразно чл.7 т.3 от Закона за Счетоводството, с невярно съдържание, понеже отразявал информация  за сделки, които всъщност не са осъществени. За отчетния период м.юни 2009г., св.К. изготвила справка-декларация, в която включила горепосочените фактури, а на 14.07.2009г. подс.М. *** изготвената справка-декларация  по ЗДДС. 

Справката-декларация била входирана с № **/14.07.2009г.- /л.123 т.1-ви от ДП/ за данъчния период м. юни 2009г., подадена пред ТД на НАП – П., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 139,60 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 0 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,40 лева, а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 26 140 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева.

По тези фактури не е следвало да се ползва правото на данъчен кредит, тъй като са констатирани разлики между декларираното в месечната справка-декларация на ЕТ “**.И.М.” от една страна и установения за внасяне данък върху добавената стойност -от друга страна за м.юни 2009 г. Установеният данък е получен, като от предадения в ТД на НАП гр.П. дневник за покупки са извадени посочените по-горе фактури защото същите са посочени с право на пълен данъчен кредит, а такъв не следва да се приспада. Налага се  изводът, че с подадената справка-декларация от името на ЕТ “**.И.М.” е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения, в случая, в особено големи размери – 26 139,60 лева.

През месец август 2009г. подс.М. отново решил да ползва фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които той, в качеството си на едноличен търговец е получател на стоки, за данъчния период, обхващащ този месец (01.08-31.08.2009г.), за да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за ЕТ “**.И.М.”. По идентичен начин ролята им била чрез имитирането на облагаеми доставки, подсъдимият да ползва данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. Целта била да се преобразува финансовият резултат на ЕТ “**.И.М.”, като за сметка на изчислените по тези симулативни сделки данъчен кредит, се избегне задължението за посочения данъчен период да се внесе данък върху добавената стойност, а вместо това да се декларира ДДС за възстановяване.

В инкриминирания период подс. М. се снабдил с четири данъчни фактури, издадени от „Я.” ЕООД гр.С.: фактура № **********/31.07.2009г. /л.150 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 305,00 лева, с предмет на доставката стомана C-45 – 6525 кг.; фактура № **********/18.08.2009г. / л.147 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 160 лева, с предмет на доставката ножодържач със сменяема пластина общо борщанга - 1200 бр.; фактура № **********/20.08.2009г. / л.148 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 600 лева, с предмет на доставката нож за абкант L -5000; фактура № **********/21.08.2009г. /л.149 т.І-ви от ДП/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 500 лв. с предмет на доставката  нож за гилотина L-5000.

Търговското дружество „Я.” ЕООД гр.С.  било регистрирано по ЗДДС на 21.01.2004 г. в ТД на НАП гр.Б..*** на дружеството към инкриминирания момент – А.Я, не е развивал търговска дейност. Самото дружество не притежавало материален, финансов и човешки ресурс, за да извършва търговска дейност. Я. издал посочените фактури, без да е извършил отразените в тях доставки на стоки, но въпреки това подсъдимият представил четирите данъчни фактури за осчетоводяване на св.К..

Св.К. включила въпросните фактури в дневника за покупки на ЕТ “**.И.М.” за месец август 2009г. като съответно техните резултати намерили отражение и повлияли на съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода.  Същевременно с отразяването в него на фактурите с доставчик „Я.” ЕООД дневникът за покупките – /л.96 т.1-ви от ДП/ придобил вида на използван при воденето на счетоводството документ, съобразно чл.7 т.3 от Закона за Счетоводството, с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделки, които всъщност не са осъществени.

За отчетния период месец август 2009 г., свид. К. изготвила и справка-декларация, в която включила горепосочените фактури, а на 14.09.2009г. подс.М. *** изготвената справка-декларация  по ЗДДС.  Същата била входирана с № 1357974/14.09.2009г.- /л.94 т.1-ви от ДП/  за данъчния период м. август 2009 г., подадена пред ТД на НАП – П., в която подс.М. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24 565 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установения е 0 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 765 лева, а действително установения ДДС за внасяне е в размер на 23 800 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24 565 лева.

По тези фактури не е следвало да се ползва правото на данъчен кредит, предвид което са констатирани разлики между декларираното в месечната справка-декларация на ЕТ “**.И.М.” от една страна и установения за внасяне ДДС от друга страна за м.август 2009 г. Установеният данък е получен, като от предадения в ТД на НАП гр.П. дневник за покупки са извадени посочените по-горе фактури защото същите са посочени с право на пълен данъчен кредит, а такъв не следва да се приспада. С подадената справка-декларация от името на ЕТ “**.И.М.” е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения, в особено големи размери – 24 565 лева.

На 08.10.2010г. със Заповед  на Директора на ТД на НАП-П. било възложено извършването на ревизия на ЕТ „**- И.М.“ за периода от 01.09.2008г.  до 31.08.2009г. по ЗДДС. Същата била извършена от свид. Т.Ч. и свид.С. П.. В хода на ревизията били извършени насрещни проверки на доставчиците на управляваното от подсъдимия търговско дружество, при които било установено от ревизионния екип, че няма доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което и бил издаден ДРА № **/26.04.2011г.-/ л.100-113 т.VІ –ти от ДП/

Недоволен от издадения ревизионен акт, подс.М. го обжалвал пред Пловдивския административен съд, който с решение №197/27.01.2012г. по адм.дело № 2070/2011г. отхвърлил жалбата му- /л.43-49 т.2-ви  от ДП/. Решението на АС-П. било потвърдено с Решение № 3767/19.03.2013г.  по адм. № 4425/2012г. по описа на ВАС – /л.50-51 от ДП/. В Решенията било прието, че сделките не били реални, поради което и за подсъдимия не е възникнало право да приспадне данъчен кредит, тъй като данъкът е начислен неправомерно. Посочено е, че липсват доказателства за произхода, съхранението и транспорта на стоките, както и доказателства за счетоводно отразяване на спорните количества  стоки от страна на доставчиците.  Прието е, че извършването на рециклиране на металообработващи машини и изработка на метални заготовки, какъвто предмет на доставките се съдържа във фактурите издадени от „**“ ЕООД, не е доказано понеже за този доставчик е установено, че няма складова база, персонал нито ДМА, от които да се установи, че е възможно  да  извърши услугите. Липсата на реални доставки макар и при наличие на изрядни счетоводни документи е дало основание да бъде отказано приспадане на данъчен кредит и за потвърждаване на издадения ДРА.

От заключението на изготвена в досъдебното производство съдебно-почерковата експертиза №688/04.11.2013г., /том І на л.131-138 от ДП/ се установява, че подписите под подадените и изследвани справки-декларации, протоколи за приемане на декларации и дневници по ДДС за инкриминирания период са изпълнени от подс.И.М..

По делото в хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза / на л.126-127, том І-ви/, от чието заключение се установява, че от проверените документи не е установен реален стоков поток, кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчиците на подсъдимия, следователно по фактурите не следва да се  признае доставка и данъчен кредит. В заключението е посочено, че за периода от 01.01.2009г.-31.082009г. подсъдимият е ползвал неправомерно данъчен кредит в размер на 129 960,60 лева от четирима доставчика по издадени от тях фактури, които са осчетоводени съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС. Установява се, че счетоводната отчетност на ЕТ „**- И.М.“  е заведена съгласно Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти и са съставени  задължителните регистри по ЗДДС – дневник за покупки и дневник за продажби.

Назначена и изготвена в хода на съдебното производство  по делото е съдебно счетоводна експертиза, в която е проследено движението на стоките предмет на инкриминираните фактури, отразяването им в дневниците за покупки и продажби на дружествата, както и наличието на документи доказващи сделките. От тях се установява, че машините, предмет на доставката по фактура № 0000000430/03.02.2009г. издадена от „Б." ЕООД са реализирани от ЕТ „**.- И.М." чрез продажбата им на „**" АД по фактура № 36/10.02.2009г. и по Договор за покупко-продажба № **/2009г. Съгласно документите по делото, машини със същото наименование са били рециклирани от „**" ЕООД, за което е издадена фактура № 0000002075/ 18.02.2009г. Относно предмета на доставката по фактура № 0000002091/25.02.2009г. издадена от „**” ЕООД, а именно комплект заготовка по делото, вещото лице е установило, че липсват документи, които да показват последваща реализация чрез облагаема доставка от ЕТ „**.- И.М." на тези стоки. От експертното заключение се установява, че „**“ ЕООД е ползвало данъчен кредит на издадените от „**“  АД  фактури по договор за финансов лизинг. От приложените по делото документи – справки декларации, дневници за покупки и продажби се установява, че фактури № 0000002075/18.02.2009г. и № 0000002091/25.02.2009г.  издадени от „**” ЕООД на ЕТ “**- И.М.” са включени в подадените от „**" ЕООД справка-декларация и дневник за продажбите по ЗДДС за периода м. 02.2009г.

Няма документи по делото, от които да се установи предходния доставчик на „**" ЕООД по фактури № 0000002075/ 18.02.2009г. и № 0000002091/25.02.2009г. Посочено е че фактура №000000430/03.02.2009г. е включена в подадените от „Б." ЕООД справка-декларация и дневник за продажбите по ЗДДС за периода м. 02.2009г. Установено е, че част от машините включени във фактура №000000430/03.02.2009г. са придобити от „**" ООД с фактури с № 4/02.02.2007г., фактура №18/11.02.2002г . и фактура № 38/ 17.02.2008г., но няма документи по делото, от които да се даде заключение дали тези фактури от „**" ООД са включени от “Б." ЕООД в дневниците за покупките по ЗДДС. Фактурите с № 51/03.06.2009г.; № 52/05.06.2009г.; № 53/12.06.2009г.; № 54/15.06.2009г.  към които има приемо предавателни протоколи, видно от които на същия ден стоките-  ножодържачи са предадени. Описаните фактури са включени от доставчика „**” ЕООД в подадените СД и дневник за продажбите за м. 06.2009г., както и от купувача ЕТ „**.- И.М." в подадените СД и дневник за покупките за м. 06.2009г. Установено е, че „**“ ЕООД е закупило от „** - ножодържачи  с фактура № 251/12.01.2009г., фактура № 254/26.01.2009г. и фактура № 254/26.01.2009г.  Фактурите са  опростени, без начислен ДДС, не са включени от купувача „**" ЕООД в подадените СД и дневници за покупките за периодите от м. 01.2009г. до м. 06.2009г. Няма данни по делото дали ЕТ „**" е бил регистриран по ЗДДС към момента на доставките.

По отношение на издадените от „Я.“  ЕООД фактури експертът е посочил, че фактура № 19/ 31.07.2009г., фактура № 20/18.08.2009г., ф-ра № 21/20.08.2009г.и  ф-ра № 22/21.08.2009г.  са включени от доставчика „Я." ЕООД в подадените СД и дневници за продажбите за съответните периоди - м. 07.2009г. и м. 08.2009г.. както и от купувача ЕТ „** И.М.” в подадените СД и дневник за покупките за м. 08.2009г. Експертът е установил предходна доставка на стоки по фактури № 19, 21 и 22 и за част от стоките от фактура по №22. Посочено е и че стоките по фактурите са предадени с приемо- предавателен протокол.

По отношение на фактура №000000384/22.05.2009г. издадена от „Б.“ ЕООД , по делото е наличен протокол за приемане на продукция от същата дата. Фактурата е  включена от доставчика „Б." ЕООД в подадените СД и дневник за продажбите за м. 05.2009г.. както и от купувача ЕТ „** И.М." в подадените СД и дневник за покупките за м. 05.2009г. Проследено е че стоки предмет на тази фактура са закупени от „**“ ЕООД с фактура №  47/30.04.2009. Описаната фактура № 47 е включена от продавача „**" ЕООД в подадените СД и дневник за продажбите за периода м. 04.2009г. Няма по делото дневник за покупките на „Б." ЕООД за м. 04.2009г.

Установено е, че  фактурите от „**" ЕООД са платени в брой - налични са разходни касови ордери за сумите по фактурите; Фактурите от „**” ЕООД са платени в брой - наличен е разходен касов ордер за сумата по фактурите, фактурите са придружени от фискални бонове, Фактурите от „ **” ЕООД са платени в брой - фактурите са придружени от фискални бонове,  Фактурите от „Я.” ЕООД са платени в брой - има счетоводни записвания в приложените по делото регистри на „Я.” ЕООД,  че плащанията са извършени в брой. По делото няма приложени фискални бонове или касови ордери. Няма документи за плащанията по сделките между останалите контрагенти, участници в установения от ССчЕ стоков поток. При проверка  на материалната и кадровата обезпеченост на страните по сделките е установено, че  само за доставчика „**” ЕООД е наличен договор за наем на част от производствено хале в гр. А., сключен с “М.” ООД, както и издадена от наемодателя фактура № 94/23.03.2009г. за наем за месеците 01, 02 и 03.2009г. През разглеждания период „**” ЕООД е имало трима работници - двама продавач-консултанти и един стругар. За останалите доставчици по делото няма документи за налична кадрова и материално - техническа обезпеченост. По инкриминираните сделки няма писмени доказателства за начина на транспортиране на стоките. Относно произхода на стоките: по две от стокови вериги се достига до „**” ЕООД (за машините от „** ЕООД) и до „**” ЕООД (за ножодържачите и т.н.). Няма документи по делото, от които да се проследи стоковия поток преди „**" ЕООД, „**" ЕООД и „**" ЕООД.

 

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Т.Ч. дадени в съдебното следствие, както и приобщените  по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК от досъдебното производство- /л.46-48 т.1-ви от ДП/, както и приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК от НОХД № 1573/2014г. и НОХД№ 940/2016г. по описа на ПОС; свид. Т.В.; свид. Х.К., свид. Д.Й. дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията му дадени по НОХД №940/2016г. приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК; свид. С.Т., свид. А.А. дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК дадени в хода на ДП- /л.203 т.4-ти/; частично от показанията на Х.И., частично от показанията на свид.  А.К., А.Д., Х.Ц. и показанията на свидетелите М.Д. и И.Г.; частично от обясненията на подс.И.М.; от приложените по делото писмени доказателства – ДРА № **/26.04.2011г. / л.100-113, том VІ от ДП/,  справки -декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, приложени в том ІІ, том ІІІ и том V от ДП, както и на л. 122- 133, на л.144, на л.163-167 от НОХД, справки от НАП, приложени по НОХД, копия на съдебни решения / л.43-51, том ІІ от ДП/, оригинали от фактури, издадени от „Я.” ЕООД, „**” ЕООД, „**” ЕООД и „Б.” ЕООД, договор за доставка на оборудване и анекс, приемо-предавателни протоколи/ в том V и том VІ от д.п./, копия от декларации от св.Д.Й. и „**” ЕООД във връзка с данъчна ревизия, както и договор от 06.04.2009г./ в том  VІ от д.п./, справка за съдимост, копия от договор за финансов лизинг, приложение към него, договор за покупко-продажба и тристранен приемо-предавателен протокол / на л.86-96 от НОХД/, платежно нареждане/ на л.99 от делото/, копия от 4 бр. фактури, издадени от ЕТ” **” / на л.60 от делото/, копия от 5 бр. фактури, издадени от ЕТ” **”, извлечения от  търговския регистър и др., като съдът по надолу ще изложи подробни съображения кои доказателства кредитира  по отношение на всяко едно от деянието, за които подсъдимият е признат за виновен.

Описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелите Д. К. - л.44 т.І- ви от ДП, С. П.- л.49 том І-ви от ДП, С. А.- л.62 т.І-ви от ДП, А. Д.- л. 110 т.І- ви ,В. С.- л.115 т.І-ви от ДП, както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза №688/04.11.2013г., за които беше постигнато съгласие по реда на чл.372, ал.3 вр. чл.371, т.1 от НПК да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице в съдебното производство и протоколите за разпити и експертните заключения бяха приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира заключението на изготвената  съдебно почеркова експертиза №688/04.11.2013г. с вещо лице С. С., както и заключенията на изготвените съдебно-счетоводни експертизи като обективни, обстойни, изготвени от лица с необходимите  познания в съответната област.

По отношение на първото деяние съдът приема от обясненията на подсъдимия и показанията на свид.К.,  че в първия инкриминиран период, подс. М. е представил на свид. К. фактура  с № **********/18.02.2009г. с доставчик  „**“ ЕООД с предмет на доставката „рециклиране на металообработващи машини по договор“, но това търговско дружество видно от констатациите в ДРА № **/26.04.2011г., решенията на АС-П.и ВАС, показанията на свид. Т.Ч. / дадени в съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал. 4 вр. с ал.1 т.2 от НПК/ и С. П., както и  заключенията на съдебно счетоводните експертизи няма необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши тази дейност по рециклиране на машини, както и не е установен предходния доставчик на тези машини, който да ги е доставил на „**“ ЕООД. В тази връзка съдът кредитира напълно не само изброените по- горе гласни и писмени доказателства, като по отношение на показанията на свид.Ч., следва да се отбележи, че съдът ги кредитира с доверие, като счита, че с оглед изтеклия дълъг период от време е достоверно твърдението му, че е забравил подробности и не си спомня, още повече, че след прочитането им, същия потвърди достоверността им. Съдът възприема като достоверни, обективни и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал показанията на свид. В. С., в които същия потвърждава, че дружеството „**“ не е извършвало търговска дейност, самият той е закупил фирмата за 100лв. , без да знае какъв е предмета й на дейност. В унисон с приетото съдът не кредитира показанията  на свид. А.К.  и обясненията на подс. М., в частта, че сделките са реални и са получили тези машини, които впоследствие са продали на „**“ АД, като ги счита за необективни, депозирани от лица, пряко заинтересувани от изхода на делото, проява на защитна позиция на подс. М.. Причините те да не бъдат кредитирани са, че и видно от представения приемо предавателен протокол, който съпътства издадената фактура №2075- стоката- машините са предадени на 18.02.2009г. на подсъдимия, а според показанията на свид. К., обясненията на подс. М. и приложената по делото фактура № 36/10.02.2009г. и тристранния приемо предавателния протокол, подписан на същата дата  с представителя на „ **“ тези машини са продадени и предадени във владение на „**“ на 10.02.2009г., т.е осем дни преди установяване на фактическа власт от подсъдимия върху тях. Предвид тези изводи съдът счита, че сделката по фактура №**********/18.02.2009г. не е реална, същата не е следвало да бъде включена в дневника за покупки  и подсъдимия незаконосъобразно е  искал да му бъде приспаднат данъчен кредит в размер на 19400лв. Следва да се отбележи и че извършеното от страна на подсъдимия плащане по тази фактура с РКО, сочи че счетоводно такава сума пари е изтеглена от касата на дружеството, но дали същата е реално получена от доставчика не може да се установи, както документално, така и чрез свидетелските показания на представителя на „**“ ЕООД, който както беше посочено и по- горе твърди,че такава сделка не е осъществена.

От показанията на свид. Т.Ч. / които по- горе бе посочено как са приобщени по делото и причините да бъдат кредитирани с доверие/ и свид. С. П., констатациите в ДРА № **26.04.2011г., решенията на АС-П. и ВАС, заключенията на изготвените съдебно счетоводни експертизи, които са еднопосочни обективни доказателства, съдът счита, че не е налице и реална доставка по фактура №**********/25.02.2009г. с предмет на доставката „изработка на метални заготовки по договор“. Установява се от тях, че дружеството доставчик не е имал необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши тази дейност по изработка на заготовките, както и не е установен предходния доставчик на тези машини. В тази връзка съдът кредитира напълно не само изброените по- горе писмени доказателства, а и показанията на свид. В.С., в които същия потвърждава, че дружеството не е извършвало търговска дейност, самият той е закупил фирмата за 100лв. без да знае какъв е предмета й на дейност. В унисон с приетото съдът не кредитира с доверие показанията  на свид. А.К.  и обясненията на подс. М., в частта, че сделките са реални, доколкото ги счита за необективни, депозирани от лица, пряко заинтересувани от изхода на делото, проява на защитна позиция на подс. М.. Следва да се отбележи, че цената и по тази фактура е платена с РКО, което както беше посочено и по- горе не доказва средствата да са получени от доставчика т.е да е извършено плащане. Предвид изложеното съдът счита, че сделката по фактура №**********/25.02.2009г. не е реална, същата не е следвало да бъде включена в дневника за покупки  и подсъдимия незаконосъобразно е  искал да му бъде приспаднат данъчен кредит в размер на 34 000лв.

По отношение на фактура №*********/ 03.02.2009г. съдът  счита, че сделката е нереална, симулативна, въз основа на показанията на свид. Ч./ които по- горе бе посочено как са приобщени по делото и причините да бъдат кредитирани с доверие/, свид.С.П., свид. Д.Й. /дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията му дадени по НОХД №940/2016г. приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, които след прочитането им свидетелят потвърди и обясни причините за констатираните противоречия, но доколкото същите не касаят обстоятества свързани със сключването на сделките, съда ги кредитира в цялост с доверие/, свид.М.Д.,  представените по делото писмени доказателства- фактури, приемо предавателни протоколи, ДРА № *********/26.04.2011г., решенията на АС-П. и ВАС,  заключението на двете ССчекспертизи, които са еднопосочни, последователни и обективни доказателства и съдът ги кредитира с доверие.

Не се възприемат като добросъвестни и обективни  обясненията на подсъдимия и показанията на свид.К., които са пряко заинтересувани от изхода на делото, след съпоставката им с останалия събран по делото доказателствен материал. Така според тях те са придобили машините от „Б.“ на 03.02.2009г. и са ги продали няколко дни по- късно на „**“ чрез финансов лизинг с „**„ АД. Доставчикът на част от тези машини /към „Б.“/ обаче не е установен, за други е установено, че  са придобити от „**“ фирма собственост на свид.Х.И., който е и пълномощник на „Б.“, а други като модификация са идентични с описаните във фактура №**********/18.02.200г. издадена от „**“.  В показанията си свид. Х.И.,  сочи, че на място в цеха в гр.А. е  ремонтирал машините, след което им е поставял табелка идентифицираща ги като вид и модел, след което ги е продавал, поради което и са налице несъответствия между наличните му материални активи и машините продадени на подс.М.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. Х.И. в тази им част, тъй като видно от констатациите в ДРА и другите събрани писмени доказателства, потвърдени и от показанията на свид. Ч. и С.П., търговското дружество „Б.“ е имало само трима служителя към инкриминирания период. Двама продавачи и един стругар, като с оглед предмета на дейност на фирмата- хранителен магазин и цех в А., очевидно в последния е работил само един стругар, т.е дружеството не е имало необходимата кадрова обезпеченост, а и материална, доколкото не може да се установи произхода на машините, която да извърши дейността по ремонт на тези машини, след което да ги продаде на подсъдимия с фактура №*********/03.02.2009г.  Представеният договор за наем на помещението, в което се е помещавал цеха установява, че такова е ползвано, както и че там са съхранявани машини, в каквато насока са показанията на свидетелите, но сам по себе си договора не води до извод за извършвана ремонтна  дейност на дружеството.

Съдът кредитира с доверие показанията на свид. Х.И., свид. К., свид.И.Г., свид.А.А., свид.А.Д., свид.К., свид. С.Т., свид.М.Д., както и обясненията на подс.М., че в цеха на „Б.“ е имало машини- стругове и преси и че лизинговата компания „**“ е заплатила стойността на договора за финансов лизинг по банков път на подсъдимия, който е изтеглил пари от банков клон в гр.П. и ги е дал на всички по веригата. Това обаче не доказва реалното преминаване на фактическата власт върху машините, предмет на доставка по фактура №*********/03.02.2009г. от „Б.“ в тази на подсъдимия. Наличието на изрядни счетоводни документи- фактури, приемо предавателни протоколи не е достатъчно  да  се приеме, че сделката е реална. В тази връзка следва да се посочи, че липсват  доказателства за транспортирането на тези машини. Налице са и множество противоречия между показанията на свидетелите относно тази „сделка“, които налагат съпоставката им с останалия събран доказателствен материал. Така свид.Х.И. твърди, че подсъдимият е бил в цеха в А. при товаренето на машините, а втория сочи, че е бил в Пловдив, където след докарване на машините бил подписан тристранен протокол между него, представителя на лизинговата компания и свид.М.Д.. От своя страна свид.Д., сочи че не е присъствала на предаването на машините и че тристранния протокол е подписан в офис на лизинговото дружеството, а свид.К., който според всички  е присъствал при предаването на машините, като служител на лизинговото дружество,  не го е подписал и не си спомня дали е имало предаване на машините. Твърдението на свид. К., че машините  са закарани с транспорт на „**“ не може да се сподели, доколкото от събраните писмени доказателства дружеството не е притежавало камион, а е ползвало лек автомобил регистриран на името на майката на свид.М.Д., с който очевидно не е възможно да бъдат транспортирани машините по сочената фактура– преси и стругове. В тази насока са и показанията си свид.Й., който твърди,  че в посочените цехове не е намерил машините, след като е станал *** на „**“, поради което и не е плащал вноските по лизинга.

Изложените по- горе множество разминавания в показанията на свидетелите водят до извода, че не следва да се кредитират с доверие показанията на свид.Х.И. и обясненията на подс. М.,  че сделката по тази фактура е реална, доколкото същите са заинтересувани от изхода на делото, първия като доставчик, а другия като подсъдим. Показанията на свид.К. в тази им част също не следва да се ценят с доверие, същият е служител и приятел на подсъдимия и според последния, той е движел тази сделка. Следователно същият не е безпристрастен и обективен свидетел и показанията му са повлияни.

Предвид тези изводи съдът счита, че сделката по фактура №*********/03.02.2009г. не е реална, същата не е следвало да бъде включена в дневника за покупки  и подсъдимия незаконосъобразно е  искал да му бъде приспаднат данъчен кредит в размер на 20980лв.

След анализ на събраните по делото доказателства, а именно ДРА № ***/26.04.2011г., решенията на АС-П. и ВАС, както и заключението на ССЕ, изготвена от Т.Р., показанията на свид. Т.Ч. и С.П. съдът счита, че „Б.“ ЕООД е нямала необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши тази дейност по изработка на ножодържачите със сменяема пластина, предмет на сделката по фактура №*********/22.05.2009г. Предвид това съдът не кредитира с доверие показанията на свид. А.К., който работи при подсъдимия и според двамата е „движел“ тези сделки, както и обясненията на подс. М. в  тази им част, като ги счита за необективни, изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, както  и проява на защитна теза на подсъдимия.  Обстоятелството, че тази фактура е включена в дневниците и на двете фирми, не може да обуслови извод за наличието на реална сделка, а за правилното й счетоводно отразяване. В показанията си относно тази сделка свид. Х.И. сочи, че  ги е закупил от  „**“ ЕООД, чрез С.Т., с когото е контактувал. Стоката имала нужда от почистване и след като той го извършил ги продал на подсъдимия, като му ги закарал до дома му, където го чакали други купувачи, на които подс.М. продал тези стоки. Свид. И. твърди, че подсъдимия му е платил на ръка. Тези показания на свид.И. са диаметрално противоположни на показанията на свид.Д.Й., който твърди, че не е извършвал търговска дейност и с показанията на свид. С.Т., който твърди, че не е виждал ножодържачи, както и че не е участвал в сделка свързана с ножодържачи. След съпоставяне на събраните по делото доказателства – гласни и писмени съдът кредитира с доверие показанията на свид.Й. и свид.Т., кореспондиращи напълно с писмените доказателства – ДРА, решенията на АС-П. и ВАС, както и заключението на ССчЕ, поради което и приема, че на „Б.“ ЕООД не са доставени ножодържачи, които свид.Х.И. да продаде на подс.М. с фактура №384/22.05.2009г. Очевидна е симулативността на сделката, поради което и на подс.М. не следва да бъде приспаднат данъчен кредит в размер на 4876лв.

 

По отношение деянията включени в инкриминирания период за месец 06.2009г.  Отразените в дневника за покупки на ЕТ „**- И.М.“ фактура № 51/03.06.2009г., фактура № 52/05.06.2009г., фактура № 53/12.06.2009г. и фактура № 54/15.06.2009г. с предмет на доставките ножодържачи съдът не възприема, че са реално осъществени с оглед показанията на свид. Д.Й.- *** и *** на дружеството доставчик на тези стоки, който в съдебно заседание твърди, че  такива сделки не са осъществени, за което е уведомил ТД на НАП като е пуснал кредитни известия. Сочи, че е уведомил подсъдимия, че след като не е заплатил предварително фактурираните от него стоки, той няма средства да закупи материали, а и с оглед липсата на машини, с които да ги изработи тези ножодържачи, предмет на договора за финансов лизинг,  не може да достави ножодържачите по тези фактури. Свид.Й. твърди, че не е имал материална база, персонал и средства, което се потвърждава от констатациите в ДРА №**/26.04.2011г., решенията на АС-П. и ВАС и показанията на свид. С.Т., поради което съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели- Й. и Т. като обективни и последователни. Диаметрално противоположни са обясненията на подсъдимия, които съдът не кредитира с доверие, доколкото счита, че същите са израз на защитната му позиция, както и показанията на свид. А.К., който твърди, че свид.Й. е докарал ножодържачите със служебния си автомобил. Видно от приложените по делото писмени доказателства „**“ ЕООД не е имала служебен автомобил, а е ползван лек автомобил „*“ собственост на майката на свид.М.Д., поради което и съдът счита, че показанията на свидетеля К. не са обективни, същия е заинтересован от изхода на делото с оглед близките си отношения с подсъдимия. С оглед изложеното съдът счита, че дневника за покупки, в който са включени посочените по- горе фактури е с невярно съдържание, реални сделки по тези фактури не са осъществени, поради което и на подс.М. не следва да му бъде приспаднат данъчен кредит по тези фактури.

По отношение на последното деяние съдът счита, че също не са налице реални сделки по посочените фактури с № ********** /31.07.2009г., №********** /18.08.2009г., №********** /20.08.2009г. и   № ********** /21.08.2009г. Този извод съдът прави въз основа на приобщените по делото писмени доказателства- ДРА № **/26.04.2011г., решенията на АС-П.и ВАС, които да еднопосочни, както и гласните доказателства- показанията на свид. Т.Ч. и свид. С.П., свид. Д.Й., частично от показанията на свид. Т.В. и С. А., последните *** и *** на дружеството доставчик, в различни периоди, в които се сочи, че дружеството не е имало работници, офис, т.е необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да извърши тази дейност.

По отношение на сделките свид. В.  е категоричен, че  се е уговорил  с подсъдимия да закупи ножодържачи от „**“ ЕООД, които да продаде на подс. М.. Предложението да  бъде извършена тази сделката било на свид. К., тъй като свид.В. търсел вариант, за да повиши оборота на „Я.“ и да кандидатства за кредит. Сделката била само документална. В един и същи ден свид. В. твърди, че е закупил ножодържачите от „**“ и ги продал на подсъдимия, но към тази дата, той вече не е бил *** и *** на дружеството. В тази част съдът кредитира с доверие показанията му като обективни, кореспондиращи напълно с останалия събран по делото доказателствен материал.

При анализа на събраните доказателства се установява, че доколкото свид. Й. отрича да е осъществявал търговска дейност, то очевидно не би могла всяка една от посочените по- горе фактури издадени от „Я.“ да доказва реална доставка на стоки към последващ контрагент. В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на свид. В., в частта относно начина на сключване на сделката, че са изготвени на място фактури и той е получил пари- 300лв, но не кредитира с доверие изложеното от него обстоятелство, че свид. Й. е доставил ножодържачи  до дома на подсъдимия с оглед неговите показания и тези на свид. С.Т.. Съдът кредитира с доверие обясненията на подс. М. в частта, че е бил помолен от свид. К. да осъществи тази сделка с посредничеството на свид. В., доколкото в тази им част обясненията  му кореспондират изцяло с показанията на свид. В..

Предвид тези изводи съдът счита, че сделките по тези фактури не са реални, същите не е следвало да бъдат включени в дневника за покупки  и подсъдимия незаконосъобразно е  искал да му бъде приспаднат данъчен кредит в размер на 26139,60лв.

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подс.М. твърди, че е имал търговски отношения с посочените фирми-доставчици и с всяка една  е извършил разплащане в брой, което в едни от случаите е станало след превеждане на сума по силата на договор за финансов лизинг, а в други случаи, когато предмет на сделките са били ножодържачи-на ръка, на място на лицето, което ги е доставяло. Пак според обясненията на подсъдимия, това най-често е бил представляващият съответното дружество. В този смисъл са и показанията на св.А.К., дадени в хода на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия за посочените обстоятелства, както и показанията на свидетеля К. в този смисъл, не могат да бъдат възприети с доверие, поради това, че изцяло противоречат на останалите доказателства. В този смисъл обясненията в тази част на подс.М. са израз на защитна позиция, която не кореспондира с доказателствата по делото. Израз на такава са и показанията на св.К., който депозира показания като близък приятел и помощник на подсъдимия в тази дейност.

Горните събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс. И.М..

 

При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият И.А.М. е  осъществил от обективна страна състава на вмененото му  престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 01.02.2009 г. - 14.09.2009 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на *** на ЕТ „**.- И.М."***, за четири данъчни периода, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, общо 129 960,60 лева за ЕТ „**.- И.М.", представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на ЕТ „**.- И.М.", съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за приложението му /чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

През м. февруари 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за покупките на ЕТ „**.- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактури, както следва:

№ **********/18.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 19 400 лева с посочен доставчик „**" ЕООД;

№ 00000002091/25.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 000 лева с посочен доставчик „**" ЕООД

№ **********/03.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 980 лева, с посочен доставчик „Б." ЕООД,

а на 13.03.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери 74 380 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 1251938/13.03.2009 г. за данъчен период м. февруари 2009 г., подадена пред ТД на НАП – П.е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 75832,85 лв. в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 1452,85 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7,15 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 74387,15 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 74 380 лева.

През м. май 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „**- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:

№ *********/22.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 876 лева, с посочен доставчик „Б." ЕООД,

а на 15.06.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 4 876 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № **/15.06.2009 г. за данъчен период м. Май 2009 г., подадена пред ТД на НАП- П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5060,50 лв. в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 184,50 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 0,50 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4 875,50 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 4 876 лева.

През м. юни 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за покупките на ЕТ „**.- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с посочен доставчик „***" ЕООД, както следва:

№ **********/03.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9687,20 лева

№ **********/05.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4063,40 лева

№ **********/12.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 285,60 лева

№ **********/15.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 103,40 лева

а на 14.07.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 26 139,60 лева като в СД по ЗДДС, вх. № **/14.07.2009 г. за данъчен период м. юни 2009 г., подадена пред ТД-НАП – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 0 лева и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 26 140 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 26 139,60 лева.

През м. август 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ „**- И.М.", в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, с посочен доставчик „Я." ЕООД, както следва:

№ **********/31.07.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 305,00 лева,

№ **********/18.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 160 лева,

№ **********/20.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 600 лева,

№ **********/21.08.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 500 лв.,

а на 14.09.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 565 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № **/14.09.2009 г. за данъчен период м. август 2009 г._} подадена пред ТД - НАП – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24 565 лева в раздел "Б" от декларацията, а действително установения е 0 лева и е променил резултата за периода, като в раздел "В" е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 765 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 23 800 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 24 565 лева.

От обективна страна е безспорно установено, че подс.М. в качеството си на *** на ЕТ „**.- И.М." е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за четири данъчни периода, като това е извършено чрез съставяне на документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки на ЕТ „** И.М.", в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и чрез потвърждаване на неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му- съгласно чл.125, ал.1 от  3ДДС  и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, относно данъчната основа за получените доставки, където е декларирал значително по-голям ДДС за приспадане. Чрез водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневници за покупки и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание –фактури, и деклариране на неверни данни при подаване на дължимите справки-декларации по ЗДД, подсъдимият редуцирал дължимия данък. В тях били включени фактури  за недействителни доставки. С това се целяло да се промени съотношението между начисления данък от регистрираното лице и данъчния кредит така, че резултатът за данъчния период да представлява данък за възстановяване, а не данък за внасяне или да се намали последния. По този начин,  подсъдимият е целял да осуети установяване на данъчни задължения по ЗДДС на ЕТ „**-И.М.” и да избегне тяхното плащане. В справките –декларации по ЗДДС за инкриминирания данъчен период-от 01.02.2009г. до 14.09.2009г., подсъдимият И.М. е включил фактури за получени доставки, без да са били налице сделки и  с това е искал да му бъде признат и приспаднат данъчен кредит за начислен ДДС в посочения от обвинението размер за всеки отделен период. В случая не е било налице данъчно събитие – доставка на стоки и услуги, извършена от данъчнозадължени лица по ЗДДС,  тъй като не е налице реалното престиране на посочените във въпросните фактури стоки и услуги, а единствено са издавани първични счетоводни документи и включването им в отчетните регистри по ЗДДС за съответния период. Издаването на данъчен документ и неговото отразяване в отчетен регистър, не е достатъчно за признаване право на данъчен кредит. Липсата на безспорно установено реално престиране на фактурираните стоки и услуги от дружествата доставчици, е равнозначно на липса на реално осъществена облагаема доставка. Невярното документиране на търговски сделки по фактурите и предаването им за осчетоводяване, е в причинна връзка с постигането на резултата по СД, чрез които е избегнато плащането на ДДС в бюджета. Безспорно е, че подсъдимият е лицето, което е вземало управленски решения във връзка с дейността на търговеца, поради което същият се явява субект на наказателна отговорност. Същият  и лично е подавал справките декларации в ТД на НАП-П.

Точния размер на декларирания и действително установения данък е определен от приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.С. / на л.126-127 , том І от ДП/, от което се установява, че общо избегнатите данъчни задължения са в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК –общо в размер на 129 960,60 лева. Поради това настоящата инстанция счита, че е реализиран по-тежкия състав на престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Не може да бъде споделено твърдението, че след като въпросните фактури са били изрядни, съгласно закона за счетоводството, то подсъдимият М. е изпълнил задълженията си по тяхното осчетоводяване и не може да му се търси наказателна отговорност.  Фактурите са първични счетоводни документи, установяващи истински факти и събития и ако същите са с невярно съдържание независимо, че при осчетоводяването им  ще бъдат спазени правилата и изискванията на счетоводните стандарти, всички съставени счетоводни документи в резултат на осчетоводяването на неверни първични документи, ще бъдат също с невярно съдържание, макар привидно да създават впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка на ЗСч. Неоснователно е възражението на защитата, че сделките са реални, доколкото са извършени последващи продажби и те са били отразени в техните дневниците за покупки. Предмет на обвинението не са последващите продажби, както и това, дали посочените във фактурите стоки са съществували някъде реално, а сделките, при които ЕТ” **-И.М.” е получател на стоките и услугите, посочени в инкриминираните фактури с „**” ЕООД, „Б.” ЕООД, „**” ЕООД и „Я.” ЕООД. При липсата на доказателства за реално получени облагаеми доставки на стоки и услуги, за търговеца не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по спорните фактури. А в случая именно това не е установено по делото-реалната доставка, реалното престиране на посочените стоки и услуги от доставчика на ЕТ „**И.М.” като получател.

По отношение на направеното от страна на подсъдимия възражение, че не следва да бъде наказан втори път за същото деяние, тъй като вече е осъден от ВАС да плаща на НАП сумата съобразно ревизионния акт. Съобразно ТР №4/2015г. на ОСНК на ВКС и ТР №1/2009г. на ОСНК административното и наказателното производство са автономни и съществуват независимо едно от друго.

Налице е усложнена форма на престъпна дейност, тъй като с действията си подсъдимият М. е извършил отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и субективна страна. За това правилно деянието му е квалифицирано като продължавано престъпление при условията на чл.26, ал.1 от НК. В случая, едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление /това по пункт 2 от обвинението/ касае избягване на данъчни задължения в големи размери-4 876 лева, което самостоятелно  не променя характера на продължаваното престъпление, като съгласно чл.26, ал.2 от НК следва да бъде отчетено при определяне на наказанието и с оглед значението му за причинения общ престъпен резултат. 

От субективна страна това деяние е  извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпването. Същият е съзнавал, че в резултат на действията му се избягва плащането на данъчни задължения, като  е  и целял. Съзнавал е, че е изграден механизъм за симулиране на търговска дейност чрез фирми доставчици, които формално фигурират в първичните счетоводни документи, с цел да удостоверят плащане с цел данъчно облекчение,  за което няма правно основание.

По отношение на наказанието:

С оглед на посочената правна квалификация и съобразявайки с целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът намира, че наказанието на подс. И.А.М. следва да се определи при условията на чл.55 от НК, а именно при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Като такива съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни,  липсата на други данъчни нарушения, за които да е санкциониран, процесуалното му поведение, свързано с активно съдействие на разследването, както и изминалия значителен период от време от довършване на деянието - 2009г. до настоящия момент. Посочените смекчаващите обстоятелства, настоящият състав отчете като многобройни, обуславящи определяне на по-леко по размер наказание, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК.  С оглед на това, съдът намира, че най-справедливо е на подс.М. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер под минимума, предвиден в закона в разпоредбата на чл.255, ал.3 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид изложеното, настоящият състав прие, че за изпълнение целите на наказанието, не е необходимо на подсъдимият да се налага кумулативното наказание –конфискация на част или цялото имущество, тъй като според съда, така определеното наказание „лишаване от свобода” в достатъчна степен ще изпълни целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и ще изиграе поправителна роля спрямо подсъдимия М.. Ето защо и съгласно чл.55, ал.3 от НК, настоящият състав не наложи по-лекото предвидено наказание, наред с наказанието „лишаване от свобода”.

Така определеното на подсъдимия М. наказание, се явява съобразено с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и със степента на обществена опасност на деянието и дееца. 

Според настоящият състав, наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Според съда, са налице предпоставките за условно осъждане на подсъдимия и не се налага наложеното наказание от една  година и шест месеца лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно, поради това, че по този начин в достатъчна степен ще се съдейства за постигане целите най-вече на индивидуалната превенция. В тази връзка, следва да се отчете и обстоятелството, че от извършване на деянието е изминал значителен период от време, предвид на което реалното изпълнение на наказанието няма да се окаже ефективно, с оглед степента на обществена опасност на дееца, към настоящия момент. 

Съдът се произнесе и относно приложените по делото веществени доказателства – данъчни фактури в оригинал: №**********/18.02.2009г.,№00000002091/25.02.2009г.,№*********/03.02.2009г.,№ *********/22.05.2009г.; № **********/03.06.2009г.; №**********/05.06.2009г.;№**********/12.06.2009г.;№*********/15.06.2009г;№**********/31.07.2009г.,№**********/18.08.2009г,№**********/20.08.2009г. и № **********/21.08.2009 г., като прие, че същите следва ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО след влизане на присъдата в сила.

Причини за извършване на престъплението са незачитането на установения финансов ред и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр.П. направените разноски в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи в размер  на 420 лева, а по сметка на ОС-Пловдив направените по делото разноски в размер на 961,20лв. 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :