Решение по дело №397/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 420
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Светла Станимирова
Дело: 20221001000397
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000397 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ФЮЖЪН
ИНДЪСТРИ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.М. Н. против решение №22
от 11.01.2022 год. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по Т.д.№ 33/2021
год., с което е отхвърлена молбата на това дружество с правно основание
чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
„ПЛАСТМАСА“-ЕООД поради състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на
всички относими към спора доказателства; нарушение на материалния закон
и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че длъжникът
има множество кредитори, на които не е платил каквато и да е част от
задълженията си – нито по образуваните 9 изпълнителни производства, нито
директно на кредитора. Твърди, че от заключението на ВЛ е видно, че всички
коефициенти на ликвидност са под референтните стойности. Моли въззивния
съд да отмени решението и постанови друго, с което уважи молбата на
кредитора за обявяване на дружеството в несъстоятелност, с всички законни
последици от това.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника-
1
длъжник „ПЛАСТМАСА“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Р. М., в който са
изложени доводи за неоснователност на жалбата, като напълно се споделят
мотивите на първоинстанционния съд.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства
по искане на ответното дружество – 1. Запорно съобщениеот 07.03.2022г.
на ЧСИ Р. М.; 2. Уведомление от 24.03.2022 г. от ЧСИ Р. М. до ищеца; 3.
Постановление за наложен запор върху 50 дяла по 100 лева всеки от капитала
на ответника „Пластмаса“-ЕООД; 4. Справка от АВп за „Пластмаса“-ЕООД;
5. Обявление за публична продан от ЧСИ В. Ц. на Производствена база в
гр.Костинброд, собственост на „Пластмаса“-ЕООД; 6. Годишни данъчни
декларации по чл.92 ЗКПО за периода 2019-2021г. на „Пластмаса“-ЕООД;
7.Справка за задълженията на „Пластмаса“-ЕООД към 16.05.2023г. по
информация на НАП.
Прието е и заключение на съдебно-икономическа експертиза ,
изготвено от ВЛ Ю. Х. /л.163/, която е взела предвид и новите писмени
доказателства, представени от жалбоподателя, както и представените от НАП
във връзка с изготвяне на заключението.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по молба на
„Фюжън Индъстри“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на
„Пластмаса“-ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално поради
свръхзадълженост на дружеството.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника за вземания, произтичащи от
Договор за сътрудничество от 24.08.2020г. Твърди, че има изискуеми и неплатени
вземания за сумата 156 042,62 лв. - продажна цена на стоки, произведени и
доставени на ответника в периода от 09.03.2021г. до 01.06.2021г. по този договор;
за сумата 22 009,39 лв. - разпределена печалба за периода м.12.2020г. -
м.02.2021г., дължима съгласно чл.5.17 от договора за сътрудничество; за сумата 1
980,36 лв. - лихви за забава върху главните вземания за продажна цена, и сумата
846,04 лв. - лихви за забава върху главните вземания за разпределена
печалба.Представя фактури за доставените на ответното дружество стоки.
2
Представените с молбата за откриване на производство по
несъстоятелност фактури, издадени от молителя за процесните вземания за
продажна цена, не са подписани от ответника и нямат противопоставима по
отношение на него доказателствена сила, но от заключението на ССЕ по
делото се установява, че сумите по част от фактурите са записани в
счетоводството на ответника като задължения към молителя в общ
размер 82 342,51 лв.,което по същество представлява извънсъдебно признание
на задължението.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил задълженията си
чрез плащане или други способи за погасяване на вземанията. Затова съдът
приема, че молителят е кредитор на ответника по търговска сделка и по см. на
чл.625 ТЗ е легитимиран да подаде молба за отриване на производство по
несъстоятелност по отношение на него.
Ответното дружество не е подало отговор на молбата, но в о.с.з.
пълномощникът му е оспорил размера на задълженията, претендирани от
ищеца.Твърди, че дружеството не е спряло плащанията и не е в състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
С обжалваното решение съдът е приел от една страна, че данните в
заключението на ССЕ за финансово-икономическото състояние на дружеството в
изследвания от експертизата период 01.01.2019г.- 31.12.2020г. не опровергават
презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, обратно - установяват, че към 31.12.2020г.
коефициентите на обща и бърза ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на дружеството са били все величини под приетите от
икономическата наука минимално необходими за поддържане на финансова
устойчивост и платежоспособност на търговеца.
Въпреки тази констатация, за да отхвърли искането за откриване на
производство по несъстоятелност обаче, съдът е взел предвид представения от
ответника Анекс от 26.08.2021г. за разсрочване на задължения по Договор за
кредитна линия с „ОББ“ АД и междинен баланс на дружеството към 31.08.2021г. С
този анекс от 26.08.2021г. изискуеми задължения на ответника към „ОББ“ АД по
Договор за кредитна линия от 02.09.2010г. в общ размер 269 500 евро са
разсрочени на месечни погасителни вноски с падежи от 21.09.2021г. до
21.08.2024г. От заключението на експертизата се установявало, че въпросните
задължения с балансова стойност 535 хил. лв. представляват съществена част от
краткосрочните задължения на ответното дружество към 31.12.2020г
установени от експертизата в общ размер 1 361 хил. лв., респективно съществен
компонент при изчисляване на коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към посочената дата. След сключването на анекса от
26.08.2021г. обаче краткосрочните задължения по Договора за кредитна линия (с
падежи до 1г.от датата на анекса) са в общ размер на 12 000 евро, а останалите
задължения са разсрочени за периоди с по-дълъг срок, поради което не следва да
бъдат отчитани при изчисляване на коефициентите за ликвидност на търговското
предприятие на ответника. Краткосрочните задължения към 31.12.2020г. по този
3
анекс възлизали на сумата 4 000 евро. Съобразявайки тези обстоятелства и
изчислявайки коефициентите за ликвидност, съдът е приел, че всички те са над
референтните стойност. Затова е отхвърлил молбата като неоснователна.
Въззивният съд намира, че този извод е съществено променен от
събраните в тази инстанция писмени доказателства, вкл. заключението на
финансово-икономическата експертиза. Все в подкрепа на този извод са и
констатациите в заключението на ВЛ в първата инстанция. Видно от представеното
от жалбоподателя Обявление на ЧСИ В. Ц. за публична продан на Производствена
база в гр.Костинброд, собственост на „Пластмаса“-ЕООД /л.114/, послужила като
обезпечение на задълженията на длъжника по Договор за кредитна линия от
02.09.2010г., задълженията по този договор са станали предсрочно изискуеми и
банката-кредитор е пристъпила към реализация на обезпечението по него.
Следователно не може да се приеме, че задълженията към банката вече не са
краткосрочни и не оказват влияние върху коефициентите на ликвидност.
Освен това, от приложеното на л.45 от делото Постановление на ЧСИ В.
Ц. е видно, че на основание чл.517,ал.4 ГПК е наложен запор върху всичките 50
дружествени дяла по 100 лева всеки от капитала на „Пластмаса“-ЕООД,
притежавани от неговия собственик и управител Л. Н..
За нуждите на експертизата, назначена във въззивната инстанция, съдът е
указал с Разпореждане от 21.12.2022г./л.57/ ответното дружество да представи
намиращи се у него счетоводни документи, подробно изброени в разпореждането,
необходими за изготвяне на заключението. Указани са му последиците по чл.161
ГПК – при непредставяне на изисканите документи, съдът ще приеме за доказани
фактите, относно които ответникът е създал пречки за събирането им. Тъй като
разпореждането не е изпълнено, а на ответникът неколкократно е давана
възможност да представи счетоводните документи, то съдът прилага разпоредбата
на чл.161 ГПК и на това основание при изследване на фонансово-икономическото
състояние на дружеството взема предвид и заключението на СИЕ, приета от
първоинстанционния съд.
Съгласно това заключение, дългосрочните задължения на дружеството
към 31.12.2021г. възлизат на 14 000 лева. Краткосрочните задължения към тази
дата са в размер на 1 361 000 лева.Към 31.12.2020г. преобладващият дял в активите
на дружеството имат краткосрочните вземания – 58,4% от общите активи. Към
31.12.2019 г. най-голям дял от активите са имали материалните запаси – 38,3%.
От заключението на ВЛ Ю. Х., прието от въззивния съд, към 31.12.2021г.
дълготрайните активи са в размер на 266 000 лева, а краткотрайните в размер на
1 475 000 лева, от които 175 хил. лева материални запаси, 1 041 хил. лева
краткосрочни вземания и 259 хил. лева парични средства. Според това заключение
/стр.4 от същото/, към 31.12.2021г. краткосрочните задължения са в размер на
1 532 х. лева, а краткотрайните активи са в размер на 1 475 х. лева.
Затова към този момент – 31.12.2021г. коефициентът на обща
ликвидност е 0,9628, при приемлива стойност 1,5-1. Този коефициент показва
способността на дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с
4
наличните краткотрайни активи. По-високият коефициент показва по-добра
възможност за погасяване на текущите задължения.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,1691, при
препоръчителна стойност – по-голяма от 0,2 – 0,5. Този коефициент показва
способността на дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с
наличните парични средства.
Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2021г. е 0,1727 а на
задлъжнялост – 5,7903./таблица на стр.5 от закл-то на ВЛ Ю. Х./. За предходната
2020г./към 31.12.2020г./ тези коефициенти са съответно 0,2904 за финансова
автономност и 3,4436 за задлъжнялост. Видно е, че още през 2020г. ответникът е
във финансова невъзможност да изпълнява текущите си задължения.
За 2022г. и към момента на заключението ВЛ не е разполагало с нужните
документи за изчисляване коефициентите на ликвидност, както и на финансова
автономност и задлъжнялост поради неизпълнение на задължението на ответника
да представи счетоводните документи на дружеството за този период, въпреки, че
неколкократно му е указвано да стори това. И тъй като същият е предупреден за
последиците по чл.161 ГПК, съдът приема, че финансовото състояние на
предприятието му не се е подобрило в сравнение с предходната 2021г. Напротив,
видно от събраните в настоящата инстанция писмени доказателства, задълженията
на длъжника към „ОББ“-АД по Договора за кредитна линия от 02.09.2010г., са
станали предсрочно изискуеми и банката-кредитор е пристъпила към реализация
на обезпечението по него. Следователно тези задължения към банката вече са
краткосрочни и несъмнено оказват влияние върху коефициентите на ликвидност и
финансова автономност,изчислени от ВЛ д., което обстоятелство не е отчетено от
първоинстанционния съд – същият е съобразил представения Анекс от 26.08.2021г.
за разсрочване на задължения по Договор за кредитна линия с „ОББ“ АД и е приел,
че задълженията към този кредитор вече не са краткосрочни, а оттук е изчислил
по-благоприятни коефициенти на ликвидност.
Освен това, видно от представената в първата инстанция Справка за
образувани изпълнителни дела срещу длъжника /л.145/, срещу него има
образувани 9 бр. изпълнителни производства при ЧСИ, посочени в
справката.Същите са образувани през 2019, 2020 и 2021г.
Съгласно заключението на ВЛ з. д., прието от първоинстанционния съд,
според предоставена от „Пластмаса“-ЕООД справка за задълженията на
дружеството към фиска към дата 08.09.2021г., общият размер на тези задължения е
в размер на 98 564,98 лева, от които 90 116,47 лева главница и 8 448,51 лева лихви.
Най-старото неплатено задължение е с падеж за дължимо ДДС с дата
27.07.2020г. /л.141 от делото на СГС/.
Видно е, че още в средата на 2020г. започва влошаване на финансово
икономическото състояние на ответното дружество, която тенденция, видно от
заключението на СИЕ, продължава през целия останал изследван период до 2022 г.
включително. Отчетените бързоликвидни активи /налични парични средства/ към
31.12.2020г. /таблица на л.138 от делото на СГС/ в размер на 260 559,47 лева не са
5
достатъчни за покриване на краткосрочните /текущите/ задължения, които са в
размер на 1 361 х. лева./л.136 от същото заключение/. Следователно влошеното
финансово състояние е трайно, а не с временен характер.
По изложените съображения молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност е
основателна и следва да се уважи, което налага отмяна на
първоинстанционното решение.
С оглед горното, съдът следва да определи началната дата на
неплатежоспособността. Началната дата на неплатежоспособността е датата,
на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение от посочения в разпоредбата на чл.608 ТЗ вид. За определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който
едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността -
непогасено изискуемо задължение по чл.608, ал.1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му. По делото е установено, че влошеното
финансово икономическо състояние на дружеството настъпва в началото на
2020г. Най-ранното изискуемо и непогасено задължение след изпадане на
дружеството в състояние на неплатежоспособност е публичното задължение
за плащане на дължимо ДДС, с падеж 27.07.2020г. Това, както бе посочено, се
установява от заключението на ВЛ з. д. /л.141 от делото на СГС/.
Следователно за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена имено 27.07.2020г., тъй като към нея едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №22 от 11.01.2022 год. на СГС, ТО, VI-15
състав, постановено по т.д.№ 33/2021 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Пластмаса“-ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район Средец, ул.
„д-р Георги Вълкович“ №8, бл. Бизнес център, офис 3.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 27.07.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Пластмаса“-
ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район
Средец, ул. „д-р Георги Вълкович“ №8, бл. Бизнес център, офис 3.
НАЗНАЧАВА Е. Г. Т., с адрес: гр.***, ул. „***“ № ***, партер, тел.
02/***, за временен синдик на „Пластмаса“-ЕООД.
ОПРЕДЕЛЯ текущо брутно месечно възнаграждение на временния
синдик в размер на 1200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок от съобщението за встъпване в
длъжност на назначения временен синдик, като му указва в посочения срок да
6
представи нотариално заверена декларация по чл.656, ал.2 ТЗ или молба по
чл.657, ал.1, т.1 ТЗ за освобождаване от възложените задължения.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 26.07.2023г. от 10:00
часа в Съдебната палата, бул.”Витоша” № 2, в залата, определена за 15
състав, ТО с дневен ред съгласно чл.672, ал.1 ТЗ, а именно: изслушване
доклада на временния синдик, предложения и избор на постоянен синдик,
определяне на възнаграждението му, избор на комитет на кредиторите.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър по реда на чл.622 ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се впише от СГС в книгата по чл.634в от
ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение – чл.634 ТЗ.
Решението да се съобщи на назначения временен синдик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 7-мо
дневен срок от вписването му в ТР.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7