Р Е Ш Е Н И Е
21.07.2011 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IX
Районен съд –
Дупница състав
10 юни 2011
на Година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Милена Богданова
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи
за разглеждане докладваното от
гражданско 3583 2010
дело №
по описа за година.
Д.Й.Н. ЕГН ***********,***,
е предявила срещу „БАЛКАНФАРМА – ДУПНИЦА”
ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Дупница, ул.”Самоковско шосе” №3, представлявано от П.М.П., иск
с правно основание чл.200 от КТ за осъждане
на ответника да й заплати сума в размер на 10 000лв./десет хиляди/,
представляващи претърпени неимуществени вреди, болки и страдания за период
10.06.2004г. до деня на предявяване на исковата молба – 29.12.2010г., ведно с
мораторната лихва върху сумата за този период, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
направените от него деловодни разноски.
Ищцата твърди, че с
ответника е бил в трудови правоотношения от 1984г. като е заемала различни
длъжности. В резултат на дългогодишната работа под въздействие на вредни
фактори, твърди, че е заболяла като е установено, че това заболяване има
професионален характер. Твърди, че същото е свързано със значителни физически и
психически страдания и болки, които търпяла и продължавала да търпи ежедневно.
Чувствала постоянен дискомфорт, имала намалено самочувствие и оценява вредите
си в размер на 10 000лв.
В законоустановения
едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва
предявения иск като недопустим, както и по основание и по размер. Излага
подробни съображения. Твърди, че с преназначаването на ищцата на длъжност
„опаковач” в работен център „Таблетен
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, в тяхната цялост, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по
делото, че страните са били в трудово правоотношение по което ищцата е заемала
различни длъжности от 1984г., като от 17.12.2003г. е била „опаковач на ръчна
опаковка” в цех „Таблетен”1.
От представената
Епикриза №80/15.01.2003г., издадена от МБАЛ „Св.Ив.Рилски” ЕАД София се
установява, че на ищцата й е била поставена диагноза - Бронхиална астма . В
пристъп – лека епизодична. Алергичен ринит. Дадени са препоръки за разглеждане от ТЕЛК по
професионални заболявания.
От приложеното и
прието като доказателство ЕР №2897 от заседание №103 от 10.06.2004г. на ТЕЛК
при МБАЛ София ЕАД, се установява, че ищата е била освидетелствана и срокът на
инвалидността е бил за три години до 01.06.2007г. Оценката на
работоспособността е 10% ТНР.
ЕР е било обжалвано
от ответника пред НЕЛК, като последната постановява ЕР №0025/21.01.2005г. с
което се признава професионалния характер на заболяването – Алергичен
риносинуит с оценка на работоспособността – „Работоспособна”, като изрично е
посочено, че то не обуславя ТНР. Това Решение на НЕЛК също е било обжалвано
пред СГС и ВАС и с Решение №11503/31.10.2008г. ВАС потвърждава решението на
НЕЛК.
Допуснати са
свидетелски показания на двете страни чрез разпит на Йорданка Костова за ищцата
и Марияна Грънчарова за ответника, чийто
показания съдът цени при
условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от
изхода на спора, поради служебната й ангажираност с ответника. В показанията си
Костова твърди, че знае за заболяването на ищцата, виждала я често с подпухнали
очи, със секрет от носа, носела постоянно кърпичка. Оплаквала се, че не може да
диша през носа. От хремата й сълзели очите, нямала нюх към храната. Твърди, че
ищцата избягвала контакти с хората поради тези причини. Състоянието й се
обостряло през лятото, когато било по-топло. Често боледувала, правела бронхити
и пневмонии. Свидетелката Грънчарова
твърди в показанията си, че работи като ръководител на Служба по трудова
медицина от седем години при ответника. Сочи, че е правила справки по отношение
на здравословното състояние на ищцата във връзка с административните преписки,
които вървели между страните по делото. Твърди, че Н. е трудоустроена за да се
избегне контакта с алергените, които са посочени в епикризата и се е повлияла
добре. След трудоустрояването й през 2003г. до напускането й през 2007г. Н. не
била представяла болнични листи във връзка с диагнозата й. Както и че няма нито
едно посещение или регистрация в медицинския пункт на дружеството.
От заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л д-р В.Н. – съдебен лекар, се
установява, Н. е с признато професионално заболяване – Алергичен риносинуит,
развило се в резултат на контакт с медикаментозни и професионални алергени. Това
заболяване представлява алергично възпаление на лигавицата на носа и
околоносните кухини, с различни проявления -
хрема – водниста носна секреция, кихане, набъбване на носната лигавица и
запушен нос със затруднено носно дишане, сърбеж на носа и небцето, конюнктивит,
главоболие и лицева болка, общо неразположение, парене и чувство на сухота в
гърлото, суха кашлица и др. Тези симптоми възниквали при контакт със
съответните алергени и могат да се изразят в различна степен от леки до тежки с
временна загуба на работоспособността. Вещото лице сочи в експертизата си, че
проявите на заболяването се дължат на установеното алергично професионално
заболяване – риносинуит и нямат връзка с отразените в решението на НЕЛК общи
заболявания – бронхиална астма и хипертония.
В заключение се сочи, че се касае за хронифицирало заболяване, протичащо
с пристъпи на ремисия и обостряне и по правил трудно лечимо. Причиняващите
заболяването алергени са сравнително широко разпространени в бита и
премахването им от работното място не изключва възможността за контакт на
пострадалата с тях в извън работно
време.
Заключението на
в.л.Н. не е било оспорено от страните и съдът го е приел като обективно и
професионално изготвено.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира искът
за допустим, като подаден от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
Искът е насочен срещу лице, притежаващо качеството на работодател за минал
период от време по отношение на ищцата.
По същество искът е
частично основателен, поради следните съображения.
Предявен е иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за
обезщетение на неимуществени вреди, претендирани от ищцата от професионално
заболяване.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е винаги обективна и
безвиновна – без значение за реализирането й е дали негови служители са действали
виновно и дали са създадени безопасни условия на труд. Освен това отговорността
е договорна – произтича от трудовото правоотношение.
Безспорно е установено по делото съществуването на трудово
правоотношение между страните, установено е, че ищцата е получила професионално
заболяване, признато за такова по надлежен ред в резултат на дългогодишна работа при ответника. КСО с
разпоредбата на чл.56 дава легално определение на понятието професионално
заболяване. Съществуването на професионално заболяване е предпоставка за
ангажиране отговорността на работодателя, като на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно и
при липса на намаляване трудоспособността за съответната професия, какъвто е
настоящия случай, се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В
този смисъл е Решение №1712 от 05.11.2002г. на ВКС по гр.дело №2064/2001г. III ГО.
Установи се, че професионалното заболяване е предизвикано от
вредните фактори на работната среда в предприятието на ответника – контакт с
алергени на работното място. От тук се извежда и причинната връзка между
увреждането и условията на труд.
Съдът счита за доказано съществуването на вреди от неимуществен
характер. Ищцата е търпяла физически страдания, които според
съдебно-медицинския експерт ще продължава да търпи и при изваждането й от
работната среда. Прогнозата за излекуване е че е трудно напълно лечимо, тъй
като заболяването е хронифицирало и има пристъпи на ремисия и обостряне.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгл. чл.52 от ЗЗД, съобразявайки всички конкретни обстоятелства
от вида и характера на заболяването, продължителността и интензитета на
проявлението му във времето, възрастта на увредената, прогнозата, че не се
очаква пълно излекуване, независимо от състоянието на ремисия, както и
цялостното отражение на същото върху живота на ищцата. Съдът счита, че
справедлив и обективен размер на
обезщетението за причинени болки и страдания е сумата от 5 000лв./пет
хиляди лева/ и до този размер ще уважи предявения иск като до пълния
претендиран размер от 10 000лв. ще го отхвърли като неоснователен. Върху
присъдената сума като обезщетение за вреди от професионално заболяване или
трудова злополука по чл.200 КТ се дължи законна лихва от датата на увреждането.
Обективната отговорност по чл.200 КТ не изключва приложението на чл.84 ал.3 от ЗЗД, а разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на вреда – професионално
заболяване или трудова злополука. Осъдения работодател изпада в забава от деня
на установяване от съответните медицински органи на професионалния характер на
заболяването или злополуката. Съдът ще присъди и законната лихва върху сумата
от 5000лв., считано от 10.06.2004г. – датата на издаване на ЕР на ТЕЛК
№2897/10.06.2004г.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 200лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв. и адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от исковата претениця, изчислена по компенсация в размер
на 150лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„БАЛКАНФАРМА – ДУПНИЦА” ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.”Самоковско шосе”
№3, представлявано от П.М.П. на
основание чл.200 КТ да заплати на Д.Й.Н.
ЕГН ***********,***, сумата в размер на 5000лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на професионланото й
заболяване „Алергичен риносинуит”, ведно със законната лихва, считано от
10.06.2004г. - датата на издаване на ЕР на ТЕЛК №2897/10.06.2004г., с което е
установено професионалното заболяване, до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 10 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„БАЛКАНФАРМА – ДУПНИЦА” ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Дупница, ул.”Самоковско шосе” №3, представлявано от П.М.П. да заплати по сметка на ДРС държавна
такса в размер на 200лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв. и
адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковата претениця,
изчислена по компенсация в размер на
150лв.
На
осн. чл.80 ГПК страните не могат да искат изменение на решението в частта за
разноските поради непредставяне на списък до приключване на последното съдебно
заседание.
Решението
може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в 14 дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: