№ 18914
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110126482 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. Д. срещу ****, с която е
предявен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
320.30 лв., представляваща 3/4 от начислената с Фактура № ****/м. 07.2015 г. и Фактура №
****/м. 07.2017 г. стойност в общ размер на 427.06 лв. за доставена топлинна енергия в
имот, находящ се в ****. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че след извършена от нея справка при ответното дружество е
установила, че на наследодателя й Иван Борисов Димитров са начислени суми за доставена
топлинна енергия в процесния имот – сумата от 150.40 лв. по Фактура № ****/м. 07.2015 г.
и сумата от 276.66 лв. по Фактура № ****/м. 07.2017 г., които тя като негов наследник
оспорила извънсъдебно, но била предупредена, че при неплащането им ще бъдат събрани
принудително. Възразява, че между ответника и наследодателя й никога не е съществувало
облигационно правоотношение, като оспорва той да е бил собственик или вещен ползвател
на процесния имот и да е имал качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва
ответникът да е доставял стоки или услуги на фактурираната стойност. Поради това счита,
че откриването на процесната партида на името на наследодателя й и начисляването на
суми за доставена топлинна енергия са без правно основание. При условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищцата притежава качеството
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като е собственик на 3/4 ид.
ч. от процесния имот – 2/4 ид. ч. е придобила с Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ, и 1/4 ид. ч. –
по силата на наследствено правоприемство от Иван Борисов Димитров, който е бил
собственик на другата 1/2 ид. ч. по силата на същия документ. Твърди, че към договорното
правоотношение се прилагат Общи условия на ****, без да е необходимо изричното им
приемане. Излага, че в имота е доставена и потребена топлинна енергия през исковия
1
период – от м. 07.2015 г. до м. 07.2017 г., на претендираната стойност. Твърди, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата е извършвано от ****, като са издадени
изравнителни сметки, които установяват, че сумите за топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Признава изтичането на тригодишната погасителна давност за процесното
вземане, но счита, че това не води до погасяването му, а единствено – до погасяване на
възможността да бъде принудително изпълнено, доколкото то продължава да съществува
като естествено задължение. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба не е
претендирал от ищцата процесната сума, както и че тя не е подала молба за прилагане на
института на погасителната давност, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на
делото. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение, включително на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в случай на уважаване на иска.
Третото лице – помагач на ответника **** не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника 3/4 от сумите по
две конкретно посочени фактури, с които са начислени задължения за доставена топлинна
енергия. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че процесната сума
представлява част от задължение за потребена топлинна енергия в имота за периода от м.
07.2015 г. до м. 07.2017 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретния случай начисляването от ответника с процесните фактури на задължение
за потребление на топлинна енергия в процесния имот не е спорно по делото, а и е видно от
писменото доказателство на л. 77. С оглед на това за ищцата е налице правен интерес от
отричане на начисленото от ответника задължение.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането
на ответника – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия с нейния наследодател и с нея, както и наличието на доставена топлинна
енергия на претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта на изтичане на
погасителната давност за процесното вземане. Възражението за изтичане на погасителна
давност обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и
единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат
погасени само съществуващите задължения. По заявените от ищцата възражения за
несъществуване на предпоставките за възникване на вземането не е налице признание от
2
страна на ответника, което налага те да бъдат разгледани.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
За да установи съществуването на свое вземане срещу ищцата за цената на доставената
топлинна енергия, е необходимо ответникът да докаже пълно и главно следните
обстоятелства: наличието между страните, респ. между ответника и наследодателя на
ищцата, през исковия период на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за процесния имот; количеството на реално доставената от ответника по
договора топлинна енергия за периода; нейната стойност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая се установява от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ /л. 28 – 29/, че Иван Борисов
Димитров и С. М. Д. са придобили през 1981 г. собствеността върху имот, за чийто
административен адрес според писмо с изх. № 94-7000-57/1/31.08.2012 г. на Столична
община – район „Надежда“ /л. 26/ е идентичен с адреса на процесния имот. От
представените по делото две удостоверения за наследници е видно, че след смъртта си на
28.11.2010 г. Иван Борисов Димитров е оставил като наследници своята съпруга – ищцата, и
сина си Борис Иванов Борисов. Възражението на ищцата, че посочените в нотариалния акт
лица нямат никаква връзка с нея, е неоснователно предвид пълното съвпадение между
нейните имена и трите имена на едното лице и пълното съвпадение на имената на другото
лице с имената на нейния наследодател. Този извод не се променя от непосочването в
нотариалния акт на единните граждански номера на лицата, доколкото единният
граждански номер е само един от елементите, определящи гражданското състояние на едно
лице, като такъв елемент са и неговите имена. По делото липсват доказателства към датата
на придобиването Иван Борисов Димитров и С. М. Д. да са били съпрузи, поради което и
при непосочване на квотата в съсобствеността, която всеки от тях е придобил, съдът приема,
3
че през 1981 г. всеки е придобил по 1/2 ид. ч. от имота. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗНасл съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете, от което следва, че ищцата е станала
собственик по наследство от Иван Борисов Димитров и на друга 1/4 ид. ч. от имота.
Следователно през исковия период тя е била собственик на 3/4 ид. ч. от процесния имот,
респ. тя е материалноправно легитимирана да отговаря за 3/4 от задълженията за него,
защото в качеството си на съсобственик е обвързана от договорно отношение с ответника,
възникнало по силата на закона.
Договорът между ищцата и ответника съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 49, находящ се в ****, с
абон. № ****, с инсталация № ***. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на
етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което не е спорно
по делото, а и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са
представени по делото писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съдът намира, че заключението на вещото лице Т. е пълно, обективно и компетентно
изготвено. Изводите му са направени за посочения от ответника в отговора на исковата
молба период и намират опора в представените от третото лице – помагач и неоспорени от
ищцата писмени доказателства, които са били съобразени от него. От заключението се
изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи
на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерите в
абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминавали
проверки, които винаги са приключвали със заключение за съответствие. Установява се, че
дяловото разпределение на топлинна енергия през периода е извършвано от ****, като
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от посоченото дружество. Изяснява се, че абонатът е
осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети са подписани само за първите два
отоплителни сезона, включени в периода. Вещото лице посочва, че през периода в имота е
имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и щранг-
лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопления, за която ФДР е
начислявало служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата,
като записаното в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителните сметки по
отношение показанията на индивидуалните разпределители на разходите за отопление.
Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е
изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от ФДР между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като
изчислените от вещото лице стойности съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на
ФДР. Вещото лице посочва, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за
периодите с осигурен достъп за отчет е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за
топла вода в имота, като записаното в главните отчети съвпада с отразеното в
изравнителните сметки на ФДР. Следователно изяснява се от заключението, че дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а изчисленията на
ФДР са правилни.
Всичко изложено обуславя извод, че вземането на ответника за стойността на
доставената топлинна енергия в имота е доказано по основание.
Дължи се на ответника цената на реално доставената топлинна енергия, поради което
при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
4
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата
експертиза и приема, че вземането на ответника възлиза на 1 815.06 лв. Следователно
ищцата дължи на ответника за периода от м. 05.2017 г. до м. 07.2017 г. сумата от 1 361.30
лв., представляваща 3/4 от цялото задължение и съответстваща на притежаваната от нея
квота в съсобствеността.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск са вземанията по две
конкретни фактури, издадени в периода от м. 05.2017 г. до м. 07.2017 г. Щом е доказана
реалната доставка на топлинна енергия в имота през по-голям период, включващ и периода
по двете фактури, и при положение че начислените с процесните фактури суми са
значително по-малки от размера на цялото задължение за периода от м. 05.2017 г. до м.
07.2017 г., съдът приема за доказано и това, че ищцата дължи на ответника сума в общ
размер на 320.30 лв., представляваща 3/4 от начислените с Фактура № ****/м. 07.2015 г. и
Фактура № ****/м. 07.2017 г. задължения.
Предвид гореизложеното възраженията в исковата молба против възникването и
съществуването на процесното вземане /поради липса на договорно отношение и поради
липса на реална доставка и недоказаност размера на вземането/ са неоснователни.
От друга страна, ищцата е релевирала възражение за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е 3-годишната погасителна давност, доколкото се касае за периодично
вземане /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/. С Определение №
31471/08.09.2023 г. е обявено за безспорно ненастъпването на обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземането. Поради това
възражението за погасяване на вземането по давност е основателно.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
В случая по заявените от ищцата възражения за несъществуване на предпоставките за
възникване на вземането не е налице признание от страна на ответника, но тези възражения
са неоснователни. Същевременно по единственото основателно възражение на ищцата е
налице признание от ответника. Преценявайки тези обстоятелства, съдът намира, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което
отговорността за разноските следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК,
като на него се присъди сумата от 400 лв., включваща: 300 лв. – депозит за вещо лице; 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. М. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ****, офис-партер, не дължи на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, сумата от 320.30 лв., представляваща 3/4 от
начислената с Фактура № ****/м. 07.2015 г. и Фактура № ****/м. 07.2017 г. стойност в общ
размер на 427.06 лв. за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в ****, с абон. №
****, с инсталация № ***.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, офис-партер, да заплати
на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 2
ГПК сумата от 400 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
5
ответника „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6