РЕШЕНИЕ
№ 6720
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100984 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от П. С. С. – С.а,
ЕГН **********, срещу М. Н. С., ЕГН **********, син на молителката. С молбата се прави
искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо
молителката актове на домашно насилие на 23.12.2022 г., изразяващи се в блъскане отпред в
тялото на молителката, вследствие на което тя паднала и се ударила от дясната страна на
поясната си област в ръба на бетонна площадка, охлузила си десния лакът и таза. В случая е
присъствал очевидец – Н. Н. С., съпруг на молителката и баща на ответника. Подаден е
сигнал на телефон 112.
Ответникът, редовно призован, се явява лично, не се представлява и признава в о.с.з на
20.02.2023 г. всички твърдения в молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
1
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е низходящ, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 23.12.2022 г. представлява домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен
срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 23.12.2022 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката. Представени са още лист за преглед на пациент от 23.12.2022 г. и
Съдебномедицинско удостоверение № 14/2023 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, които потвърждават твърдените в молбата травматични увреждания като такива, които
могат да се получат по време и начин, описан от молителката. По делото е изпратено и
заверено копие от полицейска преписка № 226000-17257 от 24.12.2022 г., както и
звукозаписи на обаждания от телефонните номера .....и .....на телефон 112 от деня на
инцидента.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 06.02.2023 г., е направил признание
на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява, че твърдяното в молбата насилие
действително се е случило по време и начин, посочен в същата. Поради което с протоколно
определение от 20.02.2023 г. между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ответникът е син на молителката, че същия е извършил
описаните в молбата актове на домашно насилие на 23.12.2022 г. около 12:00 часа пред
жилището на молителката в гр. София, жк. .... № ...., вх. ...ет. .., ап. ...изразяващо се това, че
ответникът е бутнал силно отпред в тялото молителката, в следствие на което тя е паднала и
се ударила от дясната страна на поясната си област в ръба на бетонна площадка, охлузила си
е десния лакът и таза. Доклада е обявен за окончателен без възражение на страните.
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание, представлява
признание на факта за извършено от него спрямо молителите домашно насилие на
процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК същото следва да се преценява от съда
с оглед на всички обстоятелства по делото.
В случая от показанията на св. С. изцяло се потвърждава, че акта на домашно насилие
е осъществен по начина описана в молбата и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН. Свидетелят
заявява, че е присъствал на акта на физическо насилие, изразяващ се в следното: ответникът
е блъснал в гърдите молителката и тя е паднала и си е наранила лакътя и подбедрицата на
плочките. Това напълно кореспондира и с признанието на ответника в о.с.з. на 20.02.2023 г.
Предвид изложеното съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил
спрямо молителката на процесната дата твърдения акт на домашно насилие, като е блъснал
отпред в тялото молителката, вследствие на което тя е паднала и се е ударила от дясната
страна на поясната си област в ръба на бетонна площадка, охлузила си десния лакът и таза, с
2
които е осъществил физическо насилие върху молителката. Ето защо съдът намира молбата
за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, отстраняване от
съвместно обитаваното жилище и забраняване на ответника да се доближава до молителката
на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки (освен задължаването на ответника да
се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение) следва да
се наложат за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото решение за издаване на
заповед за защита (по арг. от чл. 19 ЗЗДН), който ще даде възможност на ответника да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът,
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителя от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 300,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, каквито същата
претендира в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса за производството в размер на 25, 00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. Н. С., ЕГН
**********, като:
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Н. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. С. С. – С.а, ЕГН
**********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН М. Н. С., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с П. С. С. – С.а, ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр.
..., ж.к. „...“ ..., вх. .., ет. .., ап. ..., за срок от 12 месеца, считано от ….05.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на М. Н. С., ЕГН
**********, да се доближава до П. С. С. – С.а, ЕГН **********, на разстояние по-малко от
200 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на М. Н. С., ЕГН
**********, да доближава жилището, което обитава П. С. С. – С.а, ЕГН **********,
находящо се на адрес гр. София, ж.к. „.... .., вх. ., ет. ., ап. .., на разстояние по-малко от 200
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. Н. С., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. Н. С., ЕГН **********, глоба в размер
на 300, 00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН М. Н. С., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25, 00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН М. Н. С., ЕГН **********, да
заплати на П. С. С. – С.а, ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 лв., представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4