Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260145 14.02.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12601 по описа на съда за 2020 г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, против П.С.В.,
ЕГН **********.
Ищцовото
дружество сочи, че
на 20.04.2019 г. около 18,40 ч в *** водачът, ответникът по делото П.В., управлявайки като
неправоспособен водач лек автомобил модел Шавролет Авел, с рег. № ***, собственост на В. А., е предприел маневра завиване в
обратна посока, като не
е пропуснал и ударил насрещно движещият се лек автомобил Пежо 407 2.0 Д , с рег . № ***, управляван от собственика му Т. Г..
Твърди,
че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 07.05.2019 г., в който бил
отразен механизма на ПТП и констатирана вината на ответника, като в протокола е
отразен и отказа на ответника да даде проба за алкохол, за което на ответника
бил съставен АУАН.
Ищецът
твърди, че към датата на ПТП за увреждащия лек автомобил е имало сключена
застраховка „ГО“, обективирана в полица от 20.06.2018г. със срок на действие
24.06.2018 г.до 23.06.2019г., сключена с ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД.
Също така се твърди, че собственикът
на увредения автомобил е предявил претенция пред ищеца за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е била образувана преписка по
щета, събрани са доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на
такова, съставен бил ликвидационен акт и било определено обезщетение в размер
на 540,50 лв.
Ищецът твърди, че е платил сумата на
увреденото лице, като с изплащането му е встъпил правата на застрахованото
лице.
Твърди се, че виновен за настъпване на
ПТП е неправоспособния водач ответник.
Твърди се също така, че ищецът е
изпратил до ответника две регресни покани, с които му е предоставил 15 дневен
срок за изплащане на процесната сума, като последната покана била връчена на ответника, с
посочване, че еотказал примането на
пратката.
Исковата молба и приложенията са връчени на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на ответника е назначен за особен
представител адвокат В.Г..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен, тъй като изплатеното застрахователно обезщетение не отговаря на
действителните вреди, нанесени на автомобила.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната
квалификация на предявения иск е по член 500, ал. 2 от КЗ.
За
да бъде важен регресният иск по член 500, ал. 2 от КЗ, следва да се докажат
пълно и главно фактите, пораждащи суброгационното право на застрахователя, а
именно настъпил деликт – застрахователно събитие с пряката му причинна връзка с
претърпените имущ. вреди, съществуването на застрахователно правоотношение по
застраховака „Гражданска отговорност“ между ответника и прекия причинител на
вредите, извършено от ищеца плащане на обезщетение в размер платен от застрахователя, както и
основание за възникване на регресната отговорност – че ответникът не притежава
правоспособност за управелине на МПСV
В
случая няма спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, наличието на валидно сключен договор за застраховка между ищеца
и причинителя на вредата, който е бил в сила към момента на настъпване на ПТП.
От
изготвената по делото СТЕ, неоспорена от страните се установява наличието на
имуществените вреди върху увредения автомобил и причинно-следствената връзка
между ПТП и вредите по автомобила.
Няма
спор, че за произшествието на ответника е съставен АУАН № 417226 от
7.05.2019г., както и че е било издадено Наказателно постановление № 19-1030-003439 от 13.05.2019г. на ОС на МВР
Пловдив, влязъл в сила, с което са наложени глоби по член 179, ал. 2 ЗДвп и член 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не
е налице спор и относно плащането на обезщетението от застрахователя на
собственика на увредения автомобил и надлежното връчване на регресната покана
до делинквента за възстановяване на платената сума.
Основанието
за търсене на отговорност от причинителя на вредата на осн. член 500, ал. 2 от
КЗ, е безспорно, доколкото фактът на липсата на право на правоуправление е
съставомерно и безспорно установено от приложената справка от КАТ-ПП.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва
обстоятелството, че не е погасил исковата сума.
Ето
защо предявеният иск следва да се уважи, ведно ссъ зак. лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда.
По
разноските:
На
ищеца ще се присъдят разноски по производството в общ размер на 910 лева.
Така
мотивиран ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА да П.С.В., ЕГН ********** да заплати
на „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* на осн. член 500, ал. 2 от КЗ сумата от
540,50 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по щета № ***, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
01.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 910
лева разноски в производството.
На адв. В.Г. да се издаде РКО за сумата от 300 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с
оригинала!ВГ