О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./……………2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като
разгледа докладваното ч.т.дело
№208/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по частна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Биляна
Чернева, срещу разпореждане на РС – Девня, постановено на 30.11.2018г. по ЧГД
№1375/2018г. на РС –Девня, с което е отхвърлено заявление на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу И.Д.К., ЕГН **********, за
следните суми: 19 026.32 лева, представляващи главница по договор за
кредит за текущо потребление от 13.07.2017г., отчитан по сметка №11/24883541;
договорна лихва в размер на 1 185.41 лева за периода от 25.02.2018г. до
06.11.2018г.; обезщетение за забавено изпълнение в размер на 49.81 лева за
периода от 25.03.2018г. до 06.11.2018г. и дължими разноски в размер на 120
лева, или обща сума в размер на 20 381.54 лева, заявени по реда на чл.417 ГПК, въз основа на извлечение от сметка на длъжника.
В жалбата се излага, че съдът е
достигнал до погрешен извод относно нередовността на връчването на изявление на
заявителя за обявяване предсрочната изискуемост на задължението по договора за
кредит, извършено от ЧСИ, а оттам и за неоснователност на същото поради липса
на предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК. Сочи се, че с извършеното от ЧСИ
връчване на изявлението на кредитора по постоянен и настоящ адрес на длъжника,
е завършена валидно процедурата по връчване съгласно ЗЧСИ, който препраща към
разпоредбите на ГПК относно връчването. Излагат се подробно аргументи за
редовността на процедурата по уведомяване на длъжника за отнемане
преимуществото на срока преди подаване на заявлението. Избраният от кредитора
начин за връчване определя и приложимите правила, в случая тези на чл.16 от ЗЧСИ, чл.43 и чл.18 ЗЧСИ. Прави се довод, че тъй като разписаните в чл.18, ал.5 ЗЧСИ „други действия на ЧСИ” не са във връзка с изпълнението, то това изключва
приложението на чл.43, ал.3 от същия закон, даващ право на достъп до регистрите
на НОИ и НАП, съответно неприложимост на разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК за
проверка по месторабота. Поддържа се, че добросъвестният кредитор е направил
всичко възможно да обезпечи редовното връчване на изявлението до длъжника като
поставянето на повече от тези изисквания от съда представлява нарушаване
принципа на равнопоставеност на страните и достъпа до правосъдие. Прави се
допълнителен довод, че заложения достъп на сведения от страна на съда е свързан
с възложените му по чл.7 ГПК правомощия за служебно извършване на необходимите
процесуални действия по движение и приключване на делата. Жалбоподателят
твърди, че същото не следва от препращането към разпоредбите на ГПК относно ЧСИ
/чл.18, ал.5 от закона/, във връзка с връчването на съобщения в гражданските
отношения, при който служебното начало е напълно изключено. Претендира се
отмяна на разпореждането и вместо това уважаване на заявлението ведно с
присъждане на сторените разноски, вкл. ю.к.възнаграждение на банката.
При преценка редовността на жалбата,
съдът констатира, че същата е депозирана от надлежна страна, в преклузивния
срок и срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване изискванията за редовност
на частните жалби. В тези случаи, препис от частната жалба не се връчва на
насрещната страна доколкото поради отхвърляне на заявлението, производството не
е трансформирано в двустранно.
За да се произнесе по
жалбата съдът съобрази, че пред РС –Девня е образувано заповедно производство
по ЧГД №1375/2018г. по заявление на БАНКА ДСК ЕАД, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ИРИНА К. въз основа на
извлечение от сметка по договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2017г.
между банката и длъжника ИРИНА Д.К., за главница, договорна лихва и обезщетение
за забавено изпълнение ведно със законна лихва от подаване на заявлението на
06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Към заявлението е
приложено извлечение от счетоводните книги на банката по б.сметка №11/24553541
от 06.11.2018г. по договор за кредит от 13.07.2017г., обявен за предсрочно
изискуем. Съобразно тези твърдения, обективирани и в извлечението,
представляващо документ по чл.417, т.2 ГПК, към същото е приложен и договорът
за текущо потребление ведно с приложимите ОУ към него както и доказателства за
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Към заявлението е приложена
и покана –уведомление от банката до длъжника, чрез ЧСИ рег.№716, Варна –
Николай Георгиев, за връчване както и съпроводително писмо от ЧСИ от
29.10.2018г. до длъжника и Констативен протокол от 16.08.2018г., удостоверяващ
извършените от ЧСИ действия по връчване на съобщението.
Съдът, с оглед
правомощията си в производството по чл.278, ал.2 ГПК, констатира редовността на
заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводна сметка, на основание
чл.417, т.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, незабавно
изпълнение на издадена заповед за изпълнение се допуска само, ако представеният
документ по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния случай, видно от данните по
т. 9 и т.12 от заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – договор за кредит за
текущо потребление и извлечение от сметка на банката като се позовава на
предсрочна изискуемост на задължението, считано от 16.08.2018г. В
производството по чл.419 ГПК въззивният съд извършва идентична на заповедния
съд като не е ограничен единствено от направените с жалбата оплаквания и
събраните пред първата инстанция доказателства. Съгласно формираната трайна,
задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съдебна
практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител, извлечението по
чл.417, т.2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит,
кредитополучателя, поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока
на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и
за момента на неговата изискуемост. Представеното извлечение от сметка на
длъжника ведно с договора за банков кредит както и ОУ към договора за текущо
потребление, удостоверяват пълно задължението, неговото основание и размер.
Приложените писмо – уведомление и констативен протокол на ЧСИ Н.Георгиев,
Варна, удостоверяват и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди
подаване на заявлението по арг. от чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК.
Изискването на закона за
редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл.417, ал.1,
т.2 ГПК не изключва задължение на съда по чл.418, ал.2 ГПК да провери дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. От приложената разписка на л.18 по делото на РС се установява
изпълнението и на това изискване като длъжникът е уведомен на 14.08.2018г. по
реда на чл.47, ал.3 ГПК, за предсрочната изискуемост на вземането по договора
за кредит, преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 06.11.2018г.
Заповедният съд е
отхвърлил заявлението с мотиви, че фактическият състав на връчването чрез ЧСИ
не е завършен поради пропуск на съдебния изпълнител да извърши всички предвидени
в разпоредбата на чл.47 ГПК, към която препраща чл.43 от ЗЧСИ, прийоми при
извършване на връчването, в предвидената последователност. Основание за това е
констатацията на съда, че ЧСИ не е издирил местоработата на длъжника и не е
правил опит да извърши връчване по този ред по арг. от чл.47, ал.3 ГПК вр.чл.16
от ЗЧСИ и чл.431, ал.3 ГПК. Поради това съдът е достигнал до извод, че връчване
чрез залепяне на уведомление съгласно чл.47, ал.5 ГПК е опорочено, съответно не
е произвело действие и на длъжника не е редовно връчено изявлението на банката
за предсрочната изискуемост на дълга, което влече неоснователност на
заявлението.
Настоящият състав не
споделя тези мотиви. Действително, изборът на способ за връчване е прерогатив
на кредитора така че да обезпечи в най-голяма степен надеждност на връчването.
Същия може да връчи лично като ползва куриерски услуги, да ползва нотариус или
частен съдебен изпълнител. В случая кредиторът е връчил чрез ЧСИ. Съгласно
чл.18, ал.5 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане
на съда - съобщения и призовки по граждански дела. Същевременно, в чл.43 от
същия закон е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по
реда на чл.37 – чл.58 ГПК. По силата на посоченото препращане, за да се приеме,
че е налице редовно връчване на основание чл.47, ал.5 ГПК, следва да бъдат
предприети последователно посочените в цитираните разпоредби от ГПК процесуални
действия, разписани в ал.1 до ал.3 на чл.47 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./.
Съгласно чл.16, ал.1 ЗЧСИ както и чл.431, ал.3 ГПК, частният съдебен изпълнител
има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите
на изпълнението. Има се предвид с арг. от цит. разпоредба на чл.431 ГПК /след
изменението й с ДВ, бр.86/2017г./, информация в съдебните и административните
служби, в това число органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния
депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните
органи по ЗДвП и др. лица, които водят регистри за имущество или разполагат с
данни неговото имещуство. Разпоредбата даваща възможност да извършване на тези
справки от ЧСИ се намира в частта за започване, спиране и прекратяване на изпълнение.
Тези норми, чл.431 ГПК, чл.16 от ЗЧСИ са във логическа връзка с разпоредбата на
чл.74, ал.4 от ДОПК, която предвижда възможност в достъпа до лична и
осигурителна информация на ЧСИ, но във връзка
образуваните изпълнителни дела. В този смисъл, съдът намира, че
препращането в ЗЧСИ към разпоредбите относно връчването в ГПК, следва да се
прилагат съответно на характера на производството и разпоредбата не може да
бъде прилагана директно вкл. при връчване по възлагане на ЧСИ не от орган, а от
трето лице, какъвто е настоящия случай. Нещо повече, разпоредбата на чл.47,
ал.3 ГПК изрично визира като задължено лице съдът, поради което съдът не следва
да прилага разширително тълкуване на процесуалната норма като същата бъде
прилагана във връзка с разпоредбата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Последната
оправомощава ЧСИ да осъществява фактически действия по връчване на книжа и
съобщения във връзка с гражданскоправните отношения между страните /такива,
предхождащи наличието на изпълнително дело и исково производство/, а не да използва
правото си на достъп при образувано изпълнително дело.
При преценка на
конкретните извършени от ЧСИ Николай Георгиев действия, обективирани в
констативен протокол от 16.08.2018г., съдът намира, че същите осъществяват
приложимата процедура по връчване чрез залепяне на уведомление на посочените по
договора за кредит от самия кредитополучател адреси, вкл.постоянен и настоящ
адрес както и адрес за кореспонденция, при предвидената в чл.47, ал.1 ГПК
последователност и при спазване на изискванията на разпоредбата. Нещо повече,
отразено е търсене на кредитополучателя и на посочения в договора телефонен
номер. Извършена е справка и в НБД Население. Съдът съобразява и клаузите на
чл.15 от договора за кредит с уговорена в нея фикция относно адреса на връчване
на съобщения както и чл.13, т.5 от Общите условия към същия.
В контекста на горното,
настоящият състав на ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до
редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на уведомлението на
30.07.2018г., а изменението, въвеждащо изискване за издирване на местоработата
на ответника, подобно на задължението за назначаване на особен представител -
за допълнителна гаранция за осигуряване на справедлив съдебен процес,
независима от редовното връчване.
Независимо от горното, с
оглед правомощията си в чл.278 ГПК и съгласно ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС,
съдът съобразява и представеното с частната жалба доказателство – разпечатка от
регистър на НОИ относно регистрираните трудови договори, от които е видно, че
считано от 12.02.2018г., длъжникът е с прекратено правоотношение като липсва
отразяване на възникнало ново такова.
В заключение, съдът
намира, че изводите на първостепенния съд за наличие на предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение и конкретно обявяване предсрочната
изискуемост на задължението по договора за кредит, са неправилни. От
представените в заповедното дело писмени доказателства се установява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, основано на представения документ по
чл.417, т.2 ГПК.
С оглед основателността
на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане
на заплатените от него разноски за въззивното производство. Липсва приложен
списък по чл.80 ГПК, но от приложенията към частната жалба се установява, че
единствените сторени от жалбоподателя разноски са за платената държавна такса
за обжалването в размер на 203.82 лева, които следва да се възложат в тежест на
длъжника на основание чл.81 вр.чл.78, ал.1 ГПК. Така определените допълнително
разноски следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедния съд
следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№2678/30.11.2018г., постановено по ЧГД №1375/2018 по описа на РС - Девня, с
което е оставено без уважение искането на заявителя БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу И.Д.К. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, по заявление вх.№72754/06.11.2018г. на “Банка ДСК”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19, въз
основа на извлечение от счетоводна сметка, срещу И.Д.К. ЕГН **********,***, за сумата 19 026.32 лв., представляваща дължима
главница по Договор за кредит от 13.07.2017г., отчитан по кредитна сметка № 11/24883541., сключен между
И.Д.К. и „Банка ДСК” ЕАД ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 06.11.2018г.;
сумата 1 185.41 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2018г. до 06.11.2018г.;
сумата 49.81 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава за периода от 25.03.2018 г. до 06.11.2018г.; сумата
от 120.00 лв.- дължими такси и разноски ведно със сторените в
заповедното производство разноски в размер на 407.63 лева както и сторените в производството по частната жалба
разноски в размер на 203.82 лева,
представляващи платената държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на РС -
Девня за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: