Присъда по дело №304/2024 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ

към Присъда № 8/20.05.2025 г. по
НОХД № 304/2024 г. на Районен съд – гр. Тутракан

гр. Тутракан, 07.08.2018 г.

Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите
си към Присъда № 8/20.05.2025 г. по НОХД № 304/2024 г., постановена в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Производството е проведено по реда на глава двадесета от НПК.
1. Разследването е извършено по ДП № 101/2024 г. (по - нататък „ДП”) по описа
на РУ на МВР - гр. Тутракан.
2. На подсъдимият НН. П. Р., роден на *********** г. в ******************,
български гражданин, неженен, осъждан, работещ, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение, за това че на 16.04.2024 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Ана
Вентура“ управлявал моторно превозно средство - триколесен мотопед, с
електродвигател, марка и модел „TELSTAR HARLEY E-TR TS – H17 1500W 60 V“ с
номер на рама ******************, което не било регистрирано по надлежния ред, а
именно по реда на Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП – престъпление
по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, му
3. Прокурорът е внесъл обвинителен акт и в хода на съдебното производство
поддържа повдигнатите обвинения.
4. Защитата на подсъдимият и самият подсъдим пледират, че подсъдимият е
невинен. Като защитник е упълномощена майката на подсъдимия – Н. Д.
5. Съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и му е наложил наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв.
(петстотин лева).
От фактическа страна

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

I. Общи положения

1

6. По делото са изслушани показанията на свид.:
6.1. К. Г. В. – служител на МВР (л. 59);
6.2. М. М. М. – служител на МВР (л. 129);
6.3. Я. Г. Ч. – продал процесното ППС (разпитан чрез видеоконферентна връзка
– л. 144, 167).
7. По делото са приети заключенията на назначените:
7.1. Съдебна автотехническа експертиза (САТЕ – л. 76 и сл. от ДП).

8. В проведеното на 31.01.2025 г. открито съдебно заседание (л. 61) към делото е
приобщена като веществено доказателство черна пластмасова част (наподобяваща
„чекмедже“), върху която е занитена метална табела (за която подсъдимият твърди, че
е част от процесното МПС).

II. Относно процесното деяние

9. На 10.08.2023 г. П. Н. Р. (баща на подсъдимия) закупил от
„******************” ЕООД „триколка с ел. двигател (за помощни цели)”, за което е
издадена фактура (л. 23).
10. Свид. Ч. е управител на „******************” ЕООД. Дружеството се
занимава с продажба на „скутери” и АТV под собствена марка – „TELSTAR“.
Процесното превозно средство е внесено е от Хон Конг, като е произведено от –
„HONGKONG MORE RAN“. Свид. Ч. (след предявяване на снимките на процесното
превозно средство – вж. т 14) уточнява, че продадената „триколка” средство се
придружава със сертификат. Практика в процесното дружество било на клиентите да
се разяснява, че относно регистрацията на превозните средства следва да проверят в
КАТ „…защото всяка една област имат гледна точка.” Във фактурата било записано
„помощно средство”, защото самият клиент казал, че ще го ползва като такова. След
предявяване на снимките от превозното средство свидетелят посочва, че табелите на
превозноте средства се поставят от производителя.
11. На 15.04.2024 г. свид. В. и М. установили, че подсъдимият управлява
електрическо превозно средство, като му е направена забележка, че същото подлежи
на регистрация. Подсъдимият възразил, че в града имала много такива
нерегистрирани. С оглед разминаванията в показанията на свидетелите не може да се
установи дали това превозно средство е било двуколесно или триколесно, но прои
всички положения то е било подобно (или идентично) с процесното такова.
12. На 16.04.2025 г. свид. В. и М. били заели установъчен пункт в гр. Тутракан,
на ул. „Ана Вентура“, на кръстовището с ул. „Панайот Волов“. Свид. М. на огледало за
обратно виждане забелязал, че подсъдимият управлява по ул. „Ана Вентура“
електрическо превозно средство, идвайки от училище „Хр. Ботев“. Като видял
патрулния автомобил, подсъдимият „заобиколил” патрула, минал през „пазара” и
излязъл на ул. „Гео Милев“, след което продължи към бившия завод „Терма“
(понастоящем Индустриален парк в гр. Тутракан). Служителите на МВР последвали
подсъдимия с патрулния автомобил. Подсъдимият паркирал на паркинга на
Индустриален парк – гр. Тутракан, където самоличността му била установена от свид.
В. и М..
2

13. Служителите направили снимки на превозното средство, което подсъдимия
управлявал, със служебна работна станция (таблет). Тези снимки са приобщени към
делото на CD (л. 109), като в проведеното на 24.04.2025 г. открито съдебно заседание е
извършен оглед на диска (л. 130). Установено е, че табелата на приобщената като ВД
черна пластмасова част с изписан номер ****************** е видимо идентична с
тази на снимките. Върху калниците на превозното средство е изписано „TELSTAR”
14. Впоследствие триколесно превозно средство със същата занитена табела,
което е видимо еднакво по вид с това на снимките от работната станция е иззето като
веществено доказателство (л. 49 от ДП) от адреса на майката на подсъдимия – Н. Д.
(защитник по делото). Посредством следствен експеримент е установено, че
превозното средство тежи 100 кг. (л. 55 от ДП). Впоследствие е извършен и оглед на
превозното средство, с който са установени височината и широчината на превозното
средство и определени негови елементи (л. 61 от ДП). При огледа номерът
****************** е открит като релефен надпис и върху метален тръбен елемент,
над мястото за краката на водача. При огледа е участвало и вещото лице по
назначената САТЕ. След това триколесното превозно средство е върнато на Н. Д.(л. 73
от ДП).
15. Назначената САТЕ е категорична, че процесното превозно представлява
моторно превозно средство, снабдено с електродвигател с максимална мощност от
1 500 W. Същата представлява триколесен мотопед от категорията „L2e – P” по
смисъла на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15
януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни
превозни (който ще бъде разгледан по – долу – вж. т. 17.1 и сл.). Занитената върху
пластмасовата част (приобщена като ВД по делото) табела е за двуколесно моторно
превозно средство от категория „L1е-B”. Вещото лице при експертизата си не се е
водил от тази табела, тъй като тя очевидно не съответства на вида на процесното
превозно средство.
От правна страна

III. Относно регистрацията на процесното превозно средство

16. Основния спорен по делото въпрос е подлежи ли на регистрация
процесното превозно средство.
17. За да бъде изяснен този въпрос следва да първо място да бъде направено
разграничението между понятията „одобряване” на типа на превозно средство и
„регистрация” на превозното средство.
17.1. Одобряването на типа е свързано с гарантиране на безопасността на
самото превозно средство и обслужва целите на стандартизацията при по –
нататъшния отчет на самите превозно средства. Така например за превозни средства от
категории М, N, О одобряването се урежда от Регламент (ЕС) 2018/858 на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора
на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи,
компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства,
за; за превозни средства от категория L – съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013
(упоменат по – горе) и др.
17.2. Регистрацията на превозното средство е въпрос, който е предоставен на
3

преценката на самите държави – членки, като тя е свързана основно с осигуряването
на отчета на превозните средства чрез изграждане на информационен масив относно
техническите характеристики, собствениците на превозните средства и др.
17.3. В тази връзка понятията „регистрация” и „одобряване”, като по правило
първото е по – тясно. Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
гради върху принципа, че на регистрация подлежат превозни средства, които са
одобрени.
18. Съгл. § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство” е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Съгл. чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
19. По арг. от обратното на чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45 на регистрация
подлежат всички превозни средства с изключение на:
19.1. тролейбусите;
19.2. верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни
машини;
19.3. моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут;
19.4. велосипедите с допълнително монтиран двигател;
19.5. инвалидните колички с двигател;
19.6. трактори;
19.7. бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани
и вагони, използвани за развлекателна дейност;
19.8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени
от бавнодвижещи се превозни средства;
19.9. индивидуални електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от
допълнителните разпоредби на ЗДвП.
20. Назначената по делото САТЕ е категорична, че процесното превозно
средство, което е било управлявано от подсъдимия, представлява триколесен мотопед
от категорията „L2e – P” по смисъла на Регламент (ЕС) № 168/2013. Като такова то
безспорно не попада в нито една от категориите по чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45.
21. За по – голяма яснота следва да бъдат разгледани по подробно две от
категориите, по отношение на които може да възникнат известни съмнения дали
процесното не е изключено от обхвата на наредбата.
22. Инвалидни колички с двигател
22.1. Последните представляват „медицински изделия” по смисъла на § 1, т. 21,
б. „б” от Закона за медицинските изделия (съотв. чл. 2, пар. 1, втори подпараграф на
Регламент (ЕС) № 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017
година за медицинските изделия). Тяхното предназначение е да компенсират травми и
4

инвалидност, като позволят придвижването на хора с увреждания. Съгл. чл. 27 и сл. от
ЗМИ лицата, лица, които пускат медицински изделия на пазара, подлежат на
регистрация от Изпълнителната агенция по лекарствата. „******************” ЕООД
няма такава регистрация, видно от интернет – страницата на ИАЛ. Дружеството се
занимава с продажба на „скутери” и АТV.
22.2. В този смисъл вписването на израза „помощно средство” във фактурата за
продажбата на процесното превозно средство не променя вида му. По делото няма
събрани никакви доказателства, а и не се твърди, че триколесния мотопед е
медицинско изделие. Отделно от това и то очевидно не е ползвано към датата на
инкриминираното деяние от Петко Ралчев (бащата на подсъдимия), за който се твърди,
че с трайно намалена работоспособност.
23. Индивидуални електрически превозни средства
23.1. Съгласно § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП „индивидуално електрическо превозно
средство” е пътно превозно средство, за което следва да са налице следните
кумулативно дадени условия:
23.1.1. да е оборудвано с електрически двигател (или двигатели);
23.1.2. да е с максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h;
23.1.3. да е без място за сядане или (ако разполага с такова) с височина на
точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща:
· 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или
· 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела,
23.1.4. да е със собствена маса до 50 kg.
23.2. В случай от САТЕ безспорно се установява, че процесното превозно
средство тежи 100 кг, с оглед на което едната от кумулативните предпоставки не е
налице и превозното средство не може да бъде квалифицирано като такова по § 6, т.
18б от ДР на ЗДвП.

24. Чл. 9, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013 вменява на производителите на
превозни средства задължението, когато превозните средства, системите,
компонентите или отделните технически възли се пускат на пазара на ЕС или се
пускат в употреба, те са произведени и одобрени в съответствие с изискванията,
установени регламента и в делегираните актове и в актовете за изпълнение, приети
съгласно същия регламент регламент. Подобни изисквания имат и вносителите съгл.
12, пар. 2 от Регламента и дистрибуторите съгл. чл. 14, пар. 2 от Регламента.
Производителят следва да издаде в тази връзка сертификат за съответствие съгл. чл. 38
от Регламента, който задължително се предоставя безвъзмездно на купувача.
Производителят следва да прикрепи към превозното средство и табела с посочването
на одобрения тип съгл. чл. 39 от Регламента.
25. Както вече бе посочено, процесното превозно средство е от одобрен тип –
триколесен мотопед от категорията „L2e – P” съгл. от Регламент (ЕС) № 168/2013, за
което следва да бъде издаден сертификат (както посочва свид. Ч.), който се представя
при регистрацията му съгл. чл. 12, т. 4 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г.
26. В случая превозното средство има табела, която е обаче за превозно средство
от категорията „L1e–B” от Регламент (ЕС) № 168/2013 – „Двуколесен мотопед”. По
делото не може да се установи кой е монтирал табелата върху пластмасовата част
5

(приобщена като веществено доказателство по делото). Табелата обаче също не
променя вида на процесното превозното средство (то остава триколесно), както и
съответно задължението за регистрирането му (впрочем превозните средства „L1e–B”
също подлежат на регистрация, ако не попадат в изключенията на наредбата).
27. С оглед всички изложено се налага извода, че след като процесното
превозно средство не попада в някое от изключенията по чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., то подлежи на регистрация.

IV. Относно наличието на престъпление

28. От обективна страна е безспорно установен факта, че на 16.04.2025 г.
подсъдимият е управлявал процесният триколесен мотопед по ул. „Ана Вентура“ в гр.
Тутракан, както и че това превозно средство не е било регистрирано. Превозното
средство е подлежало на регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
29. В тази връзка следва да се приеме, че от обективна страна е осъществен
фактическия състав на престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
30. От субективна страна престъплението е осъществено с евентуален умисъл.
31. Още при закупуването на превозното средство свид. Ч. сочи, че е принципно
на клиентите се разяснявала нуждата да се извърши проверка в КАТ относно нуждата
от регистриране на превозното средство „…защото всяка една област имат гледна
точка.”
32. Подсъдимият е бил предупреден и от свид. В. и М. предходния ден, че
следва да регистрира превозното средство. В конкретният случай е без значение дали
на предходния ден подсъдимият е бил спрян със същото превозно средство (или с
двуколесния му вариант). При всички положения, след като е бил предупреден от
продавачът и от служителите на МВР, подсъдимият е следвало да прояви усилия и да
направи съответната проверка в МВР, сектор „КАТ”.
32.1. Нещо повече, след като подсъдимият е бил запознат с нормативната база
(както той и защитника му твърдят), той е бил наясно, че единствено ако триколесния
мотопед представлява индивидуално електрическо превозно средство, той няма да
подлежи на регистрация. По отношение на останалите категории по чл. 1, ал. 5 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 подсъдимият е в достатъчна степен технически
грамотен, за да изключи възможността процесното превозно средство да попада в
някоя от другите категории – тролейбус, верижна машина, инвалидна количка,
велосипед трактор и др.
33. Проверката относно това дали се касае за индивидуално електрическо
превозно средство е можела да бъде извършена най – лесно като се провери теглото на
превозното средство (то е два пъти по – тежко от заложения в закона максимум – 50
кг).
34. В конкретният случай обаче поведението на подсъдимия е продиктувано не е
от незнание, а от пренебрежително отношение към общественоопасните последици,
които може да породи деянието. За него не е съществен проблем, че управлява
нерегистриран мотопед, след като и други го правят.

V.Определяне на наказанието
6

34.1. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчита.
34.2. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита ниската степен на
обществена опасност на деянието, с оглед вида на превозното средство, както и факта,
че извъшителят няма наложени глоби за нарушения на ЗДвП (л. 6).
34.3. Размера на наказанието следва да бъде определен в нормативните
граници – „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от петстотин до
хиляда лева. В случая ниската обществена опасност не налага подсъдимият да бъде
лишен от свобода. Съобразявайки обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, съдът намира, че целите на наказателната репресия могат да бъдат
постигнати с налагането по – ниското наказание „ГЛОБА”, в минимален размер – 500
лв.

Веществени доказателства и разноски

VI. Веществени доказателства

35. Следва да бъдат върната на осн. чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК на подсъдимия
черна пластмасова част (наподобяваща „чекмедже“), върху която е занитена метална
табела (за която подсъдимият твърди, че е част от процесното МПС), приета в
проведеното на 30.01.2025 г. открито съдебно заседание.
36. Другото веществено доказателство – компактдиск със снимков материал,
приет в проведеното на 25.04.2025 г. открито съдебно заседание, следва да остане по
делото до изтичане на срока за съхранение.

VII. Разноски по делото

37. С оглед на признаването на подсъдимия за виновен, същия следва да бъде
осъден да заплати на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски в
производството, както следва:
38. на ОД на МВР - гр. Силистра – 475,86 лв., представляващи направени
разноски в досъдебното производство;
39. на Районен съд – гр. Тутракан – 50 лв. (петдесет лева), представляващи
направени разноски в съдебната фаза на процеса.

Мерки за процесулна принуда

40. Подсъдимият се е явил на всички проведени съдебни заседания, като същият
работи по трудово правоотношение (т. е. установен е в гр. Тутракан). Наложеното му
наказание е „Глоба”. В тази връзка съдът намира, че не е налице опасност
подсъдимият да се укрие, поради което наложената мярка за неотклонение „Подписка”
следва да бъде отменена.
7

Съдът произнесе присъдата въз основа на изложените съображения.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	8
Дата:	20 май 2025 г.
Съдия:	Георги Манолов Георгиев

Дело:	20243430200304
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 ноември 2024 г.

Присъда по дело №304/2024 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите