Присъда по дело №10461/2009 на Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И

 

Към присъда №  година, постановена по НОХД № 461 по описа за 2009 година на Хасковския окръжен съд.

 

                                Подсъдимият Х.Т. е обвинен от Хасковска окръжна прокуратура  в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 17.04.-05.07.2004г., като подбудител и помагач в съучастие със С.Д. и Ю.Й., умишлено ги е склонил и улеснил  да пренесат без надлежно разрешително през границата на РБългария – ГКПП „Капитан Андреево” с леки автомобили „Фиат Добло " с турски рег. № 22ЕР 642 и „Фиат Добло Карго” с рег. № 22 АN 039, високорисково наркотично вещество в особено големи размери – 229,220 кг амфетаминов прах и таблети с 5% съдържание на активното вещество на обща стойност 343 830 лева, като деянието представлява особено тежък случай, престкъпление по чл. 242 ал. 4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл. 20 ал.3 и 4, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 54 от НК.това, че при условията на продължавано престъпление за периода 17.04.-05.07.2004г. на територията на Старозагорска и Хасковска област, след като предварително се сговорил  с Ю. Й., В.В.Т., Г.М.Г. и С.Д., ***** гражданин, без надлежно разрешително преработвал и съхранявал с цел разпространение високорисково наркотично вещество с общо нетно тегло: 230,486 кг, от които 229,220 кг с 5% съдържание на амфетамин, 1,248 кг – с 3% съдържание на амфетамин, 0,0167 кг с 8% съдържание на амфетамин и 0,0016 кг с 14% съдържание на амфетамин, на обща стойност 345 000 лева представляващи големи размери – престъпление по чл. 354а ал.2 т. 1 и 2 вр. ал. 1 пр. 1 (изм.) вр. чл. 26 ал. 1 от НК,  чл. 354а ал.2 изр.2-ро предл.ІІ-ро вр. ал.1 от НК в новата му редакция (ДВ бр. 75/2006 година), във вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 2 ал.2 от НК.

 

Представителят на Хасковската окръжна прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено за подсъдимия Х.Т..По отношение на останалите подсъдими Ю. Й., В.В.Т., Г.М.Г. и С.Д. наказателното производство частично е приключило със споразумения с всеки един от тях с Окръжна прокуратура Хасково,одобрени от съда и производството по делото е прекратено частично за всеки един от тях.Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че фактическата обстановка, авторството на деянията, вината на подсъдимия Т. във всяко от тях, конкретните форми на съучастническа дейност и обстоятелствата, обуславящи квалифициращите признаци, са доказани в пълен обем. Предлагат на съда да постанови осъдителна присъда, като признае за виновен подсъдимия Х.Т.  по повдигнатите обвинения и наложи наказания, съобразени с тежестта на престъпленията, ролята и участието му , както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Относно престъплението по чл. 354а от НК обвинението счита, че съдът следва при определяне на наказанията да се съобрази с настъпилите изменения в закона, Иска се отнемане на предмета на престъпленията в полза на държавата, както и превозните средства, послужили за извършване на престъпните дейност.

Подсъдимият Х.Т. е привлечен като обвиняем в условията на задочно производство по реда на чл. 268 ал. 3 т. 3 пр. 1-во от НПК (изм.). Съдебното производство също така е протекло по правилата на чл. 269 ал. 3 т. 3 б. „а” от НПК. За първи път е поискано задържането на Х.Т. на 13.12.2004 година (т. ІІІ л. 2). От тогава до настоящия момент няма данни за влизането му в РБългария. Освен това, в хода на съдебното производство е извършено и щателното му издирване в страната, което до приключване на делото не е дало резултат.

Служебният защитник на подсъдимия Х.Т. – адв. Дамянов от АК Хасково, пледира за оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Подлага на съмнение факта, че такава личност въобще съществува. Счита, че той не може да бъде осъден, без да е привлечен като обвиняем и да му е разяснено обвинението. На следващо място поддържа, че по делото не са събрани доказателства за участие, а още повече за организаторска роля на Х.Т.. Счита, че обясненията на съподсъдим С. Д. не са достатъчни за доказване на вината на подзащитния му, а други убедителни доказателства липсвали. Още повече, че останалите съподсъдими категорично отричали съпричастността на Х.Т. към деянието.

По отношение на лицето С.Д. наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение по реда на чл. 384 от НПК.От прочита на показанията на същия дадени пред съдия на досъдебното производство се установява,че същият се познава с Ю.Й.,който от своя страна го запознал с Х.Т..Последният се представил с името Ш.. С това име и с прозвището „А.” св. С.Д. познавал подсъдимия Х.Т.,когото разпознал и по предявения снимков материал.

 

 По отношение на Ю.Й. наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение по реда на чл. 384 от НПК. От прочита на показанията на същия се установява,че се познава със С.Д. от дълго време,който го е срещал с непознато лице. Първоначално отрича да е посещавал град С.,но след проведена очна ставка със С.Д. признава този факт. Отрича да познава лицето Х.Т..*** С.д. го е срещнал с непознато лице.

 По отношение на В.В.Т. наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение по реда на чл. 384 от НПК

Разпитан като свидетел Т. заявява, че не познава и никога преди делото не се е срещал с подсъдимия Ю.Й.,а познава лицето С.Д., Г.,както и подсъдимия Т.,когото разпознава по предявения му снимков материал. Признава познанството си с подсъдимия Х.Т. от 2002-2003 година и твърди, че пазарувал от склада му в кв. *****, С.. Обяснява, че често предоставял колата „Мерцедес” си на Х.Т. срещу заплащане, тъй като последният си нямал своя. Във връзка с тези отношения, той записал телефонния номер на Т. в своя телефон, като неведнъж провеждали телефонни разговори. Отрича някога да са говорили за наркотични вещества, отрича познанството между Г. и Т.. Допуска, че е възможно да е звънял на Т. от телефона на Г. и с това обяснява записа на телефонния номер на Т. в телефона на Г.. По отношение на Г. твърди, че  ги  свързва единствено фактът, че са от едно и също село – С.. Относно намерените в дома му  предмети със следи от наркотични вещества, подсъдимият Т. обяснява, че в къщата неведнъж е прониквано насилствено от неизвестни лица,като по този начин се опитва да обясни намерените наркотичните вещества и следи от тях.

 

По отношение на подсъдимият Г.М.Г. наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение по реда на чл. 384 от НПК.

 Същият разпитан в съдебно заседание заявява, че  с подсъдимия Т. от време на време се виждали в селото, а останалите подсъдими по делото не ги познавал.Не познавал и Х.Т..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.Т. е роден на *** година в ******, ****** гражданин със статут на постоянно пребиваващ в РБългария.

Подсъдимият Х.Т. е преминал границатана РБългария на неустановена по делото дата,  установил се да живее . Дейността била търговска –  стопанисвал  склад на борсата „******” в град ******. Наред с  това, подсъдимият Х.Т. участвал в мрежата по наркотрафика, като неговото участие се изразявало в организация и координация между отделните лица, осъществяващи съхранение, преработка, превозване и контрабандиране на наркотичните вещества – в случая това са амфетаминови таблети и амфетамин на прах.

През месец април била осъществена първата среща между тримата,на която се уговорила организацията по доставка на амфетамин от България през Турция за Сирия.За тази първа среща свидетелят говори за Х.Т.,като човека с „Мерцедеса”.На 17.04.2004г.е организирана втора среща,на която вече е присъствал и св. Т.,който завел групата в с. *********,където от дома на св. Г. е взето количество амфетамин две торби около 30кг.,което количество С.Д. и Ю.Й. безпрепятствено прекарали през митническия контрол.На 20.04.2004г. е проведена повторна среща между Д.,Й.,Т. и Г.,на която е предоставено ново количество от 50кг.амфетамин,което било предоставено от Г.. Двамата св. Г. и Т. съпроводили с л.а „Ладата” другите двама до Ст.Загора,от където Д. и Й. се отправили към границата и на 21.04.2004г.безпрепятствено пренесли през границата 50кг. Амфетамин. Пътуването осъществили с лекия автомобил на последния – „Фиат Добло” с рег. № 22 ЕР 64.

 

Така, през месец април 2004 година подсъдимият Х.Т. уговорил среща в Р България с подсъдимия Ю.Й., с цел да организира контрабандна доставка на наркотици – амфетаминови таблети, от Р България за Р Турция, а от там и за Сирия. На 15.04.2004 година подсъдимият Ю.Й. влезнал в страната през ГКПП „Капитан Андреево”. Заедно с него пътувал, по покана на подсъдимия Ю.Й., С.Д.. Последният от 2000 година редовно пътувал в Р България с цел дребна търговия. Подобна дейност развивал и самият Ю.Й., като имал регистрирана фирма в страната ни. Пътуването осъществили с лекия автомобил на последния – „Фиат Добло” с рег. № 22 ЕР 64. Пристигнали в град *****, оставили автомобила на паркинг в близост до хотел „******”, след което подсъдимият С.Д. отишъл да върши своята работа, а подсъдимият Ю.Й. се срещнал с подсъдимия Х.Т.. Не след дълго подсъдимият Ю.Й. се обадил по мобилен телефон на С.Д. и го извикал в едно от заведенията край хотела. Там го запознал с подсъдимия Х.Т., който се представил като Ш.. Под това име С.Д. записал в паметта на телефона си телефонния номер, даден му от подсъдимия Х.Т.. Целта и темата на разговор на тази тристранна среща, била именно доставка на амфетамин от България, през Турция за Сирия. Тримата се уговорили, че по сигнал от подсъдимия Т., двамата – Д. и Й., ще дойдат в България за да вземат „стоката”. След като постигнали тази договореност, подсъдимият Ю.Й., заедно със С.Д., се завърнали в Турция.

На 17 април 2004 година подсъдимият Й. се обадил на С.Д. и му казал, че трябва отново да пътуват до България. Целта на пътуването била предварително известна – от срещата от 15.04.2004 година и двамата отново пристигнали в страната ни, като преминали ГКПП „Капитан Андреево” около 19 часа. Отново пътували с автомобила на Ю.Й..***, където следвало да се срещнат с подсъдимия Х.Т.. Ю.Й. и С.Д. паркирали автомобила край хотел „*****” и отседнали в едно от съседните заведения. Около полунощ при тях дошъл подсъдимият Т.. От там, по указание на подсъдимия Т.,*** З****. Подсъдимият Й. и С.Д. пътували с „Фиата”, а подсъдимият Т. карал пред тях с лек автомобил „Мерцедес” с рег. № С 3268 НР, собственост на подсъдимия Т.. На една от бензиностанциите в началото на град ******* ****** спрели за малко и там в колата при подсъдимия Т. се качил подсъдимият Т.. След това продължили пътя, като Т. и Т. карали отпред, показвайки пътя, а подсъдимият Й. и С.Д. ги следвали.

По този начин колите и посочените лица пристигнали в с. С., област С. З. В това село подсъдимите Т. и Г. имали къщи – всеки по една. В помещенията на имотите им подсъдимите Т. и Г. създали своеобразни работилници за преработка на наркотични вещества. В тях те смесвали амфетамин с други пълнители – хинин и кофеин, разтегляли и оцветявали сместа, поставяли я в пластмасови форми с множество отвори, пресовали и изсушавали същата, получавайки амфетаминови таблети. Амфетамин на прах и под формата на таблети съхранявали в имотите си до предаването им на получателя на стоката, каквото е станало и през нощта на 17/18.04.2004 година, а именно: В с. ******, водени от Т. и Т., всички пристигнали пред къщата на подсъдимия Г.. Там подсъдимият Т. почукал на вратата, Г. му отворил и след малко същият донесъл две торби с 30 кг амфетаминови таблети, които предал на подсъдимия Й.. Последният се възпротивил, като заявил, че не може да ги скрие на улицата. Поради това подсъдимият Г. отворил портата от към двора на къщата, Й. влезнал в двора с колата – л.а. „фиат”. Там Й. развил болтовете на капака на тайника в коша за двигателя и сложил в него таблетите.

От там подсъдимият Й., заедно със С.Д., напуснали с. ******, транспортирали скритото в лекия автомобил наркотично вещество до границата и на 18.04.2004 година, около 04 часа, преминали в Р Турция през ГКПП „Капитан Андреево”, безпрепятствено преминавайки с амфетамина през митническия контрол.

На 20.04.2004 година подсъдимият Й. отново намерил С.Д. и му казал, че има уговорка да отидат за аналогична доставка в България. Същия ден, около полунощ, двамата с колата на Й. преминали през ГКПП Капитан Андреево и влезли в страната ни. На следващия ден към обяд отново двамата отишли на уговорената среща на бензиностанцията на ОМV край Стара Загора. Там се срещнали с подсъдимите Х.Т., В.Т. и Г.Г.. Последните двама били с лек автомобил „Лада” с рег. № СТ 1371 АС, собственост на подсъдимия Г.. След кратък разговор се разбрали подсъдимият Й. и С.Д. да карат след колата на Г.. Отправили се пак към с. ******, област ****. Преминали през селото, след което се отбили по черен път на около 50 метра в гората. Там подсъдимият Т. отхвърлил куп от изсъхнали листа и извадил торби, в които се намирали пакети с амфетаминови таблети. Както и предния път, натоварили ги в тайника при двигателя на колата и потеглили по обратния път. Подсъдимите Т. и Г., с „Ладата, съпроводили ****** граждани до град **** ******, а от там само Й. и Д. продължили в посока към границата.

На 21.04.2004 година, около 20 часа, подсъдимият Ю.Й. и С.Д., с посочения по-горе автомобил „Фиат” пресекли границата ни в посока за Турция, като по този начин пренесли през границата, без разрешение и без да декларират през митническите служби, 50 кг амфетаминови таблети.

 

 

В началото на месец май 2004 година  С.Д. *** установил контакт с лице, което му се представило с прозвището „М.”. С. знаел от подсъдимия Ю.Й., че това е  лицето получател на амфетаминовите доставки, които Ю. ***. „М.” споделил на С.Д., че бил развалил отношенията си с Й. и не искал повече да работи с него. Предложил на С.Д. занапред сам да пренася хапчетата срещу възнаграждение от 1000 щатски долара за всяка пратка. С.Д. се съгласил и по искане на „М.”, предоставил на последния колата си – „Фиат Добло Карго” с рег. № 22  AN 039 – за изработване на тайник, пригоден за контрабандно пренасяне на амфетаминови таблети. Връщайки колата на С.Д., „М.” му разяснил къде и как трябва да слага таблетите, а освен това му дал телефонен номер на мобилен апарат с цифрите ******, чрез който Д. следвало да се свързва с подсъдимия Т..

През това време, по поръчение на подсъдимия Т., подсъдимите Т. и Г., преработили ново количество амфетамин и помощни съставки, приготвяйки с помощта на пресата и други веществени доказателства по делото, носещи следи от амфетаминов прах, поредните 50 кг таблети със съдържание на активно наркотично вещество амфетамин.

На 15.05.2004 година, по указание на лицето „М.”, С.Д. отново предприел пътуване до Р България – с автомобила си, с цел да осъществи поредна „доставка” на наркотични вещества. Свързал се с подсъдимия Х.Т. с помощта на дадения му от „М.” номер и от Т. получил указание да отиде на същата бензиностанция край град **** ******* и там да се срещне със подсъдимите Г.  и Т.,от които получил с Й. таблетите предния път. С.Д. се явил на указаното му място,посрещнат от Т. и Г.. С двата автомобила подсъдимите Т. и Г., както и С.Д. отишли в същата гора, както предния път – край с. С. От същото място натоварили в приготвения тайник под предните седалки в колата на Д. пакети с общо 50 кг амфетаминови таблети.

Подсъдимите Т. и Г. съпроводили С.Д. до С. З., от където С. продължил към границата  с Турция, към 8.00 часа преминал същата на ГКПП „Капитан Андреево” и по този начин пренесъл през границата и митническия контрол, без знание и разрешение, укритите в автомобила му наркотични вещества – амфетаминови таблети. На следващия ден при него в град Б. дошъл „М.”, който претоварил таблетите в своята кола и се разплатил със С.Д. според уговорката.

През периода от 15.05.2004 - 24.06.2004г. подсъдимите Т. и Г., продължили дейността си по преработка на амфетамин. Приготвили прахообразна смес със съдържание на амфетамин 5% и останалото – помощни съставки и когато С.Д. се явил при тях на 25.06.2004г., на същото място, в същите кола и тайник, натоварили 50 кг. от  прахообразното вещество с посоченото съдържание на амфетамин. Както и предходният път, С.Д. тръгнал за България по поръчение на „М.”. В България бил упътван от подсъдимия Т. чрез предоставения му телефон.  Пренасянето на количеството жт 50кг. през границата станало на 25.06.2004г. през ГКПП „Капитан Андреево”, след което пратката била предадена и заплатена от „М.”. Дейността на подсъдимите Т. и Г., както и срещата им с Д., били организирани от подсъдимия Х.Т..

В началото на месец юли 2004 година С.Д. предприел поредно пътуване до България. По поръчение на „М.” пътувал до София и там се срещнал с непознати за него лица-младежи и една жена. Последните предизвикали у С.Д. съмнение и той отказал да получи пратка от тях, върнал се в Турция и заявил на „М.”, че  няма да работи с тях.  „М.” му възложил нова задача да отпътува за България и от същото място в С. З. и от вече познатите му хора – Т. и Г., да получи поредната пратка.

Около 08.00 часа на 05.07.2005г. С.Д. влезнал в страната ни през ГКПП „Капитан Андреево”, с лекия си автомобил „Фиат” – описан по-горе. По обяд отишъл на познатата бензиностанция на ОМV. Там, уведомени от подсъдимия Х.Т., се явили и подсъдимите Т. и Г., със зелената „Лада” на Г.. Отвели го пак до същото място в гората край с. ******, където тримата натоварили пакети с хапчета в тайника на колата на Д.. След това С.Д. се отправил към границата, като по предварителна уговорка от град Любимец качил при себе си св. Р. Ч. с намерение да я откара до Турция.

На  05.07.2004г. около 15 часа С.Д. пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево” с лекия си автомобил „Фиат Добло Карго” с рег. № 22  AN 039, в който освен него пътувала и св. Ч.. На линията на митнически контрол му била връчена митническа декларация, в която С.Д. отразил, че пренася 10 кг орехи, 6 кг банани и 15 кг захар. Митническите инспектори – свидетелите К. С. и Пл. Д. извършили щателна митническа проверка на автомобила в гаражни условия. При проверката, в кухините на пода под предните седалки на автомобила били намерени 50 броя пакети, съдържащи таблети с оранжев цвят, с брутно тегло 49,520 кг. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и протокола за претърсване и изземване, веществото, от което са оформени таблетките, било тествано с полеви наркотест и реагирало положително на „амфетамин”.

         Процесното наркотично вещество е  иззето от органа на досъдебното производство,  съставени са протоколи за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване. Протоколите са подписани от поемни лица и надлежно одобрени по установения в НПК ред. На 06.07.2004г. органът на досъдебното производство, съвместно с експерта, за нуждите на физико- химическа експертиза, са извършили оглед на иззетите наркотични вещества. Огледът е бил повторен на 28.07.2004 година (т. 2 л.  107). При претеглянето на общото количество без опаковките се е установило нетното тегло на таблетите – 49,220 кг, като от тях са били взети представителни проби. За тези действия са съставени съответни протоколи и снимков материал.

