Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на трети май през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6536 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от З.С.С., М.Д.Ж. и Г.Д.Ж., с която са предявени
срещу Г. Ф. частични искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.): за
сумата от 70000 лв., частичен от 90000 лв. – неимуществени вреди за първата
ищца и за сумата от 180,51 лева – имуществени вреди за първата ищца, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и за сумата от по 25500 лв., частични от 40000
лв. – неимуществени вреди за втория и третия ищец. Вредите са причинени от произшествие,
осъществено на 02.09.2015г. от водача, управлявал лек автомобил без застраховка
„Гражданска отговорност”. Ищците претендират законна лихва и разноски.
Ищците
твърдят, че са пострадали при произшествие, осъществило се на 02.09.2015г. по вина
на лице, чиято гражданска отговорност не е застрахована със задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт, както и
че исковите претенции са в завишен размер. Позовава се на съпричиняване.
Третите
лица-помагачи на страната на ответника не вземат становище по исковете.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените
доказателства (Констативен протокол за пътно-транспортно произшествие – л.7, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 02.09.2015 г. – л.10) и автотехническата експертиза,
че на 02.09.2015 г. в град Симеоновград, на ул. „Крайречен булевард“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което Д.Ж. при управление на лек
автомобил „Пежо” с рег. № *******със
скорост от 98 км/ч, изгубил контрол над управлението на автомобила, излязъл извън платното за
движение и се преобърнал, от което настъпили травматични увреждания за водача,
който по-късно починал и травматични увреждания на пътниците в автомобила –
ищците. Тези факти се установяват безпротиворечиво и категорично от цитираните
по-горе писмени доказателства и приетата автотехническа експертиза. Съгласно
писмените доказателства от наказателното производство, при настъпване на
произшествието водачът е управлявал процесното моторно превозно средство след
употребата на алкохол (с концентрация на алкохол в кръвта 1,45 на хиляда).
От приетата по делото
медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински
документи, се установява, че в следствие на произшествието ищцата З.С.С.
е получила следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, счупване на тялото на 6-ти гръден прешлен, контузия на
гръдния кош с разкъсване на интерхондралната връзка между дръжката и тялото на
гръдната кост и охлузвания по тялото и крайниците. Счупеният прешлен е довел до
ограничение на движенията на снагата за срок от 5 месеца. Мозъчното сътресение
е довело до главоболие, световътреж, гадене, които са отзвучели и постепенно
изчезнали. Ищцата С. е получила спешна медицинска помощ, настанена е за
болнично лечение за срок от 6 дни. Счупеният 6-ти прешлен е бил обездвижен с
поставен гръден корсет. Лечението е продължило амбулаторно с назначена е
обезболяваща терапия. В периода от 18.07.2016г. до 25.07.2016г. З.С. е провела
физиолечение и рехабилитация. Общо лечебният и възстановителният период при
ищцата е продължил 5 месеца. Получените травматични увреждания са довели до
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца,
непосредствено след злополуката, и 2-3 седмици в началото на проведена
рехабилитация. След този период болките са се появявали само при преумора на
гръбначния стълб и при рязка промяна на времето. Към момента общото състояние
на пострадалата е стабилизирано. Тялото на счупения гръден прешлен е останал
със силно снишение в предната си част, ищцата използва гръден корсет, няма
последици от мозъчното сътресение.
Травматичните увреждания на
ищеца М.Д.Ж., получени вследствие на произшествието, са следните: контузия
на главата, мозъчно сътресение, рана на външния ъгъл на дясното око,
множествено охлузвания на долните крайници. Г.Д.Ж. вследствие на
произшествието е получила: контузия на главата, контузия на тялото, мозъчно
сътресение, локална рана на лицето с кръвонасядане, множествено охлузвания на
долните крайници. След произшествието двете деца също са получили спешна
медицинска помощ и болнично лечение за срок от 3 дни, изписани са от болницата
с назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи медикаменти. Раните и
охлузванията са заздравели за срок до 2 седмици, болките от тях са продължили
около 10-12 дни. Проявите от претърпяното мозъчно сътресение са отзвучали за
срок до 1-2 месеца. И за двете деца е настъпило пълно възстановяване, не се
очакват негативни последици или усложнения в бъдеще.
По изложените съображения
съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От писмените
доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от
медицинските документи и от съдебно-медицинската и съдебно-техническата експертизи
безпротиворечиво се установява, че водачът
Д.Ж. И.при
управление на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******нарушил правилата за
движение – чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП - не упражнил
контрол върху превозното средство и с превишена скорост и след употреба на
алкохол реализирал пътнотранспортно произшествие – самокатастрофирал, с което
причинил телесни увреждания на ищците, които са били пътници в автомобила.
Не е спорен между страните
фактът, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Пежо“ с рег. № *******не
е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между
собственика на автомобила и застраховател.
При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ - претърпени са имуществени и неимуществени вреди
от телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство
без валидна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на
делинквента. В полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени и имуществени вреди.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – характера на уврежданията на ищците, липсата на пълно възстановяване
към настоящия момент за ищцата З.С., липсата на последици за здравето на другите
двама ищци и как уврежданията са се отразили върху тях с оглед на възрастта им.
Съгласно показанията на свидетеля М.А.ищцата е била неподвижна 2 месеца, като е
ползвала помощ за обслужване на битовите си нужди, както и за грижите за децата
й. Децата са развили страх от пътуване с автомобил. Поради което съдът намира,
че сумата от 70000 лева е справедлива
компенсация за претърпените от З.С. неимуществени вреди. За двете деца – ищците
М.Ж. и Г.Ж. справедливото обезщетение следва да се определи в размер на от по
10000 лв. за всеки. Исковата претенция на ищцата за имуществени вреди в размер
на 180,51 лева е основателна – видно от медицинската експертиза тези разходи са
извършени и са били необходими за лечението на уврежданията от процесния
деликт.
По възраженията за
съпричиняване:
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване за ищцата З.С. поради пътуване на пострадалата в автомобила
на водач, употребил алкохол. От писмените доказателства от досъдебното
производство се установява, че делинквентът е причинил произшествието в пияно
състояние. От близките отношения между пострадалата и делинквента – били са в
съпружеско съжителство и са имали две общи деца (останалите ищци) следва, че ищцата
като близък, не би могла да не разпознае симптомите, описани от вещото лице Б.
при разпита му в съдебно заседание, сочещи пияно състояние. С т.7 от ТР№1/2014
г. се приема, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен и решението да се
постави в риск е проява на съзнателно и свободно формиран избор на увредения. Това
тълкувателно решение е в отклика от всички останали случаи на съпричиняване,
при които се приема, че преценката се извършва обективно, без да се изследва деянието
от субективната страна (виж ТР №88/1962 г. на ОСГТК – „при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той
е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения
неспособен. Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането
на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи
разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.“). Ето
защо при това изключение от общия режим на съпричиняването, следва да се
преценява дали решението за самопоставяне в риск е в резултат на съзнателно и
свободно формиран избор на увредения. Ищцата З.С. е знаела за пияното състояние
на партньора си и е пълнолетно, незапретено лице, няма данни да не е била във
възможност съзнателно да ръководи постъпките си, поради което следва да се
приеме, че решението да пътува е проява на съзнателно и свободно формиран избор.
Това обуславя извод за съпричиняване, водещо до намаляване на размера на
обезщетението й. Неоснователно е възражението за съпричиняване поради пътуване в
автомобила на водач, употребил алкохол, за ищците М.Ж. и Г.Ж.. Както бе
разяснено по-горе, съгласно ТР№1/2014 г., за да се приеме съпричиняване в този
случай, решението на пострадалото лице да се постави в риск, приемайки да пътува
в автомобил, управляван от водач в пияно състояние, следва да е проява на
съзнателно и свободно формиран избор. Ищците М.Ж. и Г.Ж. са малолетни към
момента на произшествието, поради което законът не им признава способност
валидно да формират воля. Ето защо не е налице едно от условията да се приеме съпричиняване
и за тях възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
Основателно е възражението
за съпричиняване поради непоставени предпазни колани от тримата пострадали. От
авто-техническата експертиза се установява, че ищцата и двете деца са пътували
без предпазни колани и поради тази причина са изпаднали от автомобила при
сблъсъка. Правилно поставените предпазни колани биха ограничили движението на
телата в автомобила, съприкосновението им с интериора и изпадането на
пострадалите навън. Поради това обезщетенията следва да се намалят на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Въз основа на горните изводи
съдът приема, че обезщетението на ищцата З.С. следва да се намали поради
съпричиняване с 40% и искът за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата
от 42000 лв., а този за имуществени – за сумата от 108,31 лв. Обезщетенията на
ищците М.Ж. и Г.Ж. следва да се намалят с 20% и исковете за неимуществени вреди
следва да се уважат за сумата от по 8000 лв.
На ищците следва да се
присъди законната лихва съгласно чл.288, ал.7 КЗ (отм.).
По разноските:
На ищцата З.С. следва да се присъдят направените разноски за държавна такса
– в размер на 200 лв.
На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно
с уважената част от исковете (след прилагане към общо дължимото за исковете
възнаграждение на коефициента, формиран от съотношението на уважена/отхвърлена
част от исковете), което е в размер на 2267,78 лв., включващ ДДС
(1889,82+20%=2267,78).
На ответника следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
262,20 лв. разноски по делото, съразмерни на отхвърлената част от иска (в това
число за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
съобразно чл.78, ал.8 ГПК (редакция ДВ бр.8/2017 г.) определя на 300 лв. за
първоинстанционното производство).
Ответникът следва да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса в размер на 2170 лв. и
разноските за производството в размер на 500 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***,
да заплати на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) както следва:
на З.С.С., ЕГН:**********,
сумата от 42000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 108,31 лв.., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 02.09.2015 г. от водач на автомобил без сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва от 17.01.2016 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 200
лв., представляваща съдебни разноски;
на М.Д.Ж., ЕГН:********** и на Г.Д.Ж., ЕГН:**********, сумата от по 8000
лв. за всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 02.09.2015 г.
от водач на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, заедно със законната
лихва от 17.01.2016 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете на З.С.С. за разликата до пълния предявен размер от 70000 лв.,
частичен от 90000 лв. за неимуществени вреди и за сумата от 180,51 лева за
имуществени вреди и исковете на М.Д.Ж. и Г.Д.Ж. за разликата до пълните
предявени размери от по 25500 лв., частични от 40000 лв. за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на адв. П. Д..С. – К., на основание
чл.38 ЗА сумата от 2267,78 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН:**********, М.Д.Ж.,
ЕГН:********** и Г.Д.Ж., ЕГН:**********,
да заплатят на Г.Ф., ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 262,20
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
от 2170 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 500 лв.,
представляваща разноските за производството в размер на.
Решението е постановено с участието на трети лица
помагачи на страната на ответника: М.Д.Ж., ЕГН:**********, Г.Д.Ж., ЕГН:**********
и Ж.Д.Ж., ЕГН:**********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: