РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на пети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4769 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.И.Д. против З. „А.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди че на 05.01.2017 г.
около 07.35 часа лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ********, управляван от И.Б.Т. ***
шосе с посока на движение от бул. „Г.М. Д.“*** и в района на № 48 участвал в
ПТП с пешеходеца Ж.И.Д.. Твърди, че след удара пешеходката участва в ПТП с
движещият се в посока от ул. Околовръстен път към бул. „Г.М. Д.“ лек автомобил
Фолксваген Транспортер с рег. № ********, управляван
от Е.Д.Д.. Твърди, че в резултат на ПТП Ж.Д.починала
в резултат на съчетана черепно-мозъчна травма и гръдна травма. Поддържа, че Ж.Д.й
е дъщеря. Твърди, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на лек автомобил БМВ Х5, който несъобразявайки движението си с правилата
за движение е станал причина за смъртта на пешеходката. Твърди, собственикът на
лекия автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното застрахователно дружество с полица № BG/11/116002790632 със срок на действие 31.10.2016 до 30.10.2017 г. Поддържа, че на 18.01.2017 г. е заявена
претенция за заплащане на обезщетение, но в законоустановения 3-месечен срок застрахователят
не се е произнесъл. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 180000
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законнта лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне – 18.04.2017 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Поддържа, че водачът на лек автомобил БМВ Х5 не е причинил ПТП. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като пострадалата е пресичала на необозначено място, като това е
станало в тъмната част на денонощието без да има сигнализация по дрехите. Прави
възражение и за независимо съизвършителство на водача
на лек автомобил Фолксваген Транспортер.
С Определение от 27.09.2017 г. като
трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ЗК „О.– клон
България“ КЧТ. В становището си по предявения иск оспорва твърдението на
ответника, че водачът на лек автомобил Фолксваген Транспортер
е отговорен за настъпване на ПТП, както и поддържа, че пострадалата е пресичала
на необозначено място, поради което е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Оспорва твърдението на ищцата, че се е намирала в близки отношения с
пострадалата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.Д.Д., В.С.Х. и И.Б.Т. и изготвеното въз основа на тях
заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 05.01.2017 г. около 07.35 часа в гр. София, на бул.
„Самоковско шосе“ между лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ********, управляван от И.Б.Т.
и пешеходката Ж.И.Д. е настъпило ПТП. Установява се, че автомобилът се е движел с около 50 км.ч. в посока от бул.
„Г.М. Д.“*** и ПТП е настъпило в района на № 48. Пешеходката Ж.Д.е предприела
пресичане на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила, като лекият автомобил БМВ я е ударил с предната си лява част – в
областта на левия си фар. При удара, който е под масовия център на пешеходката,
краката се изнасят напред, а тялото се качва върху капака на двигателния отсек
в лявата му зона, главата достига до долната лява част на челното стъкло и го
чупи, след което тялото е отхвърлено напред и ляво по посоката на движението и
преди падането му е ударен от насрещно движещия се товарен автомобил Фолксваген
Транспортер с рег № ********.
Ударът е бил в предната лява част, в областта на фара. Към момента на удара с
този автомобил тялото е било надолу с главата, като торът е паднал върху предния
ляв калник, краката са счупили предното челно стъкло, а главата е оставила
кървави следи по страничната част на калника. След това, тялото е отхвърлено
напред и вляво по посоката на движение на товарния автомобил и след падане на
терена и претърколване с приплъзване
се установява на мястото, на което е намерено при огледа. Вещото лице
установява, че мястото на удара между лек автомобил БМВ и пешеходката е на 8-
8, 5 метра вляво от десния край на платното за движение на бул. Симеоновско шосе в посоката на движение на автомобила, по
отношение на лек автомобил Фолксваген на 7-8 м. вляво от десния край на
платното за движение. Установява се, че при огледа на местопроизшествието не е
описана вертикална пътна маркировка, имаща отношение към ПТП. Вещото лице посочва,
че при сравнение на дължината на опасната зона за спиране при определената
скорост и при движение на пешеходката „бърз ход“ , ударът е бил предотвартим
посредством аварийно спиране, а при начин на движение „спокойно бягане“ –
непредотвратим. Дава заключение, че съобразно осветената зона пред автомобила в
момента на стъпване на пешеходката на платното е следвало да бъде възприета от
водача на разстояние от 70 метра и при своевременна реакция от негова страна е
можел да я забележи и да предприеме действия за намаляване на скоростта. В
съдебно заседание, проведено на 05.07.2018 г. вещото лице е посочило при
разпита си, че причината за настъпване на ПТП е движението с висока скорост на
лек автомобил БМВ, като при движение с разрешената скорост водачът е можел да
забележи пешеходката в рамките на осветената си зона и да предприеме действия
за спиране. За насрещния автомобил ударът е бил непредотвратим, тъй като с
оглед дължината на опасната му зона, водачът не е имал техническа възможност да
реагира.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените по
делото писмени доказателства, се установява, че Ж.И.Д. е получила в резултат на
ПТП следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма и лицева травма, тежка
закрита гръдна травма, тежка закрита коремна травма, увреждания на ОДА.
Установява се, че получените увреждания са несъвместими с човешкия живот, като
смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Вещото лице дава заключение, че
пряка причина за мигновената смърт на пострадалата е тежката гръдна травма и
разкъсването на сърцето. Посочва, че трудно може да се определи кой удар е бил
фатален за сърдечната травма, но тъй като положението на тялото на пешеходката
към момента на първия нанесен удар (обърната с лявата страна към идващия лек
автомобил БМВ и сравнително по-високата интензивност на този удар, може само да
се предполага, че фаталният удар в лявата част на гърдите и разкъсването на
сърцето се дължат на първия нанесен удар от лек автомобил БМВ.
Не е спорно между страните, а и
се установява, че ищцата В.И.Д. е майка на починалата на 05.01.2017 г. Ж.И.Д..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.В.З.В показанията си
свидетелят установява, че познава ищцата, тъй като са били колеги и след това
станали близки приятели. Разбрал за ПТП от бащата на пострадалата. Ищцата била
в болница в много тежко състояние, защото била онкоболна.
За нея случилото се било голяма трагедия. Те се сринала тотално. Покойната Ж.била
основният стълб в това семейство, била единствено дете. Тя се грижела за майка
си и баща си и за сина си, който сама отгледала. Майка й и баща й взимали
активно участие в отглеждане на детето. Живеели съвместно в едно домакинство,
хранели се, грижели се един за друг. Отношенията им били прекрасни. След
случилото имало срив в семейството. Ходели поне два пъти в седмицата на гробищата.
Нямало случай, в който В. да не говори за дъщеря си. Променила се. Преди била
по-жив човек. Ходели си на гости. След това, обаче, били отчаяни.
Не се спори по
делото, че между З. „А.“ АД и собственика на лек
автомобил БМВ Х5 с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/11/116002790632, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че на
18.01.2017 г. В.И.Д. е направила искане до застрахователното дружество да й
бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от И.Б.Т. в резултат, на което е починала дъщерята на
ищцата. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват
от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни
доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за движение по пътищата
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора. Това задължение следва да бъде
разгледано във връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от закона, която
задължава водачите при определяне на скоростта си на движение да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че водачът на БМВ Х5 с рег. № ******** се е
намирал на разстояние около 42,80 до 64,50 метра от мястото на удара, когато на
пътното е стъпила пешеходката. Водачът е бил длъжен да прояви внимание към нея,
като намали скоростта си до степен да може да спре при предприето от тях
пресичане. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на
приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че водачът е имал техническа възможност да спре. По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че водачът е изпълнил задълженията си по
чл. 116 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че водачът на лек автомобил БМВ
Х5 с рег. № ******** е имал противоправно поведение,
в резултат на което е настъпила смъртта на Ж.Д.. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното
ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Не се установява от
събраните по делото доказателства да е налице и отговорност на водача на лек
автомобил Фолксваген Транспортер, тъй като за него
ударът е бил непредотвратим, както и от приетото заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че смъртта е настъпила мигновенно и то в резултат на гръдната травма, получена при
удара с лек автомобил БМВ. В този
смисъл, отговорност за настъпване на ПТП носи изключително водачът на лек
автомобил БМВ Х5 с рег. № ********.
Ищцата е от лицата, които имат
право да претендират вреди, доколкото е баща на починалите лица (Постановление
№ 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на
ВКС), както и се установява от събраните
по делото гласни доказателства, че между
В.И.Д. и починалата й дъщеря е била установена трайна и дълбока
емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ******** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалата
при процесното ПТП е дъщеря на ищцата, с който тя е имала изградена трайна и дълбока
емоционална връзка, нейната възраст към момента на смъртта й. Следва да се
отчете и емоционално състояние на ищцата след смъртта на детето й. Нормално и
житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е най-тежка загуба за
една жена, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищцата, то следва да се приеме,
че справедливото обезщетение е в размер на 180 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ.вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – а именно, че пострадалата е предприела неправилно
пресичане на пътното платно. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на
понятието „пешеходна пътека“, а именно част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията
на тротоарите и банкетите върху платното за движение. От събраните по делото
доказателства се установява, че Ж.Д.е пресичала на място, което не е обозначено
като пешеходна пътека и не е продължение на тротоар или банкет на кръстовище.
Това означава, че тя е предприел пресичане на необозначено за пешеходци място,
като не е изпълнила задължението си по чл. 113, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно да
използва пешеходна пътека, както и преди това да съобрази движението на пътните
превозни средства. Установява се от събраните п делото доказателства, че
пострадалата не се е съобразил с движението на приближаващия автомобил, като
преди да предприеме пресичане не се е уверила, че действията й са възприети от
водача и че той съответно е намалил скоростта си. В този смисъл съдът намира,
че по делото е установено е и противоправно поведение на пострадалия, което е в
пряка връзка с настъпилите вредни последици. При преценка на степента на
съпричиняване обаче, следва да се отчете, и двамата участници в движението не
са се съобразили със задължението си да съобразяват действията си със
съответната обстановка. Следва да се приеме, че съпричиняването на пострадалата
е в размер на 1/5 или определеното по съда обезщетение следва да бъде намалено
до сумата от 144 000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба
на чл. 497 от Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса
срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата, на която
е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя – 18.04.2017 г., поради което
тя е дължима от този момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 336
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 105 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – да
заплати сумата от 100 лева, представляващ юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 5760 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Я.Д. сумата от 4410 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“
АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.И.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 144 000 (сто и четиридесет и четири хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дъщеря й Ж.И.Д., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 05.01.2017 г. от И.Б.Т., водач на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ********,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № BG/11/116002790632, ведно със законната лихва върху сумата от
150000 лева, считано от 18.04.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над
сумата от 144000 лева до предявения размер от 180000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В.И.Д., ЕГН-**********,***
сумата от 336 (триста тридесет и шест) лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК В.И.Д., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 105 (сто и пет) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете, както и сумата от 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 5760 (пет хиляди
седемстотин и шестдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.
Я.Д.Д., ЕГН-**********, Софийска адвокатска
колегия, със съдебен адрес *** сумата от 4410
(четири хиляди четиристотин и десет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач ЗК „О.– клон България“ КЧТ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: