О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 15.02.2021 г. гр. Гълъбово
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО I
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 406 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са
допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за
доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
Следва да бъде приложено
изисканото ч.гр. дело № 674/2015г. по описа на Районен съд Гълъбово.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
на съдебно-икономическа експертиза с въпроси от т.1 до т. 3
вкл., подробно посочени в исковата молба, тъй като имат значение за делото, а
за тяхното изясняване са необходими специални знания. Въпрос 4 – дали е
цедирано вземането по договора излиза извън компетентността на вещото лице.
относно и не следва да бъде допускан. Същото важи и за поставения с отговора на
исковата молба въпрос относно това на коя дата е станал предсрочно изискуем
кредита – правен въпрос, на който съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен
акт.
С исковата молба е направено от ищеца искане за
привличане като трето лице - помагач на страната на ищеца „Макродаванс“АД. Искането
за привличане на трето лице – помагач е направено в срока по чл.219, ал.1 ГПК в
изискуемата от закона писмена форма. Същото е основателно. За ищеца съществува
правен интерес от „Макродаванс“АД, с оглед изнесените данни, че „Макродаванс“АД
е цесионер на процесните вземания, прехвърлени в хода на заповедното
производство (арг. чл.226, ал.2 ГПК). По искането по чл. 22 ГПК, съдът се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на становището на
ответника.
Следва страните да бъдат напътени към доброволно
уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 01.04.2021 год., от 13,00 часа, за която дата да се призоват
страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във
връзка с чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 9, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищецът „Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК *********,
твърди, че се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 674/2015г. по описа
на Районен съд Гълъбово, срещу П.Я.К., ЕГН **********, за следните суми: 6
854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет
и четири лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор
за потребителски кредит от 01.10.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението /15.12.2015г./ до
окончателното погасяване на задължението; 1258.36
лева /хиляда двеста петдесет и осем
лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от
15.04.2014г. до 14.09.2015г. вкл.; 571.69 лева /петстотин седемдесет и един
лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от
05.05.2014г. до 13.12.2015г. вкл.;
573.69 лева /петстотин седемдесет и три лева
и шестдесет и девет стотинки/, съдебни разноски в заповедното производство,
представляващи 173.69 лева държавна такса и 400.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът подал възражение, поради
което и в изпълнение на
указанията на заповедния съд, ищецът
предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Излага следните обстоятелства, на които основава вземанията си:
Бил сключен договор за потребителски кредит от 01.10.2013г., между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* и П.Я.К., ЕГН ********** в
качеството на Кредитополучател от друга страна. На 07.03.2017г. бил сключен конкретен
договор за цесия (прехвърляне на вземания) между Банката и „Макроадванс"
АД, ЕИК *********, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 10.11.2016г. между същите страни, с който договор процесното вземане
било прехвърлено на „Макроадванс“ АД.
По силата на
горепосочения договор за кредит, сключен между „Райфайзенбанк България“
ЕАД и П.Я.К., ЕГН **********, Банката предоставила н аответника кредит в размер
на 7 161.70 лева /седем хиляди сто шестдесет и един лева и седемдесет
стотинки/, предназначен за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди.
Срокът на издължаване на кредита бил определен на 05.10.2020г.
Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски. На
съответното число на всеки месец в периода от месец май 2014г. до месец август
2015г. не били извършвани дължимите погасителни плащания, както било отразено в
представеното по заповедното дело извлечение от счетоводните книги, което
представлявало случай на неизпълнение съгласно чл. 8.1. от договора за кредит.
С оглед на забавата в плащането на дължимите суми по кредита, Банката, на
основание чл. 9.1. от договора за кредит, начислила обезщетение за забава в
размер на 24.5% (двадесет и четири и пет десети процента) годишно върху
забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения, размер уговорен в чл. 4.6.
На основание чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит от 01.10.2013г.
„Райфайзенбанк България“ ЕАД обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на
15.09.2015г. За обявената от страна на Банката предсрочна изискуемост длъжникът
П.Я.К., ЕГН ********** бил уведомен при условията на чл. 45 от ГПК чрез
уведомление, получено на постоянния му адрес лично.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът по делото П.Я.К.,
ЕГН ********** дължи на „Райфайзенбанк България“ ЕАД вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит от 01.10.2013г., за следните суми:
6 854.60 лева
/шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена
част от главница по Договор за потребителски кредит от 01.10.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
/15.12.2015г./ до окончателното погасяване на задължението;
1 258.36 лева
/хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна
лихва, начислена за периода от 15.04.2014г. до 14.09.2015г. вкл.;
571.69 лева
/петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна
лихва, начислена за периода от 05.05.2014г. до 13.12.2015г. вкл.
Претендира
разноските, както в заповедното производство, така и в настоящото производство.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът П.Я.К., чрез процесуалния си представител Данаила Колева, е
подал писмен отговор, с който взема становище, че оспорва исковете и ги
счита за неоснователни.
Изразява становище, че така
подадената искова молба е допустима, но изцяло неоснователна. Същите били
недължими от ответника, поради следните причини:
Не оспорва,
че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит от 01.10.2013
г.
Оспорва
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че бил получил всички
документи и книжа по образуваното изпълнително производство по описа на ЧСИ М.
Димитрова
едва през месец юли 2020 г., като към тази дата вече била
изтекла погасителната петгодишна давност по отношение на вземанията за
главница, лихва и наказателни неустойки по
кредита.
Позовава
се на чл.116. б.“в“ от ЗЗД и т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /цитира решението/.
В конкретния случай бил изтекъл двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
и предвид наличието
на перемция изпълнителното производство се прекратявало автоматично по
отношение на ответника. С оглед на това всякакви действия извършени от ЧСИ след
изтичането на този срок не пораждали действие. Последното изпълнително действие
по ИД № 87/ 2016 г по описа на ЧСИ М. Димитрова било налагането на запор върху
лек автомобил марка Опел, модел Вектра с per. № СТ7160СН, като това действие
било извършено на 27.05.2016 г.
По същото
изпълнително производство с изх. № 8382/ 28.07.2020 г. била изпратена призовка
за принудително изпълнение от вече взискателя „Макроалванс“ АД за извършване на
опис и оценка на вещи в дома на ответника, като такъв опис не бил сторен и вещи
не са били запорирани, а именно близо след около 4 /четири/ години след
последното изпълнително действие /запор на лек автомобил/, като е следвало това
изп. пр-во да бъде прекратено още в началото на 2019 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради бездействие от страна на взискателя по
делото. С оглед на това всякакви действия, извършени от ЧСИ след изтичането на
този срок не пораждали действие.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 417 ГПК. В случая това
означава, че следва да докаже, че между него и
ответника е възникнало валидно правоотношение, породено от сключен помежду им договор за банков кредит от 01.10.2013 г., съдържанието на това
правоотношение и че е изпълнил задължението си за предоставяне на отпуснатата сума,
както и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, уведомяването на ответника за това, както и размерите на
претендираните суми за главница и лихви (договорна и наказателна)
Ответникът
следва да докаже своите възражения
/правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземанията, респ. изискуемостта им, в т.ч. и възражението си за изтекла
погасителна давност.
УКАЗВА на
ответника, че най – късно в съдебно
заседание, следва да представи екземпляр от отговора си в оригинал, тъй като
входираният по делото екземпляр представлява ксерокопие. В противен случай,
съдът ще приеме, че не е надлежно сезиран с отговор.
ПРИЕМА
като писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Макроадванс“ АД от 10.11.2016г., Приложение 1А към Конкретен договор за
цесия (прехвърляне на вземания) от 07.03.2017г. между Банката и „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, ведно с извлечение от Приложение № 1А към него, Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016г. между
„Райфайзенбанк България" ЕАД и „Макроадванс" АД, Потвърждение за
извършена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, Договор за потребителски
кредит от 01.10.2013г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и П.Я.К., ЕГН **********,
Погасителен план, неразделна част от Договор за потребителски кредит от
01.10.2013г., Уведомление за предсрочна изискуемост с изх. № 001-74298, ведно с
обратна разписка, пълномощно, доказателства за платена ДТ..
ПРИЛАГА изисканото ч.гр. дело № 674/2015г. по описа на
Районен съд Гълъбово.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза със задачи от т.1 до т.3, подробно посочени
в исковата молба, като НАЗНАЧАВА за вещо лице
Веселина Недялкова, при депозит от 150
лева, вносими от ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото
определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Оставя без
уважение искането на ищеца за
поставяне на вещото лице на въпрос 4 от исковата молба
Оставя без
уважение искането на ответника за
поставяне на вещото лице на въпроса - на коя дата е станал предсрочно изискуем
кредита.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК КОНСТИТУИРА „Макроадванс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” №147, ет.5, ап.14, като трето лице–помагач на
страната на ИЩЕЦА, по предявените от
ищеца против ответника искове за установяване на съществуване на вземания за
следните суми: 6 854.60 лева
/шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ -
неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от
01.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението /15.12.2015г./ до окончателното погасяване на
задължението; 1 258.36 лева
/хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна
лихва, начислена за периода от 15.04.2014г. до 14.09.2015г. вкл.;571.69 лева
/петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна
лихва, начислена за периода от 05.05.2014г. до 13.12.2015г. вкл., за които суми
е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.674/2015 г. по описа на РС – Гълъбово.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ конституираното трето лице
- помагач „Макроадванс“ АД, на страната
на ищеца, за съдебното заседание, като му СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба (в която е направено
искането по чл. 219, ал.1 ГПК), ведно с приложенията, препис от отговора, както
и препис от настоящото определение. Да му се укаже, че
може да вземе становище и да направи доказателствени искания, най–късно в
първото по делото съдебно заседание.
По
искането по чл.22 ГПК съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след
изслушване на становището на ответника за това.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ
ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията, като му се укаже, че може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: