Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.София , 04.07.2019 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,  в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ :  КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

  Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ    

 

като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №8544 по описа за 2019 г , за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Н.Л.П. ЕГН ********** от гр.Севлиево срещу постановление от 08.05.2019 г на ЧСИ №848 Р.А.по изп.дело №20148480400340 , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на жалбоподателя .   

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановлението на ЧСИ , тъй като след 25.03.2014 г от взискателя за повече от две години не е поискано извършване на изпълнителни действия и делото се е прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК .

Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София счита жалбата за неоснователна . На 07.02.2014 г първоначалният взискател е поискал образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия , а на 25.03.2014 г са изпратени запорни съобщения . Не може да се приложи с обратна сила т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС , още повече , че практиката по ППВС №3/80 г е в обратния смисъл . Според решение №170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО тълкувателното решение няма обратна сила и не е изтекла погасителна давност за вземанията . Има извършени изпълнителни действия и през 2014 г и 2016 г .

ЧСИ №848 Р.А.излага мотиви , че жалбата е допустима , но неоснователна . Не може да се приложи с обратна сила т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС , още повече , че практиката по ППВС №3/80 г е в обратния смисъл . Според решение №170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО тълкувателното решение няма обратна сила .

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства , намира следното:

Съгласно чл.435 ал.2 т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Жалбата е подадена в срок и е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е основателна . Чл.433 ал.1 т.8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години . При наличие на надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без значение дали ЧСИ реално е предприел действията , още по-малко дали е реализиран съответния способ , дали е осребрено имущество и пр. В случая молбата за образуване на изпълнителното дела е подадена на 07.02.2014 г и с нея е поискано да се наложи запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и е възложено ЧСИ да извърши действия по чл.18 ЗЧСИ . ЧСИ е изпратил запорни съобщения до множество търговски банки . На 17.04.2014 г е вдигнат от ЧСИ запора върху вземания на длъжника от „Банка ДСК“ ЕАД и липсват нови искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия . Едва на 15.06.2018 г първоначалният взискател „П.К.Б.“ ЕООД е поискал ново налагане на запори и опис на движими вещи . На 26.09.2018 г настоящият взискател „К.И.И.БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като страна по делото и е поискал извършване на изпълнителни действия .

На 08.05.2019 г длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . Незаконосъобразно ЧСИ е отказал с процесното постановление да прекрати изпълнителното производство . Последното се е прекратило по силата на закона още на 09.02.2016 г /вторник , денят след първия работен ден на изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК/ , защото в този 2-годишен срок първоначалният взискател не е поискал извършване на изпълнителни действия. Неоснователно е позоваването на решение №170 от 17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО , според което т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС „няма обратна сила“.  Новото тълкуване в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС касае погасяването по давност на вземанията предмет на изпълнителни производства , а не разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК , която норма е ясна , безспорна и не се нуждае от допълнително тълкуване.

В настоящото производство по обжалване действия на ЧСИ съдът няма правомощия и не се произнася по въпроси на погасителна давност на процесните вземания и изложените доводи в тази насока са неотносими . Единствената проверка , която съдът извършва е дали правомерно е отказано издаване на декларативно по своя характер постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

С оглед на вече изложеното процесното постановление на ЧСИ трябва да се отмени, като на ЧСИ се изпрати заверен препис от настоящото решение за прекратяване на изпълнителното производство и служебно вдигане на наложените запори и възбрани . С оглед изхода на делото в тежест на взискателя са разноските на жалбоподателя в размер на 85 лева платени от него такси .  Водим от горното СЪДЪТ  :

 

Р Е Ш И:  ОТМЕНЯ по жалба на Н.Л.П. ЕГН ********** от гр.Севлиево ; постановление от 08.05.2019 г на ЧСИ №848 Р.А.по изп.дело №20148480400340 , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на жалбоподателя .

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящото решение на ЧСИ №848 Р.А.по изп.дело №20148480400340 за процесуални действия съгласно мотивите на настоящото решение .

 

ОСЪЖДА „К.И.И.БГ“ ЕАД ЕИК *******гр.София да заплати на Н.Л.П. ЕГН ********** от гр.Севлиево  сумата от 85 лева разноски по делото .

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ:       1.                           2.