ПРОТОКОЛ
№ 229
гр. Бургас, 18.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. Козарова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Наказателно дело
за възобновяване № 20252000600226 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Козарова.
Осъденото лице Н. М. Н., призован чрез родителя М. С., редовно
призован, не се явява. Не се явява и родителят М. С..
Съдът в разпореждането си за насрочване на делото е констатирал
необходимост от предоставяне на правна помощ с оглед обстоятелството, че
осъденото лице е непълнолетно, в който случай адвокатската защита е
задължителна. Допуснал е предоставяне на правна помощ и видно от
уведомителното писмо, за евентуален служебен защитник на осъденото лице
е определен адв. С. М. С. от АК-Б., който се явява в днешно съдебно
заседание.
С оглед горното, на основание чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. С. С. от АК-Бургас за служебен защитник на
осъденото лице Н. М. Н..
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че предвид редовното призоваване на осъденото лице
няма законови пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на
състава на съда, прокурора и секретаря.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането като процесуално допустимо и
основателно по смисъла на чл.421 ал.1 от НПК по отношение на акт, който е
влязъл в сила и не е проверен по касационен ред. В същото са изложени
изключително подробни съображения за възобновяване, поради което няма да
ги повтарям.
Налице са предпоставките на чл. 64, ал. 1 от НК осъденият да не
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода 4 месеца, а да бъде
настанен във ВУИ, или да му се определи друга възпитателна мярка, поради
което с налагането на наказание лишаване от свобода и ефективното му
изтърпяване, е допуснато нарушение на материалния закон. Моля да
възобновите производството.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че формално искането
е основателно по подробно изложените в него аргументи, но реално изхожда
от лице, което няма правото след шестмесечния срок да заема позицията на
Главен прокурор.
Ето защо, искането следва да бъде отхвърлено като подадено от
лице, на което правомощията му по закон са изтекли.
2
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След запознаване с искането за възобновяване и преглед на
материалите по делото, съдът прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, чл.
424, ал. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК. Образувано е по искане от И. Ф. Главен
прокурор на Република България за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, за
изменение на постановената по същото дело присъда peг. № 107 от 30.06.2025
г., чрез отмяната й в частта, с която е постановено изтърпяване при
първоначален общ режим на наложеното на Н. М. Н. наказание лишаване от
свобода за срок от 4 месеца, и и на основание чл.64 ал.1 от НК Н. да бъде
освободен от изтърпяване на наложеното му наказание с настаняване във
възпитателно училище-интернат за срока на неизтърпяната част от
наказанието.
Искането е с вх. № 1895 от 13.08.2025 г. и е постъпило в Районен съд
– Сливен на 18.08.2025 г.
Искането за възобновяване е процесуално недопустимо поради
следните съображения:
С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет
(ВСС) по Протокол № 21/16.06.2023 г. Б. С. е определен за изпълняващ
функциите „главен прокурор на Република България".
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в
чл.173 от закона е създадена ал.15 (нова - ДВ, бр. 6/2025 г.), с която се
предвижда, че: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на
главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или
председателя на Върховния административен съд се определя временно
изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и
също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от
6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на
функциите“.
Цитираната нова разпоредба на чл.173 ал.15 от ЗСВ е в сила от
21.01.2025 г., от която дата е започнал да тече и визираният в нея 6 – месечен
3
срок за изпълнение на функциите. По отношение на лицето, изпълняващо
функциите на главен прокурор, този срок е изтекъл на 21.07.2025г.
Действително, решението на ПК на ВСС от 16.06.2023 г. за
назначаване на Б. С. за изпълняващ функциите главен прокурор е влязло в
сила, не е бил оспорено и отменено, поради което е станало част от правния
мир, и се изпълнява и понастоящем. Този стабилен административен акт за
определяне на и. ф. главен прокурор, обаче, е непротивопоставим на правните
последици, произтичащи от действието на новата норма на чл.173 ал.15 от
ЗСВ. Тази разпоредба изрично указва, че с изтичането на предвидения в нея
срок определеният към датата на влизането й в сила и. ф. главен прокурор С.
не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на
Прокурорската колегия на ВСС. Новата правна уредба се отличава с т. нар.
несъщинска ретроактивност, т.е. регулира занапред заварени правоотношения,
които не са приключили, без да преурежда минали и приключени случаи.
Запазвайки юридическия характер на факта, който се е реализирал преди
нейното влизане в сила (в случая определянето на и. ф. главен прокурор),
новата разпоредба преурежда занапред неговите правни последици, като
ограничава със срок периода на изпълнение на функциите.
В разглеждания случай лицето, което към момента на влизане в сила
на чл.173 ал.15 от ЗСВ е било определено да изпълнява функциите на главен
прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането й
в сила, занапред не може повече да изпълнява тези функции. От разпоредбата
на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ следва, че прекратяването на функциите на и. ф.
главен прокурор след изтичане на 6-месечния срок настъпва автоматично - по
силата на закона, без да е необходим нарочен акт или сбъдването на друго
условие.
Налага се извод, че искане за възобновяване на наказателно дело,
подадено от и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г., не съставлява валидно
сезиране на компетентния по чл. 424, ал.1 предл. първо от НПК съд.
Настоящото искане е подадено на 13.08.2025 г., а съгласно разпоредбата на чл.
173 ал.15 от НПК, след 21.07.2025 г. липсва активна легитимация на и. ф.
главен прокурор да подаде искане за възобновяване, макар той формално да
попада сред кръга лица по чл.420 ал.1 от НПК.
Казаното обосновава необходимост искането за възобновяване, като
4
изхождащо от субект без надлежна процесуална легитимация, да бъде
оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно
производство да бъде прекратено.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Ф. Главен прокурор
на Република България за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 646/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, и за изменение на
постановената по същото дело присъда.
ПРЕКРАТЯВА производството по НДВ № 226/2025 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на ВКП за сведение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5