Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
17.08.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- Омуртаг
на двадесет
и осми юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар: Стела Викторова
като разгледа докладваното от съдията А. П.
гражданско дело номер
№ 468 по описа за 2019 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 990.20 лева.
Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите със
седалище в град С., действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него
Заповед № РД-46-235/22.05.2019 г. директор на ОД „Земеделие“ – град Т.С.Е. и упълномощения
процесуален пълномощник ст. ю.к. К.Д., посочва в исковата си молба, че на 31.07.2013 г. между
страните по делото бил сключен договор за аренда на земеделска земя от ДПФ,
вписан в СВп – Омуртаг и регистриран в ОбСЗ – Омуртаг. Сочи се, че този договор
бил сключен за 5 стопански години, считано от стопанската 2013/2014 г. В клауза
5 от договора бил определен размера на арендните плащания, като според т. 5.1
общата арендна вноска била в размер на 19 632.06 лева. Твърди се, че съгласно т.
5.1.1 арендаторът е поел задължение да заплати 50% от годишната арендна вноска
и да представи на арендодателя оригинал и заверено копие на платежния документ,
а съгласно клауза 5.1.2. същият се задължил да представи на арендодателя запис
на заповед в размер на останалите 50% от дължимата арендна вноска, с падеж
датата на изтичане на стопанската година /първи октомври/. На 16.03.2016 г. между
страните по договора било подписано и допълнително споразумение, което също
било вписано в СВп – Омуртаг и регистрирано в ОбСЗ – Омуртаг, по силата на
което арендното плащане било променено в размер на 16 019.87 лева при
арендувана земя от 1 001.242 дка и тази сума била разделена на 2 вноски. Ищецът
твърди, че за стопанската 2017/2018 година, арендаторът не е внесъл сумата в
размер на 8 009.93 лв. в срок до 01.10.2018 г., представляваща последна арендна
вноска по договора и явяваща се доплащане от 50% за стопанската 2017/2018 година.
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 8
009.93 лв., представляваща 50% доплащане на арендна вноска за стопанската
2017/2018 година с падеж 01.10.2018 г. Като счита, че с неизпълнението
ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща падежа на дължимата арендна
вноска/02.10.2018 г. /, и съгласно чл. 30 от договора за аренда, ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати и сумата в размер на 990.20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.10.2018 г. до 20.12.2019
г. Претендират се и деловодните разноски. В с. з. ищцовата страна е направила
оттегляне на главния иск за сумата в размер на 8 009.93 лв. поради плащането й
от ответника след завеждане на иска, в резултат на което с ВЗС определение на
съда производство е прекратено по отношения на главния иск. В последното с. з.
представителят на ищеца поддържа изцяло подлежащия на разглеждане акцесорен иск
за обезщетение за забава в размер на 990.20 лева като моли съда да присъди
върху платената главница в размер на 8 009.93 лв. законната лихва
от подаване на ИМ до плащането на същата на 20.03.2020 г. Претендират се направените
деловодни разноски.
Ответникът Е.М.Х. ***, е получил лично изпратеното му съобщение, но
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал писмен отговор, не се явява в
съдебните заседания, не изпраща представител и не е изразил становище по делото.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 31.07.2013 г. между страните
по делото бил сключен договор за аренда № ПС-02-ОМ-17, по силата на който ищецът,
като арендодател, предоставил на ответника, като арендатор, за временно и
възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд с площ 1227.004
дка, представляваща общо четири пасища в землищата на селата ***, *** и ***, общ.
О.. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години и е уговорено, че влиза в
сила от стопанската 2013/2014 година. Според т. 4 от договора описаните земеделски
земи – предмет на същия, се предоставят на арендатора срещу годишно арендно
плащане в пари за съответната стопанска година. В т. 5 от договора е определен
размера на годишните арендни плащания в размер на по 19 632.06 лева общо за
всички арендувани земи. Съгласно т. 5.1.1 арендаторът следва да заплати 50% от
годишната наемна вноска по т. 4, съгласно т. 5.1.2 същият следва да предостави
на наемодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимия наем с
падеж датата на изтичане на стопанската година /1 октомври/, а съгласно т. 5.1.3
наемателят е длъжен да предостави на наемодателя
безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер на останалите 50% от
дължимата наемна вноска, определена по т. 4.1 за всяка стопанска година. Видно
от представения препис на договора за аренда същият е вписан в СВп-град Омуртаг
като акт № 53 том 4 вх. ***г. № 1916/16.08.2013 г. В изпълнение на договореното
в т. 2 от договора задължение на арендодателя за предаване на имотите в
състояние, отговарящо на ползването им, на 31.07.2013 г. между страните е
подписан протокол – опис, с който имотите – предмет на договора, са предадени
на арендатора за ползване в договорения срок. На 16.03.2016 г. между
договорилите се страни е подписано допълнително споразумение, вписано в
СВп-Омуртаг като акт № 111 том 1, вх. ***г. № 451/17.03.2016 г., и със същото
страните се споразумяват да прекратят договора за аренда досежно три от общо
четирите имота, при което като предмет на арендните отношения остава само имота
в с. ***, общ. О. с площ 307.789 дка. Поради оттегляне на главния иск за
претендираното арендно плащане в размер на 8 009.93 лева, представляваща 50%
доплащане на арендна вноска за стопанската 2017/2018 година с падеж 01.10.2018 г.,
поради изпълнение на задължението от страна на ответника след образуване на
делото, и с оглед прекратяването на производството в частта за този иск, предмет
на делото остават претенциите на ищеца за мораторна лихва до образуване на
делото и за законната лихва върху главницата от образуването му до заплащането
й на 20.03.2020 г. По искане на ищеца е допусната съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение е изготвено в изпълнение на поставената задача и
съдът приема същото. Според това заключение размерът на претендираното
обезщетение на забава върху главницата от 8 009.93 лева за времето от 02.10.2018
г. до 20.12.2019 г. /предявяване на иска/е в размер на 990.20 лева.
След обсъждане на събраните
доказателства съдът прави следните фактически
и правни изводи: съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ с договора за аренда
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване
обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. В
случая предмет на договора е земеделска земя от ДПФ, която е индивидуализирана
като конкретни имоти в договора, последният е вписан в СВп – град Омуртаг и е
породил своето правно действие между страните. С оглед направеното плащане на
сумата по главния иск в размер на 8 009.93 лева, представляваща
50% доплащане на арендна вноска за стопанската 2017/2018 година с падеж 01.10.2018
г., следва извода, че ответникът чрез направеното плащане е признал
задължението си към ищеца. Падежът на това задължение е бил на първия ден след
договорения срок за плащане до 01.10.2018 г., т. е. на 02.10.2018 г. Предвид
факта, че плащането на главницата е станало на 20.03.2020 г., т. е. след
завеждане на иска, то предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД се явява изцяло
основателен, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца изчислената и с експертното заключение сума в размер на 990.20 лева -
мораторна лихва върху главницата от 8 009.93 лева за периода от 02.10.2018 г. до
23.12.2019 г. С оглед направеното от ответника плащане на главницата след
предявяване на иска за същата, ищецът има право на законната лихва за времето
от предявяване на иска – 23.12.2019 г. до деня на плащането на цялата сума –
20.03.2020 г. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК прибавянето на изтекли лихви след
предявяване на иска за главницата не се счита за увеличение на иска, поради
което е достатъчна направената в с. з. претенция на ищеца за присъждане на тези
лихви.
По направената от ищеца претенция
за разноски – Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При преценка за
общия размер на направените от ищцовата страна разноски съдът отчете вносната
бележка за платена в полза на съда държавна такса от 370.40 лева, от която 320.40
лева е държавна такса по главния иск и 50 лева е държавна такса по акцесорния
иск, както и вносната бележка за внесен от ищцовата страна депозит за
експертиза в размер на 80 лева, който е изплатен на вещото лице като
възнаграждение. По настоящото дело е постановено прекратяване на делото по
главния иск поради оттеглянето му предвид направеното след образуване на делото
плащане от страна на ответника. Следователно с поведението си – закъснялото
плащане на исковата сума, ответникът е станал причина за водене на главния иск,
поради което и следва да понесе отговорността за разноските по същия. С оглед
цялостното уважаване на акцесорния иск, ответникът следва на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да понесе и разноските, направени във връзка с него за държавна такса и
за експертиза. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 450.40 лева - направени разноски за платени държавни такси и внесен
депозит за експертиза.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Е.М.Х. ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
86 ЗЗД на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите - гр. С., действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него
Заповед № РД-46-235/22.05.2019 г. директор на ОД „Земеделие“ – град Т.С.Е., сумата
в размер на 990.20/деветстотин и деветдесет
лева и 20 ст. / лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2018
г. до 23.12.2019 г. върху дължимата главница от 8 009.93 лева, представляваща
50% доплащане на арендна вноска за стопанската 2017/2018 година, както и
законната лихва върху главницата от 8 009.93 лева, представляваща 50% доплащане
на арендна вноска за стопанската 2017/2018 година, считано от предявяване на
иска – 23.12.2019 г. до 20.03.2020 г. /датата на окончателното плащане на
сумата/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.М.Х.
***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите - гр. С., действащ чрез оправомощения по силата
на издадена от него Заповед № РД-46-235/22.05.2019 г. директор на ОД „Земеделие“
– град Т.С.Е., сумата в размер от 450.40/четиристотин
и петдесет лева и 40 ст. /лева – стойността на направените разноски за
платена държавна такса и внесен депозит за експертиза.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Т. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова