Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 05. 08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Йорданова
Членове: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
при секретаря Д. Георгиева разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 146 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от С.А.Т. чрез пълномощник против Решение № 76/ 23. 06. 2020 г. по гр. д.
№ 199/20 г. по описа на РС Кубрат, с което е уважена молбата на Ф.И.А. да бъде
прието за установено, че на 14. 02. 2020 г. и на 06. 05. 2020 г. в гр. Кубрат е
извършен акт на домашно насилие спрямо нея от страна на С.А.Т., като са
определени мерки за защита, подробно описани. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на закона. Моли решението да бъде отменено и молбата на А. да бъде
оставена без уважение.
Депозиран е писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемата. Излага становище, че жалбата е
неоснователна.
Страните
се явяват в съдебно заседание. Поддържат доводите си.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка
на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество е
основателна.
Безспорно е установено от изявленията и признанията на
страните, направени пред районния съд, че страните по делото живеят в общо
домакинство в жилище в гр. Кубрат, заедно с двете деца на въззиваемата. Въззивникът
е баща на починалия през 2015 г. съпруг на въззиваемата. Предвид изложеното,
съдът приема, че страните по делото са в родство по
съребрена линия от първа степен по смисъла на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН,
поради което молбата за защита, подадена от Ф.И.А. е
процесуално допустима.
От
гласните и писмени доказателства, както и от изложението в Декларацията на А. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че страните
по делото Ф.А. и С.Т. живеят в общо домакинство, заедно с двете деца на А. – С.
на 11 г. и Хрисим на 5 г. в къща в гр. Кубрат. Съпругът на А. и син на
въззивника, починал през 2015 г. През 2017 г.
починала и неговата майка и нейният брат, който също обитавал къщата.
Въззиваемата твърди, че след тяхната смърт, въззивникът започнал често да употребява алкохол, напивал
се и повръщал навсякъде. Налагало се да чисти след него. Според декларацията,
на 14. 02. 2020 г. въззивникът отново се напил и след като въззиваемата му
направила забележка, той я блъснал и й казал да се маха от неговата къща. На
06. 05. 2020 г. в жилището на страните
по делото дошли бащата и братът на въззиваемата, за да монтират нова
готварска печка. Въззивникът започнал да им се оплаква от въззиваемата.
Последната му казала да спре да прави скандали и да се измести в пристройката
към къщата, за да не ползват общо домакинство.
Въззивникът отказал и се заканил, че ще счупи някоя врата, ако я заключи. Въззиваемата се обадила на тел. 112,
пристигнали полицаи, разговаряли с въззивника.
Въззивникът Т. признава за случай, в който се напил и
повръщал. Отрича да е блъснал въззиваемата, само я бутнал с ръка, хванал я за
якето и й казал да отиде да се оплаче. Твърди, че възззиваемата го обиждала и
се държала лошо с него. На Гергьовден нищо не бил казал на въззиваемата. Преди
години казал, че ще счупи врата на банята и тоалетната, тъй като въззиваемата
се скарала със съпругата му и казала, че ще заключи вратите на тези помещения.
Съгласен е по настояване на въззиваемата да се измести да живее в пристройката
към къщата, ако му се помогне и успее да задели средства за ремонт на
помещението.
Разпитаният по делото св. И.А. – баща на въззиваемата,
дава показания, че последният конфликт между страните бил през началото на месец май, когато ходил да
слагат една печка. Явно не е присъствал на конфликта, а преразказва
впечатления, тъй като твърди „… Дъщерята му казала „ще се принудя да заключа
вратата“. Той казал „ще счупя вратата.“
Детето С. А. дава
показания, че дядо му постоянно подлагал на тормоз майка му. Крещял й, бутал я,
когато му направи забележка. Много често се напивал, после повръщал и майка му
правела забележка. Тогава двамата се скарвали.
Въз основа на тази фактическа обстановка възприета
и от районният съд, въззивната инстанция намира, че молбата за защита е неоснователна
и недоказана.
Твърдението на въззиваемата, изложено в декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършен акт на домашно насилие спрямо нея на 14.
02. 2020 г. не следва да се обсъжда, тъй като молбата за защита е
подадена по пощата на 11. 05. 2020 г. и е извън едномесечния срок от извършване
на акта, съгл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Неоснователен е доводът на въззиваемата, че
молбата е подадена в едномесечния срок, тъй като намира приложение разпоредбата
на чл. 4 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Според чл. 3, т. 1 от с. закон, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /13. 05. 2020 г./ спират да текат процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението, а в Раздел II, т. 2 от него, са включени делата по Закона за защита от домашното
насилие само относно заповед за незабавна
защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за
защита. Според чл. 4, ал.1, т. 1 от Закона, се
удължават за срок от един месец след отмяна на извънредното положение,
сроковете определени в закон, извън тези по чл. 3 от приложението, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. Ето защо,
въззиваемата е имала възможност да упражни правата си за защита в законовия
едномесечен срок по ЗЗДН срещу твърдения от нея извършен акт на домашно насилие
от въззивника на 14. 02. 2020 г., който срок към момента на подаване на молбата е
изтекъл. По изложените съображения молбата за защита за извършен акт на домашно
насилие на 14. 02. 2020 г. следва да се остави без уважение.
От събраните по делото гласни доказателства, не
се установява твърдението на молителката – въззиваема за което е подала декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, че С.А.Т. на 06. 05. 2020 г. е упражнил психическо насилие спрямо нея по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Явно е, че отношенията между двамата са лоши, изострени и
имат спор за всекидневния си начин на живот, за модела на живот, който всеки от
тях е избрал в общото им жилище и домакинство. От събраните по делото
доказателства не се установяват твърденията на молителката, че в посочените в
молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към нея ден и място, въззивникът
да е предизвикал скандал и да се е заканвал да счупи някоя от вратите в къщата. Безспорно е от изявленията и признанията на страните,
както и от показанията на св. Ахмедов, че на 06.
05. 2020 г. отново възникнал спор между А. и Т., че последният
трябва да се измести да живее в пристройката към къщата, Т. отказал. А. отговорила,
че ще се принуди да заключи вратите, а Т., че ще бъде принуден да ги счупи.
Реакцията му не надхвърля житейски оправданото поведение в такава ситуация. Не
се установява въззивникът да е предизвикал скандал, нито такова поведение и проява
на воля от негова страна да осъществи психическо насилие над въззиваемата. Въз основа на това, след като не е установен
извършен акт на домашно насилие на 06. 05. 2020 г. от въззивника над
въззиваемата, решението на районния съд, като необосновано и незаконосъобразно, следва да
бъде отменено.
С
оглед изхода от спора, въззиваемата на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за производството пред
районния съд в размер на 25 лв., както и държавна за настоящата инстанция в
размер на 12, 50 лв.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 76/ 23. 06. 2020 г.
по гр. д. № 199/20 г. по описа на РС Кубрат и издадената въз основа на него
Заповед за защита № 7/ 23. 06. 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
Молба вх. № 1105/ 12. 05. 2020 г. от Ф.И.А., ЕГН ********** *** за защита от
домашно насилие, осъществено на 14. 02. 2020 г. и 06. 05. 2020 г. от С.А.Т.,
ЕГН ********** ***, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Ф.И.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Разградския окръжен съд
сумата 37, 50 лева, представляваща държавна такса.
Решението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