НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ................/17.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 359 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл.
238 ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявен от К.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител –
адв. П.
С., срещу В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 6500 лв., представляваща
част от общо платената от възложителя цена в размер на 8000 лв., получена от
ответника по развален договор за изработка, сключен между страните през м.
септември 2019 г. с предмет – изграждане и оборудване на камина в сграда, находяща се в производствената база на „***“ ЕООД, чийто собственик и управител е
ищецът, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът К.А.Н. твърди,
че през м. септември 2019 г. сключил договор с ответника В.Д.С., по силата на
който последният се задължил да изгради и оборудва камина в сграда, находяща се в производствената база на „**“ ЕООД, чийто собственик и управител е ищецът. Камината трябвало да се
изгради в помещение без наличен комин с височина от около 3 м, с открита
декоративна камера и външна декоративна облицовка. Договорена била обща цена в
размер на 9000 лв. Посочва, че в качеството си на възложител през м. септември
2019 г. заплатил на 2 части общо сумата 8000 лв., като остатъкът от 1000 лв.
бил дължим при приемането на работата. След изграждането на камината през
средата на м. октомври установил редица недостатъци – налице били видими
изкривявания на зидарията и на бетоновите елементи в основата, облицовката на
камината и мазилката; липсвала т. нар. „димна камера“, намираща се над
горивната камера; липсвал и специфичният зъб, отделящ двете камери. Посочва, че
именно тези елементи поначало осигурявали нормалната работа на камината.
Поддържа, че многократно е отправил тези забележки и е канил изпълнителя да
отстрани недостатъците и да изпълни работата според изискванията. Излага, че
наличието на договорни отношения и плащането от негова страна на сумата 8000 лв.
не са спорни, като тези обстоятелства били потвърдени изрично от ответника в
негова жалба по преписка № 15560/2019 г. по описа на Районна прокуратура –
Варна. Твърди, че изграденото съоръжение в този си вид е негодно за използване
по предназначение, поради което развалил сключения между страните договор, на
основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Посочва, че бил принуден за своя сметка да
преустрои изработеното от ответника, включително да подмени облицовката и да
изгради липсващите конструктивни елементи, необходими за функциониране на
изграденото като камина. Предвид развалянето на договора, счита, че ответникът
му дължи сумата 6500 лв., получена след приспадане от платената по договора
цена – 8000 лв. на стойността на полезно вложените разходи за иззиждане на комина
и горивната камера, които оценява на сумата 1500 лв. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът В.Д.С., редовно уведомен по
реда на чл. 44 ГПК – при отказ на адресата да получи съобщението, не е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Първото по настоящото дело открито съдебно
заседание е проведено на 11.06.2020 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че
между страните е сключен валиден договор за изработка на процесната
камина с посоченото от ищеца съдържание; че е заплатил сумата 8000 лв. във
връзка с изпълнението на договора; че възложената работа е изпълнена от
ответника с недостатъци, правещо изработеното негодно да служи за обичайното му
предназначение, поради което е развалил договора на посоченото основание; че е
преустроил изработеното от ответника, които работи са били необходими, за да
функционира изграденото като камина.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства и ангажираните в производството гласни доказателствени
средства посредством показанията на разпитания по делото свидетел В. И..
Видно от материалите по служебно изисканата преписка с вх. №
442000-17262/2019 г. по описа на IV РУ – Варна,
ответникът В.Д.С. е депозирал жалба срещу ищеца, в която признава
обстоятелствата, че в началото на м. септември 2019 г. между страните е сключен
неформален договор за изработка на камина в къща, собственост на ищеца К.Н.. В
същата жалба ответникът признава и обстоятелството, че ищецът му е заплатил
сумата 8000 лв. на два пъти – веднъж сумата 3000 лв. и втори път сумата 5000
лв. във връзка с изпълнението на договора и изграждането на камината. В този
смисъл са именно и твърденията на ищеца в исковата молба.
От показанията на свидетеля Валентин Иванов се установява, че
изпълнението от страна на ответника е било с недостатъци, че няма някаква
клапа, като той лично мазал камината от външната страна, правил шпакловка,
доколкото била напукана и зле измазана. Чувал е, че ищецът иска ответникът да
му възстанови пари, тъй като работата не е изпълнена както трябва. Посочва, че
недостатъците били поправени от ищеца скоро след като ответникът преустановил
работата по изграждането на камината.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно
основателен. Размерът на предявения иск не е оспорен от ответника.
Като последица от уважаването на иска следва да бъде уважено и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид посоченото, съдът приема, че
в случая е установено наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради
което исковата претенцията следва да се уважи
по този ред.
Предвид изхода на спора,
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя доказателства за извършени такива в общ размер от
1060 лв., от които: 260 лв. – държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение, която сума следва
да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на К.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ****, сумата 6500 лв. /шест
хиляди и петстотин лева/, представляваща
част от общо платената от възложителя цена в размер на 8000 лв., получена от
ответника по развален договор за изработка, сключен между страните през м.
септември 2019 г. с предмет – изграждане и оборудване на камина в сграда, находяща се в производствената база на „****“ ЕООД, чийто собственик и управител е
ищецът, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ****, сумата 1060 лв. /хиляда и шестдесет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: