РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. ХАСКОВО, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500576 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 504/11.08.2022 година, постановено по гр.д. № 497/2022
година по описа на РС-Хасково е уважен предявеният по реда на чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 61 ал. 1 от ЗЗД от М. В. Г.
от *** против Община - Хасково. Районният съд е признал за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата 501 лева,
представляваща обезщетение за направени разходи за лечение на
безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.01.2022 година до окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода
на делото, направените от ищеца разноски са възложени в тежест на
ответника.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство Община Хасково. Подават въззивна
жалба с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост. Въззивникът настоява, че оказаната на безстопанственото
1
куче ветеринарномедицинска помощ е била извън рамките на спешна такава.
А тъй като разпоредбата на чл. 16 ал. 2 от ЗЗЖ вменявала в задължение на
местната власт да окаже на наранено животно само спешна
ветеринарномедицинска помощ, то липсвала чужда работа по смисъла на чл.
61 ал. 1 от ЗЗД. Освен това, работата била предприета и неуместно: ищцата
следвало своевременно да информира приюта за намереното наранено
животно, а тя го сторила едва след като операцията на кучето била
приключена. По този начин общината била поставена в невъзможност да
изпълни своите задължения по оказване на спешна ветеринарномедицинска
помощ. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави
искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
Въззивникът претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата М. В. Г. подава отговор на
въззивната жалба. Намира същата за неоснователна, а постановеното от РС-
Хасково решение за правилно – законосъобразно и обосновано. Прави искане
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо. Оплакванията на въззивника за
противното са неоснователни. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати
2
процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя
възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени
от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се
представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Районният съд правилно е анализирал фактическите твърдения на
ищеца, изложени в исковата молба и в съответствие с тях е извел, че
предявеният иск се основава на твърдение за водене на чужда работа без
натоварване (възлагане) – чл. 61 ал. 1 от ЗЗД. Претендира се обезщетение в
размер на паричната сума, която ищцата е изразходвала за оказване на спешна
ветеринарномедицинска помощ на наранено безстопанствено куче. По делото
е безспорно, че на 11.08.2021 година ищцата е предприела действия за
оказване на помощ на куче, което е възприела в **** – безстопанствено,
видимо наранено и с обилно кръвотечение. Тя е доставила кучето във
ветеринарномедицинска клиника „Тракия“ в ****, където ветеринарен лекар
св. Х. П. е извършил манипулации по спиране на кръвотечението, както и
операция, целяща да се избегне последваща ампутация на крайника. Освен
това, животното е било оставено в стационара на клиниката, тъй като се е
налагало следоперативно лечение, а и не е било възможно да се намери друго
място, където да бъде настанено и обгрижвано животното. Установено е от
показанията на св. Д. Т. – лице, съдействало на ищцата за пренасяне на кучето
до клиниката, че още вечерта на 21.08.2021 година, т.е. веднага след
постъпване на животното в медицинското заведени, чрез зоодоброволци
ищцата се е свързала със служители на приюта за безстопанствени животни
към Община – Хасково. При това е било съобщено, че тя сама следва да
достави кучето в приюта, както и че там има само пазач, който ще отключи за
да бъде оставено кучето. Тъй като нито ищцата, нито св. Т. не са разполагали
с подходящ автомобил за транспортиране на кучето (едро, за пренасянето му
се е наложило да поискат помощ от непознат младеж), а освен това след като
е изслушала заключението на св. П. за това, че състоянието на кучето е
животозастрашаващо, ищцата е преценила, че единственият начин ефективно
да се помогне на кучето е да му бъде оказана ветеринарномедицинската
помощ в клиника „Тракия“. Съдът няма основание да се съмнява в
3
показанията на св. П. за това, че случаят е имал характеристиките на спешен –
от крайника на животното на струйки е изтичала кръвта, което е създавало
опасност от голяма кръвозагуба и настъпване на смъртта на животното.
Лекарят обстойно и убедително обяснява и причините, поради които се е
наложило незабавно, още вечерта на 21.08.2021 година да извърши операция,
целяща запазване на крайника на кучето. Т.е. всички тези
ветеринарномедицински дейности – първоначален преглед, кръвни
изследвания, оказване на спешна помощ и оперативна интервенция, са били
извършени в условията на спешност, когато животът и здравето на животното
са били застрашени, следователно това са действията, които се обхващат от
хипотезата на чл. 16 ал. 1 от ЗЗЖ.
Няма спор и относно това, че още на 12.08.2021 година ищцата е подала
сигнал до Община – Хасково, в който е уведомила органите, под чийто надзор
се намира процесното безстопанствено животно, за инцидента и предприетите
от нея действия. Ответната Община е отговорила на ищцата Г. с писмо изх. №
1224/19.08.2021 година, че ще изведе животното от стационара на клиника
„Тракия“ след приключване на лечението. Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, в това число показанията на св. П., кучето
е било изписано от клиниката на 07.09.2021 година и на същата дата
преместено от служителите на Община – Хасково в общинския приют.
ХОС приема, че последващите действия, предприети спрямо
процесното куче в периода 12.08.-07.09.2021 година, са били пряко свързани
с тези, предприети в условията на спешност и необходими за правилното
приключване на оздравителния процес при животното. Общината, уведомена
още в началото на процесния период, е могла да избегне понасянето на
разходи за лечение и за престоя в стационара в размер на 210 лева, но не е
предприела своевременни действия в тази насока. А след като е така, то
ответната Община следва да понесе отговорността за всички понесени от
ищцата разноски за вършене на работа, дължима от Общината.
И останалите, изложени от първоинстанционния съд мотиви, се
споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да се преповтарят. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да са
основание да бъде направен извод, различен от направения от
4
първоинстанционният съд.
Поради съвпадение на изводите на РС-Хасково и ХОС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представените
надлежни доказателства за заплатен от въззиваемата адвокатски хонорар,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на М. Г. сумата 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504 от 11.08.2022 година, постановено
по гражданско дело № 497 по описа на РС-Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА Община – Хасково, Булстат *********, пл. „Общински“ №
1, представлявана от кмета С. Д., да заплати на М. В. Г. с ЕГН **********, с
адрес ****, със съдебен адрес град Хасково, ул. „Преслав“ № 24 ет. 3 кантора
11, чрез адв. Т. Ч. от АК – Хасково, сумата 400 лева – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5