Р Е Ш Е Н И
Е
№ 71
гр.Сливница 03 юли 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, пъви състав, в публичното заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
265 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на В.А.И., чрез адв.Н.Б.,
против заповед за задържане на лице рег.№ 344ЗЗ-150/23.04.2019г. на инспектор Ц.Д.К.
***, с която на основание чл.72, ал.1 ЗМВР е бил задържан за срок 24 часа. Към жалбата са представени писмени
доказателства. Твърди се, че полицейското задържане не е било адекватна и
необходима мярка. Моли заповед за задържане на лице рег.№
344ЗЗ-150/23.04.2019г. на инспектор Ц.Д.К. *** да бъде отменена като неправилна
и незаконосъобразна.
В съдебно заседание, оспорващият се явява лично и с адв.Б., който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира разноски.
Ответната страна се явава лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
На 23.04.2019г., в 11.05ч. инспектор
Ц.Д.К. *** издава на В.А.И., заповед за задържане на лице рег.№
344ЗЗ-150/23.04.2019г. на основание чл.72, ал.1 ЗМВР.
На задържания е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от 23.04.2019 г. в 11.20 часа, като при обиска не са намерени вещи и предмети, забранени от закона.
Оспорващият е попълнил декларация в 11.29 часа на 23.04.2019 г., в която е
отразено, че желае адвокатска защита; има здравословни проблеми; не желае
медицински преглед и иска член на семейството да бъде уведомен за задържането
му. В.И. е освободен в 17,23ч. на
същата дата.
С постановление от 23.04.2019г., В.А.И. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него 23.04.2019г. престъпление по чл.270, ал.1 НК по БП №131/23.04.2019г. по описа на РУ-Сливница. Постановлението е предявено но В.И. в 17,30ч. на същата дата, в присъствието на защитникът му –адв. Б. – САК .
От правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Това е така, поради следните съображения:
Чл. 72 от ЗМВР урежда условията и реда за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – задържане за срок от 24 часа на лицата, посочени в хипотезите на ал. 1, т. 1-8. Ограничаването на правото на придвижване на лицето следва да става само за целите на чл. 22 от ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Член 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което се предполага, че е извършило престъпление. В обжалваната заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е пресъздадено съдържанието на законовата норма и е посочено, че става дума за образувано бързо производство №131 /23.04.2019г. по чл. 296, ал.1, пр.1 НК, а именно „попречи или осуети по какъвто и да е начинизпълнението на съдебно решение..” .
По своята правна същност заповедта за задържане на лице, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази ПАМ е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената ПАМ се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършване на конкретно престъпление. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която, в зависимост от ситуацията, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на тази ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Действително нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни за съпричастност към извършеното престъпление, без да е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи че лицето, спрямо което се прилага ПАМ е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършването на престъпно посегателство. Полицейското задържане е акт издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. С оглед посоченото в заповедта фактическо основание – данни за „да попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение..” съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен с оглед нейното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чрез мерките налагани по този ред органите на МВР реализират законовите си правомощия свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е органът да е разполагал с определени данни, от които може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение е предмет на друг съдебен процес. В този смисъл за целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.