Р Е Ш Е Н И Е
No………./……….04.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря К.М.
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 665 по описа за 2016г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Сосиете Женерал Експес Банк” АД срещу
М.К.Н.-Х. и П.Х.Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност
по заповед за незабавно изпълнение №974/11.02.2013г., постановена по ч.гр. дело
№1611/2013г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 28905.76лв., представляваща непогасена главница по договор за
овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г., допълнително споразумения, договор за
встъпване в дълг от 30.06.2011г. и от 05.10.2011г., сумата от 2992.68лв., договорна лихва за забава
за периода 06.05.2012г. до 06.02.2013г., сумата от 10.23лева, представляващи дължими такси по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/08.02.2013г./ по ч.гр.дело №1161/2013г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок
длъжниците са подали възражение, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането.
Твърди се, че между „Сосите
Женерал Експрес Банк“ АД и „ДИЗЕЛТРАНС-73"ЕООД,
в качеството му на кредитополучател, „ХАДЖИ 98"ЕООД, М.К.Н.-Х. и С.А.С.,
последните в качеството им на съдлъжници е сключен Договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38
от 24.07.2008г., по силата, на който банката е предоставила кредит в размер на 100
000 лв. за срок от 60 месеца, с преразглеждане на всеки 12 месеца. В чл.11 от
договора страните са уговорили, че главницата ще се олихвява с номинален лихвен
процент в размер на EJinSGEB (BIRSGEB) за лева, увеличен с
надбавка от 3.05 пункта. При сключването на договора BJinSGEB (BIRSGEB)
е бил в размер на 6.7 %. На основание т. 11 от договора
дължимата лихва следва да бъде погасявана месечно.
Банката
е предоставила одобрения размер на кредита по банкова сметка ***.
Договорът
за кредит е бил изменян няколкократно с допълнителни споразумения, като с
допълнително споразумение № 2 от 08.09.2009г. е уговорен нов погасителен план
за изплащане на остатъка от кредита и е променена лихвата, а именно: номинален
годишен лихвен процент в размер на EJinSGEB за лева, увеличен с
надбавка в размер на 5.95% пункта.
С
Договор от 30.06.2011г. П.Х.Д. и с договор от 05.10.2011г. „Бо Бо Комерс"ЕООД встъпват в дълг по
договора за овърдрафт и се задължават солидарно да отговарят за задължението.
Излага
се, че кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнявали задълженията
си по допълнителното споразумение №4, като
считано от май 2012г. е налице просрочие в плащанията.
Предвид
забавата на длъжниците на основание t.XVIII.1. във вр. с t.XVIII.4. от Част III „Общи
уговорки" към Договора за кредит е възникнала възможността банката да
обяви кредита да предсрочно изискуем.
С
покана с изх.№ 21-652/07.11.2012 и покана с изх.№ 21-650/07.11.2012г. до М.К.Н.-Х.
и П.Х.Д., получени лично от длъжниците, банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и е дала 7-дневен срок за доброволно погасяване на цялото задължение.
Поради
неизпълнение от страна на длъжниците, ищецът се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответниците дължат сумите по заповедта за изпълнение.
В допълнителната искова молба ищецът е
взел становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва обстоятелството,
че е налице договор за прехвърляне на вземането, но не е налице плащане от
цесионера, поради което има интерес от воденето на делото. Оспорва въведеното
твърдение от страна на ответницата Н., че е налице плащане със сума, явяваща се
разликата над 12352.02лв. до общият
размер по заповедта за изпълнение от 28905.76лв. Установителните искове са
предявени в съответствие с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. В изпълнителното производство е заявена са събиране само част от общата
сума.
Оспорва се твърдението, че договорът
за овърдрафт да е прекратяван. Той е действащ, като допълнителните споразумения
не представляват новация.
Излагат се съображения, че ответницата
Н. е солидарен длъжник на основание чл.101 от ЗЗД, като допълнителните
споразумения я обвързват.
Твърди се, че и двамата ответници
носят солидарна отговорност.
По отношение на отговора на ответника Д.,
ищецът допълнително сочи, че договорът за кредит е подписан от редовно
упълномощено лице. Договорът за встъпване в дълг носи подписа на ответника Д..
В съдебно заседание
ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли
предявените искове да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от
ответника П.Х.Д. в срока по чл.367 от ГПК.
Оспорва предявените искове по
основание и размер.
По същество ответникът твърди, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като не е сключен от представител на ищеца.
Договорът за встъпване в дълг от 30.06.2011г. е нищожен, тъй като ответникът Д.
не е страна по него и не е подписвал същия.
Клаузите на договора за кредит, в
частта, в която са уговорени договорните лихви и неустойки са прекомерни, като
в тази част договорът е нищожен поради стопанска непоносимост.
Излага се, че ищецът е следвало да
реализира правата си спрямо ответника Д. в установения в чл.147, ал.1 от ЗЗД
шесмесечен срок от настъпване на предсрочната изискуемост. Ищецът е проявил
бездействие, поради което ответникът не дължи сумите, като главница и лихви с
оглед погасяването им по давност.
Ответникът оспорва подписите в договор
за встъпване в дълг от 30.06.2011г., допълнително споразумение №2/08.09.2009г.
към договор за кредит №38, че същите са изпълнени от него.
По изложените правни и фактически
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е постъпил отговор от
ответника М.К.Н. в срока по чл.367 от ГПК.
Изразява се становище, че предявеният
установителен иск е недопустим, тъй като е сключен договор рег.
№1574/21.05.2013г. и рег.№1589/22.05.2013г., по силата, на който ищецът е
прехвърлил на „Лаз“ ЕООД вземанията си срещу ответницата Н.. С оглед
извършената цесия, ищецът не е носител на вземането и няма интерес от воденето
на исковото производство.
По същество оспорва предявените искове
по основание и размер.
Излага се, че ищецът е подал молба до
ЧСИ рег. №712, въз основа, на който е образувано изпълнително дело
№20167110400009, в която същият е изложил, че претендира 12352.02лв. главница и
5224.20лв. лихва за забава и законна лихва. Предвид, което ответницата твърди,
че за разликата над 12352.02лв. до общият размер по заповедта за изпълнение от
28905.76лв. е налице плащане и тя не се дължи от страна на последната.
На следващо място ответницата сочи, че
доколкото е подписала само договорът за кредит, а по допълнителните
споразумения №1, 2, не е страна и не е полагала подпис, последните не я
обвързват.
С допълнително споразумение
№2/08.09.2009г. ищецът е упражнил правото си да прекрати договора за овърдрафт
и е уговорил нови условия /нова главница, лихви, погасителен план/ с
кредитополучателя и другите съдлъжници. По същество това споразумение е нов
договор за кредит и е налице новация. Новите условия не обвързват ответницата,
като банката не е запазила правата си спрямо нея с оглед разпоредбата на чл.124
от ЗЗД.
В отговора е направено възражение за
изтекла погасителна пет годишна давност по отношение на главници и лихви.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че
е налице солидарна отговорност между ответницата Н. и ответникът Д..
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Постъпилите допълнителни отговори,
възпроизвеждат възраженията и доводите на първоначалния. Допълнително се
въвежда възражение, че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на
ответницата Н..
Ответниците в съдебно
заседание, са представлявани от процесуалния си представител, който поддържа
отговорите и моли предявените искове да бъдат оставени без уважение. Моли за
присъждането на разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за
установено от фактическа страна:
По делото е приложен договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., по силата, на който
„Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД е предоставила на кредитополучателя
„ДизелТранс – 73“ ООД кредит в размер на 100
000 лв. за срок от 60 месеца, с преразглеждане на всеки 12 месеца, като при
преразглеждането банката може да го прекрати или намали размера на кредита за
съответния 12 месечен период. Договорът е подписан от и от представител на „Хаджи
98“ ЕООД, от М.К.Н. – Х. и от С.А.С., посочени като съдлъжници. В чл.10 от
договора страните са уговорили, че при прекратяване на договора, главницата ще
се погасява на 6 равни месечни вноски, като последната ще се олихвява с
номинален лихвен процент в размер на EJinSGEB
(BIRSGEB) за лева, увеличен с надбавка от 3.05 пункта.
При сключването на договора BJinSGEB (BIRSGEB)
е бил в размер на 6.7 %. На основание чл. 11 от договора
дължимата лихва следва да бъде погасявана месечно до 30 число на всеки месец.
Съгласно t.XVIII.1. във
вр. с t.XVIII.4. от Част III от „Общи
уговорки" от
договора за кредит, подписана само от представител на кредитополучателя и на
банката, последната има право да обяви за предсрочно изискуемо задължението,
при забава на плащането на погасителната вноска за главница и/или лихва повече
от два месеца, както и при забава да две поредни вноски за лихва и/или
главница.
С допълнително споразумение №1 към
договор за кредит №38/24.07.2008г., сключено между банката и „Дизел Транс 73“
ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и С.А.С. е променен крайният срок на договора в т.4, а
именно от 60 месеца на краен срок – 23.08.2009г.
С допълнително споразумение
№2/08.09.2009г. към договор №38/24.07.2009г. подписано сключено между банката и
„Дизел Транс 73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и С.А.С., страните са приели, че банката
е упражнила правото си по т. V.3
от Част III от „Общи
уговорки" да прекрати едностранно договора, като е прието, че е налице
главница от 99890.14лв., която ще се заплаща при нов погасителен план на 12
равни месечни вноски, лихвата по кредита се променя и се изчислява, като БЛПSGEB, увеличен с 5.95 пункта на година,
таксата за управление става 1.5%.
С допълнително споразумение
№3/04.02.2010г. към договор №38/24.07.2009г. подписано сключено между банката и
„Дизел Транс 73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и С.А.С., страните са приели, че
задълженията на кредитополучателя са 58269.24лв. редовна главница, 16095.25лв.
просрочена главница, 889.21лв., просрочена лихва и 13.04лв., такси, като
кредитополучателя се задължава в срок до 09.02.2010г. да погаси просрочената
главница в размер на 7771.07лв.
По делото е приложен договор за
встъпване в дълг от 30.07.2011г., между „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД
и П.Х.Д., по силата, на който последният на основание чл.101 от ЗЗД встъпва
дълга на кредитополучателя „Дизелтранс 73“ ЕООД по договор за кредит
№38/24.07.2008г. и допълнителни споразумения №1, №2 и №3.
По делото са приети основно и
допълнително заключения по допусната съдебно - счетоводна експертиза, от което
се установява, че кредитния лимит от 100000.00лв. е усвоен чрез тегления, като
той е надвишен със сумата от 732.00лв. Към датата на заявлението 08.02.2013г. дължимата
главница е 28905.76лв., договорната
лихва се равнява на 2992.68лв. и таксата за управление на кредита е в размер на
10.23лв. Първото спиране на плащанията по кредита е от 02.02.2011г., като на
05.10.2011г. е сключено допълнително споразумение с „Бо Бо Комерс“ ЕООД, след
което кредитът се обслужва от новия длъжник, като последното плащане е от
31.08.2012г. На дата 10.09.2009г. остатъкът по сметката на
кредотополучателя е – 99441.53лв., т.е
усвоения кредит се равнява на 99441.13лв. На дата 17.09.2009г. банката извършва
счетоводно записване, като заверява разплащателната сметка на титуляра с
остатъка по кредита в размер на 99890.41лв. и кредитът се преоформя от
овърдрафт в кредит с погасителен план. В банката има открита нова сметка за
погасяване на главницата от 99441.53лв. Главницата е формирана, както следва:
към вече усвоения кредит от 99441.53лв. се задължава разплащателната сметка на
17.09.2009г. със сумата от 1448.35лв. /комисионна такса за управление за
първата година/, така се получава кредитно салдо от – 100889.88лв. След
счетоводното заверяване на дата 17.09.2009г. със сумата от 99890.14лв. по дебит
разплащателна сметка, остатъкът по нея се равнява на – 999.74лв., като във вече
откритата нова сметка на „Дизел транс 73“ е отразена главница от 99890.14лв. Банката
не е рефинансирала кредита, а го преструктурирала в друга главница. По този начин са отразени и следващите
споразумения №3 и №4. За периода 11.02.2013г. до 07.06.2013г. по договора за
цесия от „Лаз“ ООД е постъпило плащане в общ размер 22110.22лв., които са
отнесени счетоводно, за главница - 20012.94лв. и за договорна лихва –
2097.28лв.
По делото е прието заключение по
допусната съдебно -
почеркова експертиза, от което се установява, че подписите, положени за
„Кредитополучател“ и „съдлъжник“ в договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г.
и в допълнително споразумение №2 не са изпълнени от П.Х.Д..
В покана от 17.11.2012г., получена от М.Н.
– Х. на 14.11.2012г. и покана от 07.11.2012г. до П.Х.Д., получена на
08.11.2012г. от „Сосиете Женерал Еспрес Банк“ АД, банката е направила
изявление, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем и задължението.
Поканите за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем до „Хаджи 98“ ЕООД, „Бо Бо Комерс“ ЕООД, „Дизел Транс – 73“
ЕООД не са връчени, съгласно представените обратни разписки.
С договор за прехвърляне на вземане от
21.05.2013г. „Сосиете Женерал Еспрес Банк“ АД прехвърля възмездно на „Лаз“ ООД
вземането си в размер на 28905.76лв. главница, 3564.48лв., лихви 10.23.00лв.,
такса, което има срещу „Дизел Транс – 73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД, М.К.Н. – Х., С.А.С.,
„Бо Бо Комерс“ ЕООД, П.Х.Д. срещу сумата от 30000.00лв., като прехвърлянето ще
има действие от плащането на цялата цена.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност,
посочената фактическа ситуация и приложимата законова уредба, достигна до
следните правни изводи:
Съдът по процесуалната легитимация на
ищеца намира, че такава е налице, и предявените искове са процесуално допустими
тъй като са предявени от легитимирана страна. С тълкувателно решение №4/2014г.
на ВКС в т. 10.б. е разяснено, че процесуалните предпоставки за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, са налице и в случаите на настъпило универсално или частно
правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на
заповедта за изпълнение.
При частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск
е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1 ГПК.
Следователно, въпреки, че заявителят е
прехвърлил вземането по издадената заповедта за незабавно изпълнение с договор
за цесия от 21.05.2013г. на „Лаз“ ЕООД, той също е легитимиран да предяви
установителния иск, съгласно дадените разяснения в цитираното тълкувателно
решение.
С оглед установената процесуална
легитимация на ищеца съдът пристъпва към разглеждане на исковете по
същество.
От доказателствата се установява, че е
сключен договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г.,
по силата, на който „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД е предоставила на
кредитополучателя „ДизелТранс – 73“ ООД кредит в размер на 100 000 лв. за срок от 60 месеца, с
преразглеждане на всеки 12 месеца. В качеството на съдлъжници договорът
е подписан от представител на „Хаджи 98“ ЕООД, ответницата Н. – Х. и С.С.. От
своя страна кредитополучателят и останалите длъжници са се задължили да го
погасят при неговото прекратяване на 6 равни месечни вноски.
Анализът на съдържанието на договора
за кредит обосновава извода за неговата валидност и същият не страда от пороци
водещи до неговата нищожност и унищожаемост.
С тълкувателно решение №5/2014г.
от 12.12.2016 год. на ВКС, постановено
по тълкувателно дело №5/2014г. е разяснено,
че само единствено мнимо
представляваният разполага с правото да се позове на недействителността по чл.
42, ал. 2 ЗЗД, а за другата страна по него и за трети лица такъв правен интерес
липсва.
Следователно ответницата Н. – Х. няма
право да оспорва действителността на договора, с възражението, че същият е
сключен за другата страна от лице без представителна власт.
Дори и такова възражение да подлежеше
на разглеждане по същество то би било неоснователно. Договорът за банката е
подписан от лицето „А. К.“, за която не са представени доказателства, че
разполага с представителна власт да сключва договори от името на банката към
24.07.2008г. Договорът за банков кредит, обаче е абсолютна търговска сделка –
чл.1, ал.1, т.1 от Търговския закон. Следователно спрямо нея е приложима
нормата на чл.301 от ТЗ където ефектът на потвърждаване на действията,
извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при
непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им.
Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след
узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
недействителността. В случая липсва изрично противопоставяне на сключения
договор, и е налице изрично приемане, тъй като в изпълнение на договора банката
е предоставила средствата по разплащателната сметка на кредитополучателя. На този договор банката се е позовала и при
подаване на заявлението и при изпращане на поканите за доброволно изпълнение.
Следователно договорът за овърдрафт
№38/24.07.2008г. е действителен и овързва валидно страните по него, в това
число и ответницата Н. – Х..
Съгласно заключението на вещото лице
по допусната ССЕ овърдрафтът е усвоен изцяло чрез тегления от разплащателната
сметка.
Съгласно уговорките в т.4 и по т. V.3 от Част
III от „Общи
уговорки договорът
за овърдрафт се е прекратил, тъй като банката е упражнила това свое право, като
е ограничила ползването на средствата само за 12 месеца, без да поднови за
следващите 12 такива. Последващите споразумения №1/23.07.2009г.,
№2/08.09.2009г. и №3/04.02.2010г., касаят уреждане на начина на връщане на
усвоените суми и изменят т.4, т.10, т.11 от договора от 24.07.2008г. Тези
споразумения обаче, не са подписани от ответницата Н. – Х., следователно не я
обвързват новите уговорки, между другите солидарни длъжници и банката, касаещи продължаването
ползването на овърдрафта до 23.08.2009г., не важи и новият размер на
договорната лихва, както и таксите за управление.
Следователно договорът, в частта за
ползване на усвоената сума по овърдрафта е прекратил своето действие спрямо
ответницата Н. към до 24.07.2009г., след което тази сума е следвало да бъде върната
от нея на 6 месечни равни вноски, съгласно уговорката по т.10. За останалите
длъжници ще важат уговорките в споразуменията по отношение крайния срок и
падежа на общото задължение, като няма пречка за всеки солидарен длъжник да
изпада в забава по различно време, съгласно правилото на чл.126, ал.2 от ЗЗД. Вещото
лице е посочило, че към датата 17.09.2009г., остатъка по договора за овърдрафт
е в размер на 99441.53лв., следователно за тази сума следвало да бъде
ангажирана отговорността на ответницата към датата на прекратяване на договора.
За неоснователно възражението на
ответницата Н. – Х. за новиране на задължение и изключването на отговорността
на последната при приложението на нормата на чл.124 от ЗЗД.
Няма спор, че нормата на чл.124, ал.1
от ЗЗД предвижда, че подновяването на задължението на един солидарен длъжник
освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права
срещу тях.
В случая обаче не е налице обективна
новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, в който е посочено, че задължението се
подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Обективната
новация изисква ясно изразена воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов
предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с
кредитора договор, като волята за новация следва да е недвусмислена и да не се
извежда по тълкувателен път. Новото задължение трябва да се различава от
старото по предмета си - например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за
престиране на вещи, или по каузата си - например дължима цена по договор за
продажба да се оформи като заем.
В решение № 210 от 22.12.2014 г. по т.
д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. №
650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. №
2602/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че реструктуриране /предоговаряне/ на
дълга по съществуващ банков кредит, включително разсрочването му за облекчаване
на съществуващия дълг, не води до новиране на задължението, ако страните не са
заявили изрично воля за подновяване. Няма новация по чл.107 от ЗЗД и когато
страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на
облигационното отношение.
Анализът на доказателствата сочи, че
налице предоговаряне на дълга /реструктуриране/ със споразумения №2, №3, като
сумата по усвоения овърдрафт, ведно с начислените лихви се е превърнал в
главница, върху която е уговорено начисляването на договорна лихва, в различен
от първоначалния размер. Уговорен е и нов погасителен план за плащането на тази
главница. Вещото лице е изследвало въпроса за рефинансирането на кредита, като
е посочило, че не е извършвана такава операция, счетоводно, а това се
установява и от съдържанието на споразуменията. Следователно между страните не
е променян предмета на задължението, продължава да дължи се връщане на парична
сума, не е променяно и основанието, тъй като овърдрафта и кредитът с
погасителен план, са все вид заеми при различни условия предлагани от ищеца, в
качеството му на банкова финансова институция, като следва да се отбележи, че
рестуктурирането на овърдрафта в кредит с погасителен план е предвидено изрично
в т.10 от договора от 24.07.2008г. При всички случаи липсва и ясна уговорка, че
старият дълг, формиран като сбор от усвоената сума по овърдрафта и начислените
лихви до изтичане на първите 12 месеца ще се счита за погасен и на негово място
ще възникне ново задължение.
Следователно между страните не е
новирано задължението по договора за овърдрафт, поради което и спрямо
ответницата Н. – Х. не може да бъде приложено правилото на чл.124 от ЗЗД и
същата да бъде освободена от отговорност.
По делото липсват и доказателства за
опрощаване на задължението спрямо ответницата, като по смисъла на чл.107 е
необходимо кредиторът да се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
Предвид горните съждения съдът намира,
че ответницата Н. – Х. следва да отговаря за остатъка от неплатената главницата.
Доколкото последната не е страна по споразуменията не дължи заплащане на
договорна лихва и такса в новите размери, които са за периоди, извън обхвата на
договора за овърдрафт. В случая съдът е сезиран с иск за договорна лихва, а не
с обезщетение за забава следователно, не може да присъжда последното вместо
поисканото, въпреки, че вещото лице по допълнителната задача е дало изчисления
за мораторна лихва.
Съгласно заключението на вещото лице неплатената
главница към датата на подаване на заявлението е в размер на 28905.76лв., като
не следва да се зачита плащането по изпълнителното дело от 4000.00лв., както и
плащането на цесионера, тъй като това представлява плащане на неговото
задължение по договора за цесия. Или ответницата следва отговаря за заплащане
на сумата от 28905.76лв.
Неоснователно е възражението на ответницата
Н. – Х. за изтекла в нейна полза погасителна давност на вземането за главница. При
договора за заем/кредит/ е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски
на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД /Решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров,
Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III г.о./.
Следователно по отношение на вземания, произтичащи от договор
за кредит важи пет годишната давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от
датата, на която следва да бъде върнат целият кредит изцяло или от датата на
обявяването за предсрочно изискуем.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая вземането спрямо ответницата ще стане цялото изискуемо след
изтичане на 6 – те месеца, през които следва да се заплатят равните вноски по
т.10 от договора или на 01.03.2010г. /съгласно VI.3 от – Общи уговорки/. За периода
24.07.2009г. до 01.03.2010г. банката не е упражнявала правото си спрямо
ответницата Н. – Х. да обявява кредита за предсрочно изискуем, с оглед на това
възраженията в тази връзка не подлежат на разглеждане.
Според дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
докладчик съдията Борислав Белазелков, заповедното производство е част от
изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, той се счита за предявен с подаването на
заявлението. Следователно цитираната правна норма има обратно действие и то
само когато е спазен срока по чл. 415, ал.
1 ГПК за предявяването на иска. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението.
В случая погасителната давност е започнала да тече от
01.03.2010г., като не са изтекли предвидените по закон пет години, тъй като
същата е прекъсната на 08.02.2013г. с подаването на заявлението и поради
предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Давността не би била изтекла и ако началната й дата е тази на прекратяване на
финансирането от страна, а именно от 24.07.2009г.
Висящността на съдебното производство по установяване на
вземането е начиная от 08.02.2013г., като с оглед обратното действие на нормата
на чл.422, ал.1 от ГПК за периода 08.02.2013г. до датата на депозиране на
исковата молба по установителния иск - 02.03.2016г. давността се спряла на
основание чл.115, б.“ж“ от ЗЗД докато трае съдебния процес. С оглед, на което
изтеклият срок не може да бъде зачетен по начина поискан от ответницата.
С оглед изложеното предявения установителен иск следва да
бъде уважен единствено и само за сумата от 28905.76лв. и отхвърлен за сумите от
2992.68лв., договорна лихва и 10.23лв. такси по кредита.
По отношение на ответника Д. не се
установи неговата материално правна легитимация при условията на чл.101 от ЗЗД.
При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния
длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен
длъжник, което се реализира чрез договор между третото лице и кредитора или
между стария и новия длъжник. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на
същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с
него.
За ангажиране отговорността на
ответника Д. е представен договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г. По този
договор бе проведено успешно оспорване по реда на чл.193 от ГПК, като подписът
положен за съдлъжник не е на ответника Д.. С оглед, на което договорът за
встъпване в дълг се явява нищожен, поради липса на съгласие по смисъла на чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД и не произвежда целените с него правни последици, а именно
ответникът Д. да отговаря солидарно за цялото задължение.
По изложените съображения исковете за
главница, лихви и такса следва да бъдат отхвърлени само на това основание, като
съдът намира за безпредметно излагането на мотиви досежно останалите възражения
на ответника Д..
С оглед изхода на спора, съдът следва да ревизира
разноските в заповедното производство, като на заявителя се дължат такива от
страна на ответницата Н. - Х. в размер на 578.12лв., съразмерно уважената част
от исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 1166.76лв., съразмерно
от 637.97лв. държавна такса, 200.00лв., възнаграждение за вещо лице и
450.00лв., юрисконсултско възнаграждение. в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
/Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./, в полза на юридически лица и еднолични търговци
се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът приема, че следва да се присъди максималния
размер на предвиденото в Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждение в размер на 450лв., доколкото материалният интерес е над
10 000лв. и делото е с фактическа и правна сложност, при съобразяване
критериите на чл.25.
На ответницата Н. – Х. се
следват разноски в размер на 108.23лв., съразмерно отхвърлената част от
исковете от 200.000лв. за вещи лица и 950.00лв., адвокатско възнаграждение.
По отношение на ответника Д.
на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да присъди разноски в размер на
300.00лв., възнаграждение за вещо лице. По делото липсват представени
доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 2000.00лв., в
това число и като приложение към списъка по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че ответницата М.К.Н. – Х.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ при условията
на солидарност на ищеца „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№92 по заповед за незабавно изпълнение №974/11.02.2013г., постановена по ч.гр.
дело №1611/2013г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 28905.76лв./двадесет и осем хиляди
деветстотин и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
непогасена главница по договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /08.02.2013г./ по ч.гр.дело №1161/2013г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №92 срещу М.К.Н. – Х., ЕГН **********,*** искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи
при условията на солидарност по заповед за незабавно изпълнение
№974/11.02.2013г., постановена по ч.гр. дело №1611/2013г. по описа на Районен
съд – Варна сумата от 2992.68лв./две
хиляди деветстотин деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
договорна лихва за забава за периода 06.05.2012г. до 06.02.2013г. по
допълнителни споразумения към договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г.,
сумата от 10.23лева /десет лева и
двадесет и три стотинки/, представляващи дължими такси по кредита, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /08.02.2013г./ по ч.гр.дело №1161/2013г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”
АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №92 срещу П.Х.Д., ЕГН **********,***
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240
от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи по заповед за незабавно изпълнение
№974/11.02.2013г., постановена по ч.гр. дело №1611/2013г. по описа на Районен
съд – Варна сумата от 28905.76лв./двадесет
и осем хиляди деветстотин и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
непогасена главница по договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г.,
допълнително споразумения, договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г. и от
05.10.2011г., сумата от 2992.68лв./две
хиляди деветстотин деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
договорна лихва за забава за периода 06.05.2012г. до 06.02.2013г., сумата от 10.23лева /десет лева и двадесет и три
стотинки/, представляващи дължими такси по кредита, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/08.02.2013г./ по ч.гр.дело №1161/2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.К.Н. – Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС
БАНК” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №92 сумата от 578.12лева/петстотин седемдесет и осем лева
и дванадесет стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски по
заповедното производство по ч.гр. дело № 1611/2013г. по описа на РС – Варна, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Н. – Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”
АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №92 сумата от 1166.76лева/хиляда сто шестдесет и шест
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №92 ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Н. – Х., ЕГН **********,*** сумата от 108.23лева/сто
и осем лева двадесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №92 ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Д., ЕГН **********,*** сумата от 300.00лева/триста лева/, представляваща
сторени съдебно деловодни разноски в исковото производство, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/