Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Велико Търново, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
609/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по жалба на П.А.А. ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2019 г. с изх. № 02-040-6500/6546 от 05.08.2021 г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, в частта, в която с него е отказано финансово подпомагане в
общ размер на 8 109.11 лева.
Жалбоподателят
оспорва отказа за финансово подпомагане като незаконосъобразен, тъй като
процесното уведомително писмо е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие със законовата цел. Всъщност оплакването е, че
в уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да поясняват разпоредения с
него отказ за финансиране, тъй като в мотивите се сочат бланкетно няколко
различни основания, всяко от които отделно обосноваващо намаление, без да е
ясно кое е конкретното фактическо основание в случая. Изтъква, че не се съдържа
и информация за идентификаторите на конкретните поземлени имоти поотделно за
СЕПП, СПП и ЗДП, за които се отказва подпомагане като „недопустими“, което
прави невъзможна защитата му. Не са налице данни и за това в коя версия на
Системата за идентификация на земеделските парцели е извършена кръстосана
проверка за заявените данни предвид многобройните актуализации на системата.
Твърди, че в случая е спазил всички законови
изисквания за получаване на заявеното подпомагане, като в този смисъл се
позовава на Договор за предоставяне за индивидуално ползване на пасища, мери и
ливади – общинска собственост от 24.06.2016 г.(копие от който прилага към
жалбата), по силата на който е наемател на изрично посочени земеделски имоти.
Изтъква, че в случая административният орган не е взел предвид обстоятелството,
че за площите, за които му се отказва финансиране с процесното уведомително
писмо, е бил подпомаган от Фонда през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което
означава, че площите са били допустими. Моли оспореното писмо, в частта, в която е отказано финансиране, да бъде
отменено. Не претендира разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена, като се вземе предвид, че искането в
частта за недопустимия слой за подпомагане е оттеглено. Посочва, че от разпита
на вещото лице безспорно се установява, че цялата площ на А. от 145 дка е
заявена в северната част на парцел 143, която той има право да ползва под наем.
В същото време, „Никополис ад иструм 2010“ ЕООД, което ползва част от земята,
но на юг, според договора, също е заявил в тази част 131 дка без да има право
на толкова площ. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София,
чрез процесуалния си представител юк М. А., отрича основателността на жалбата.
Намира, че писмото е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган, в
рамките на законовите правомощия. Посочва, че съгласно представеното по делото
становище на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което всъщност се съдържат
мотивите на издадения административен акт, при извършени от ДФЗ административни
проверки на заявените от жалбоподателя площи през кампания 2019г. е установено,
че площите, заявени от кандидата и от друг кандидат в парцел 143 са дублирани -
заявени и от двамата кандидата, като и двамата имат договори за право на
ползване на този парцел. Посочва, че действително в договора на жалбоподателя е
описано, че има право да ползва северната част от парцела с кад. № 143, като общата
площ е 183,8 дка, а описаната северна част е 145 дка. Другият кандидат също има
договор, съгласно който има право да ползва южната част. Изтъква обаче, че от
експертизата се установява, че жалбоподателят е заявил парцела и по южната
граница на парцела. В този смисъл посочва, че доколкото не става ясно от двата
договора къде е границата между северната и южната част и не е разпределено
ползването реално между тях, МЗ е приело, че площите се дублират.
Министерството е възприело, че и двамата имат право на ползване на съответния
парцел и без да определя размера на ползването точно коя част от кой наемател
трябва да се ползва е изпратил данни за двойното заявяване на един и същи
парцел и дублирането на договорите за наем на същия. С оглед на това Държавен
фонд „Земеделие“ е отказал на основание чл.41, ал.5 от ЗПЗП финансиране, като се
е позовал на данните, представени от МЗ - МЗХГ тогава. Счита, че фондът е
обвързан с тази разпоредба и няма как Държавен фонд „Земеделие“ да проверява и коригира
данните, представени от министерството за ползваните площи на правно основание
и за двойно заявените площи. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и за депозит за съдебно-техническа експертиза, съгласно
представения списък, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
П.А.А. е подал на 02.05.2019 г. заявление за подпомагане за кампания 2019
година, като е кандидатствал за подпомагане по: Схема за единно плащане на площ
(СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), с три броя парцели с обща заявена площ 44,76 ха, находящи
се в землището на с. Алеково,
общ. Свищов. Към заявлението е приложил Таблица на използваните парцели 2018, Таблица за животните, за кандидатстване по схема за
подпомагане, необвързана с производство, Таблица за отглежданите животни 2018, Таблица
за животните, за кандидатстване по схеми за подпомагане, необвързана с
производство, Брой допустими животни по схеми, Таблица на отглежданите животни,
удостоверение от Централна кооперативна банка за наличие на разкрита банкова
сметка ***. Заявлението е регистрирано с УИН 04/230519/82847, с
поставен входящ № 19038797/02.05.2019 г. (л. 26 от делото).
След подаване и регистриране на това заявление, от ответната администрация била извършена административна проверка, при която било
констатирано, че за парцел с композитен номер 00237-618-1-1, от заявената за подпомагане
площ от 29,07 ха, 0,11 ха излизат извън допустимия слой, а за парцел с композитен
номер 00237-695-18-1 от заявената за подпомагане площ от 14,56 ха, 0,42 ха излизат
извън допустимия слой, а 11,87 ха са заявени от повече от един кандидат.
Със Заповед № РД 46-485/27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е бил одобрен проект на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В раздел ІV от заповедта е указана възможността, земеделските стопани в срок до 13.12.2019г. включително да подадат възражения относно непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г. По делото липсва спор, че жалбоподателят не е подал такова възражение относно невключването в допустимия слой на част от заявените от него парцели. Със Заповед №РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е определен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Заповедта е обнародвана в Държавен вестник, бр. 21 от 13.03.2020 г. (л. 25 от делото). По делото не са налице данни цитираната заповед да е оспорена по съдебен ред от жалбоподателя, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила по отношение на страните в настоящия спор.
, от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издадено
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх.
№ 02-040-6500/6546 от 05.08.2021 г., с което е извършено намаление на исканата
от жалбоподателя сума и е отказана оторизация на сумата от 8 109.11 лева общо,
поради причина, че част от заявените от А. площи са изключени от
специализирания слой, одобрен с цитираната по-горе заповед, а друга част –
защото са заявени от повече от един кандидат.
Уведомителното
писмо е изтеглено от профила на кандидата на
13.09.2021 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/връчване на
уведомително писмо (л. 21 от делото). Недоволен от него, А. го е оспорил чрез
ответната администрация пред Административен съд – Велико Търново с жалба,
подадена на 21.09.2021 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото
производство.
Като писмени
доказателства по делото са приети административната преписка, изпратена с писмо
изх. № 01-251-1900/295 от 01.10.2021 г. на ДФ „Земеделие“, ОД-Търговище,
постъпилите с писмо вх. № 5266/29.11.2021 г. от Министерство на земеделието,
храните и горите Дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“,
заверени копия от документи по опис, както и представените с писмо вх. № 5272/29.11.2021
г. от Министерство на земеделието, храните и горите като допълнение на писмо
техен изх. № 11-674/24.11.2021 г. заверено копие на писмо с рег. индекс № 11-674/24.11.2021
г. на Областна дирекция „Земеделие“-Велико Търново с приложени копия на
договори с вх. №1928 и 184, постъпили в дирекция „Правни дейности и
законодателство на Европейския съюз“ по електронен път.
По искане и
на двете страни е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
след преглед на документите, приложени по делото, материалите и данните,
предоставени от Дирекция "Идентифициране на земеделските парцели" в
МЗХГ, относно актуализирането на цифровата ортофотокарта (ЦОФК), въз основа на
която е определен специализирания слой „Площи допустими за подпомагане" за
Кампания 2019 г. и материали и данни, предоставени от Дирекция „Директни
плащания" в ДФ „Земеделие", посочва, че жалбоподателят е заявил за
подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП, 3 броя парцели в землището на с. Алеково, общ. Свищов, с обща
площ 44,76 ха. Предвид обстоятелството, че по делото не се оспорва намалението
на площта за оторизация въз основа на установени площи извън специализирания
слой „Площи допустими за подпомагане" за Кампания 2019 г. в обхвата на
заявените от ЗС площи, вещото лице не е анализирало причините относно
изключването на определени площи от „слоя". Посочено е обаче, че спорният
и в настоящето дело парцел № 00237-695-18-1 се намира в землището на с.
Алеково, общ. Свищов, като същият е заявен за подпомагане от жалбоподателя по СЕПП (Схема за единно плащане на площ),
СПП - Схема за
преразпределително плащане и ЗДП
- Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда - зелени директни плащания, с обща заявена площ от 14,56
ха. Вещото лице посочва, че при извършените кръстосани проверки от РА са
установени застъпени площи (заявени площи от повече от един ЗС) в размер на
11.87 ха в декларирания от жалбоподателя парцел 00237-695-18-1, като застъпването е с парцел 000237-695-31-3, целият с
площ 13.10 ха, заявен от „НИКОПОЛИС ИНСТРУМ 2010" АД, ЕИК *********, с УРН
498214. Това застъпване е установено в имот с кадастрален № 000143 (КВС), сега
с идентификатор по КККР на с. Алеково 00237-207-143. Според вещото лице и
двамата ЗС имат надлежно регистрирано правно основание за ползваните площи, но
на всеки от ползвателите са предоставени различни части то имота – съответно, с
Договор за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска собственост
от 24.06.2016 г. с вх. peг. № 1928 от 30.06.2016 г. акт № 72, том 3 на СлВп-Свищов са предоставени
145.053 дка (северна част ) от имот с кад. № 000143 (КВС) сега с идентификатор
по КККР на с. Алеково 00237-207-143 на наемателя П.А.А. (л. 95-л.98 от делото), а с Договор за
индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска собственост от
26.01.2018 г. с вх. peг. № 184 от 26.01.2018 г. акт № 76,том 1 на СВ Свищов са предоставени 38.844
дка (южната част ) от имот с кад. № 000143 ( КВС) сега с идентификатор по КККР
на с. Алеково 00237-207-143 на наемателя „Никополис Инструм 2010" АД. Вещото
лице е посочило, че допустимата за подпомагане площ в резултат на извършените
административни проверки за Кампания 2019 по заявление УИН
04/230519/82847/02.05.2019 г. на ЗС П.А.А. с УРН 201808 е 38.23 ха, а наддекларираната
според ответника площ - 12.38 ха, от които: наддекларирана за подпомагане площ
в резултат на установени площи извън специализирания слой „Площи допустими за
подпомагане" за Кампания 2019 - 0.53 ха и наддекларирана за
подпомагане площ в резултат на установени площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин за кампания 2019 - 11.87 ха. Общият размер на недопустимата (наддекларирана)
за подпомагане площ по заявлението на жалбоподателя по СЕПП, установена от РА
след извършените административни проверки е в размер на 12.38 ха = 0.53 ха (от
„слоя") + 11.87 ха (от застъпване), като установената площ за подпомагане е 38.28 ха = (44.76 ха - 12.38 ха), а процентът
на наддеклариране е 38/23% = (12.38 /32.38)*100. Санкционирана площ - 18.57 ха.
=( 12.38 ха*1.5) - чл. 19 и 19а, параграф 1 на Делегиран регламент (ЕС) 640/2014
на Комисията от 11 март 2014г. Вещото лице е изчислило размера на намаленията, отчитайки
само корекциите във връзка с имотите, попадащи извън допустимия слой (0.53 ха),
в резултат на което в табличен вид е посочило калкулацията по СЕПП от ДФЗ и
изчислената от него на база изводите на ответника. Посочило е, че по СПП общият
размер на установената за подпомагане площ по заявлението на жалбоподателя,
установена от РА след извършените административни проверки е в размер на 32.38
ха, не е налице наддекларирана площ, ставката на субсидията е в размер на
137.22 лв., исканата сума е в размер на 4 116.60 лв., сумата на корекция на
финансова дисциплина е в размер на 58.98 лв. и крайната сума за оторизация е в
размер на 4 057.62 лв. По ЗДП вещото лице е посочило, че общият размер на
недопустимата (наддекларирана) за подпомагане площ по заявлението на жалбоподателя,
установена от РА след извършените административни проверки е в размер на 12.38
ха = 0.53 ха (от „слоя") + 11.87 ха ( от застъпване), а установена площ за
подпомагане - 32.28 ха. Сумата на санкциите е в размер на 1 518.66 лв. и сума
за корекция на финансовата дисциплина - 56.90 лв. Вещото лице е изчислило
размера на намаленията, отчитайки само корекциите във връзка с имотите,
попадащи извън допустимия слой (0.53 ха), в резултат на което е посочило, че
крайната сума за оторизация е в размер на
5 347,96 лв., равняваща се на разликата между исканата сума, сумата
на санкциите за имотите, попадащи извън допустимия слой и сумата за корекция на
финансовата дисциплина. Това заключение е оспорено от процесуалния представител
на жалбоподателя с писмено заявление (л. 123 и сл.), в което са изложени подробни аргументи за необоснованост на
същото. Предвид това, е назначена допълнителна СТЕ, вещото лице по която да изготви
собствена комбинирана скица/схема, като върху подложката на кадастрален имот
00237-20-143 (стар №000143) целият с площ от 18.382 ха (183,897 дка) да ситуира
процесния земеделски парцел 00237-695918-1 с трасиране на площта на твърдяното
застъпване от 11.87 ха (118.7 дка) като изясни механизма на същото. В резултат
на това, е представена повторна съдебно-икономическа експертиза, заключението
по която е прието без оспорване от страните, като вещото лице е посочило
точното разпределение на ползването според договорите за наем, заявеното от
двамата кандидати и съответно – застъпването.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата, в
частта, в която се оспорва Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019г. изх. № 02-040-6500/6546 от 05.08.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, с което е намалена исканата сума и е отказана
оторизация поради обстоятелството, че част от заявените за подпомагане площи
попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019г. е процесуално недопустима с оглед заявеното оттегляне в хода на
съдебното производство, за което съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК
няма пречка. В тази част жалбата на П.А.А. следва да се остави без разглеждане
и делото да се прекрати.
Жалбата, в
частта, в която се оспорва Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г. изх. № 02-040-6500/6546 от 05.08.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, с което е намалена исканата сума и е отказана
оторизация поради обстоятелството, че част от заявените за подпомагане площи са
заявени от повече от един кандидат е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице – адресат на административния акт и в рамките на преклузивния
срок по чл. 149 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата в допустимата й част е основателна по следните
съображения:
Обжалваното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган при
условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и представената Заповед
№03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на ИД на ДФЗ.
Съдът
намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като
счита, че неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че е немотивиран и
издаден при нарушаване на административно производствените правила за това.
В
уведомителното писмо са отразени причините, поради които е извършено намаление
на финансовото подпомагане в табличен вид, като в текстовата част с лаконични
пояснения към всяка колона са посочени основанията за намаления и оторизираните
суми. Вярно е, че в самото Уведомително писмо не е посочено конкретно кои от имотите
на оспорващия са двойно заявени, но съдът намира, че това не се отразява на
мотивировката на акта като цяло. Изложените мотиви, макар и лаконични, са достатъчни да
обезпечат упражняването на съдебния контрол върху административния акт, а от
друга страна позволяват на адресата му да разбере конкретните съображения за
волята на административния орган и да защити адекватно правата и законните си
интереси.
Следва също
така да се посочи, че препращайки жалбата против Уведомителното писмо до съда,
административният орган е изложил в становище от 28.09.2021г. (л.9 и сл. от
делото) мотиви за издаване на процесното уведомително писмо, като е посочил, че
основанието за това са именно резултатите от административните проверки на
имотите, заявени за подпомагане и факта, че тези парцели са заявени от повече
от един земеделски стопанин, както и обстоятелството, че част от заявените
площи попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019г. С оглед на това, съдът намира, че дори и да се приеме, че са
били допуснати нарушения по отношение на мотивирането на оспорваното писмо, при
наличието на това становище те са санирани, доколкото съдебната практика
позволява излагането на мотиви към оспорвания акт от страна на издателя му до
изпращане на жалбата против същия по съответния ред (в този смисъл е ТР №
16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС). Съгласно цитираното решение, не е необходимо
издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на
съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото
разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.
Такива според ТР № 16/1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в
съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с
което жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган.
Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане
на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът и да организират защитата си срещу
него. В процесния случай мотиви на акта се съдържат в съпроводителното писмо до
съда, поради което настоящият състав намира, че лаконичното и не особено ясно
мотивиране в самото Уведомително писмо не е съществено процесуално нарушение.
Съдът
намира, че уведомителното писмо, в оспорената част, е издадено в нарушение на
материалния закон.
Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, РА намалява
размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания,
когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно
препращащата норма на чл. 4 на същия законов текст, Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по чл. 3 съгласно критериите,
установени в законодателството на Европейския съюз. В конкретния случай, съгласно
посоченото в оспореното уведомително писмо и предвид мотивите, изложени в
становището от 28.09.2021 г. на ответника, извършеното с обжалваната част на
уведомителното писмо намаление на подпомагането на жалбоподателя е обосновано с
наличието на застъпени площи (заявени площи от повече от един ЗС) в размер на
11.87 ха в декларирания от жалбоподателя парцел 00237-695-18-1. Съгласно
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, това застъпване е с парцел 000237-695-31-3, целият с площ 13.10
ха, заявен от „Никополис ад Иструм 2010", ЕИК *********, с УРН 498214,
като същото е установено в имот с кадастрален № 000143 (КВС), сега с
идентификатор по КККР на с. Алеково 00237-207-143. До това застъпване вещото
лице сочи, а се доказва и то представените от МЗХГ договори (на л. 95 и сл.) се
е стигнало само поради недобросъвестното поведение на „Никополис ад Иструм
2010", срещу което жалбоподателят няма друг начин за защита освен в настоящето
производство. Това е така, защото се установява
от заключението по СТЕ и представените договори, че с тях в един парцел
– с кад. № 000143 е предоставена за ползване различна площ на двама наематели,
като няма застъпване на самото ползване. Така, с Договор за предоставяне за
индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска собственост с вх. peг. № 1928 от
30.06.2016 г. са предоставени на жалбоподателя 145.053 дка от имот с кад.
№ 000143 (КВС), сега с идентификатор по КККР на с. Алеково 00237-207-143,
целият с площ 183,897 дка, находящи се в
северната част на имота. А от своя страна, с Договор за предоставяне за
индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска собственост с вх. peг. № 184 от
26.01.2018г., на „НИКОПОЛИС ИНСТРУМ 2010" са предоставени останалите
38.844 дка от посочения имот, находящи се в южната част на имота.
Това от своя страна означава, че в процесния имот с кад. № 000143, за който
кандидатства за финансиране жалбоподателя има двама ползватели, но на всеки от
тях е предоставена съответната част от площта на имота, като ако всеки беше
заявил коректно тази част за финансиране (съответно на предоставеното му под
наем, най-малкото като площ) до дублиране и застъпване не може да се стигне,
защото няма дублиране на ползването нито като размер, нито като място. Разпитано
в съдебно заседание, вещото лице уточнява именно, че всъщност няма как да има
застъпване от 118 дка (равняващи се на установеното при извършените
административни проверки застъпване от 11.87 ха), тъй като на „НИКОПОЛИС
ИНСТРУМ 2010" са дадени под наем с договора от 26.01.2018 г. само
приблизително 39 дка и същият следва да очертае максимум именно тях (поне
количествено). Вместо това обаче, съвсем произволно, дружеството е заявил много
повече от това, което му е дадено – а именно 131 дка, и именно на това се дължи
установеното застъпване с заявеното от жалбоподотеля, който съвсем коректно е
заявил ползваните то него площи до размера на предоставените му под наем. Ясно
е, че в случая Община Свищов е отдала под наем един и същи имот с описание на
разпределението за ползване в северна и южна част с два договора, като при
проверките, извършени от ДФЗ-РА в системата ИСАК това не е отчетено. Вещото
лице сочи, че причината за това е факта, че в ИСАК има само цели парцели –
физически блокове и работят с очертани площи от земеделските стопани в рамките
на тези парцели. Анализирайки заявените от двамата ЗС парцели, вещото лице
изрично посочва, че в случая заявената от жалбоподателя площ е колкото му е
отстъпено като площ за ползване - около 146 дка, като установеното от ответника
застъпване се дължи на некоректното заявяване за подпомагане на площ от страна
на „НИКОПОЛИС ИНСТРУМ 2010", което е заявило многократно над
предоставената му с договора му за наем. Това обстоятелство всъщност се
потвърждава и от приетата без оспорване от страните допълнителна СТЕ, вещото
лице по която е изготвило комбинирана скица като върху подложката на кадастрален
имот 00237-20-143 (стар №000143) целият с площ от 18.382 ха (183,897 дка) е ситуирало
процесният земеделски парцел 00237-695918-1 с трасиране на площта на твърдяното
застъпване от 11.87 ха (118.7 дка). Видно от комбинираните скици (л. 140-л. 142)
е, че заявеният за подпомагане от жалбоподателя парцел 00237-695-18-1,
защрихован/очертан на комбинираните скици със син цвят, действително попада в северната
част на кадастрален имот 00237-20-143 (стар №000143), границите на който са
очертани със сив цвят на комбинираната скица (л. 142 от делото). Видно е също,
че голяма част именно от тази площ е заявена за подпомагане и от „НИКОПОЛИС
ИНСТРУМ 2010", като същата е защрихована/очертана с розов цвят. Установява
се от комбинираната скица на л. 142, че установеното от ДФЗ-РА застъпване от
11.87 ха, защриховано със зелен цвят, е ситуирано в северната част на кад. имот
00237-20-143 (стар №000143), която част на имота е отдадена под наем на
жалбоподателя по силата на договор от 30.06.2016 г. Налага се изводът, че в
случая жалбоподателят е заявил площи, които реално са му били предоставени от
Община Свищов по силата на договор от 30.06.2016 г., а установените от
ответника застъпени площи от 11.87 ха в декларирания него парцел 00237-695-18-1
се дължат на некоректното заявяване от страна на „НИКОПОЛИС ИНСТРУМ 2010"
на площи, които са значително над предоставените му под наем и не в частта,
където е отредено неговото ползване.
Предвид това, съдът намира, че уведомителното писмо, в обжалваната част, е издадено в
нарушение на материалния закон – отказано е изплащане на подпомагане,
респективно намалени са исканите суми, без да са налице предвидените в закона
за това основания и без да е налице недобросъвестното поведение на
жалбоподателя.