На досъдебното производство е назначена и извършена физикохимическа експертиза на наркотичното вещество, иззето на 05.07.2004 година. Експертизата (т. 1 л. 148) е работила въз основа на представителна проба, взета при огледа на ВД на 06.07.2004 година – общо 110 броя оранжеви таблетки с „каптагоново” лого от едната страна и разделителна ивица от другата страна, с общо нетно тегло 20 грама. Според експертизата, нето тегло на таблетките варира от 0,17 грама до 0,19 грама, като определеното съдържание на амфетамин в таблетките е 5%.

В хода на разследването на престъплението са предприети претърсвания в имотите на Т. и Г. ***. Така, от къщата на подсъдимия Г. са иззети 3 пакета, съдържащи таблети с оранжев цвят с общо нетно тегло 1,248 кг със съдържание на амфетамин в количество 3%. Освен това, в имота на Г. е открита метална преса, по която са намерени следи от амфетамин. От дома на подсъдимия Т. е иззет пакет с прахообразно вещество с тегло 0,0167 кг със съдържание на 8% амфетамин, както и 9 броя таблети с общо тегло 0,0016 кг със съдържание на амфетамин в количество 14%.

След като посочените по-горе вещества са били иззети от органа на досъдебното производство, са съставени протоколи за претърсване и изземване. Протоколите са подписани от поемни лица и надлежно одобрени по установения в НПК ред. На 28.07.2004 година органът на досъдебното производство, съвместно с експерта, за нуждите на физико- химическа експертиза, са извършили оглед на иззетите от дома на подсъдимия Г. наркотични вещества (т. 1 л. 155). При претеглянето на общото количество без опаковките се е установило нетното тегло на таблетите – 1,248 кг, като от тях е била взета представителна проба. След като на същата дата е била взета повторно представителна проба от наркотичното вещество, иззето на границата от С.Д. (протокол от 28.07.2004 година – т. 1 л. 157), по делото е била назначена и извършена сравнителна физико-химическа експертиза. Според заключението на същата, (т. 2 л. 107), нетното тегло на иззетите от дома на Г. таблетки варира от 0,19 до 0,22 грама, а съдържанието на активен компонент амфетамин в тях е 3 %. Т.е. по тегло и съдържание на активен компонент те се различават от иззетите от С.Д., но компонентите им, макар и в различни пропорции, са едни и същи – амфетамин, кофеин и хинин.

 На 29.07.2004г  е извършен оглед на веществени доказателства (т. 1 л. 160), иззети от дома на подсъдимия Т. на 23.07.2004г. „малка торбичка с червено прахообразно вещество, 1 брой ръчно направен дозатор и 1 брой пакет с прахообразно вещество с оранжев цвят. За това действие е съставен съответен протокол, онагледен със снимков материал. На досъдебното производство е назначена и извършена сравнителна физикохимическа експертиза на прахообразните вещества, иззети с от дома на подсъдимия Т.. Експертизата е работила с веществени доказателства по протокол за оглед от 29.07.2004 година, съдържащ се в т. 1 л. 160. Освен това, при отваряне на пакета с прахообразно вещество с оранжев цвят, експертът е намерил вътре и 9 броя жълти таблетки с „каптагоново” лого от едната страна и разделителна ивица от другата. Според експертизата, червеното прахообразно вещество не съдържа наркотични вещества и най-вероятно е определен вид оцветител (боя). Жълтооранжевото прахообразно вещество съдържа амфетамин в количество 8%, а освен това – кофеин и хинин. Намерените по време на експертния анализ таблети са със съдържание на 14% амфетамин, а останалото - кофеин и хинин. Нетното тегло на таблетките е между 0,18 и 0,19 грама, а общото им тегло е 1,66 грама. При изследването на извлек от вещество по вътрешните стени на „дозатора” се е доказало наличие на следи от амфетамин, кофеин, хинин, теофилин и моноацетилморфин – разпадна част на хероина.

Стойността на наркотичните вещества – предмет на контрабандата и превозвано от С.Д.  е изчислена съгласно Приложение № 1 към член единствен на ПМС № 23/29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (ДВ бр.15/1998 г.) и възлиза на 343 830лв. Освен това, подсъдимите Т. и Г. са държали посочените по-горе други количества високорискови наркотични вещества на стойност съответно 46,80 лева и 1123,20 лева.

Възприетата от съда фактическа обстановка изцяло се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Особено важен източник на доказателства за очертаването на фактическата обстановка са показанията на свидетеля С.Д.,който е имал качеството на обвиняем, а след това и на подсъдим по  делото,приключило за него със споразумение.На въпроса следва ли да им се вярва,  съдът отчита че в хода на наказателното производство показанията на му са претърпели  развитие, но същото намира своето логично обяснение. Те не са противоречиви, нито колебливи или неясни, а по-скоро са допълвани с  нови факти и обстоятелства, които имат пряка логическа връзка помежду си и с останалите доказателства. Тази динамика в твърденията на С.Д. се дължи на постепенно признаване на вината и поетапно разкриване на обективната истина по делото. Напълно е възможно той да е бил окончателно стимулиран да разкрие цялостната съучастническа престъпна дейност с предложеното му споразумение. Но в крайна сметка целта на закона е  добро процесуално поведение и съдействие на органите на досъдебното производство и съда за разкриване на обективната истина,което поведение се поощрява от закона чрез привилегировани процедури, позволяващи определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да се налице общите предпоставки за това. Така че, давайки показания пред съда като свидетел, предупреден за отговорност за лъжествидетелстване, св. С.Д. вече няма какъвто и да било интерес от това да „вкара” в престъплението други лица за да „размие” собствената си отговорност или да „прехвърли” вината на друг. На следващо място, съдът счита че показанията на св. С.Д. намират опора в писмените доказателства и другите гласни доказателства,както и от показанията на митническите служители и не се опровергават от други такива.

Показанията  на св Ю.Й.,четени на съдебното следствие, съдът цени единствено като защитна теза. Недостоверно звучат неговите твърдения, че те със С.Д. *** за по няколко килограма ябълки и банани, а дори и месо. Още повече, че самият той признава, че зеленчуците те купили от град Свиленград, т.е. от границата. Това негово поведение няма друго обяснение, освен с наличието на друг, много по-значителен интерес. Отговор на въпроса – какъв е този интерес на три пъти да пътуват с кола с тайник в нея, до вътрешността на страната, при това да обикалят градовете София – Пловдив – Стара Загора, дава свидетелят С.Д. в описаната по-горе фактическа обстановка

Св. Д. подробно обяснява дейността и участието на „М.”, Х.Т. – представил му се първоначално като Ш., както и съобщава ролята на лицето Р.. Показанията му са ясни и точни и няма основание да се приеме, че той неволно или умишлено смесва събития, имена и личности. От обясненията на подсъдимия Т.,макар и неубедителни, колебливи и недостоверни за познанството му подсъдимия Т. и опита да скрие това познанство и връзка,показва че именно Т. е основният играч в схемата за контрабандирането на амфетамина.Показателен е фактът, че първоначално в обясненията си той категорично отрича познанството си с подсъдимия Х.Т. и само след минути, след консултация със защитника, променя обясненията си. Неубедително звучат твърденията му, че Х.Т. – търговец, стопанисващ складова база на „*******” нямал собствен автомобил и се налагало да ползва този на Т.. Неубедителни са обясненията му и за причините за телефонните обаждания непосредствено около датата на престъплението. А опитите му да се внуши, че тъй като къщата му в с. ******* била разбивана, то било възможно иззетото от нея да е на самонастанилите се лица, дори са наивни. Същото се отнася и за обясненията на подсъдимия Г.. Впрочем, те са лаконични и се свеждат до това че намерените в къщата наркотични вещества не са негови и не знаел чии са.

Съдът изцяло кредитира на показанията на свидетелите К.С., А.П., М.Т., П.Д. като достоверни. Това са митнически служители, които подробно и ясно обясняват начина, по който е била извършена митническата проверка на автомобила на С.Д., как и къде е било открито наркотичното вещество, както и последващите действия по оформлението на документацията – съставяне на протоколи за извършване на действия по огледа, претърсване и изземване, извършване на полевия наркотест. Показанията им кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото. Поради това съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са заключенията на автотехническата, графологическата и горецитираните физико-химически експертизи, които съдът възприема изцяло като обективни и безпристрастни. Важно е да се отбележи, че графологическата експертиза по категоричен начин установява и доказва наличието на дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия Г. по четири от пакетите с амфетаминови таблети, иззети от колата на С. Д. на ГКПП-Капитан-Андреево. Според автоексперта, необходимото време за поставяне и замаскиране на процесното количество пакети с такива таблети в тайника е около 30-40 минути. Макар и счита, че не се касае за специално изработен тайник, автоекспертът сочи, че за целите на укриване на наркотика в лекия автомобил са  извършени допълнителни преработки: срязан е предният подвижен ламаринен панел на пода – напречно на линията на задната част на седалките и надлъжно в предната му част, между седалките. Така са оформени два отделни капака на естествените кухини, под предните седалки.

Изложените по-горе фактически изводи намират опора и в писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и коментирани по-горе – протоколи за претърсване и изземване, за оглед, за разпознаване , снимкови материали и останалите писмени доказателства, намиращи се в делото, както и с веществените доказателства, предявени на страните съобразно процесуалните способи

В подкрепа на фактическите изводи са разпечатки, изготвени от мобилен оператор, за проведени телефонни разговори, приобщени като писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 

І.По обвинение в престъпление по чл. 242 от НК за Х.Т..

От обективна страна безспорно се установи и доказа, че подсъдимият Х.Т. е извършил престъпление по чл. 242 ал. 4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл. 20 ал.3 и 4, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, а именно: при условията на продължавано престъпление - периода 17.04.-05.07.2004 година, като подбудител и помагач в съучастие със С.Д. и Ю.Й., умишлено е склонил и улеснил последните двама да пренесат без надлежно разрешително през границата на РБългария – ГКПП „Капитан Андреево” с леки автомобили „Фиат Добло " с турски рег. № 22ЕР 642 и „Фиат Добло Карго” с рег. № 22 АN 039, високорисково наркотично вещество в особено големи размери – 229,220 кг амфетаминов прах и таблети с 5% съдържание на активното вещество на обща стойност 343 830 лева, като деянието представлява особено тежък случай.

С оглед анализираните  убедителни гласни и писмени доказателства, съдът няма съмнения относно участието на подсъдимия Х.Т. в престъплението,в което е обвинен. Той несъмнено има организираща, координираща и контролираща роля в подготовката на престъплението, а съотносимо към извършването на престъплението, той участва като подбудител и помагач на преките изпълнители –  Ю.Й. и  С.Д.. Доказателства за такова подбуждане се извеждат от свидетелските показания на С.Д. за проведената тристранна среща в град София – между него, Ю.Й. и Х.Т.. Именно на тази среща Д. и Й. са били склонени от Х.Т. да извършат престъплението, като са им били дадени съответни  указания да се върнат в Турция, да изчакат ново повикване и тогава да се явят за получаване на наркотиците с цел превозването им и пренасяне през границата по контрабанден начин. Същото се отнася и за останалите „курсове”, извършени от Ю.  Й. и С.Д..*** те са постигнали  съгласие за съвместна престъпна дейност, т.е. Д. и Й. са били склонени от Т. да пренасят наркотични вещества и престъпната им дейност е в съответствие с тази уговорка. Помагачеството на Х.Т. се изразява в цялостното организиране на престъплението, осигуряване и договаряне на доставката на амфетамина, осъществяване на контакти в Турция и България, с цел Ю.Й. и С.Д. да получат в България и да предадат в Турция определено количество амфетамин - а това винаги е свързано с набавяне на парични средства и даване на определени лични гаранции. Именно за такива контакти свидетелстват приетите като доказателства по делото справки за проведени телефонни разговори, от които се установяват такива между Х.Т. и подсъдимия Т., последният като елемент от цялостната мрежа по наркотрафика. Съдът приема, че без помощта на подсъдимият Х.Т., осъществяването на престъплението контрабанда не би започнало и не би било възможно. Ето защо намира неговата роля в престъплението решаваща, макар и непосредствените изпълнители са други-Ю.Й. и С.Д.. Съдът не е съгласен с тезата на защитата на подсъдимия за това, че се касае за оговор на подсъдимите по делото от страна на вече свидетеля С.Д.. Вместо да заяви, че е жертва и  че не знае нищо, С.Д. сам уличава себе си, най-напред себе си, а след това Ю.Й. и Х.Т., в извършване на изключително тежко и опасно престъпление. Съдът приема, че показанията на свидетеля С.Д., в съвкупност с данните за размера на тайника и процентното съдържание на активното наркотично действащо вещество в намерените и иззети на границата таблети, са достатъчни за да се приеме за установен и доказан размера и стойността на предмета на престъплението. Няма съмнения относно самоличността на извършителя на престъпното деяние. Св. С.Д. без колебание разпознава в хода на процесуалното действие „разпознаване на лица”, мъжа представил му се като Ш., когото още назовава „а.” и с което са се срещали в София, Пловдив и което ги е завело при подсъдимите Т. и Г. за получаване на наркотични вещества. Няма съмнение, че това лице е подсъдимият Х.Т., като лицето е идентифицирано с помощта на полицейските справки и съдържащата се в масивите фотография на Т..

Няма спор и се установява категорично, че наркотичните вещества са пренесени от извършителите без да ги декларират и без съответно разрешение на българските власти. Налице са и квалифициращите признаци, обуславящи квалификацията на деянието по чл. 242 ал. 4 пр. 1-во от НК. Стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Х.Т. е много висока – 343 830 лева, което съгласно ТР № 1/1998 година на ОСНК отговаря на “особено големи размери”. Изключително голямо (в сравнителен аспект на практиката на ХОС) е количеството на контрабандираното наркотично вещество – 229, 220 кг. От тук следва да се приеме, че предметът на контрабандата е в “особено големи размери”. Начинът на пренасянето на наркотика през границата – скрит в тайник, недостъпен за откриване при обикновен митнически контрол, а и конкретните обстоятелства по делото разкриват една старателна подготовка за постигане престъпните цели. Освен това, извършване на деянието няколкократно през един значителен период от време – няколко месеца, налагащо извода за престъпна упоритост, използване на моторни-превозни средства,  съучастие на няколко лица, съпричастност на множество лица от престъпния контингент, свързан с наркотрафика в България, Турция и арабския свят, което се установява от показанията на С.Д., сочат на особена тежест на случая.

Амфетамин е наркотично вещество, поставено под вътрешен и международен контрол и е включен в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранено за приложение.

От събраните по делото доказателства следва, че извършеното от подсъдимия Х.Т. деяние е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият Т. не само е знаел, поради какви причини Й. и Д. ще пътуват от Турция в България и обратно, но и е организирал и наредил пътуването – вярно, посредством неустановени по делото лица от Турция, в т.ч. „М.”. От последния С.Д. е разбрал, че именно Т. е „собственикът” на този престъпен бизнес в България. От тук е изводът, че той най-добре от всички подсъдими е знаел за вида на наркотичното вещество – амфетаминови таблети и прах, за количествата му, стойността и неговите доставчици, за това – как и кога ще бъде доставен, натоварен и пренесен през границата. Т.е. подсъдимият е съзнавал  обществена опасност на извършваното от него престъпление и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

         Причина за извършване на престъплението от  подсъдимия Х.Т. е ниското правосъзнание, слаби морално-волеви задръжки, неуважение към Закона и установения митнически ред и стремеж към бърза печалба от този „бизнес”.

         Подсъдимият Х.Т. е роден на *** година в *****, *****, ***** гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария. Последният му известен адрес е в град ****, има ***** образование, манифестира, че е търговец. Женен е и не е осъждан. Няма други характеристични данни по делото.

          При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Х.Т., съдът отчита посочените по-горе данни за неговата личност, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Начинът на пренасянето на наркотичното вещество – укрит в тайник, голямото му количество и стойност, връзките на подсъдимия с лица от наркомрежата, осигурили получаването на доставката, разкриват високата обществена опасност на деянието и дееца. Това са все отегчаващи вината обстоятелства, към които съдът причислява и водещата роля на подсъдимия Х.Т., както и липса на всякаква критичност към съдеяното. Смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало и семейно положение на подсъдимия. В същото време не може да се приеме, че това обстоятелство е изключително по смисъла на чл. 55 ал. 1 от НК, а липсва и  многобройност на смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът не намери основания за определяне на наказание под минималния предел. По-скоро, налице е превес на смекчаващи вината обстоятелства и следва да се приложи чл. 54 от НК.

С оглед гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл. 54 от НК и наложи на подсъдимия Х.Т. наказание “Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства – на установения в санкцията минимум, а именно за срок от петнадесет години. При определяне на наказанието съдът е имал за цел и да направи разграничение между случаите на контрабанда на амфетамин и тези на хероин. Последните се отличават със значително по-висока степен на обществена опасност и изискват по-строги наказания с цел лична и генерална превенция. Поради това и въпреки оскъдните смекчаващи вината обстоятелство, наказанието на Х.Т. е определено в минимален размер. Освен това съдът наложи и кумулативното наказание “глоба” – в размер на 200 000 лева – отново при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

 

          ІІ.По обвинение за престъпление по чл. 354а от НК.

           От обективна и субективна страна подсъдимият Х.Т. е осъществил състава на престъпление чл. 354а ал.2 т. 1 и 2 вр. ал. 1 пр. 1 (изм.) вр. чл. 26 ал. 1 от НК, а именно: при условията на продължавано престъпление – периода 17.04.-05.07.2004г, на територията на Старозагорска и Хасковска област, след като предварително се сговорил с подсъдимите Ю.Й., В.Т. и Г.Г., както и със С.Д., без надлежно разрешително преработвал и съхранявал с цел разпространение, с леки автомобили „Фиат Добло” с турски рег. № 22 ЕР 642 и „Фиат Добло Карго” с рег. № 22 АN 039 високорисково наркотично вещество с общо нетно тегло: 230,486 кг, а от които 229,220 кг с 5% съдържание на амфетамин, 1,248 кг – с 3% съдържание на амфетамин, 0,0167 кг с 8% съдържание на амфетамин и 0,0016 кг с 14% съдържание на амфетамин, на обща стойност 345 000 лева, представляващи големи размери.

Обвинението в това престъпление се доказва от показанията на свидетеля С.Д., протокол за разпознаване на лица, протоколи за оглед и за претърсване и изземване на амфетамините в с. *****, Хасковска област и на границата, както и с експертните заключения, цитирани по-горе. В подкрепа на изводите на съда относно механизма, по който е било извършено престъплението, са телефонните разпечатки и веществените доказателства. Авторството на деянието и вината на подсъдимия Х.Т. са безспорни. Именно той е водещата фигура при сговора на посочените лица – като организиращо и контролиращо звено. По негово поръчение и под негов контрол е станало преработването на наркотичните вещества с цел да се приведат във вид, отговарящ на изискванията на получателя на доставката. Този извод съдът черпи от факта, че контрабандираното вещество е било преимуществено под формата на таблети, докато в домовете на подсъдимите Т. и Г. са намерени амфетамини в състава на прахообразни вещества , както и следи от амфетаминов прах по различни веществени доказателства, предвид вида на които съдът приема, че са били предназначени за преработка на наркотичните вещества. Относно „преработката” съдът приема, че тя се е изразила в смесването на амфетамин в чистия му вид или вещество с много по-високо съдържание на амфетамин от намерените по делото, с помощни съставки – кофеин и хинин. В резултат на това са били получавани прахообразни смеси с процесното съдържание на амфетамин, което е разтегляно и таблетирано с помощта на веществените доказателства по делото. Несъмнено, тази преработка винаги е свързана и със съхраняване на наркотичните вещества. Поради това съдът приема за доказани формите на изпълнителното деяние „съхраняване” и „преработване”. Цялата престъпна дейност на подсъдимите и най-вече на подсъдимия Х.Т. е била насочена за разпространяване на наркотичните вещества. Освен това, количествата на амфетамин и контрабандирането им през границата на страната ни говорят за намерение за тяхно разпространение, в повечето случаи реализирано. Така че, въпреки липса на изрично формулирано обвинение, съдът прие, че в процесния случай преработването и съхраняването на наркотичните вещества е било с цел разпространение. Тук следва да се отбележи, че със законодателни промени, на които се позовава защитата на подсъдимите, е стеснено понятието и приложното поле на „съхранение” на наркотични вещества. Старата редакция на закона, по мнение на настоящия състав, се е отнасяла за всякакво съхранение – и за себе си и с цел разпространение. С новата редакция е направено разграничение, като формите на изпълнителното деяние, извършено без тази специална цел, вече се отнасят към по-леко наказуемата ал. 3 от чл. 354а от НК, а когато има данни за съхранение със специалната цел „разпространение” то приложимият закон е този по ал. 1 и 2. Т.е. липса на изрична формулировка на обвинението, че деянието е извършено с цел разпространение, не е пречка за осъждане на лице за престъпление, извършено с такава цел.

Няма спор и се установява категорично, че подсъдимият Х.Т. не притежава разрешително за преработване и съхраняване на наркотични вещества. Амфетаминът е наркотично вещество, поставено под вътрешен и международен контрол и е включен в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранено за приложение. Количеството му е установено при огледа на веществените доказателства, а съдържанието на активното вещество е установено чрез физико-химическите експертизи. Като се имат предвид общото количество на преработвани и съхранявани от подсъдимия Х.Т. наркотични вещества и изключително високата им стойност, съдът приема, че е налице квалифициращият признак обуславящ квалификацията на деянието по чл. 354а ал. 2 т. 1 от НК – „големи размери”.

Доказателствата по делото сочат, че деянието от подсъдимия Х.Т. е съставомерно и от субективна страна. От показанията на свидетеля С.Д. става ясно, че подсъдимият Х.Т. е сочен от получателите на наркотичните доставки – в случая това е лицето „М.”, като собственик на този вид престъпен бизнес в България. Т.е. на него не само е било известно какъв точно е предметът на „доставките”, но и те са били преработвани от подсъдимите Т. и Г. в съответствие с неговите указания. Така че той най-добре от всички подсъдими по делото е съзнавал какви са тези хапчета, които се предават по веригата в Турция и именно поради това е била спазвана конспирация, за каквато става реч в показанията на С.Д. – срещи по бензиностанции, предаване на „стоката в двора и в гората, укриването на таблетките в тайниците на леките автомобили. От тук съдът приема, че подсъдимият Х.Т. е действал виновно, при условията на пряк умисъл. Общоизвестно е, че придобиването и държането на наркотичните вещества е забранено и се преследва от закона. Т.е. подсъдимият е съзнавал  обществена опасност на извършваното от него престъпление и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

Обвинението в това престъпление се доказва от показанията на свидетеля С.Д., протокол за разпознаване на лица, протоколи за оглед и за претърсване и изземване на амфетамините в с. *******, Хасковска област и на границата, както и с експертните заключения, цитирани по-горе. В подкрепа на изводите на съда относно механизма, по който е било извършено престъплението, са телефонните разпечатки и веществените доказателства. Авторството на деянието и вината на подсъдимите В.Т. и Г.Г. са доказани безспорно. При претърсване и изземване в домовете им в с. Сърневец са били намерени вещи, които предвид  вида и характера им, а също и с оглед откритите по тях следи от амфетамин, са били предназначени за смесване на амфетамин с помощни вещества – хинин и кофеин, оцветяване, разтегляне, пресоване, изсушаване и пакетиране. Съдът няма съмнения относно това, че тези операции по определен начин са били разпределени между двамата подсъдими. Какво конкретно е било разпределението, може само да се гадае, но несъмнено, двамата заедно, като съвкупност от действия, са извършвали един пълен цикъл на преработване на наркотичното вещество амфетамин от прахообразното му състояние в много по-голяма концентрация до таблети и прах, годни за директна употреба. Установената от експертите разлика между задържаните на границата амфетаминови таблети и тези, намерени в домовете на Т. и Г., не само не опровергава този извод, но и дори го потвърждава. Тъй като именно Г. и Т. са били лицата, които са „приготвяли” съответните смески, те са имали възможността да направят както „по силни”, така и „по-слаби” таблети и прах – с оглед концентрацията на амфетамина в тях. Теглото, цветът и съставките също са зависели от тях. Впрочем, съставките във всеки един от случаите са едни и същи – амфетамин, хинин и кофеин, а нетното тегло на таблетите е изключително близко. Тук следва да се отбележи, че примитивното ниво на своеобразните лаборатории или по-скоро работилници, които са устроили в домовете си Т. и Г., е очевидна причина за нееднакво  тегло на хапчетата в един и същи пакет, да не говорим за различни „партиди”. Така, в домовете им са намерени прахообразни вещества и таблети с три различни пропорционални състава и това е в подкрепа на гореизложения довод. Съдът не споделя доводите на защитата за това, че подсъдимият Т. не е имал физическата възможност за процесното време да преработи инкриминираното количество прах и таблети. Що каса е праха, то приготвянето му включва единствено смесване и оцветяване, което не отнема много време. Между веществените доказателства по делото присъстват 60 броя бели пластмасови форми с по 50 броя прегради всяка. Имайки предвид вида им, съдът приема, че именно те са послужили за таблетирането или поне един от процесите по таблетирането. Т.е. подсъдимите са разполагали с формички за 3000 таблети едновременно. Освен това, съдът няма съмнения относно това, че те са участвали в този процес заедно, като всеки е изпълнявал своите операции. Всичко това многократно скъсява необходимото време за производство на процесното количество таблети, при това приготвяни предварително, в интервала от времето между две доставки. И за първата от тях таблетите – 30 кг са били приготвени предварително, но тъй като липсва възможност да се установи началото на периода на преработка и съхраняване, обвинението и съдът приемат за началото на периода на престъпната дейност датата на първата доставка. Подсъдимите Г. и Т. са преките извършители на деянието в изпълнителната му форма „преработване” и „съхранение”. Несъмнено, те са действали в условията на предварителен сговор помежду си и с останалите подсъдими, всеки от които е имал ясно определена и точно изпълнявана роля в престъпната им дейност. В подкрепа на този извод са доказателствата за многобройни разговори, провеждани по мобилен телефон между Т. и Х.Т., както и срещите между подсъдимите, за които свидетелства С.Д.. Съдът счита, че установеният и доказан по делото факт, че подсъдимият Х. |Т. е ползвал автомобила на Т. се дължи също така на съвместна престъпна дейност, при това при условията на предварително съгласуване и разпределение на ролите и средствата за извършване на престъпленията – т.е. предварително сговаряне. Предвид многократна повторяемост на деянията, извършени през непродължителен интервал от време и еднородност на фактите и вината, съдът приема, че се касае за продължавано престъпление. Не се споделят аргументите на защитника на подсъдимия Т. за това, че нямаме данни за „преработка” на наркотични вещества, тъй като приетите от обвинението фактически действия не се вместват в легални дефиниции на „преработка” по други закони. Подсъдимите не са действали в съответствие с никои закони, още повече касаещи лекарствените препарати, така че няма причина да се опитваме да „вместим” дейността им в тази или онази законова формулировка извън НК. Както вече бе посочено по-горе, в разглеждания случай под „преработка” следва да се разбира смесването на амфетамин в чистия му вид или вещество с много по-високо съдържание на амфетамин от намерените по делото, с помощни съставки – кофеин и хинин. В резултат на това са били получавани прахообразни смеси с процесното съдържание на амфетамин, които са разтегляни и таблетирани с помощта на веществените доказателства по делото. Несъмнено, тази преработка винаги е свързана и със съхраняване на наркотичните вещества. Поради това съдът приема за доказани формите на изпълнителното деяние „съхраняване” и „преработване”. Цялата престъпна дейност на подсъдимите е била насочена за разпространяване на наркотичните вещества. Освен това, количествата на амфетамин и контрабандирането им през границата на страната ни говорят за намерение за тяхно разпространение, в повечето случаи реализирано. Така че, въпреки липса на изрично формулирано обвинение, съдът прие, че в процесния случай преработването и съхраняването на наркотичните вещества е било с цел разпространение. Отново следва да се отбележи, че настъпилите законодателни промени не са пречка за осъждане на подсъдимите за извършеното от тях престъпление в двете форми на изпълнителното деяние, независимо от факта, че не им е било изрично повдигнато обвинение за това, че деянието е със специална цел „разпространение”. Съдът не допуска, че идеята на законодателя е била да декриминализира или омаловажи подобни тежки престъпления, несъмнено водещи до най-широко и масово разпространение на наркотичните вещества. Поради това съдът приложи закона в редакцията му, действала към момента на престъплението. Тук важат и останалите аргументи, изложени по-горе относно специалната цел.

Поради това съдът призна подсъдимия Х.Т. за виновен в това,че че при условията на продължавано престъпление за периода 17.04.-05.07.2004г. на територията на Старозагорска и Хасковска област, след като предварително се сговорил  с Ю. Й., В.В.Т., Г.М.Г. и С.Д., ****** гражданин, без надлежно разрешително преработвал и съхранявал с цел разпространение високорисково наркотично вещество с общо нетно тегло: 230,486 кг, от които 229,220 кг с 5% съдържание на амфетамин, 1,248 кг – с 3% съдържание на амфетамин, 0,0167 кг с 8% съдържание на амфетамин и 0,0016 кг с 14% съдържание на амфетамин, на обща стойност 345 000 лева представляващи големи размери – престъпление по чл. 354а ал.2 т. 1 и 2 вр. ал. 1 пр. 1 (изм.) вр. чл. 26 ал. 1 от НК,  чл. 354а ал.2 изр.2-ро предл.ІІ-ро вр. ал.1 от НК в новата му редакция (ДВ бр. 75/2006 година), във вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 2 ал.2 от НК.

 

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимите съдът намери за необходимо да приложи правилото по чл. 2 ал. 2 от НК и им наложи наказания в рамките на  санкцията на чл. 354а ал. 2 изр. 2 пр. ІІ вр. ал. 1 от НК в новата и редакция.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Х.Т., съдът отчита посочените по-горе данни за личността на подсъдимия, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Степента на обществената опасност на процесното деяние е сравнително висока – тъй като количеството на наркотичното вещество, в сравнение с други случаи от практиката е голямо., но не изключително. В същото, качеството на сместа е лошо (в сравнение с много други случаи) – в нея преобладават пълнители, а съдържанието на активнодействащото вещество е сравнително малко, което понижава риска от приема на тези хапчета и, съответно, опасността на престъплението като цяло. От друга страна, обществената опасност на дееца е висока предвид сериозните му връзки с лица от международния наркотрафик и водещата му роля в организирането и извършването на престъплението. Смекчаващи вината обстоятелства са чисто съдебно минало и липса на други конкретни отрицателни данни за личността му, както и семейното му положение. В същото време, не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото наказание, предвидено в закона, ще се окаже несъразмерно тежко . Ето защо съдът счита, че са налице условията и предпоставките на чл. 54 от НК и наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства - към средния размер, установен в санкцията на закона.

С оглед гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл. 54 от НК и наложи на подсъдимия Х.Т. наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем години, както и наказание „глоба” в размер на 20 000 лева.

       На основание чл.354а ал.6 от НК и чл. 242 ал. 7 от НК подлежи на отнемане и съдът е отнел в полза на държавата високорисково наркотичното вещество амфетамин – предмет на престъпление по делото.

                 На основание чл. 242 ал. 8 от НК подлежи на отнемане и съдът е отнел в полза на държавата  превозното средство, послужило за превозването на стоката, предмет на контрабандата – лек автомобил „Фиат Добло Карго” с рег. № 22 АN 039.

              С оглед така постановената осъдителна присъда, съдът възложи разноските на подсъдимите.

      Мотивиран така , съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             Председател:

                                          

 

                                                 Съдия: