Решение по дело №4609/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1055
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120104609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1055                             10.05.2019 година                   град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                   ХХI–ви граждански състав

На дванадесети април                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

                                                      Председател: Моника Яханаджиян

при секретаря Ж. С.

като разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян

гражданско дело №4609 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод на исковата молба на М.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от Кмета Д. Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от непочистен от снега площад „Т.“ в гр.Б., довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак  и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3610,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2018 г., ищцата посетила площад „Т.“ в гр.Б., за да разгледа и закупи мартеници. Твърди се още, че площадът не бил почистен от падналия сняг, нито бил опесъчен, в резултат на което ищцата се подхлъзнала и паднала, за което й била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ – Б., където била приета. От извършените изследвания били установени счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак, което продължавало и до днес, както и счупване на дясна  гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, което също продължавало и до днес. Ищцата твърди, че за получените увреждания е било проведено оперативно лечение, а след изписването й и домашно такова, включващо прием на обезболяващи медикаменти, лечебна физкултура и курсове на рехабилитация в домашни и амбулаторни условия, провеждани от специалист-кинезитерапевт.

Според обстоятелствената част на исковата молба, от уврежданията ищцата претърпяла физически болки и страдания, а впоследствие дискомфорт и неудобства, резултат от обездвижването й и невъзможността да се обслужва сама, а така също и психологическа травма, изразяваща се в силно безпокойство и страх да се предвижва сама, нарушен сън и душевен дискомфорт. Наред с това твърди, че по време и във връзка с лечението си е направила редица разходи, чиято обща стойност възлиза на исковата сума от 3610,00 лева, като същата била покрита чрез заеми от близки. Счита, че ответник по иска е Община Бургас, тъй като е собственик на площада и негово задължение е да го поддържа в състояние, в което да се осигури нормалното движение на пешеходците при зимни условия.

В подкрепа на исковете ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.П.М., който поддържа исковете и моли за уважаването им. Представя писмена защита.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК, ответната Община Бурагс е подала писмен отговор, в който релевира възражения, че механизма на настъпване на инцидента не е в пряка и непосредствена връзка с неизпълнени ангажименти на Община Бургас, тъй като дейности по почистване от сняг са били възложени и извършени в пространството, където се твърди, че е настъпил инцидента. Счита, че инцидентът е изцяло по вина на ищцата, тъй като същата е следвало да предприеме мерки за защита, достатъчни с оглед на собствените й възможности предвид възраст и метеорологични условия, да се справи с подобни ситуации.

При условията на евентуалност излага доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и приложение следва да намери разпоредбата на чл.51 от ЗЗД. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ответната Община се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – юк.Д., който поддържа отговора на исковата молба и обратния иск. Представя писмени бележки.

С отговора на исковата молба от страна на ответната Община Бургас е направено искане за конституиране като трето лице помагач по делото на Нелсен-Чистота“ ЕООД, ЕИК ............., като съдружник в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, л.37 и при условията на евентуалност, в случай на уважаване на главния иск, е предявен обратен иск с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК, а именно в случай на постановяване на осъдително решение срещу Община Бургас да бъде осъден ответникът по обратния иск да заплати сумата, за която е уважен главния иск, претендирана в размер на 13 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 3610,00 лева, представляваща разходи по лечение и възстановяване, ведно със законните лихви, считано от увреждането, присъдените в полза на ищеца разноски и адвокатски хонорар и заплатените от Община Бургас държавни такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Като основание за така предявената искова претенция представителят на Община Бургас сочи неизпълнение на сключения с ответника по обратния иск, като съдружник с дял 99,99 % в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД Договор №70-Т-367/02.11.2009 г., по силата на който ответникът по обратния иск се е задължил да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, в това число дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и зимно поддържане на съставните селища на територията на общината, зимно поддържане и снегопочистване на улиците, тротоарите, площадите и други места за обществено ползване на територията на гр.Б., включително ЦГЧ и района на пл.“Т.“, поради което и счита, че ответникът по обратните искове носи регресна отговорност спрямо възложителя Община Бургас.

С определение на съда от 05.09.2018 г., Нелсен-Чистота“ ЕООД е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и предявените срещу него обратни искове са приети за съвместно разглеждане.

От страна на ответника по обратния иск е депозиран писмен отговор в предоставения едномесечен срок, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че не са налице законови предпоставки за уважаването му, тъй като за процесния период Община Бургас е приела изцяло и без забележки извършваната дейност от страна на консорциума. В подкрепа на изложеното ангажира доказателства.

В съдебно заседание третото лице-помагач на ответната Община, не се представлява.

Предявените искове са с правно основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД и същите са последващо евентуално съединени с обратни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че площад „Т.“ в гр.Б. е общинска собственост и задължение на Община Бургас е да го поддържа в състояние, в което да се осигури нормалното придвижване на пешеходците, включително при зимни условия, както и че задължението за зимното му поддържане е било възложено по Договор №70-Т-367/02.11.2009 г., приет като доказателство по делото, на Консорциум Титан Бургас“ ДЗЗД, чийто съдружник с дял 99,99 % е третото лице – помагач на Община Бургас и ответник по обратния иск - „Нелсен – Чистота“ ЕООД.

Между страните по делото не се спори и по това, че на 28.02.2018 г., както и в дните преди тази дата, е имало значителни валежи от сняг, с опасност от заледявания, в какъвто смисъл са и приетите прогнози за времето на НИМХ, филиал Варна, л.69-71.

Страните по делото не спорят и по следната фактология на събитията, а именно, че на 28.02.2018 г., около 16,30 часа, ищцата посетила площад „Т.“ в гр.Б., за да закупи мартеници, както и че паднала в участъка между поставените на площада чешми и входа на търговски център „Т.“, което наложило отвеждането и чрез спешна помощ в „УМБАЛ-Б.“ АД, където е била хоспитализирана в ортопедичното му отделение, оперирана с ендопротеза на дясна тазобедрена става, а след изписването й от там е била настанена в Отделение „Физикална и рехабилитационна медицина“ на „УМБАЛ-Б.“ АД, от където е изписана на 13.03.2018 г. с препоръки да провежда домашна ЛФК и периодични курсове на рехабилитация в амбулаторни и саниториални условия и нужда от тоалетен стол.

В подкрепа на гореизложеното като фактология са показанията на свидетелите Б. и Д., на които кореспондират и приетите писмени доказателства - Епикриза ИЗ №5483 и Епикриза ИЗ №5889.

По делото са приети писмени доказателства - фискални бонове от 06.03.2018 г., 13.03.2018 г., 27.03.2018 г., 02.04.2018 г., фактура №96955/01.03.2018 г. и 2 броя направления за заплащане на потребителска такса, от съдържанието на които се установяват и размерите на болничното лечение и закупени консумативи, имплант и медикаменти, а именно, че възлизат в общ размер на 3610,90 лева.

Видно от заключението на в.л.д-р П., при падането ищцата е получила фрактура на шийката на дясна бедрена кост и лъчевата кост на дясната ръка в дисталната част, чийто обичаен срок за възстановяване е 2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес за възстановяване на лявата ръка и 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния процес за възстановяване след ендопротезиране. Видно от заключението е и това, че периода, през който ищцата се е нуждаела от чужда помощ и помощни средства е в рамките на срока за възстановяване, както и че уврежданията отговарят да са получени при падане от собствен ръст върху дясната тазобедрена става и подпиране върху дланта на дясната ръка.

От показанията на свидетеля Д., който е син на ищцата и има непосредствено наблюдение върху живота й преди и след инцидента, става ясно, че фрактурите са причинили на ищцата болки и страдания, които продължават и след оперативната намеса, включително и към днешна дата, както и че в продължение на дълъг период от време – близо два месеца, ищцата не е можела да се обслужва сама, а след този период е започнала да ползва патерици, проходилка и тоалетен стол. От същите става ясно и това, че към днешна дата ищцата продължава да изпитва болки в крака, включително и притеснение да се движи сама, за което свидетелства и св.Б.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД, изисква установяване на вреда, противоправност на деянието на деликвента или лицето, на което е възложено изпълнението на работа, причинно-следствена връзка между деянието и противоправния резултат.

Относно наличието на вреда страните нямат спорове, а изложеното по-горе, в контекста на инцидента, сочи на заключение за установяване на причинно-следствена връзка между падането на площада и противоправния резултат, изразяващ се в причинени травми на дясна бедрена кост и лъчевата кост на дясната ръка в дисталната част.

Спорен между страните е механизмът на настъпване на инцидента и наличието на евентуално съпричиняване от страна на пострадалата.

Събраните в тази връзка гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Б. и Д., които съдът кредитира като достоверни, в съвкупност установяват, че на 28.02.2018 г., около 16,30 часа, площад „Т.“ в гр.Б. не е бил почистен и опесъчен от снега и не се опровергават от приетите като доказателства протокол за извършена работа, съгласно договор за зимно дежурство за периода 25.02.2018 г. – 06.03.2018 г., л.62 и писмо, изх.№70-00-5650/20.07.2018 г., л.68, които установяват единствено, че са били предприети мерки за осъществяване на ръчно и машинно снегопочистване, проправени са били пътеки в снега, които са били обработени с обезледителен материал „Антилед“, но предвид данните по делото за обилен снеговалеж и наличие на търговски обекти на площада, тези писмени доказателства не установяват по убедителен начин, че предприетите мерки са били достатъчни, както и че предприетите действия по снегопочистване са действали и към часа на инцидента – 16,30 часа.

Това от своя страна дава основание на съда да приеме, че инцидентът е станал при обстоятелствата, описани от ищцата, а именно, чрез подхлъзване на заледен участък, в резултат на което е загубила равновесие и паднала на дясна си страна, което довело до причиняване на установените впоследствие травматични увреждания, като за този механизъм на произшествието свидетелстват и показанията на разпитаните по делото свидетели, на които кореспондират писмените доказателства и заключението на в.л.д-р П..

Следоватено ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа общинския терен по начин, че същият да може да бъде използван по предназначение, налице е причинно-следствена връзка между това неизпълнение, от една страна, и травматичните увреждания на ищцата, от друга.

Освен състоянието на пешеходната зона на площад „Т.“ в гр.Б., по делото не се установиха други причини за настъпване на увреждането и по-конкретно не се доказа твърдението, че ищцата е била неподходящо обута, нито че се е движела невнимателно за възрастта си. Напротив, от показанията на свидетелите става ясно, че е била обута с подходящи за сезона обувки, а самата обстановка е изисквала заострено внимание.

Предвид на изложеното, съдът намира, че са налице всички изисквани от чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответната община, а възраженията й за липса на причинна връзка, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат, са неоснователни.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и се носи поради виновното поведение на работника или служителя, т.е. обстоятелството, че поддържането на площада при зимни условия е възложено на трето лице по силата на договор, е ирелевантно за отговорността на ответника, тъй като в негова тежест е да следи за упражняването на контрола за цялостното поддържане на снегопочистването на територията на общината.

Недостатъчно ефикасното почистване и опесъчаване на площада, на който са настъпили уврежданията, води до извод за доказаност по основание на заведените искове, доколкото е свързано с неизпълнение на възложените функции, или с други думи, в съответствие с доклада на съда по доказателствената тежест на страните, съдът приема, че ищцата проведе пълно и главно доказване на предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, причинно-следствената връзка между деликта и настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди от причинените телесни увреждания е безспорно установена, поради което и претенцията й за тяхното обезщетяване се явява основателна.

Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл.52 от ЗЗД - по справедливост, а справедливо обезщетяване на нарушените права на пострадалия означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице.

В настоящия казус, при определяне на справедливия размер обезщетение за преживените от Д. психически негативни преживявания и физически болки и страдания, свързани с телесното й увреждане, съдът взе предвид възрастта на ищцата, характера на получените травми, продължителността на болките и проявлението им във времето, цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалата, здравословното й състояние към настоящия момент, които в своята съвкупност, съобразени с принципа за справедливост, дават основание на съда да присъди обезщетение в размер на 9 000 лева, до който искът следва да се уважи, като за разликата до предявения размер от 13 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като допълнение към размера на определеното обезщетение от момента на деликта, т.е. от 28.02.2018 г., поради което и следва да бъде присъдена, така както е заявена.

По отношение на претенциите на ищцата за обезвреда на имуществените вреди, които в настоящия казус се явяват претърпени загуби, са ангажирани от ищцата писмени доказателства, съгласно които същите възлизат на сумата от общо 3610,90 лева, от която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 3610,00 лева, така както се претендира от последната и която включва санитарни продукти, медикаменти, потребителска такса за болничен престой и доплащане имплант.

Вземането за имуществени вреди в уважения от съда размер от 3610,00 лева, в който е предявен от ищцата, се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

При положение, че съдът намери ищцовите претенции за основателни, то следва да бъде разгледана и претенцията, насочена от ответната страна – Община Бургас против конституираното в производството по делото трето лице помагач – „Нелсен Чистота“ ЕООД, в качеството му на участник в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, тъй като претенцията е предявена при условията на евентуалност и с уважаване на главните искове се установява нейната висящност, поради което и съдът й дължи произнасяне.

Предявените обратни искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По делото е представен Договор №70-Т-367/02.11.2009 г., сключен между Ощина Бургас, като възложител и Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, чийто съдружник с 99,99 % участие е „Нелсен-Чистота“ ЕООД, от съдържанието на който е видно, че има за предмет извършването на услуга по организирано поддръжнае на чистотата на териториите за обществено ползване, в това число дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и зимно поддържане на съставните селища на територията на общината, зимно поддържане и снегопочистване на улиците, тротоарите, площадите и други места за обществено ползване на територията на община Бургас. Следователно, площад „Т.“ в гр.Б. е включен в териториалния обхват на договора, а страните са договорили поддържането му при зимни условия.

Действително, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че третото лице помагач, като участник в консорциума е предприело действия по снегопочистване, но с оглед на конкретната зимна обстановка същите не са били достатъчни, поради което и не може да се приеме, че дружеството – ответна страна по предявения обратен иск се е освободило от своите поети задължения.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че е налице неизпълнение на сключения между страните договор от страна на третото лице-помагач, в резултат на което е настъпила вреда за Община Бургас, която следва да бъде обезщетена от дружеството, поело зимното поддържане на площада.

Предявените обратни искове от страна на Община Бургас следователно са основателен и следва да бъдат уважени, като третото лице-помагач на ответната община – „Нелсен Чистота“ ЕООД, като съдружник с 99,99 % в Консорциум „Татан Бургас“ ДЗЗД следва да бъде осъдено да заплати на Община Бургас сума в размер на 9000 лева, представляваща изплатено обезщетение на трето лице при условие, че Община Бургас изпълни своето задължение спрямо първоначалния ищец по делото – М.С.Д..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищцата да й бъдат присъдени направените по делото разноски, които съразмерно с уважената претенция възлизат на 117,67 лева.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответната община следва да се възложи и заплащането на дължимата по делото държавна такса по предявените от ищцата искове, която с оглед на уважените размери възлиза на сума в общ размер на 504,40 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК – на ответната страна – Община Бургас в качеството й на ищец по предявения обратен иск следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с обратния иск – сума в размер на 1186,20 лева, съразмерно с уважената претенция по предявения обратен иск.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.П.М., сумата от 9000,00 лева (девет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди–болки и страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от непочистен от снега площад „Т.“ в гр.Б., довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак  и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 13 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.П.М., сумата от 3610,00 лева (три хиляди шестстотин и десет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, сумата от 117,67 лева (сто и седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас сумата от 504,40 лева (петстотин и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща дължимата по делото държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Нелсен Чистота“ ЕООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в ..............., представлявано от Управителя В. Ж. Х. , ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, сума в размер на 9000,00 лева (девет хиляди лева), представляваща изплатено на М.С.Д. обезщетение за настъпила неимуществена вреда–болки и страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от непочистен от снега площад „Т.“ в гр.Б., довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак  и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, при условие, че Община Бургас изпълни задължението си спрямо М.С.Д. да й изплати обезщетение в размер на 9000 лева за настъпила неимуществена вреда болки и страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от непочистен от снега площад „Т.“ в гр.Б., довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак  и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Нелсен Чистота“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в ................., представлявано от Управителя В. Ж. Х. , ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, сума в размер на 3610,00 лева (три хиляди шестстотин и десет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, при условие, че Община Бургас изпълни задължението си спрямо М.С.Д. да й заплати обезщетение в размер на 3610,00 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Нелсен Чистота“ ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в ................., представлявано от Управителя В. Ж. Х. , ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Н., адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, сума в размер на 1186,20 лева (хиляда сто осемдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща направените по делото разноски по предявения обратен иск за първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на Община Бургас - Нелсен Чистота“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление в ................, представлявано от Управителя В. Ж. Х. , като съдружник с 99,99 % участие в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                           

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

          Вярно с оригинала

          Ж. С.