Неоснователно се поддържа от ответника, че при изясняване на правото на
ползване се ползват данните, представени от МЗ – МЗХГ тогава, които ДФ
„Земеделие“ не може да коригират, нит опроверяват. Вярно е, че ответникът
ползва данните за заявените за подпомагане парцели от МЗ, но това не означава,
че не дължи проверка на тези данни, особено след като принципно те са
придружавани от документи, удостоверяващи коректността им. В случая, няма спор,
че МЗХГ е посочило като заявен от двама кандидати един имот, без да изследва
кой от тях какво право на ползване притежава в този размер – нито като размер,
нито като местоположение. Всъщност от разпита на вещото лице по СТЕ се
установи, че системата на МЗХГ (сега МЗ) не позволява разделяне на имотите в
поддържаната от тях система и поставяне на граници съгласно разпределението на
ползване (дори и такова да бъде сторено). Но липсата на техническа възможност
за въвеждане на данни за части от поземлен имот (било то като ползвани от
повече от едно лице или като съсобственост) не означава, че собственикът - в
случая община Свищов, не може да отдаде под наем части на имоти на различни
лица, което представлява и форма на разделяне на ползването, още по-малко, че в
този случай множеството ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. В
случая жалбоподателят е представил договора си за наем, който доказва легитимността
на ползването на описаната в него част от имот с кад. №000143 (КВС), като е заявил за финансиране тъкмо
тази част, като до този договор МЗХГ има достъп. С оглед на това, не може техническите
затруднения, свързани със софтуера на МЗ, да се вменяват във вина на жалбоподателя,
който да носи неблагоприятни последици, изразяващи се в намаление на
финансирането. На Министерството именно за това се представят и договорите или другите
правните основания за ползване на заявените за финансиране площи от всички лица
– за да се извърши проверка на заявените обстоятелства от всеки кандидат. Да се
приеме, че нито министерството, нито ответника могат да проверяват тези данни
означава да се даде възможност на всеки недобросъвестен кандидат да заяви
произволно каквито намери за добре площи, вкл. хипотетично в землища дори на цялата
страна и да блокира по този начин изплащането на помощи на всички останали земеделски
производители в страната, които са декларирали коректно данни и заявили за
подпомагане само площи, които са им предоставени за ползване. Нещо повече, това
означава изначално да се изключат от финансиране всички имоти, които имат
повече от един собственик или ползвател, ако те не са разпределили ползването
си на място (въпреки че СТЕ сочи, че системата на МЗ не позволява нанасяне дори
и на такива граници и въвеждането на части от имоти). Нито законът, нито
наредбата обаче поставят такова изискване и след като в случая двойно заявените
площи са били съпътствани с договори, които ясно установяват, че жалбоподателят
е заявил за финансиране площ, която му е предоставена за ползване (поне като
размер), а от договорът на другия кандидат се установява, че същият няма право
на ползване върху площ със заявените от него размери изобщо, няма как да се
откаже финансиране на добросъвестния кандидат, който няма начин за защита срещу
произволното деклариране от страна на трети лица, освен в производство като
настоящето. След като жалбоподателят е заявил за финансиране площ от имот,
който му е предоставен с валиден договор от община Свищов и няма договор за ползване
на същата част от този имот и с другия кандидат, на първия не може да се откаже
финансиране, само защото трето лице е заявило за финансиране същия имот, след
като това лице представя договор, който безспорно установява, че то няма право
да ползва земи дори и само в размер равен на заявения от него ( и очевидно дублира
площта на жалбоподателя недобросъвестно).
Предвид изложеното, обжалваното писмо следва да се отмени в оспорената му
част, в която е намалена исканата от жалбоподателя сума и е отказана оторизация
поради обстоятелството, че част от заявените за подпомагане площи са заявени от
повече от един кандидат, и преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне само в тази част, при съобразяване с
мотивите в настоящото решение.
При този изход на делото и двете страни имат право на поисканите разноски
съответно на уважената и оставената без разглеждане част от жалбата. В случая
обаче отказаното финансово подпомагане в размер на 8 109,11 лв. включва
както намалението във връзка с установените площи извън допустимия слой за
подпомагане, така и намалението във връзка с установеното застъпване, поради
което съдът следва да изчисли поотделно размера на намалението за всяко едно от
двете основания, за да може да определи следващите се разноски. Исканата от
жалбоподателя сума с подаденото на 02.05.2019 г. заявление за подпомагане (л. 26
и сл. от делото) е следната: по СЕПП – 8 709,40 лв., по СПП – 4 116,6лв. и по
ЗДП – 5490,71 лв., или общо сума в размер на 18 316,71 лв. С уведомително
писмо изх. №02-040-6500/6546/05.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ са оторизирани следните суми:по СЕПП –
2 234,83 лв., по СПП – 4 057,62 лв. и по ЗДП – 3915,15 лв., или общо
сума в размер на 10 207,60 лв. и е отказана оторизация на сумите: по СЕПП
– 6 474,57 лв., по СПП – 58,98 лв. и по ЗДП – 1575,56 лв., общо в размер
на 8 109,11 лв. Вещото лице по СТЕ, заключението на която съдът кредитира,
е изчислило размера на намаленията, отчитайки само корекциите във връзка с
имотите, попадащи извън допустимия слой - 0.53 ха (които не са спорни по
делото). Съгласно тези изчисления, сумата, която следва да бъде оторизирана по
СЕПП е в размер на 8 069,15 лв., по СПП – 4 057,62 лв. (установената от ДФЗ-РА)
и по ЗДП – 5 347,96 лв., или общо сума в размер на 17 474,73 лв. С
оглед на това, сумата, която е отказана за оторизация от ДФЗ-РА поради наличие
на заявени площи, попадащи извън допустимия слой е в размер на 841,98
лв. (разликата между исканата сума и сумата, изчислена от СТЕ, която следва да
бъде оторизирана - 18 316,71 лв. - 17 474,73 лв.). От това следва, че
сумата, която е отказана за оторизация от ДФЗ-РА поради наличие на застъпени
площи (заявени от повече от един ЗС) е в размер на 7 267,13 лв.,
равняваща се на разликата между отказаното с уведомителното писмо финансово
подпомагане в размер на 8 109,11 лв. и сумата на корекцията във връзка с имотите,
попадащи извън допустимия слой в размер на 841,98 лв. Предвид изложеното, съдът
приема, че жалбата е оставена без разглеждане за сумата от 841,98 лева (размера
на отказаната оторизация поради обстоятелството, че част от заявените за
подпомагане площи попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2019г.) и е
уважена за сумата от 7 267,13 лв. (размера на отказаната оторизация
поради наличието на застъпени площи).
Оспорващият претендира разноски съгласно списък на л. 147 за държавна
такса - 50 лева (макар съгласно платежното нареждане на л.61 да е заплатил
такава в размер на 64,87 лв.), депозит за ВЛ - 250 лева и адвокатско възнаграждение - 800
лева, които са действително извършени, видно от платежните нареждания - за ДТ
на л. 61, за депозит за ВЛ на л. 85 и на корицата на делото, както и от договора
за правна защита и съдействие на л. 75, в който уговореното адвокатско
възнаграждение е посочено като заплатено в брой. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 8 109,11
лева. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението, при интерес от 5 000 до 10 000 лева,
какъвто е настоящият случай, е 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5 000 лв. В
конкретния случай адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 800 лв.
се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до 735,46 лева
(580 лв. + 5% х 3 109,11 лв.)
Така, изхождайки от правилото за съразмерност, при заплатени разноски
общо в размер на 1 035,46 лева, в т.ч. намалено до 735,46 лева адвокатско
възнаграждение, 50 лева - заплатена държавна такса и 250 лева – депозит за
съдебно-техническа експертиза, то съобразно уважената част от жалбата (в размер
на 7 267,13 лева/, съдът намира, че с решението по делото следва да се присъдят
в полза на жалбоподателя разноски по настоящото дело в размер на 927,95 лева.
Ответникът претендира разноски съгласно списък на л. 148 за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и депозит за ВЛ в размер на 300 лева, за
плащането на който е налице платежно нареждане на л. 88 от делото. Съразмерно на оставената без
разглеждане част от жалбата (в размер на 841,98 лева), на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 41,53 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.А.А.
*** против Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019г. изх. № 02-040-6500/6546 от 05.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на
ДФЗ, в частта, в която с последното е намалена исканата сума и е отказана
оторизация на сумата от 841,98 лв.1 поради обстоятелството, че част от
заявените за подпомагане площи попадат извън специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2019г.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. д. №609/2021г. по описа на Административен съд-гр. Велико
Търново, в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба
на П.А.А. ***, Уведомителното писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-040-6500/6546 от 05.08.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която с последното е намалена
исканата сума и е отказана оторизация на сумата от 7 267,13 лв., поради
обстоятелството, че част от заявените за подпомагане площи са
заявени от повече от един кандидат.
ВРЪЩА преписката
на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
в тази част, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА П.А.А. ***
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 41,53 (четиридесет
и един лева и петдесет и три стотинки) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София да заплати на П.А.А. *** сумата от 927,95 (деветстотин
двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.