Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 01.11.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На първи октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2210 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София (предишно име „МОБИЛТЕЛ” ЕАД) твърди в
исковата си молба, че въз основа на сключен между „А 1 България" ЕАД и А.Г.А.
договор №********* и приложения към него за периода от 14.08.2016г. до
14.09.2016г. било извършено изпълнение от страна на дружеството им. Ответникът
не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора
и Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД и натрупал задължения в размер на 9,90 лв. В
тази връзка, договор №********* бил прекратен по вина на ответника и съгласно
договора и Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД на 02.12.2016г. били начислени
неустойки в размер на 482,41 лв.
Заявява, че от страна на „А 1 България“ ЕАД било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. №144/2019г. на PC Стара Загора. В хода на заповедното
производство, било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от А.Г.А..
На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в
размер на 492,31 лв., която сума е сбор от следните суми:
- 9,90 лв. - цената на
месечни абонаментни такси, вноски и ползвани електронни съобщителни услуги за
периода от 14.08.2016г. до 14.09.2016г., начислена съгласно условията на
договор № *********, приложенията към него и Общите условия и за която сума е
издадена фактура № ********* от 19.09.2016 г.
- 482,41 лв. - начислени
неустойки, сбор от следните суми, за които са издадени следните първични
счетоводни документи: 310,69 лв., за която била издадена сметка № ********* от
02.12.2016г. Сметката е издадена за сумата от 319,88 лв., но по нея било извършено
плащане в размер на 9,19 лв. и остатъкът е 310,69 лв.; 171,72 лв., за която е
издадена сметка № ********* от 02.12.2016 г.
Заявява, че неустойките били начислени за едностранно прекратяване на
договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена
съгласно чл. 6.3 от Приложение 1 към Договора. Неустойките били изчислени в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане
на съответния Срок на абонамента.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника А.Г.А., че съществува изискуемо вземане на ищеца „А 1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София (предишно име „МОБИЛТЕЛ„ ЕАД) в общ размер на 492,31 лв.,
представляваща общ размер от сумите:
- 9,90 лв. - цената на месечни абонаментни такси, вноски и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 14.08.2016 г. до 14.09.2016 г.,
начислена съгласно условията на договор № *********, приложенията към него и
Общите условия;
- 482,41 лв. – неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора
по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ във вр. чл. 6.3 от
Приложение 1 към договор № *********;
както и законната лихва върху сборната сума 492,31 лв., от датата на
образуване на ч.гр.д. №144/2019г. на PC Стара Загора до окончателното изплащане
на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.
гр.д. №144/2019г. на PC Стара Загора.
Претендира направените по настоящото и заповедното производства разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ответницата А.Г.А. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че счита предявения иск за допустим. Заявява, че не може да
вземе отношение за основателността му, тъй като съгласно представените с
исковата молба доказателства не може да разбере как са изчислени претендираните
от нея суми по издадени от ищцовото дружество сметки: № ********* от 02.12.2016
г. за 310.69 лева и №********* от 02.12.2016 г. за 171,72 лева. В цитираните
сметки на общо три реда били посочени неустойки, но от тях не могла да разбере
на какво основание и как е начислена съответната сума.
Счита, че въпреки приложените писмени доказателства, по които се твърди, че
се дължат съответните неустойки, исковата молба била неясна в тази си част.
Заявява, че прочела всички представени писмени документи, но не успяла да
разбере на какво основание и как е изчислена всяка една от трите неустойки по
цитираните по-горе сметки. Заявява още, че ако бъде посочено отделно за всяка
неустойка на какво основание от договора или общите условия в какъв размер и за
какъв период се дължала съответната сума, щяла да бъде в състояние да вземе
отношение за основателността на иска и ако била убедена, че неустойките са
правилно изчислени, щяла да ги заплати постепенно според нейните финансови
възможности.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 144/2019г. по описа на СтРС, на основание
чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е
разпоредил длъжникът А.Г.А. да заплати на кредитора „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София сумата
от 492,31 лв., от които 9,90 лв. неплатено задължение на периода 14.08.2016г.
до 14.09.2016г. и 482,41лв. неустойка, ведно със законна лихва от 28.12.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в договорни отношения по:
Договор №********* от 19.03.2015г., съгласно който ищецът, в качеството му на оператор е предоставил на ответника -
потребител електронни
съобщителни услуги, при условия на договора и Общите условия.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
и е предоставил договорените услуги, от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената на всички предоставени услуги в
сроковете съгласно Общите условия и сключения между страните договор.
За предоставените услуги ищецът е издал фактура № ********* от 19.09.2016г. за сумата от 9,90 лв. с ДДС. Издадени били и сметка № ********* от 02.12.2016гг. за сумата от 319,88лв., представляваща
неустойка и сметка №********* от 02.12.2016г. за сумата от 171,72 лв.,
представляваща неустойка.
По делото не е спорно, че поради неизпълнение от страна
на ответника на задължението за заплащане в договорения срок на цената на
предоставените услуги, в съответствие с уговореното
в договора и регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно същия.
С
неизпълнението в срок от страна на ответника на задълженията му по договора и
предсрочното му прекратяване ищецът обосновава начисляването на неустойка в
посочените по-горе размери.
Съдът счита обаче, че клаузата за неустойката, уредена в т.6.3
от Приложение 1 към договора от 19.03.2015г. е неравноправна и съответно
нищожна на основание чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.143 т.5, т.9 и
т.14 от ЗЗП във връзка с чл.3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. С оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че договорите се съставят
предварително и полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва
да се приеме, ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка, което налага извода, че не е налице
индивидуално уговорена клауза между страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за
нелоялна търговска практика. Следва да се отбележи, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като по този
начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В
този смисъл трайната практика на ВКС - решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС, I т.о. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че начислената в сметка
№ ********* от 02.12.2016г неустойка в размер на 319,88лв. и в сметка
№********* от 02.12.2016г. неустойка в размер на 171,72 лв. са недължими, поради нищожност на клаузата, с
която са уговорени.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че неизпълненото от страна на
ответницата задължение по сключения между страните договор е в размер на 9,90лв.
и тъй като самия ищеца признава исковата молба, че ответницата е извършила
плащане на сумата от 9,19лв., то съдът намира, че предявения иск за
установяване вземането на ищеца за главница се явява основателен до размера 0,71лв.,
представляваща неизпълнена част от задължение за заплащане на цената на
предоставени мобилни услуги, за което е издадена фактура №********* от
19.09.2016г.
Искът за установяване вземането на ищеца за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска, а именно в
размер на 0,10лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 0,18лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
299,56лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.А., ЕГН **********,***, че същата дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Кукуш №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски,
сумата от 0,71лв., представляваща неизпълнена част от задължение за заплащане на цената на
предоставени мобилни услуги по №********* от
19.03.2015г., фактура № ********* от 19.09.2016г. и законна лихва върху главницата от 28.12.2018г. до
окончателното плащане, за изпълнението
на което парично задължение е издадена в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против
А.Г.А., с п.а.
заповед от 03.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 144/2019г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против А.Г.А., с п.а. иск с правно основание чл.422 ГПК в частта
да се признае за установено по отношение на А.Г.А., че същата дължи на „А 1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, сумата от 9,19лв.,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената на предоставени
мобилни услуги по №********* от 19.03.2015г. и фактура № ********* от
19.09.2016г., както и сумата от 482,41 лв. неустойка по договор №********* от 19.03.2015г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против А.Г.А., с п.а. заповед от 03.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 144/2019г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА А.Г.А., с п.а. да заплати на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. направените
по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 0,18 лв., както и сумата 0,10лв. съразмерно разноски в заповедното
ч.гр.д. № 144/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
ОСЪЖДА „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. да заплати на А.Г.А., с п.а. направените
по настоящо делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 299,56лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: