№ 106
гр. Дупница, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200199 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7873769, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Б. Т. С. , с адрес: гр. П., ул."К." №**, ет.**, с ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на „СТРОЙАРТ“ ЕООД, с ЕИК *********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Развиват се подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Представено е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 28.07.2023 г. в 15:41 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“, с
рег. № РВ3584КС, собственост на представляваното от него дружество - „СТРОЙАРТ“
ЕООД, с ЕИК *********, като се движел в рамките на населеното място гр. Рила, обл.
Кюстендил, по третокласен път № 107, км 8+200 м., с посока на движение към гр.
Кочериново, в която номерата на километрите и метрите на пътя намаляват последователно.
1
При общо ограничение на максимално допустимата скорост на движение в населено място -
до 50 км/ч, (което следва от обстоятелството, че този участък от пътя попада в границите на
населеното място обозначен съответно със знак Д-11, начало на населено място, поставен на
км. 11+ 490 м. и със знак Д-12, край на населено място разположен на км. 8 +170 метра в
указаната посока). Няма друго обозначено ограничение на скоростта с пътни знаци. Там
автомобилът, е бил засечен да се движи със скорост от 84 км/ч., от която скорост е
приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 81 км/ч. Нарушението се
твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 120cd40, и заснето на 28.07.2023 г. в 15:41 ч. със
снимка № 0049376 - л. 5 от делото. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено
наказание „глоба” в размер на 400,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат изцяло по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото, вкл. служебно изискани от съда множество писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал – снимка № 0049376 - л. 5 от делото;
удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична проверка на
техническо средство, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на
техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал. 1 от Наредбата – л. 8 от делото,
справка от Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати и
разположение на местонарушението в границите на населено място и означаващите това
знаци – Д 11 и Д 12, снимков материал за разположение на АТСС, документи за
компетентността на служителя, че е преминал обучение за работа с АТСС, образец на ЕФ,
писмо на РУ-Рила относно номерата на първо и последно заснети нарушения, както и от
останалите приобщени към делото справки, писма и други писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изясняват еднопосочно фактите по делото. Установени са конкретните
елементи от състава на нарушението, вкл. авторството на същото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира
по-подробно и поотделно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата
на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа абсолютно всички реквизити, предвидени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Законът не въвежда други
задължителни реквизити, които да се съдържат в ЕФ, каквито изрично ЗАНН предвижда
само при съставяне на АУАН.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
2
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден по утвърдения образец и
от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и срокове за това. Съгласно
датата на връчване на същия посочена в жалбата и отбелязана върху справката от АИС-АНД
за ЕФ, на л. 4 от делото – 06.02.2024 г., съдът приема, че жалбата е подадена в срока за
обжалване, поради което е и процесуално допустима.
Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни
поради следното:
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 28.07.2023 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие
на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.
№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази
липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане
на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм.
и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата
при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за
налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от
ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в
работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и
записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са
представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на
мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32
/ 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.
№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният
електронен фиш съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП
реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради
което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната
уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от
14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил,
Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по
делото, вкл. снимков материал, протокол по чл. 10 от Наредбата, справка от ОПУ-
3
Кюстендил при АПИ се установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата,
място и час. жалбоподателят е управлявал описания лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. №
РВ3584КС, собственост на представляваното от него дружество - „СТРОЙАРТ“ ЕООД, с
ЕИК *********, като се движел в рамките на населеното място гр. Рила, обл. Кюстендил, по
третокласен път № 107, км 8+200 м., с посока на движение към гр. Кочериново, като
автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 84 км/ч., от която скорост е приспаднат 3
% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 81 км/ч, поради което е налице
превишение на максимално допустимата скорост за движение с 31 км/ч. В тази връзка е
представена и служебно изисканата справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ, на пътния
участък в посока към гр. Кочериново. Според същата посочените в снимковия материал
координати попадат вътре в границите на населеното място - гр. Рила. Посочени са в
справката местата на разположение на знаците за начало и край на населеното място,
съответно с табели – Д 11 км. 11+490 м. и Д 12 – км. 8+170 м.. Всичко това съвпада изцяло и
категорично с посоченото място на нарушението в текста на ЕФ и в приложения протокол за
използване на техническото средство по чл. 10 от Наредбата, оформен и подписан по
надлежния ред с всички необходими реквизити. Самият протокол по чл. 10 от Наредбата,
доколкото не е оспорен и опроверган от други доказателства, като официален
свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с
него обстоятелства следва да се приемат за доказани от съда.
Без съмнение правилно е определен и субектът на нарушението като законен
представител на дружеството-собственик на лекия автомобил, видно от приложената
справка по рег. номер на автомобила от базата данни на КАТ-АИС.
Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години
и 6 месеца от датата на нарушението.
Неоснователни са и допълнително наведените оплаквания за неправилно приложение
на материалния закон свързано с неправилна квалификация на нарушението посочена в ЕФ
като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, както и за липса на надлежно описание на
същото от фактическа страна.
Настоящият касационен състав приема, че чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отнася до избора на
скорост на движение от страна на водача на ППС по съответен вид пътен участък от
изброените, а чл. 21, ал. 2 от ЗДвП съдържа правило относно сигнализираната с пътен знак
друга стойност на скоростта. Несъмнено в ел. фиш словесно правилно е описано с думи и
прието, че водачът е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като неправилно и непрецизно формално
е изписана цифровата квалификация като е посочен чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. От
друга страна, от обстоятелствата, описани в електронния фиш е ясно, че в процесния пътен
участък е налично единствено общо ограничение на скоростта, не се сочи наличие на ПЗ от
типа В-26, който да установява друга скорост, различна от общо установената в чл. 21, ал.1
от ЗДвП, което не създава у административнонаказаното лице каквото и да е съмнение
относно това коя е сочената с думи и безспорно относима към случая като нарушена
разпоредба, а освен това тя е и изцяло кореспондираща с описаното нарушение. Тази
цифрова неточност на АНО не е довела до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. В описанието с думи буквално е написано „Разрешена максимална скорост
за населено място 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак Д-11“. Безспорно нарушението е
установено и санкционирано като изразяващо се в неспазване на изискванията само на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, а именно при избор на скорост да се спазва общото ограничение за
движение в границите на населено място, а не някое друго установено и въведено с пътен
знак. Извършена е правилна словесна квалификация на деянието и е приложена правилно
нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която се отнася единствено и само за нарушения за
скорост реализирани в границите на населено място, каквото е процесното. Наложено е
съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен
4
размер, който не подлежи на промяна. Изцяло в този смисъл виж още идентично в тази
насока и Решение № 228 от 03.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 231 / 2023 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил; Решение от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 10121 /
2020 г. на Административен съд - Велико Търново.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателят не е изпълнил от обективна страна задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с предвиденото в закона ограничение за
движение в населено място – до 50 км/ч, а е превишил същата с 31 км/ч. Изпълнителното
деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят като правоспособен водач е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта
при преминаването му през населено място, съзнавал е общественоопасните последици, т.е.
че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по
пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него превишена скорост, независимо от наличието на общо
ограничение на скоростта.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид,
при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Като се е произнесъл в горепосочения смисъл и е издал електронния фиш, АНО е
действал законосъобразно и правилно. В горните мотиви се съдържа цялостен отговор и на
останалите неоснователни възражения на жалбоподателя отразени в жалбата. Предвид
изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно претенциите на страните за разноски такива се
дължат в полза на АНО, респ. на ОДМВР-Кюстендил. Съгласно чл. 63д, ал. 3, вр. с ал. 1
ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОДМВР-Кюстендил юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 50,00 лева,
доколкото АНО е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, без явяване в
съдебно заседание и делото не е с голяма фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 7873769, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Б. Т. С. , с адрес: гр. П., ул."К." №**, ет.**, с ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на „СТРОЙАРТ“ ЕООД, с ЕИК *********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СИМЕОН Б. Т. С. , с адрес: гр. П., ул."К." №**, ет.**, с ЕГН **********,
да заплати в полза и по сметка на ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директор,
сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение без явяване в съдебно
заседание.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
5
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6