Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр.Плевен, 23.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №789 по описа за 2017г. на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 ал.1 т.8 от Административно-процесуалния
кодекс (в редакцията след ДВ бр.74/2016г.) .
Производството по делото е образувано по искане
подадено от К.Б., чрез Е.Б.-съпруга, с надлежно пълномощно, с което се
претендира обявяване нищожност на Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело
№175/2014г. на Административен съд-Плевен и на Решение №12316/18.11.2015г. по
адм.дело №11781/2014г. на Върховен административен съд.
Ищецът счита, че Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело
№175/2014г. на Административен съд-Плевен е нищожно, тъй като се отнася до
Заповед №336/04.02.2014г. на ВНД Директора на ОД на МВР-Плевен, която е
нищожна. Счита се, че след като последната заповед е нищожна, то тя не е
административен акт, а едно правно нищо, което не съществува в правния свят. Твърди
се, че лицето Й. К. не е имал права по чл.186 ал.1 от ЗМВР от 2006г. и не е бил
компетентен да издава Заповед №336/04.02.2014г. Сочи се, че това обстоятелство
не е обсъждано в решенията на Административен съд Плевен и ВАС. Твърди се също,
че лицето Д. Д. не е заемал титулярна позиция по щата на РУ-Белене като
Началник на РУ-Белене и не е имал право да изготвя предложение по чл.268 ал.3
от ППЗМВР за служителя К.Б.. Счита се, че Д. е могъл единствено да извършва
доклад на началника на РУ-Белене. Сочи се, че последното не е обсъждано в двете
решения, чиято нищожност се иска да бъде обявена. Твърди се още, че не са били
налице предпоставките относно стажа на Б. за неговото освобождаване поради
пенсиониране, като се излагат подробни съображения в тази насока. В тази връзка
се счита, че мотивите в Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело №175/2014г. на
Административен съд-Плевен относно стажа са неправилни. В заключение се счита,
че органите на съдебната власт в конкретния случай не са изпълнили своите
задължения и не са спазили чл.168 от АПК, поради което техните съдебни актове
са нищожни. Иска се Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело №175/2014г. на
Административен съд-Плевен и Решение №12316/18.11.2015г. по адм.дело №11781/2014г.
на Върховен административен съд да бъдат обявени за нищожни.
От ответника не е депозиран писмен отговор по иска по
реда на чл.128 ал.1 т.8 от АПК.
В съдебно заседание ищецът К.Б. се явява лично и с
пълномощник Е.Б.-съпруга, която моли искът по реда на чл.128 ал.1 т.8 от АПК да
бъде уважен и да бъдат обявени за нищожни Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело
№175/2014г. на Административен съд-Плевен и Решение №12316/18.11.2015г. по
адм.дело №11781/2014г. на Върховен административен съд. Излага съображения
идентични с наведените в искането, с което е сезиран съда. Представя писмени
бележки и допълнение към тях, в които отново навежда доводи аналогични на тези
в искането до съда. Прави възражение по отношение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по делото се представлява от юрисконсулт Ф.
с надлежно пълномощно, която счита искането за неоснователно. Сочи, че не е
налице нито една от хипотезите, която да доведе до извод за нищожност на двете
съдебни решения. Счита, че решенията са постановени от валиден орган, компетентен
в рамките на неговите правомощия, при правилно сформирани съдебни състави, в
предвидената от закона писмена форма, не е нарушен принципът на подсъдността,
както и е ясна волята на съда, а съдебните актове не се нуждаят от тълкуване. В
заключение моли искането да бъде отхвърлено и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на решенията с оглед
твърденията за нищожност, намира за установено следното:
По силата на чл.128
ал.1 т.8 от АПК (в редакцията след ДВ бр.74/2016г.), на административния съд са
подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на решения,
постановени по административни спорове. Тази норма изключва подведомствеността
на гражданските съдилища, предвидена в чл.270 ал.2 от ГПК. В нормата на чл.132 ал.2
са изброени изрично и изчерпателно видовете съдебни производства, които са
родово подсъдни на Върховен административен съд и между тях законодателят не е
включил искови производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на
съдебни решения по административни дела. Следователно, касае се за правен спор,
който е подсъден на настоящия административен съд, съобразно изискванията на
чл.132 ал.1 от АПК.
От фактическа страна
се установява следното:
К.Б. е подал жалба
пред Административен съд Плевен срещу Заповед №336/04.02.2014г. на ВНД Директор
на ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл.245 ал.1 т.13 от ЗМВР във вр. с
чл.69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му
на държавен служител в МВР, поради придобиване на право на пенсия за изслужено
време и възраст по смисъла на чл.69 от КСО. Образувано е адм.дело №175 по описа
за 2014г. на Административен съд Плевен.
С Решение
№293/10.06.2014г. е отхвърлена жалбата на Б. срещу Заповед №336/04.02.2014г. на
ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен и лицето е осъдено да заплати на ОД на
МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на400лева.
Първоинстанционният административен съд, след анализ на събраните по делото
доказателства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
като изрично е направен извод, че лицето Й. К., в качеството си на временно
назначен да изпълнява длъжността Директор на ОД на МВР-Плевен, има правомощията
на титуляр за процесния период, поради което е бил компетентен да издава
заповед от рода на оспорената. Съдът е приел още, че не са допуснати
процесуални нарушения в хода на издаване на заповедта, както и че последната е
в съответствие с материалния закон.
При инстанционен
контрол, с Решение №12316/18.11.2015г. по адм.дело №11781/2014г. Върховен
административен съд е оставил в сила Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело
№175/2014г. на Административен съд-Плевен. Решението на касационната инстанция
е окончателно. Върховен административен съд е приел първоинстанционното решение
за правилно, а възраженията в касационната жалба за неоснователни. Счел е, че
макар и временно назначен, органът-издател на административния акт упражнява
правомощията си в тяхната пълнота, поради което заповедта е издадена от
компетентен орган. Счел е още, че изводите на административния съд относно
продължителността на стажа на Б. са обосновани със събраните по делото
доказателства, вкл. заключението на съдебната експертиза. Посочил е, че
тълкуването на материалния закон, направено от административния съд не
противоречи на тълкуването, което е направено от СЕС по казуси относно
действителния смисъл на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000г. за
създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и
професиите.
В настоящето
производство се иска обявяване нищожност на решението на Административен съд
Плевен и на решението на Върховен административен съд.
По отношение искането за обявяване нищожност на
Решение №12316/18.11.2015г. по адм.дело №11781/2014г. на Върховен
административен съд, съдът намира искът за допустим, но неоснователен.
Съображенията за това са следните:
За да е налице
нищожност на съдебно решение, следва то да е постановено при толкова
съществен порок на процесуалните
правила, който да води до нетърпимостта му в правния мир, а именно: да е
постановено от незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън
правораздавателната власт на съда или при липса на формирана воля. Т.е. касае
се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране
на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с
формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана
изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е
постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав,
когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието
на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано
за съдебен заседател, устното и неподписано решение. Иначе казано, за да бъде
обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък
порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много
тежък порок във формата на решението.
Съдебният акт на Върховен административен съд е
постановен в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция, от
законен състав-тричленен касационен състав с участието на представител на ВАП,
в съответствие с разпоредбата на чл.217 ал.1 и ал.2 от АПК. Решението е писмено
и е подписано от съдебния състав, който е приключил съдебното дирене. Ясно е
изразена волята на съда да се потвърди обжалваното пред него съдебно решение,
като мотивите са подробни, ясни и разбираеми. Т.е. не се установяват такива
тежки пороци, които да водят до нищожност на съдебния акт. Наведените в
искането на Б. основания не представляват порок, обосноваващ нищожност на
Решението на Върховен административен съд. Твърденията по-скоро представляват
несъгласие с изводите на касационната инстанция касаещи съответствието на първоинстанционния
съдебен акт с материалния закон, а именно законосъобразността на Заповед
№336/04.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен. Те не могат да обосноват
нищожност на Решение №12316/18.11.2015г. по адм.дело №11781/2014г. на Върховен
административен съд. Ето защо искането в тази част е неоснователно. За пълнота
следва да се посочи, че предмет на настоящето производство не е искане за
обявяване нищожност на Заповед №336/04.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на
МВР-Плевен, поради което настоящият съдебен състав не следва да се произнася в
тази насока, като в този смисъл е и определение на съда от открито съдебно
заседание на 17.01.2018г.
По отношение искането за обявяване нищожност на
Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело №175/2014г. на Административен
съд-Плевен, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Налице е процесуална
пречка за допустимост на настоящето съдебно производство в тази му част.
Установителният иск за обявяване на нищожността на едно съдебно решение
безспорно е правно средство за защита срещу нищожни решения и като такова не е
ограничено със срок. Но то е средство, което може да бъде упражнено само
тогава, когато правният субект не е упражнил правото си на инстанционен контрол
на съдебното решение, чието обявяване на нищожност се иска или когато съдебното
решение, чиято обявяване на нищожност се иска не подлежи на инстанционен
контрол, т.е. само тогава, когато въпросът за нищожността на съдебното решение
не е бил предмет на съдебен контрол. Тогава, когато въпросът за нищожността на
съдебното решение вече е бил предмет на съдебен контрол е налице абсолютна
процесуална пречка за допустимост на иска по чл.128 ал.1 т.8 от АПК, защото има
влязло в сила съдебно решение, което е разрешило със сила на присъдено нещо
спора относно валидността на съдебното решение. Съгласно чл.218 ал.2 от АПК в
касационното производство по обжалване на съдебното решение съдът служебно
следи за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с
материалния закон. С оглед на това правомощието на съда в касационното
производство включва задължителна проверка
за валидност на обжалваното съдебно решение. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение №8997/19.07.2016г. по адм.дело №8393/2015г. на ВАС.
В случая правото на касационно обжалване досежно
съдебното решение по адм.дело №175/2014г. на Административен съд-Плевен, чиято
нищожност се иска да бъде обявена, е било надлежно упражнено от К.Б.. Проведено
е касационно производство и ВАС е постановил решение на основание чл.221 от АПК, а именно - Решение №12316/18.11.2015г. по адм.дело №11781/2014г. на
Върховен административен съд. С влизане в сила на последното, въпросът за
валидността на съдебно Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело №175/2014г. на
Административен съд-Плевен е решен със сила на присъдено нещо. Дали съдът в
касационното решение е изложил или не мотиви досежно преценката си за
валидността на обжалваното първоинстанционно съдебно решение е ирелевантно за
допустимостта на иска по чл.128 ал.1 т.8 от АПК. Не мотивите на съдебното
решение, а силата на присъдено нещо, която съдебното решение притежава, е
релевантния факт. Ето защо възраженията в тази насока са неоснователни, като следва
да се посочи, че фактът, че К.Б. не е съгласен с мотивите на съда, не
обосновава допустимост на правото на иск по чл.128 ал.1 т.8 от АПК по отношение
на това съдебно решение. Предвид изложеното искането на Б. за обявяване
нищожност на Решение №293/10.06.2014г. по адм.дело №175/2014г. на
Административен съд-Плевен следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото в тази част да бъде прекратено.
При този изход
на делото и направено своевременно искане от страна на процесуалния
представител на ответника, следва К.Б. да бъде осъден да заплати в полза на ОД
на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Воден от горните мотиви Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на К.Б. ***,
подадено чрез Е.Б.-съпруга, за обявяване нищожност на Решение №293/10.06.2014г.
по адм.дело №175/2014г. на Административен съд-Плевен и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Б. ***, подадено чрез Е.Б.-съпруга,
за обявяване нищожност на Решение №12316/18.11.2015г. по адм.дело №11781/2014г.
на Върховен административен съд.
ОСЪЖДА К.К.Б. ***, с ЕГН:**********,
да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в
размер на 100лева (сто лева).
Решението,
в прекратителната му част, която е с характер на определение, може да се оспори с частна жалба чрез
Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок
от съобщението, а в останалата част решението може да се оспори с касационна
жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: