Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София , 04.07.2019 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
в закрито заседание на четвърти юли през
две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №8544 по описа за 2019
г , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Л.П. ЕГН ********** от
гр.Севлиево срещу постановление от 08.05.2019 г на ЧСИ №848 Р.А.по изп.дело
№20148480400340 , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на жалбоподателя .
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на
постановлението на ЧСИ , тъй като след 25.03.2014 г от взискателя за повече от
две години не е поискано извършване на изпълнителни действия и делото се е
прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК .
Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София
счита жалбата за неоснователна . На 07.02.2014 г първоначалният взискател е
поискал образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия ,
а на 25.03.2014 г са изпратени запорни съобщения . Не може да се приложи с
обратна сила т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13
г на ОСГТК на ВКС , още повече , че практиката по ППВС №3/80 г е в обратния
смисъл . Според решение №170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО тълкувателното
решение няма обратна сила и не е изтекла погасителна давност за вземанията .
Има извършени изпълнителни действия и през 2014 г и 2016 г .
ЧСИ №848 Р.А.излага мотиви , че жалбата е
допустима , но неоснователна . Не може да се приложи с обратна сила т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС ,
още повече , че практиката по ППВС №3/80 г е в обратния смисъл . Според решение
№170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО тълкувателното решение няма обратна сила .
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства , намира следното:
Съгласно чл.435 ал.2 т.6 ГПК длъжникът
може да обжалва отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Жалбата е
подадена в срок и е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната
основателност.
Разгледана по същество жалбата е основателна . Чл.433 ал.1 т.8 ГПК
свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя
– същият да не е поискал извършване на
изпълнителни действия за период от две години . При наличие на надлежно
искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без значение дали
ЧСИ реално е предприел действията , още по-малко дали е реализиран съответния
способ , дали е осребрено имущество и пр. В случая молбата за образуване на
изпълнителното дела е подадена на 07.02.2014 г и с нея е поискано да се
наложи запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и е възложено ЧСИ да
извърши действия по чл.18 ЗЧСИ . ЧСИ е изпратил запорни съобщения до множество
търговски банки . На 17.04.2014 г е вдигнат от ЧСИ запора върху вземания на
длъжника от „Банка ДСК“ ЕАД и липсват
нови искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия . Едва на
15.06.2018 г първоначалният взискател „П.К.Б.“ ЕООД е поискал ново
налагане на запори и опис на движими вещи . На 26.09.2018 г настоящият
взискател „К.И.И.БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като страна по делото и
е поискал извършване на изпълнителни действия .
На 08.05.2019 г длъжникът е поискал прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . Незаконосъобразно ЧСИ
е отказал с процесното постановление да прекрати изпълнителното производство . Последното се е прекратило по силата на
закона още на 09.02.2016 г /вторник , денят след първия работен ден на
изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК/ , защото в този 2-годишен
срок първоначалният взискател не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Неоснователно е позоваването на решение №170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г
на ВКС , IV
ГО , според което т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело
№2/13 г на ОСГТК на ВКС „няма обратна сила“.
Новото тълкуване в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по
тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС касае погасяването
по давност на вземанията предмет на изпълнителни производства , а не
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК , която норма е ясна , безспорна и не се
нуждае от допълнително тълкуване.
В настоящото производство по обжалване действия на
ЧСИ съдът няма правомощия и не се
произнася по въпроси на погасителна давност на процесните вземания и
изложените доводи в тази насока са неотносими . Единствената проверка , която съдът
извършва е дали правомерно е отказано издаване на декларативно по своя характер постановление за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
С оглед на вече изложеното процесното
постановление на ЧСИ трябва да се отмени, като на ЧСИ се изпрати заверен препис
от настоящото решение за прекратяване на изпълнителното производство и служебно
вдигане на наложените запори и възбрани . С оглед изхода на делото в тежест на
взискателя са разноските на жалбоподателя в размер на 85 лева платени от него
такси . Водим от горното СЪДЪТ :
Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на Н.Л.П. ЕГН **********
от гр.Севлиево ; постановление от 08.05.2019 г на ЧСИ №848 Р.А.по изп.дело
№20148480400340 , с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на жалбоподателя .
ДА СЕ
ИЗПРАТИ заверен препис от
настоящото решение на ЧСИ №848 Р.А.по изп.дело №20148480400340 за процесуални
действия съгласно мотивите на настоящото решение .
ОСЪЖДА „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София да заплати на Н.Л.П.
ЕГН ********** от гр.Севлиево сумата от 85
лева разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.