РЕШЕНИЕ
№ 7139
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110104958 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Я. Т. Я., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Й., срещу О. Д.
Г., ЕГН **********, адрес: /адрес/, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищеца е собственик, на основание дарение, обективирано в Нотариален акт
№ 16, т. LXXXXIV, дело № 18069/11.11.1992 г. на Първи нотариус при СПН, на следния
недвижим имот: 1/ 2 ид.ч. от реална част с площ от 436 кв.м., която реална част се
намира в северната част на имот с идентификатор № 68134.1111.1274 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК, с площ по скица от 5376 кв.м.,
при съседи имоти с №№68134.1111.282, 68134.1111.284, 68134.1111.287, 68134.1111.64,
68134.1111.170, 68134.1111.177, 68134.1111.135, 68134.1111.136, 68134.1111.346,
68134.1111.345, 68134.1111.47, с адрес на имота /адрес/, която реална част с площ от 436 кв.м.
се намира от към имот с идентификатор № 68134.1111.136, както и за осъждане на
ответника да предаде владението върху описания имот.
Ищцата твърди, че съгласно Нотариален акт № 16, т. LXXXXIV, дело №
18069/11.11.1992 г. на Първи нотариус при СПН, е собственик по дарение на 1/ 2 ид. ч. от
ПИ, находящ се в /адрес/, представляващ празно нерегулирано място с площ от 600 кв.м.,
съставляващо имот с пл. №313, кад. лист 353 от архивен кадастрален план емисия 1978г.
Първоначално собственик на имота бил прадядото на ищеца С.Ф., който съгласно съдебна
спогодба от 03.01.1934г. бил собственик на 2 дка. След смъртта му, със Спогодба по гр.д.
№2967/1967г. на СНС, неговите наследници А.С.Н., И.С.Д. и С.Я.С. поделили имота, като
всяка получил по реална част от 600 кв.м. За това А.С.Н. се снабдила с КНА, където имота
бил описан като „празно неурегулирано място от 600 кв.м., в землището на /адрес/, при
съседи: път, наследници на Л.М., С.Г. и наследници на С.Ф.. Впоследствие през 1992г.
дъщерята на А.Н. и майка на ищеца В.А.С., дарила на ищеца 1/ 2 ид.ч. от този имот. Сега
1
имота бил нанесен в КК с идентификатор № 68134.1111.136, с площ от 154 кв.м. Ищеца
твърди, че останалата част от имота от 436 кв.м., е включена в имот с идентификатор №
68134.1111.1274 по КККР и същата се владее от ответника.
В срока за отговор, ответника е депозирал такъв, с който оспорва иска. Излага
подробни съображения за неоснователност, като твърди, че имота на ищеца не е идентичен
с този на ответника. Отделно твърди и ангажира доказателства, че имота е продадена на
трето лице и същия не се владее от ответника. Прави възражение за добросъвестно
владение, включително и на праводателя си. Излага съображения за недопустимост, тъй като
имота е възстановен на праводателите на ответника по реда на ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Й., който поддържа предявения
иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е
постъпила писмена защита.
Ответника се представляват от адв. И., която поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли иска. Претендират разноски, за което представя списък. По делото са
постъпили писмени бележки.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно Протокол от 21.07.1967г. по гр.д. №2967/1967г. на СНС, ведно със записка за
вписване на протокол от съдебна спогодба, между трима съсобственици е разделено дворно
място с площ около 2000 кв.м., като А.С.А. е получила в дял празно неурегулирано место от
600 кв.м.,находящо се в /адрес/, при съседи С.С., С.Г. и н-ци на Л.И., от югозапад- път, който
е по протежение на целия имот.
Съгласно констативен Нотариален акт от 17.04.1980г., А.С.А. е призната за
собственик на основание давностно владение на горепосоченото дворно място от 600 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници на А.С.Н., последната е починала на
21.02.1988г., като е оставила за свои наследници В.А.С. и З.А.Т.- дъщери.
С Нотариален акт № 16, т. LXXXXIV, дело № 18069/11.11.1992 г. на Първи нотариус
при СПН, В.А.С. е дарила на ищеца 1/ 2 ид.ч. от празно неурегулирано място от 600 кв.м.,
находящо се в /адрес/, съставляващо имот с пл. №313, кад. лист 353, при съседи: път, н-ци
на Л.И., С.Г. и С.Ф..
С констативен Нотариален акт №190/01.06.1994г., въз основа на Решение
№Р45ГБ/1993г. на ПК „О.К.“, е възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, върху
земеделска земя – Празно място- нива с площ от 7500 лв.м. по решение, а по скица 7531
кв.м., представляващо имот пл. №474,кад. лист 353, по плана на /адрес/ от 1951г., а по скица
от СОФГЕО имот с пл. №377, кад. Лист 353, при съседи: войнишки път, Т.А., общинско
място Г.Д.В., като всеки от наследниците на М.Х.Р. – Е.М.К., Ц.М.Х., В.М.Х., Н.М.П.,
М.М.Х. и Й.М.Н., е получил по 1/6 ид.ч.
С Нотариален акт №144/28.11.1997г. Е.М.К., Ц.М.Х., В.М.Х., Н.М.П., М.М.Х. и
Й.М.Н., са продали на Г.Д.Д., празно дворно място с площ от 4500 кв.м., представляващо
реална част от имот с пл. №377, кад. лист 353, по плана на /адрес/.
С Нотариален акт №47/17.08.1999г. Г.Д.Д. и съпругата му, са продали на Г.Н.Л.,
празно дворно място с площ от 4500 кв.м., представляващо имот с пл. №377, кад. лист 353,
по плана на /адрес/.
С Нотариален акт №47/17.08.1999г. Г.Н.Л. е закупил имот №985 кв.м. реална част от
север от неурегулиран имот, целият с площ от 3002 кв.м., заснет през 1997 с пл. №458.
С Нотариален акт №166/03.07.2020г., Г.Н.Л. и съпругата му, са продали на ответника
ПИ с идентификатор № 68134.1111.1274 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
2
50/02.11.2011г. на ИД на АГКК, с площ по скица от 5376 кв.м., с адрес на имота /адрес/.
С Нотариален акт №94/28.02.2024г., ответницата е продала на „Р.“ ЕООД, ПИ с
идентификатор № 68134.1111.1274 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г.
на ИД на АГКК, с площ по скица от 5376 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Й.С., който
посочва, че се познават с ищеца от деца. Знаел къде се намира имота на ищеца, защото там
играели като деца. Намирал се до главната улица, на /адрес/ и бил около 500-600 кв.м. Имота
бил ливада, незастроен.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че имота, описан в НА № 16/11.11.1992 г., е идентичен с ПИ №313 от к.л. 353 по
кад.план от 1978 г., с приблизителна площ от около 600 кв.м. Вещото лице дава заключение,
че ПИ с идентификатор 68134.1111.1274, е образуван от северната част на ПИ №377 и
северната част на ПИ№ 458, като двата имота са обединени след закупуването им през 1999
и 2001 г. от Г.Л.. Според заключението ПИ №377 е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, като е
издадена скица- Приложение 5, съгласно която възстановеният по ЗСПЗЗ имот и имота на
ищеца не се застъпват, а са съседни. Съществуващият към момента в КККР имот с
идентификатор 68134.1111.136, представлява част от ПИ №313, съществувал в кадастралния
план до преди нанасянето в кадастралния план на ПИ №377, като с нанасянето на
възстановения по ЗСПЗЗ ПИ № 377, по- голямата част от площта на ПИ №313 е придадена
към новонанесения през 1994 г. имот, а от стария ПИ 313 са останали две части, разделени
от новия имот, а именно: ПИ №313, идентичен с ПИ 68134.1111.136 с площ от 154 кв.м.,
представляващ северната част на стария ПИ №133 и ПИ №737, с площ от 15 кв.м., нанесен в
КККР като ПИ с идентификатор 68134.1111.345, представляващ югозападния ъгъл на стария
ПИ №133. В заключението е посочено, че имота, предмет на Нотариален акт
№190/01.06.1994г., Нотариален акт №144/28.11.1997г., Нотариален акт №47/17.08.1999г. ,
Нотариален акт №47/17.08.1999г., Нотариален акт №166/03.07.2020г. и Нотариален акт
№94/28.02.2024г., представени от ответника, е частично идентичен с процесния по делото
имот, като в съдебно заседание експерта допълва, че границите на възстановения по реда на
ЗСПЗЗ имот, не съвпадат с тези по плана от 1956, като имота е възстановен с решението на
ПК, съгласно скица Приложение 5, която е нанесена върху плана от 1978 г. Въпреки това
обаче, имота е нанесен в кадастралния регистър, съгласно границите на имота по плана от
1956 г., а не съгласно границите му по плана от 1978г., както е в скица Приложение 5.
Вещото лице е изготвило комбинираната скица — Приложение 6, в която със син щрих е
отбелязало процесния спорен имот, като част от ПИ №68134.1111.1274 и част от стар ПИ
№313, с площ от 421 кв.м. Към заключението на вещото лице е приложено Решение
№Р45ГБ/1993г. на ПК „О.К.“, ведно със скица, с което е възстановено на наследниците на
М.Х.Р., по реда на ЗСПЗЗ, нива от 7500 дка. В заключението е отбелязано, че ищецът е подал
декларация за придобиване на 1/ 2 ид. ч. от процесния по делото имот през 1998 г., чрез
подадена от сестра му декларация, като начална дата на придобиване е посочена датата
11.11.1992 г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
За да бъде уважен иск, основан на нормата на 108 ЗС, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на
иска; вещта да се намира във владение или държане на ответникът и ответникът да владее
или държи вещта без основание.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две
предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите
претенции. В случай, че посочените по- горе две предпоставки са доказани и ответникът
претендира, че владее имота на правно основание, пак според установеното в чл. 154, ал. 1
3
ГПК, същия следва да докаже наличието на такова.
Съдът на първо място следва да изследва въпроса дали ищеца е собственик на
претендирания от него недвижим имот, чиято ревандикация се иска.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№16/11.11.1992г., се установява по категоричен начин, че ищеца е придобил 1/ 2 ид.ч. от
имот с пл. №313, част от който, отбелязан със син щрих в комбинирана скица —
Приложение 6 на СТЕ, с площ от 421 кв.м., съвпада частично с ПИ на ответника
№68134.1111.1274. От заключението на вещото лице, както и от приложените към него
Решение №Р45ГБ/1993г. на ПК „О.К.“, ведно със скица, се установява, че възстановения по
реда на ЗСПЗЗ имот, е различен от този, предмет на представения от ответника
първоначално издаден констативен Нотариален акт №190/01.06.1994г. В последния,
възстановения имот е отбелязан, като имот пл. №474, кад. лист 353, който имот е различен
от този, посочен в скицата на ПК, а посочения в нотариален акт имот №474, включва и част
от имота на ищеца, представляващ ПИ №313. Извършените впоследствие множество сделки,
с които имота е прехвърлен, включително и на ответника, не могат да бъдат
противопоставени на ищеца, носител на вещното право на собственост. Купувачът по
първата сделка- Г.Д.Д., не е придобил правото на собственост върху тази част от имота на
ищеца, тъй като продавачите не са били собственици. Съдебната практика трайно приема, че
на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило
върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Обстоятелството, че
придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея, не
означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, а
намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които
притежава. Предвид това и след като сделките по Нотариален акт №144/28.11.1997г.,
Нотариален акт №47/17.08.1999г. и Нотариален акт №166/03.07.2020г., не са породили в
цялост вещноправни последици, досежно притеаваните от ищеца 1/ 2 ид.ч. от имот №313, то
същия е останал собственик на посочените ид.части от този имот.
Неоснователно, като недоказано, е възражението на ответника за придобиване
правото на собственост по давност, като недоказани останаха и твърденията за извършени
процедури по ЗУТ, за които ищеца да е бил уведомен или за такива по чл. 17 ЗУТ. Ответника
не е ангажирал никакви доказателства за осъществено каквото и да е
добросъвестно/недобросъвестно владение върху имота на ищеца за периода след 1997г.
Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да
е съществувала при възникване на правното основание. Не е спорно, че ответника е
добросъвестен владелец по см. на чл. 70, ал.1 ЗС, като за придобиването на собствеността е
необходимо да се установи непрекъснато владение в продължение на 5 години. В случая
ответника се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 03.07.2020г.
– датата, на която е сключен договорът за покупко-продажба и от която твърди да е във
владение на имота. До датата на предявяване на исковата молба по настоящото
производство – 26.01.2024 г. не са изтекли предвидените в нормата на чл. 79, ал.2 ЗС пет
години за придобиване, въз основа на оригинерен придобивен способ. С предявяването на
исковата молба се прекъсва придобивната давност на основание чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. "б"
ЗЗД, поради което съдът счита, че възражението на ответника е неоснователно. В
допълнение, съдът следва да посочи, че е недопустимо ответника да се домогва да установи
титулярство в правото на собственост, в полза на неговия праводател, чрез осъществяване
на фактическия състав на придобивната давност. Съгласно чл. 26, ал.2 ГПК, освен в
предвидените в закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд. Доколкото в настоящият случай не сме в хипотезата на процесуална субституция или
друга изрично предвидена в закон, то следва, че така наведените възражения са
недопустими и не следва да се разглеждат.
На следващо място, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено по безспорен
начин, че са налице и останалите предпоставки, а именно ответника да владее вещта и то без
правно основание за това. Съдът намира, че по делото не се установи, че имота се владее от
ответника. Не се спори, а и от представения Нотариален акт №94/28.02.2024г., се установи,
че ответницата е продала на „Р.“ ЕООД процесния ПИ с идентификатор № 68134.1111.1274
по КККР. Предвид това и доколкото по делото няма данни имота да се влядее от ответника,
в тази част иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Независимо, че към датата на
предявяване на иска, ответника се е легитимирал, като собственик, то на осн. чл. чл.235,
4
ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Поради това и доколкото може да бъде направен
извод, че имота се намира във владение на трето лице- „Р.“ ЕООД, съдът намира, че в частта,
с която се иска ревандикиране на процесния имот, иска следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните, има право на разноски. С оглед на това и
съобразно с уважената част на иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1218,23 лв., представляваща направени по делото разноски. Съобразно с
отхвърлената част от иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 1000 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Д. Г., ЕГН **********, адрес:
/адрес/, че Я. Т. Я., ЕГН **********, с адрес /адрес/, е собственик на основание дарение,
обективирано в Нотариален акт № 16/11.11.1992г., т. LXXXXIV, дело № 18069/1992г. на
Първи нотариус при СПН, на следния недвижим имот: 1/ 2 ид.ч. от реална част, с площ от
421 кв.м., която реална част е обозначена със син защрихован цвят, наименувана като
„процесен имот – част от ПИ 68134.1111.1274 и част от стар ПИ 313 с площ от 421
кв.м.“, на комбинираната скица, находяща се на стр. 166 по делото, представляваща
Приложение №6 към експертното заключение на вещото лице С. К., която реална част
се намира в северната част на имот с идентификатор № 68134.1111.1274 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК, с площ по скица от 5376 кв.м.,
при съседи имоти с №№68134.1111.282, 68134.1111.284, 68134.1111.287, 68134.1111.64,
68134.1111.170, 68134.1111.177, 68134.1111.135, 68134.1111.136, 68134.1111.346,
68134.1111.345, 68134.1111.47, с адрес на имота /адрес/, като ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Т. Я.,
срещу О. Д. Г., за предаване на владението върху описания недвижим имот.
Комбинираната скица- Приложение №6 към експертното заключението на
вещото лице С. К., находяща се на стр. 166 по настоящото гр.д. №4958/2024г. по описа
на СРС, приподписана от състава на съда, представлява неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА О. Д. Г., ЕГН **********, адрес: /адрес/, да заплати на Я. Т. Я., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, сумата от 1218,23 лева (хиляда двеста и осемнадесет лева и 23
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Я. Т. Я., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на О. Д. Г., ЕГН
**********, адрес: /адрес/, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5