№ 74
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000386 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по частна жалба на ЗП И.М.Е.,
Булстат ***, подадена чрез адвокат Д.К. от АК – С.З. срещу определение №
260557/22.03.2021 година, постановено по т. дело № 712/2020 година по описа
на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по
евентуалния осъдителен иск.
С обжалваното определение, съдържащо се в определението на съда
по чл. 374 от ГПК за подготовка на делото в закрито заседание след
приключване на процедурата по размяна на книжата, съдът е постановил
прекратяване на производството по евентуалния осъдителен иск на з.п.
И.М.Е., БУЛСТАТ *** с постоянен адрес град С.З., ул. „С.“ № 103, против
„О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П., бул. „Д.“
5, с който се иска при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
процесният неформален договор за наем е сключен само за една стопанска
година 2020 – 2021 г., да се осъди ответното дружество, да предаде на ищеца
описаните земеделски земи за срок от една година – 2020 – 2021 г., на
основание сключения между страните неформален договор за наем.
1
Мотивите на първоинстанционния съд за постановяване на
обжалваното определение са, че до подаването на молба вх. №
267858/05.03.2021 година, с която е предявен евентуалния иск, съдът не е
бил сезиран с такъв иск. Поради това и доколкото не ставало дума за искане
да се установи инцидентно съществуването на правоотношение, свързано с
основното или до реализирането на което и да било друго право по чл. 372 от
ГПК, съдът е приел, че предявяването на евентуалния иск е недопустимо.
В частната жалба срещу така постановеното определение се поддържа,
че определението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
предявяването на евентуалния иск е станало не с молба вх. №
267858/05.03.2021 година, както е приел първоинстанционният съд, а с
подаването на допълнителната искова молба вх. № 260010/07.08.2020 година,
в част V. Това, според ищеца, било допустимо и в предвидения законов срок,
тъй като ставало дума за изменение на първоначално предявения иск на
основание чл. 372 ал. 2 от ГПК. С молбата от 05.03.2021 година ищецът само
изменил исковете си – главен и евентуален, предявен с допълнителната
искова молба, в осъдителни на основание чл. 214 от ГПК предвид
новонастъпило обстоятелство. По тези съображения частният жалбоподател е
поискал отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените в
производството по частната жалба разноски.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответника по
делото „О.“ ЕООД, ЕИК ***, с изразено становище за нейната
неоснователност. В него се поддържа, че евентуалният иск е предявен
несвоевременно и че възможността за предявяването му е преклудирана с
подаване на исковата молба, поради което същият не може да бъде разгледан
в настоящото производство. Посочено е, че в чл. 372, ал. 2 от ГПК не е
предвидена процесуална възможност за ищеца да предявява евентуален иск
едва с допълнителната искова молба. Искането е за потвърждаване на
обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че частната жалба е
недопустима като подадена срещу неподлежащо на обжалване определение.
Съгласно чл. 274 ал. 1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат
2
две категории определения - тези, които преграждат по-нататъшното
развитие на делото / т. 1/ и тези, които са посочени изрично в закона / т. 2/.
Всички други определения, които не подадат в тези категории, не подлежат на
самостоятелно обжалване извън обжалването на крайния акт, с който
приключва делото пред съответната инстанция.
Определението на първоинстанционния съд, макар да е посочено, че с
него се прекратява производството, по своя характер и с оглед етапа от
развитието на първоинстанционното производство, в който е постановено,
представлява определение, с което е отказано приемане на евентуалния иск за
разглеждане в образуваното производство по главния иск. При мотиви, че не
е сезиран с евентуален иск в преклузивния срок за това, които са свързани с
допустимостта на евентуалния иск, единствената процесуална възможност на
съда е да го остави без разглеждане в рамките на образуваното производство,
а не да прекрати производството по делото, доколкото такова изобщо не е
образувано по евентуалния иск.
В този смисъл определението на ОС – Пловдив не попада сред
подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл. 274 ал. 1 от
ГПК. Според настоящия съдебен състав възможността за предявяване на нов
иск, обективно съединен с първоначалния при условията на евентуалност,
едва с допълнителната искова молба, е преклудирана. Това не е изменение
на първоначално предявения иск, както поддържа частния жалбоподател, а
предявяване на самостоятелен иск, макар и при условията на евентуалност,
което може да стане при предявяване на главния иск с първоначалната искова
молба. Въпросът за недопустимостта на последващо обективно съединяване
на искове обаче в случая е без значение, доколкото постановеното от
първоинстанционния съд определение не подлежи на обжалване с частна
жалба. С това определение не се прегражда развитието на производството по
първоначално предявения иск и в този смисъл то не е от категорията
определения, посочени в чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК. Определението не е и сред
посочените в чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като в процесуалния закон не се
съдържа разпоредба, предвиждаща обжалване с частна жалба на определение
с посоченото съдържание, с което не е приет за съвместно разглеждане с
първоначалния иск предявен с допълнителната искова молба нов евентуален
иск.
3
С оглед на гореизложеното съдът намира, че постановеното от ОС –
Пловдив определение не подлежи на обжалване с частна жалба, поради което
подадената частна жалба е процесуално недопустима. Този извод е съобразен
и със съдебната практика по идентичен въпрос – определение № 419 от
21.07.2015 година на ВКС по ч.т. дело № 1152/2015 година на второ т.о. на
ВКС.
Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 271500 от
02.04.2021 година, подадена от з.п. И.М.Е., БУЛСТАТ ***, с постоянен
адрес град С.З., ул. „С.“ № 103, чрез адвокат Д.К. от АК – С.З., против
определение № 260557/22.03.2021 година, постановено по т. дело № 712/2020
година по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е постановено
прекратяване на производството по предявения евентуален осъдителен иск
от з.п. И.М.Е. против „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град П., бул. „Д.“ 5.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т. дело № 386/2021 година по
описа на Апелативен съд - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5