№ 88
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Борислав И. Велков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600345 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 7/20.01.2020 год., постановена по НОХД № 1332/2019
год., РРС – V-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. ЗЮЛК. М. ИБР. от гр. Ветово,
Рс. област, за ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2014 г. в гр. Русе, обл. Русе, в
съучастие с ЮС. ЮС. Д. от град Ветово, обл.Русе, С. С. С. от град Ветово,
обл.Русе и СЮЛ. АР. УЗ. от град Ветово, обл.Русе като подбудител, подбудил
Ю.Д. Д., С. С. С. и СЮЛ. АР. УЗ., пред надлежен орган на власг - нотариус
А.Ф. - Нотариус № ***, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район
на действие Районен съд - Русе, като свидетели в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на ЗЮЛК.
М. ИБР. от град Ветово, обл.Русе по нотариално дело № *** от **.**.**** г.
по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно да потвърдят
неистина, а именно, че ЗЮЛК. М. ИБР. е владял явно, постоянно,
непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик в продължението на
повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000
кв.м.,представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на град
Ветово, обл.Русе. незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-XIII,
1
УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за
периода на десетте години на давностно владение от страна на ЗЮЛК. М.
ИБР. от гр. Ветово, поради и което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 3 НК и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАЛ е подс. ЮС. ЮС. Д. от гр. Ветово, Рс. Област за
ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, в съучастие със СЮЛ. АР.
УЗ. от гр. Ветово, обл. Русе и С. С. С. от гр. Ветово, обл .Русе като
съизвършители и подбудени от ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, обл.Русе пред
надлежен орган на власт - нотариус А.Ф. - Нотариус А. ***, вписан в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Русе,
като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране
правото на собственост на ЗЮЛК. М. ИБР. от гр. Ветово, по нотариално дело
№ *** от **.**.**** г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово,
обл.Русе е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението
на собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал №
173 по регулационни план на гр.Ветово, обл. Русе, незастроено при граници:
УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХШ, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е
оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно
владение от страна на ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, обл. Русе, поради и
което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е
ОСЪДИЛ на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАЛ е подс. С. С. С. от гр. Ветово, Рс. Област за ВИНОВЕН в
това, че 29.07.2014 г. в гр. Русе, обл. Русе, в съучастие с ЮС. ЮС. Д. от град
Ветово и СЮЛ. АР. УЗ. от град Ветово, обл.Русе като съизвършители и
подбудени от ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, обл. Русе пред надлежен орган
на власт - нотариус А.Ф. - Нотариус № ***, вписан в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Русе, като свидетел в
производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
2
собственост на ЗЮЛК. М. ИБР. от гр.Ветово, по нотариално дело № *** от
**.**.**** г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно
потвърдил неистина, а именно, че ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, обл. Русе е
владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал №
173 по регулационни план на град Ветово, обл.Русе, незастроено при граници:
УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХШ, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е
оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно
владение от страна на ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, обл.Русе, поради и
което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е
ОСЪДИЛ на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАЛ е подс. СЮЛ. АР. УЗ. от гр. Ветово, Рс. област за
ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с
ЮС. ЮС. Д. от град Ветово, обл. Русе и С. С. С. от град Ветово, обл.Русе като
съизвършители и подбудени от ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, обл.Русе пред
надлежен орган на власт - нотариус А.Ф. - Нотариус № ***, вписан в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Русе,
като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране
правото на собственост на ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово, по нотариално
дело № *** от **.**.**** г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че ЗЮЛК. М. ИБР. от град Ветово,
обл .Русе е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с
намерението на собственик, в продължение на повече от десет години
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м.,представляващо УПИ-
IX в квартал № 173 по регулационни план на гр.Ветово,обл.Русе, незастроено
при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХШ, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без
някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на
давностно владение от страна на ЗЮЛК. М. ИБР. от гр.Ветово , обл.Русе,
поради и което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 54 НК го е
ОСЪДИЛ на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от
3
ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ е четиримата подсъдими, с установената по делото
самоличност, да заплатят в полза на ОД на МВР - Русе сумата от по 47.58 лв.
представляващи разноски в хода на досъдебното производство.
Жалбоподателят ЗЮЛК. М. ИБР. от гр. Ветово лично и чрез
договорния си защитник адв. С.Л. от РАК, недоволен от нея я обжалва в
законния срок и развивайки оплаквания за нейната необоснованост,
незаконосъобразност, пледирал присъдата да бъде отменена и да се постанови
друга, с която да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение.
Жалбоподателите ЮС. ЮС. Д. С. С. С. и СЮЛ. АР. УЗ., всички от
гр. Ветово, Рс. област, лично и чрез договорния им защитник адв. Д.М. от
РАК недоволни от нея я обжалват в законния срок и развивайки оплаквания
за нейната необоснованост, незаконосъобразност, пледират присъдата да бъде
отменена и да се постанови друга, с която да бъдат признати за невинни и
оправдани по предявените им обвинения.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, заема становище,
че жалбата е неоснователна, поради, което настоява същата да бъде оставена
без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
Настоящото производство е образувано въз основа на решение №
54/05.05.2021 год., постановено по КНД № 344/2020 год. на ВТАС, с което е
било възобновено наказателното производство по ВНОХД № 385/ 2020 год.,
като е отменил решение № 81/27.07.2020 год. на РОС и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на РОС.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, в
настоящия си състав, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбите доводи, становищата на страните и след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК установи, че:
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
4
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т.3 от НПК не са налице.
Районният съд след като е изпълнил изискванията за всестранно,
пълно и обективно изследване на събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305 ал.3 от НПК, с оглед разкриване
на обективната истина, съобразявайки установените по него факти и
обстоятелства, правилно е приел за доказана изложената фактическа
обстановка. Съобразил е всички относими към главния факт доказателства и
обосновано е достигнал до своите изводи досежно авторството, вината,
съставомерността и квалификацията на извършеното от четиримата
подсъдими престъпление, представляващо лъжесвидетелстване по смисъла на
чл. 290, ал.1 от НК.
Във въззивните си жалби жалбоподателите и техните защитници са
навели оплаквания за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на
присъдата. В съдебно заседание обаче основно се акцентира върху довода за
необосноваността на присъдата, имайки предвид неправилна преценка на
доказателствата от решаващия съд, което е довело до недоказаност на
предявените им обвинения, поради което деянието е несъставомерно.
Настоящата инстанция не споделя това становище и след като отново
подложи на задълбочен анализ събраните и проверени от първата инстанция
доказателства, намира, че възприетите от нея фактически констатации и
изведените правни изводи са обосновани, тъй като съответстват на съвкупния
доказателствен материал.
От фактическа страна.
Подсъдимият ЗЮЛК. М. ИБР. е роден на *.**.**** г. в град Ветово,
общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин, женен, със средно образование,
работи, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият ЮС. ЮС. Д. е роден на **.**.**** г. в град Ветово,
общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин, вдовец, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.С. С. е роден на **.**.**** г. в град Ветово, общ.
Ветово, обл. Русе, български гражданин, неженен, с начално образование,
5
пенсионер, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият СЮЛ. АР. УЗ. е роден на **.**.**** г. в град Ветово,
общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин, със средно образование, не
работи, неосъждан, ЕГН:**********.
Лицето Б.М.К., е починал на 4.04.1938 г., притежавал поземлен имот
дворно място с площ 3000 кв.м с № 327 в кв. 206 по плана на с. Ветово,
обл.Русе от 1927 г. Впоследствие по новия регулационен план на гр. Ветово
имотът бил с УПИ- IX в квартал № 173 с граници УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-
ХШ, УПИ-XVII, УПИ- XVIII. Имота бил възстановен на наследниците на К.
със Заповед №516/19.06.1995 г. на Общинската администрация при Община-
гр. Ветово.
След реституирането на имота той бил обработван и стопанисван от
св. П.П., внучка на Б. К., и съпругът й Н.В.П., в която дейност участие
вземали и св. И. К., зет на първите, и внукът им- св. А. К.. Свидетелят И. К.
притежавал необходимата техника, орял и засявал имота с различни
селскостопански култури, а през 2000 г. сключил, в качеството си на
арендатор, договор за аренда на имота със св. П.П. за срок от 15 г. и
продължил да го обработва до м. април 2015 г.
По делото е установено, че подсъдимият З.И. бил собственик на
имоти с УПИ- X, УПИ- XI и УПИ-IV в квартал № 173 по регулационни план
на гр. Ветово, обл. Русе, а синът му- св. Ч. бил собственик на имоти с УПИ-
ХІІІ и УПИ- XIV в същия квартал. И. решил да обедини парцела си, като
завладее незаконно единствения имот, който разделял притежаваните от него
земи в кв.173, а именно УПИ- IX, като така улесни и достъпа до имотите си.
Той добре познавал придобиването на право на собственост по давност, тъй
като бил използвал вече този правен способ за придобиване на други
земеделски земи. Поради това знаел, че има нужда от трима свидетели, които
да заявят пред нотариус, че е владял дворното място повече от десет години.
Решил е да убеди другите трима подсъдими да участват в обстоятелствена
проверка пред нотариуса, с които били добри познати и често прекарвали
времето си заедно в търговската част на магазин, стопанисван от И. в
гр.Ветово. Подсъдимите Д., С. и У. се съгласили да му помогнат, макар никой
от тях да не е знаел дали той действително е владеел необезпокоявано имота в
6
продължение на десет години. Всички те знаели за кой имот става въпрос, но
нямали ясна представа за начина му на стопанисване и от кого се извършва
то. По поръчение на И., св. А., като адвокат, подготвил документите за
обстоятелствената проверка за констатиране правото на собственост, които
били внесени при св. Ф.- Нотариус № ***, вписан в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд- гр. Русе. Свидетеллят
А. набавил всички документи, необходими за изповядване на сделката и на
29.07.2014 г. пред св. Ф. подсъдимите Д., С. и У. заявили, че молителят- подс.
И. владял явно, постоянно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено, с
намерение на собственик, в продължение на повече от десет години
процесния имот. Подсъдимите Д. и У. дори заявили пред нотариуса, което
било и протоколирано от него, че имота бил закупен от И.. На същата дата
бил съставен и Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, нот. дело № *** г.
за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, с който И.
бил признат за собственик на описания в него имот. Нотариален акт бил
вписан от съдия по вписванията на същата дата в Службата по вписванията -
Русе.
Шест месеца по късно на 18.02.2015 г. св. Ф., след обстоятелствена
проверка, в която участвали свидетелите Д., К. и И. К., издала нотариален акт
№ ***, том I, per. № ***, нот. дело № *** от **** г. за собственост на
недвижим имот придобит по давностно владение, с който св. П. била призната
за собственик на процесния недвижим имот. На 8.12.2015 г. св. П. продала
имота на св. А. К., за което бил издаден нот. акт № **, ТОМ ***, дело № ***
на нотарус В..
През м.април 2015 г. св. И. К. отново обработвал имот УПИ- IX, от
там преминал подс. И. и между двамата започнал устен спор за собствеността
на имота. Подсъдимият И. подал жалба в РУП- Ветово, в която се оплакал за
самоуправни действия на св. К.. Свидетелката П. от своя страна също
сезирала за случая РП-Русе, по повод на което е било образувано настоящото
наказателно производство.
По доказателствата.
Районният съд правилно е приел тази фактическа обстановка за
доказана по безспорен и категоричен начин, тъй като същата изцяло
7
кореспондира със събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
включващ свидетелските показания на всички свидетели, както и от
останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото –
справки за съдимост, заключението на назначената и приета по делото
експертиза, справки, договори, удостоверения, заявления, нотариални актове.
При изграждане на горната фактическа обстановка съдът правилно
не е кредитирал обясненията на четиримата подсъдими в частта им, в която
заявяват, че в продължение на десет години процесния имот е бил владян и
обработван от първия подсъдим З.И.. Обясненията в коментираните части се
опровергават от останалия доказателствен материал по делото. По делото са
събрани две групи гласни доказателства.
В първата група свидетелски показания са дадените от П.П. П., И. А.
К., А. И. К., П.Н. К.а, Н. А.а Д., Р.Х.К., С.А. К., Б.П.К., С.Д.Г., Г.Ц.К., Н.Д.Б. и
П.Р.Т., които пряко и непосредствено са възприели фактите по делото и по
конкретно владението и обработката на процесния имот и в тази част
обясненията на подсъдимите се опровергават от показанията на тези
свидетели. Тези показания са в хронологична последователност,
непротиворечиви относно съдържащия се в тях основен факт.
От показанията на основния свидетел П.П. П. от гр. Ветово става
ясно, че същата е наследница на процесния имот на баща й П.Б.М., който е
починал през 1980 год. Последният е бил син и наследник на Б.М.К., който е
починал на 04.04.1938 г., и е притежавал поземлен имот дворно място с площ
3000 кв.м с № 327 в кв. 206 по плана на с. Ветово, обл.Русе от 1927 г.
Впоследствие по новия регулационен план на гр. Ветово имотът бил с УПИ-
IX в квартал № 173 с граници УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХШ, УПИ-XVII,
УПИ- XVIII. Имота бил възстановен на наследниците на К. със Заповед
№516/19.06.1995 г. на Общинската администрация при Община- гр. Ветово.
Същата заедно с другите членове на семейството са са обработвали имота.
Докато съпругът й Н.П. е бил жив са сеели царевица и люцерна. В
последствие са давали имота под наем, и никога не е бил изоставен и не е бил
владян от други лица. Тъй като не е имала никакви документи за собственост
на 18.02.2015 год. по обстоятелствена проверка пред нотариусА. Ф. са се
явили трима свидетели в лицето на И. А. К., С. К. и Н. Д., въз основа на
8
техните показания е бил издаден констативен нотариален акт за собственост
по давностно владение на св. П.П.. През 2000 год. тя отдала под наем имота
на И. К. за 15 години, тъй като тя не е имала възможност да го обработва.
През 2015 год. св. И. К. бил посетен от сина на З.И. – В. Ч., който му е заявил,
че имота бил на баща му, който имал докумет за него. И. подал жалба до
полицията, където нейния зет бил викан за даване на обяснения. По същото
време тази свидетелка е установила, че той има имот граничещ с нейния
наследствен имот. За да стане собственик на имота той привлякъл като
свидетели по обстоятелствената проверка пред нотариус тримата подсъдими
У., Д. и С., въз основа на които на 29.07.2014 год. той се е снабдил с
нотариален акт.
В тази насока са и показанията на И. А. К., който дава подробни
показания във връзка с процесния имот. Същият заявява, че от 28.05.1992 год.
до 20.05.1995 год. е бил председател на ликвидациония съвет на местното
ТКЗС и през 1994 год. е бил изготвен проект за разпределението на земята.
Една от сградите е била спечелена от св. Р.К. и същия бил в съседство с
процесния имот. Същият посочва множество лица, които са спечелили и
закупили други имоти в съседство, между които и подс. И. и негови син св.
Ч.. Имот УПИ ІХ е собственост на сима му А. К., който го е закупил от св.
П.П., който имот е наследила от дядо си Б.М.К.. След ликвидацията на ТКЗС
тя и нейния съпруг дълги години са обработвали имота, като в някои
обработки е участвал и този свидетел. През 2000 год. тя сключила договор за
наем с него за обработване на земята. Същият потвърждава, че през 2015 год.
тези двама свидетели разбрали са разбрали, че подс. З.И. се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, по която свидетели са били
другите трима подсъдими У., Д. и С.. В последствие той е подал искова молба
в РРС за оспорване на собствеността.
На следващо място съдът кредитира показанията на А. И. К., който
заявява, че на 08.12.2015 год. с договор за покупко продажба е придобил
процесния имот от баба му П.П.. Този имот преди нея е бил собственост на
нейния баща П.Б., а преди това е владян 15 години от бащата на този
ссвидетел И. К.. Тогава подс. И. е подал жалба срещу този свидетел в
полицията, че е обработвал неговия имот. Свидетеля Ал. К. посочва, че
съседен на неговия имот УПИ Х е собственост на подс. И., но той оспорил
9
собствеността на процесния имот.
От показанияата на св. Н. Д. се установява, че е сестра на И. К. и
през февруари месец 2015 год. е била свидетелака по обстоятелствена
проверка за признаване правото на собственост на процесния имот на П.П.,
която е майка на нейната снаха П.. Същата познава имота и го описва
подробно, като посочва ч, имота е наследен от П. от нейния дядо Б.М. К..
След ликвидацията на ТКЗС П. и нейния съпруг Кольо Василев са
обработвали нивата. След 2000 год. те са престанали да го обработват и за
него се е грижел нейния брат И. К.. Съседи на имота са свидетелите
съпрузите К.и, които са в непосредствена близост с процесния имот на П..
По делото свидетелства и П. К.а от показанията на която става ясно,
че е съпруга на св. И. К. и същата от 2008 год. е работила във фирма „К. 1“
ЕООД, собственост на св. Р.К., чийто имот е съседен на процесния имот,
който е бил обработван от А. К., получен от него от П.П.. Тази свидетелка
описва подробно имота от 3 декара, който преди това е бил собственост на
прадядо й Б. М., а майка й е негова внучка. Навремето този имот е бил
обработван от от майка й и от баща й, който през 2009 год. починал, след
което нейния син е обработвал имота. Тя посочва, че ежедневно е била на
работа във фирмата на К., който се намира в съседство с техния имот и
никога не е виждала подс. З.И. да владее имота и да го обработва. В момента
А. е посъдил орехи и обработва имота.
От показанията на св. П.Т. става ясно, че работи във фирмата „К. 1“
ЕООД собственост на Р.Р. и познава всички имоти в близост и в съседство с
имота на К., между който е и имота на майка му. Тя го е продала на И. К.,
който го владее и в момента.
Разпитана е и св. П.П., която подробно посочва, че от 2015 год. е
призната за собственик на УПИ ІХ в квартал 173. Тя го е наследила от баща й
П.Б.М., който починал 1980 год. Дълги години след 1995 год. тя и нейните
роднини са обработвали имота. Никога не е бил изоставен и не е бил владян
от други лица. През 2000 год. П. е дала под наем този имот на нейния зет И.К.
През 2015 год. сина на подс. И. – В. Ч., който му е заявил, че имотът бил
собственост на баща му подс. И.. Неговите имоти са в съседство с имота на
П.. Той намерил трима свидетели другите трима свидетели, които участвали в
10
обстоятелствената проверка и заявили, че имота е бил продаден от нея на
подс. И., което тя оспорва и заявява, че този имот никога не е бил продаван.
Осве този имот по аналогичен начин той със свидетели е придобил и други
съседни имоти.
От показанията на св. С. К. става ясно, че е съпруга на св. Р.К., който
се занимава със земеделие и притежава двадесет и пет декара земя и има ясна
видимост над всички съседни парцели, които са на територията на бившия
стопански двор на бившето ТКЗС. Същата заявява, че съседен парцел на
тяхната овощната градина е УПИ ІХ, който е собственост на П.П., наследен
от баща й. През годините тя заедно със съпруга и Н. се е грижела зяа имота и
са го обработвали. След като съпругът й е починал тя е предоставила имота на
своя зет И.К. който го владее и обработва в момента. През годините като
съседи те са си помагали и тази свидетелка заявява, че никога не е виждала
други лица да обработват този имот освен К.. През 2014 год. тя се е
изненадала, че подс. И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на
процесния имот. Той е собственик на четири имота, които са съседни с имота
на П.. През 2015 год. тази свидетелка е участвала в обстоятелствената
проверка пред нотариуса Ф. за признаване правото на собственост на П.П..
В тази насока са и показанията на св. Р.К. собственик на „К.-1“ ООД
гр. Ветово, който притежава нива от 25 дка., която обработва и от там вижда
всички съседни имоти. Същият е закупил УПИ ХVІІІ, който е съседен на
имота на нивата на П.П.. Имот УПИ ХІІІ, граничи с нивата на П. и собственик
е В. Ч., който е син на подс. З.И.. Имот УПИ Х също граничи с нивата на П. и
е собственост на П.П., който е починал и сега е собственост на подс. З. И.ав.
Същият заявява, че нивата на П. е УПИ ІХ, който е наследствен от дядо й Б.
М.. Тези имоти са били възстановени през 1996 год. и тогава нивата на П. е
била засадена с орехи и череши, които тя и съпруга й Н. отрязаха и
почистиха. Дълги години те са обработвали нивата, но след смъртта на Н.
нивата е обработвана от нейния зет И.К. Подсъдимият И. е почиствал
неговите имоти и изхвърлял боклуците в имота на П., но преди две години
И.К.ги е почистил. И. и синът му В. също притежават там имоти, които
граничат с имота на П.. Този свидетел категорично заявява, че никога не е
виждал тези лица да обработват този имот. През годините той е виждал
единствено П.П. и нейните роднини, които са обработвали имота. За това се е
11
учудил, когато разбрал, че подс. З.И., се е снабдил с нотариален акт владян по
давност на този имот.
В тази връзка са и показанията на св. Б.К., който работи във фирмата
на Р.К. от 2008 год. и познава имотите в района. Той заявява, че долния край
на овощната градина на К. граничи с имота на П.П., която е тъща на св. И.К.
Последния се е грижел за имота, след смъртта на съпругът на П., а през
последните 2 години го обработва неговия син А. К.. Този свидетел
категорично заявява ,че други лица не е виждал да обработват имота на П..
Никога не е виждал този имот да се обработва от подс. З.И.. Този подсъдим и
неговите синове обработват три имота, които са в съседство с имотите на К. и
по точно овощната градина. Той го е виждал да обработва и четвърти имот,
който купил от П.П. – Ш.. След мястото на И.К.успоредно на мандрата има
още едно място, което не се обработва в момента и не знае кой е собственик.
През последните 7 години имота на П. се обработва от И.К. който редовно го
поддържа и го засява с различни земеделски култури. Този свидетел познава
подсъдимите Ю.Д. и С.У., които не познават имотите в района и никога не ги
е виждал там.
На следващо място от показанията на св. Н. Б. се установява, че
същият работи като инспектор в икономическа полиция РУ Ветово, на когото
му е била възложена преписката, която е била образувана по жалба от П.П. и
по жалба на подс. З.И.. По време на проверката той е констатирал, че на
територията на бившия стопански двор на ТКЗС се намират имоти
собственост на Р.К., на подс. З.И. и на А. К., който през 2015 год. е придобил
процесния имот с нот. акт за продажба от баба си П.П.. Всички те са в
съседство с имота на К., който го обработва през последните 6 години.
Свидетелят Б. е разпитал св. Б.К., който му е заявил, че работи във фирмата
на К. и постоянно е имал видимост към съседните имоти. През годините
единствено е виждал да обработват УПИ ІХ само И.К.и синът му А. К.. Освен
това му е съобщил, че процесния имот е собственост на П.П., имотите на
подс. И., които е обработвал се намират в дясно на овощната градина на Р.К..
К. му е заявил също така, че дъщерята на П. в лицето на П. К.а също работи
във фирмата на К. от 2006 год. и също е щяла да забележи дали други лица са
обработвали имота на майка й. Свидетелят Б. в качеството си на полицай е
разпитал и И.К.и сина му А. К., които са дали подробни показания, цитирани
12
по горе.
По делото показания е дал и св. Г.К., който работи като инспектор в
ОД МВР гр. Русе и е водил преписка образувана в полицията и е снел
обяснения от подс. З.И., който му е заявил, че след ликвидацията на местното
ТКЗС, той закупил един обор, около който е имало 40 дка изоставена земя.
През 1995 год.дошли служители от Община Ветово и започнали да маркират
имотите с колчета, като на място е бил този подсъдими и някакво лице Боню,
който му казал, че има 3 дка за продажба. През 2000 год. това лице отново се
е появил в града и се свързал с И. на когото предложил да продаде някакъв
имот и той му дал 600 лв. с разписка, която загубил. През 2014 год. заедно с
другите трима подсъдими като свидетели той се е снабдил с нотариален акт
пред нотариус по обстоятелствена проверка. През 2015 год. на нивата дошли с
трактор И.К.и синът му, които заявили на подс. И., че те са собственици на
имота и те го обработват. След това в хода на проверката те също
представили нот. акт и скица от техническата служба в общината, от която е
видно, че имота се води на П.П., която е тъща на К.. Този свидетел разпитал и
подс. С.С., който му е заявил, че знае че собственик на имота е подс. И.,
който го е владял 10 години и не познава П.. Разпитал е и подс. Ю.Д., който
му заявил, че познава имота, който се е владял от подс. И. и го е обработвал
от 2000 год. Той също не познавал П.. След това разпитал и подс. С.У.
потвърждава казаното и другите двама подсъдими. Свидетелят К. е разпитал
и подс. З.И., който му казал, че отглеждал крави в закупен от него обор в
бившето ТКЗС до който се е намирал процесния имот. Той твърди, че е
обработвал спорния имот от 2000 год. до 2015 год., когато в имота дошъл
И.К. който му казал, че имота е на П.П. и той го е обработвал. След това И.
заминал в Германия до 2016 год., когато се е завърнал, като през това време
имота се е обработвал от К.и. През 2005 год. И. е закупил от наследниците на
П.П. УПИ Х, но не го е декларирал в Общината. Заедно със сина си В. Ч. този
подсъдим е обработвал и други имоти. Извършени са били и допълнителни
разпити на другите трима подсъдими с които са посетили района с имотите
намиращи се в бившия стопански двор, но те не са могли да посочат кой е
имота обработван от подс. И., кои са границите, от къде започва и къде
свършва и на кого са съседните имоти.
Рапитани са в качеството си на свидетели А.Ф. – нотариуса, който е
13
издал нот. акт по обстоятелствена проверка на подс. И. и св. П. А. в
качеството му на адвокат на този подсъдим. И двамата свидетели обясняват
какви документи са били изготвени, какви показания са дали тримата
подсъдими като свидетели по проверката като са посочили че З.И. е владял
имота повече от 10 години необезспокояващо от други лица, но не го описали
конкретно и подроблно.
Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на посочените
свидетели, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и
опровергаващи защитната теза на четиримата подсъдими. Противоречията
между техните обяснения и останалите гласни доказателства проличават във
всички случаи когато са дали неверни показания пред нотариуса. В тази
насока съдът подробно е анализирал и е взел под внимание приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства по делото -
справки за съдимост, заключението на назначената и приета по делото
експертиза, справки, договори, удостоверения, заявления, нотариалните
актове и другите изобилни писмени доказателства. Съдът категорично
приема, че цитираните лица, участвали в производството, знаят кой е
процесния имот и неговите граници. От тези доказателствени източници по
несъмнен начин се установяват техните намерения да лъжесвидетелстват в
полза на подс. И..
Изложената фактическа обстановка се установява и от обясненията
на четиримата подсъдими, от показанията на другите пет свидетели, които
формират втората група гласни доказателства. При изграждането на тази
фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията в частта им, в която
подсъдимите твърдят необезпокояваното, десетгодишно владение на имота от
подс. И. и така отричат извършеното от тях престъпление.
По делото е разпитан и св. В. Ч., който е син на подс. И. и в това му
качество заявява, че притежава три имота в бившия втори стопански двор
повече от пет години. В момента тези имоти се обработват от баща му подс.
З.И. и граничат с негови имоти и с имоти на Р.К.. Този свидетел твърди, че
процесния имот УПИ ІХ е собственост на баща му З., но в момента се
обработва от И.К.повече от една година и подс. И. отстъпил имота и
започнали съдебни спорове.
14
От показанията на св. С. Ч. става ясно, че от 2010 год. живее в
Германия, но ежегодно се е прибирал в България и знае, че през 1998 или
1999 год. дома му е бил посетен от св. И.К. който е казал, че имота бил негов,
но не посочва за кой имот става въпрос, кои са съседните имоти и
съответните граници.
На следващо място като свидетел е бил разпитан Х.С.С., който
заявява, че подс. З.И. е закупил обор в който е отглеждал животни и около
него са се намирали съседни имоти, които са били обработвани от него.
Същият посочва, че не може да посочи имотите, кой е собственик, каквиса
границите и съседните имоти.
Разпитана е и неговата съпруга като свидетел А.С., която заявява, че
от пет години живее в Холандия имота й в гр. Ветово е съседен на подс. И.,
който през м. май е посетил дома й, и я помолил да стане свидетел по
снабдяването му с нот. акт на имот, който тя не може да индивидуализира,
кои са съседните имоти и кой ги прритежава, какви са границите. Само
посочва, че там е имало черешова градина и орехи.
От показанията на св. П.П. става ясно, че познава подс. З.И., който
след ликвидацията на ТКЗС и закупил обор в бившия втори стопански двор,
както и съседни имоти, които е обработвал. В един от имотите е имало
черешова градина, която е била изкоренена от него и през 1995 год. започнал
го обработва, като този свидетел му е помагал. Същият посочва че през
годините след демокрацията З. всяка година е ходел в Германия, където
работел и с получените пари закупил много имоти. По отношение на
процесния имот св. П. не посочва, къде се намира, кои са съседните на този
имот и границите му и има ли някакви спорове по отношение на
собствеността.
Видно от показанията на тази втора група свидетели не се
установява кои са границите на процесния имот, съседните имоти и чия е
собствеността. Нито един от тях, не посочва дали има спорове между подс. И.
и други лица, от което следва извода, че те не познават процесния имот.
Техните показания са непоследователни и противорачат на гласните
доказателства анализирани по горе от първата група свидетели и от
изобилните писмени доказателства.
15
Решаващият съд превилно е приел, че обсъдените обяснения се на
четиримата подсъдими същите опровергават от гласните доказателства
анализирани по горе от първата група свидетели и от изобилните писмени
доказателства. Поради това същите не са кредитирани и този извод се
затвърждава от показанията на първите дванадесет свидетели П.П. П., И.А.К.,
А. И. К., П.Н. К.а, Н. А.а Д., Р.Х.К., С.А. К., Б.П.К., С.Д.Г., Г.Ц.К., Н.Д.Б. и
П.Р.Т., които подробно посочват кой е собственика на процесния имот,
неговите граници, съседните имоти на другите собственици.
Доказателство за лъжесвидетелстване на тримата подсъдими У., Д. и
С. са и съдържащите се в показанията на посочените дванадесет свидетели, в
чиято доказателствена стойност няма никакво съмнение.
Всички тези свидетели са имали постоянен и непрекъснат поглед
върху имота, част от които поради наследствената си връзка с него П.П. П.,
И.А.К., А. И. К., П.Н. К.а и Н. А.а Д., други поради съседство Р.Х.К. и С.А.
К., трети поради работа в непосредствена близост до него Б.П.К., а
останалите са придобили впечатленията си след разговори с другите, но
всички те, без последната група, в една непрекъснатост са наблюдавали имота
през годините от раздържавяването му до незаконното му придобиване от
подс. И. при доказана възможност да го наблюдават, поради изложените
причини. Именно това качество на коментираните показания води до кредита
на съда към тях и то ги отличава от показанията на В. Ч., П.П. и Х.С
Подсъдимият Д. твърди, че е работил в имота по- интензивно през
2003 г. и 2004 г., след което го посещавал само през лятото, с което няма как
да придобие заявените от него възприятия в обстоятелствената проверка при
нотариуса. Д. заявил пред нотариуса и че подс. И. е купил имота, което
безспорно не е вярно и води допълнително до извод за недостоверност на
обясненията му. Подсъдимият С. наблюдавал имота от пейката пред къщата
си, от където св. Б., също жител на гр. Ветово, заявява, че ясен взор от там
към мястото няма. Подсъдимият У. заявил пред нотариуса и че подс. И. е
купил имота, което безспорно не е вярно и води до извод за недостоверност
на обясненията му. Показанията на Ч., освен поради противоречието с
представените по- горе показания, които се ползват с вярата на съда, са силно
дискредитирани от родствената връзка на този свидетел с подс. И., на когото
16
е син, и от родствените си земеделски амбиции в процесния район. Ч. и И. са
били придобили собствеността на голяма площ имоти, за комасирането на
които е било необходимо придобиването на имота по делото, което да улесни
и предвижването сред вече наличните им земи. Свидетелят Д. заявява, че
един път е работил в имота, което прави твърдението му за дългогодишно
владение от И. абсурдно. Този свидетел твърди и че съседен на въпросния
имот е такъв на св. И.К. което безспорно не е вярно, тъй като К. няма имот
там, и съответно дискредитира показанията му относно действителните му
познания за фактите по делото.
При анализа на доказателствата следва да се отбележи, че
показанията на петимата свидетели от втората група не носят информация за
главните факти на доказване, която да ги представи по различен начин, от
възприетото от съда по- горе. Предвид изложеното съдът не дава вяра на
обясненията дадени от четиримата подсъдими в коментираните им части.
В обхвата на чл. 102 т.1, вр. с чл. 301 ал.1 т.1 от НПК, досежно
авторството и съставомерността на престъплението, решаващата инстанция
подробно е анализирала противоречията между дадените от тях в съдебно
заседание обяснения и цитирания доказателствен материал. Правилно
решаващия съд не ги е кредитирал в частта относно обстоятелството, че подс.
И. е владял десет години необоезспокоявано, още повече, че той
преобладаващо се е намирал в Германия където работел.
Обосновани са изводите на решаващият съд и досежно
недействителността на действията по провеждането на обстоятелствената
проверка, тъй като тримата цитирани свидетели в качеството им на
подсъдими не са посочили границите на процесния имот, тъй като те не са
познавали имота.
Недостоверни и с нищо неподкрепящи се, са твърденията в съдебно
заседание на четиримата подсъдими за липсата на лъжесвидетелски
намерения по отношение на този имот. Същите се опровергават и от
приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че
собственика на имота е св. П., която след това го е прехвърлила на зет си св.
К..
17
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата на
подсъдимите, че в случая става въпрос за чисто гражданскоправни
отношения, създали се между подсъдимия И. и св. И.К. Те са неоснователни и
правно несъстоятелни, тъй като се опровергават от доказателствата по делото,
чийто подробен анализ е направил районният съд. Правилен е изводът, че не
може да става въпрос за гражданскоправни и в частност вещноправни
спорове, които са били породени от валидно сключени договор за продажба
на имота, а след това и неговото придобиване от И.. Този извод се налага и
поради това, че доколкото може да става въпрос за дадена парична сума пари
на наследодателя, за която липсват никакви доказателства. Неотносим е и
факта наведен като довод за необоснованост на присъдата, като са били
кредитирани първата група свидетелски показания.
От правна страна.
Въз основа на този доказателствен материал, след като правилно е
възприел изложените фактически констатации, районният съд обосновано е
достигнал до своите правни изводи.
Действително с действията си подс. З.И. от обективна и субективна
страна е осъществил всички признаци от състава на престъплението - чл. 290,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК, тъй като на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в
съучастие с ЮС. ЮС. Д. от град Ветово, обл.Русе, С. С. С. от град Ветово,
обл.Русе и СЮЛ. АР. УЗ. от град Ветово, обл.Русе като подбудител, подбудил
Ю.Д. Д., С. С. С. и СЮЛ. АР. УЗ., пред надлежен орган на власт - нотариус
А.Ф. - Нотариус № ***, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район
на действие Районен съд - Русе, като свидетели в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на ЗЮЛК.
М. ИБР. от град Ветово, обл.Русе по нотариално дело № *** от **.**.**** г.
по регистъра на същия нотариус, устно и писмено, съзнателно да потвърдят
неистина, а именно, че ЗЮЛК. М. ИБР. е владял явно, постоянно,
непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик в продължението на
повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 3000
кв.м..представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни план на град
Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХІІІ
УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за
18
периода на десетте години на давностно владение от страна на ЗЮЛК. М.
ИБР. от гр.Ветово..
От обективна страна подсъдимия И. е осъществил въздействие
върху психиката на останалите трима подсъдими, като в разговор с тях ги
помолил да се явят пред нотариуса и да удостоверят факта, че той е
осъществявал фактическата власт върху недвижимия имот, който желае да
придобие по давност и без това въздействие подсъдимите Д., С. и У. нямало
да извършат престъплението, в което са обвинени.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл- той
съзнавал, че осъщественото от него въздействие ще мотивира другите
подсъдими да заявят в хода на нотариално производство по обстоятелствена
проверка факти, които са неверни- осъществяването на фактическата власт по
отношение на имота от страна на И. и именно това целял с цел придобиване
на собствеността по давност на имота.
Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание
на подсъдимия И. и желанието му за неправомерно облагодетелстване.
На следващо място с последователните си действия тримата
подсъдими С.У., Ю.Д. и С.С. всеки по отделно от обективна и субективна
страна са осъществили всички признаци от състава на престъплението - чл.
290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 29.07.2014 г. в град Русе, обл.
Русе, тримата в съучастие като съизвършители и подбудени от З.И. от град
Ветово, обл.Русе пред надлежен орган на власт - нотариус А.Ф. - Нотариус №
***, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен
съд - Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на З.И. от град Ветово, по нотариално
дело № *** от **.**.**** г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З.И. от град Ветово, обл.Русе е
владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик, в продължение на повече от десет години недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал №
173 по регулационни план на гр.Ветово, обл.Русе, незастроено при граници:
УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХШ, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е
оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте години на давностно
19
владение от страна на З.И. от град Ветово, обл. Русе.
От обективна страна подсъдимия И. е осъществил въздействие
върху психиката на останалите подсъдими, като в разговор с тях ги помолил
да се явят пред нотариуса и да удостоверят факта, че той е осъществявал
фактическата власт върху недвижимия имот, който желае да придобие по
давност и без това въздействие тримата подсъдими У., С. и Д., нямало да
извършат престъплението, в което са обвинени, като така били подбудени
към него. Тези трима подсъдими са извършили престъплението като
свидетели по обстоятелствената проверка и пред нотариуса са дали неверна
информация за десетгодишното владеене на процесния имот от подс. И., тъй
като те не познават имота, не са го индивидуализирали, не са посочили
границите, съседните имоти и техните собственици. Това е довело до
неправилна констатация от страна на нотариуса, който е издал неправилен
нот. акт, за който длъжностното лице не носи отговорност за това, че тримата
подсъдими са лъжесвидетелствали пред него.
От субективна страна и тримата подсъдими са действали при пряк
умисъл- те са съзнавали, че заявяват в хода на нотариално производство по
обстоятелствена проверка факти, които са неверни- осъществяването на
фактическа власт по отношение на имота от страна на И., като са
предвиждали обществената опасност от това си поведение и са искали
настъпването на общественоопасните последици от него.
Причина за извършване на престъплението от тримата подсъдими е
ниското правосъзнание на същите.
Настоящата инстанция изцяло възприема изложените от районния
съд правни заключения, досежно приложението на материалния закон, тъй
като същите са правилни, законосъобразни и обосновани.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че
наведените във въззивните жалби на четиримата подсъдими оплаквания за
необоснованост на присъдата не намират своето основание както в събрания
съвкупен доказателствен материал, така и в техния правен анализ, който е
направил първоинстанционният съд. Събраните доказателства имат
достатъчна доказателствена стойност за да се направят обосновани правни
20
изводи, както относно доказаността и съставомерността на извършеното от
тях престъпление по смисъла на чл. 290 ал.1 от НК.
По тези си съображения окръжният съд счита, че наведените от
жалбоподателя Василев доводи са неоснователни, поради което не са налице
инвокираните отменителни основания по чл. 336 ал.1 т.3 от НПК.
По наложените наказания.
Въззивния съд служебно се занима с въпроса за наложените на
четиримата подсъдими наказания. При тяхната индивидуализация,
първостепеннният съд правилно е отчел всички отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 54 ал.1 от
НК, по отношение на това престъпление и е наложил на подс. И. наказание
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, а на другите трима подсъдими У. С. и
Д. им е наложил наказания от по ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. По
отношение на всички подсъдими съдът е отложил изпълнението на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на
присъда в законна сила.
Действително в този си вид и размер наложените на подсъдимите
наказания съответстват на извършената престъпна дейност и с тях ще се
постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК за
индивидуална и генерална превенция. В този смисъл наказанията са
справедливи и не се налага тяхното корегиране, поради което не са налице
изменителните основания по чл. 337 от НПК.
При служебната си проверка по реда на чл. 314 ал.1 от НПК,
въззивната инстанция намира, че при липсата на наведените отменителни
основания, атакуваната присъда като обоснована и законосъобразна следва
изцяло да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/20.01.2020 год., постановена по
НОХД № 1332/2019 год., РРС – V-ти нак. състав.
21
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22