Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22 от 05.07.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе,
четвърти състав, на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретар Диана Михайлова и с участието на прокурор Г.
Манолов, като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 184
по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба на
"Тони-Русе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 5, представлявано от С. Д. Р. - управител и с
адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Фердинанд“ № 4, ет. 4, офис 16 против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 61-ФК/30.03.2022 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
"Запечатване на търговски обект" – магазин за дрехи, находящ се в гр.
Русе, ул. "Александровска" № 62, стопанисван от "Тони-Русе"
ЕООД, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за
срок от 14 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Г.Г.,***, който поддържа жалбата и доводите, изложени в
нея. Пледира заповедта да бъде отменена. Претендира разноски по представен
списък.
Ответната страна -
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, се представлява от главен юрисконсулт Б. Г.,
която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение към минимума.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186 , ал.
4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На 28.03.2022 г. е извършена
проверка на магазин за дрехи, с административен адрес гр. Русе, ул.
„Александровска" № 62, стопанисван от "Тони-Русе" ЕООД.
Проверката е извършена в присъствието на продавач-консултант, като е подписана
Декларация от лице, работещо на трудово правоотношение.
За извършената проверка и установените
резултати, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ДОПК е
съставен Протокол № 0054959/28.03.2022 г. Установено е, че за извършена
продажба на 12.03.2022 г., заплатена през наличния в обекта ПОС терминал на
банка „Уникредит Булбанк" АД, на стойност 260 лева дружеството не е издало
фискална касова бележка от наличното въведено в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство (ФУ) с изградена дистанционна връзка с НАП. Същото
се потвърждава от изведено копие на дневен финансов отчет № 375 от фискалната
памет на ФУ за датата 12.03.2022 г. Съдът намира за необходимо да отбележи, че
от цитирания отчет, приложен по делото, се установява, че стойността на
продажбата е в размер на 206 лева, а не както е записано в протокола 260 лева.
С неотчитане на продажбата, дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (издадена от Министъра
на финансите) (Наредба
Н-18)
във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС.
В резултат на извършената
проверка, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна е постановил Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 61-ФК/30.03.2022
г., с която на "Тони-Русе" ЕООД е наложена ПАМ запечатване на обект
за срок от 14 дни за обект магазин за дрехи, разположен на адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 62. В мотивната част на заповедта са посочени съображения
относно определената продължителност на наложената ПАМ. Сочи се, че не е
издаден фискален касов бон (ФКБ) за продажба в голям размер; налице е нулев
дневен финансов отчет за датата на продажбата; дружеството има непогасени
публични държавни вземания към 30.03.2022 г. Изложени са мотиви във връзка с
нормативно установеното задължение на продавача да издава ФКБ. Определено е, че
запечатването ще се извърши в тридневен срок от влизане в сила на заповедта, в
присъствие на представител на дружеството. Дадено е указание на продавача да
отстрани своевременно стоките и същият е предупреден за правните последици, ако
не стори сам това и указание във връзка с прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Посочена е възможността за обжалване на ЗНПАМ по административен/съдебен
ред. Заповедта е връчена на пълномощник на дружеството на 19.04.2022 г.
Недоволно от така
постановената ЗНПАМ, дружеството атакува същата в настоящото съдебно
производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че
безспорно за извършената продажба на 12.03.2022 г. не е издаден фискален бон,
но нарушението е твърде незначително и маловажно, защото сумата е заплатена
чрез ПОС терминал. Според жалбоподателя, ако за подобен вид плащане се издаде
ФКБ ще е налице двойно прилагане на закона. Въвежда се оплакване, че в
оспорената ЗНПАМ липсват мотиви относно определения срок на наложената ПАМ, тъй
като липсва анализ на търговската дейност на обекта и не са ангажирани
доказателства за наличието на публични задължения на дружеството. Липсата на
мотиви обосновава според жалбоподателя съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Изложени са доводи във връзка с
разходите на собственика за поддържане на този магазин и липсата на анализ от
страна на административния орган за възможностите на жалбоподателя да
възстанови своята дейност след налагане на мярката. Счита, че липсата на мотиви
е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и препятства съдебния
контрол. Твърди, че липсват указания на органа, издал заповедта, как за срока
на налагането на ПАМ, той следва да организира дейността си. Счита заповедта за
издадена преждевременно поради неиздадено наказателно постановление във връзка
с нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Твърди, че при анализ на разпоредбите на
чл. 189 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС се установява противоконституционност
на мярката запечатване на обект в хипотезата на неиздаване на ФКБ, като в
защита на тази теза се позовава на решение на Конституционния съд и на чл. 1 от
Протокол № 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС). Сочи се още противоречие на издадената заповед с чл. 2 от ЗАНН, тъй като наложената ПАМ няма да изпълни превантивната си или
преустановителната си функция, като се цитира съдебна практика на ВАС по
административни дела, образувани през 2018 г. Иска се от съда да отмени
заповедта и да присъди в полза на жалбоподателя разноски в размер на 500 лева.
С
Определение от 27.05.2022 г. съдът е конституирал страните и е разпределил
тежестта на доказване. Дал е указание на страните, че
съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му е върху административния орган. На основание
чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Тезите, обосноваващи неправилността
и незаконосъобразността на процесната ЗНПАМ в сезиращата съда жалба, са
доразвити от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното по делото
съдебно заседание. В пледоарията се твърди, че административният орган не прави
разлика между два вида нарушение. Признава, че действително за процесната
продажба не е издаден ФКБ, но съществува индиция за извършено плащане поради
използването на ПОС терминал, поради което не може в заповедта, с която се
налага ПАМ да се правят предположения за евентуално укриване на доходи и
съответно укриване на плащане на данъчни задължения. Твърди, че в разпечатката
от ПОС терминала има достатъчно доказателства, от които се вижда на коя датата,
какво плащане е извършено, в какъв размер и съответно кой е получателя. По тази
причина достига до извод, че в
настоящият случай налагането на ПАМ не съответства на целта на закона и е
допълнително наказание освен факта, че ще се издаде наказателно постановление,
което впоследствие само по себе си може да се заплати или евентуално ще оспори.
Позовава се на факта, че към настоящия момент има достатъчно доказателства и
възможности, а също така в ревизионно производство и една проверка на НАП
винаги се концентрират абсолютно всички платежни документи, т.е. преводи от
банки, преводи от съответните куриерски фирми, преводи извършени от чужбина в
смисъл, че укриването на оборот и съответно заплащане на данъчни задължения не
би го направил търговецът по банков път, както е заплащането с въпросната
банкова транзакция. Не твърди, че в момента дружеството е в ревизионно
производство. Претендира за бланкетност и липса на конкретизация на изложените
мотиви. Прави алтернативно искане – съдът да измени срока на наложената ПАМ,
ако приеме, че същата е законосъобразна, като излага доводи във връзка с
искането си.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е обвързан от
релевираните от жалбоподателя възражения.
Предмет на оспорването е
ЗНАПМ № 61-ФК/30.03.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК
в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на
търговски обект" – магазин за дрехи, находящ се на адрес гр. Русе, ул.
"Александровска" № 62, стопанисван от "Тони-Русе " ЕООД,
като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок
от 14 дни.
Не се спори между
страните, че посочения магазин е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС.
Няма спор и относно
компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото
административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК,
Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно,
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.
Съдът намира, че
процесната ЗНПАМ е издадена в предписаната от закона форма. ЗДДС не предвижда
специална форма и съдържание на заповедите за налагане на ПАМ, поради което за
тях е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Основният спор между
страните е дали процесната заповед съдържа мотиви и относими ли са те към
продължителността на наложената мярка. Жалбоподателят твърди, че мотивите са
бланкетни, неконкретизирани и това е съществено процесуално нарушение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание защитава
обратната теза – налични са мотиви, те са достатъчно конкретни и по тази
причина ЗНПАМ е мотивирана.
Съдът приема за
неоснователни всички изложени възражения от жалбоподателя относно липсата на
мотиви и/или тяхната бланкетност. Заповедта отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК – издадена е в
писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително и тези по
т. 4 – фактически и правни основания. Фактическите основания са съставените
протоколи, неоспорени от жалбоподателя нито чрез възражение при съставянето им,
нито в хода на съдебното производство. Правилно административният орган е
възприел описаната в тях фактическа обстановка и е възпроизвел същата в
мотивната част на заповедта. Протоколите,
съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползват с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По делото не са събрани доказателства, които да
опровергават удостовереното в протоколите. Посочените са и всички останали събрани по
преписката писмени доказателства, обусловили издаването на оспорената заповед относно
установеното нарушение. В този смисъл съдът е в състояние да проведе контрол за
законосъобразност на обжалваната заповед.
При издаването на акта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Извършена е проверка; събрани са относимите доказателства; попълнена е
декларация от лице, работещо по трудово правоотношение; съставен е протокол;
дадена е възможност на управителя на дружеството да се яви пред
административния орган. Жалбоподателят е релевирал възражения (лист
2 от жалбата, абзац втори отгоре надолу),
че „...непосочването на фактическите основания за издаване на
обжалваната мярка в срок от 14 дни по отношение на конкретното дружество,
представлява съществено нарушение на административно производствените правила...“ Съдът намира за необходимо да
посочи, че липсата на фактически
основания е винаги нарушение на формата на административния акт, а не на
административнопроизводствените правила за издаването му. Изискването за
наличие на фактически основание е въведено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в
конкретния случай е изпълнено, тъй като такива се съдържат в обжалваната ЗНПАМ.
Съдът установи, че в
конкретния казус са налице и материалноправните предпоставка за налагане на
ПАМ.
Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 14 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Според ал. 1 на
последната цитирана разпоредба - всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Нормата на чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба Н-18 предвижда, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25,
ал. 3 от Наредба Н-18 е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по
ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В съставения протокол за
извършена проверка, е посочено, че при извършената на 12.03.2021 г. продажба не
е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Без значение е дали плащането по продажбата е
извършено в брой или чрез ПОС терминал. Не може да бъде споделено твърдението
на жалбоподателя, че наличието на разписка от ПОС терминала за извършено
плащане е достатъчна индиция за редовно плащане, тъй като разписката съдържала
достатъчно информация в тази насока. Съдът напълно споделя възраженията срещу
това твърдение, изложени от процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание – липсва пълна информация за търговеца като ЕИК и адрес и
местоседалище на продавача; стоката не може да бъде идентифицирана като вид и
количество; няма данни за ФКБ и други. В този смисъл твърденията на жалбоподателя
за незначителност и маловажност на нарушението следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, след като в
случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално
устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице
посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е
достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е
неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение
е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото
основание за издаването заповедта, като правилно е прието в обжалваната
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този
вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен
ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото
в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно свободата на органа не
обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до
определянето на продължителността на срока, за който тя се налага.
С
неиздаване на ФКБ за всяка една продажба, което безспорно се установява от
доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3, във връзка с
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната ЗНПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че срокът
от 14 дни за запечатване на обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен
с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ.
В оспорения акт са
изложени изключително подробни съображения относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка. При определяне продължителността на срока
на действие на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като съобразява същия с всички факти и обстоятелства за
конкретния случай. В случая са съобразени местоположението на обекта (в
централна част на гр. Русе); характера на дейността – целогодишна, а не
сезонна, като обектът представлява магазин за
дрехи; високата стойност на покупката – 206 лева. Позоваването на
икономическите разходи за поддръжката на този магазин е несъстоятелно, тъй като
те се приспадат във връзка с данъчното облагане на юридическото лице. Отделно
от това няма законодателно изискване къде точно дружеството да осъществява
своята дейност – то само е направило своя избор и понася както позитивните,
така и негативните последици в тази връзка. Затварянето на обекта затруднява не
само това дружество, а всяко такова, което не изпълнява законодателно
установените му задължения и именно това е една от целите на ПАМ – да принуди
субекта да изпълнява нормативно определено поведение. Неотносимо е искането на
жалбоподателя административният орган да направи анализ на търговската му
дейност, за да му бъде наложена ПАМ - законодателят не е предвидил подобно
задължение в тежест на контролните органи. Всички изложени оплаквания в тази
насока за закриване на обекта; за положението на работниците; за статуса на
последните в обществото на практика са напълно ирелевантни за конкретния казус.
Аналогично е положението с искането на
жалбоподателя в процесната ЗНПАМ да му бъде указано как да осъществява
дейността си в периода, в който обекта е
запечатан. Липсва каквото и да е противоречие с установения факт, че в обекта
има въведен в експлоатация ЕКАПФ и мотива на административния орган, че
наложената ПАМ е необходима за създаване на нормална организация на работа.
Именно защото ЕКАПФ не е използван по установения ред е необходимо дружеството
да организира дейността си по начин, по който при всяка хипотеза, установена в
нормативен акт, надлежно да се издава ФКБ
Действително, макар като
мотив в заповедта да е посочено, че дружеството има непогасени публични
държавни вземания, доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника.
Съдът обаче счита, че не е налице съществено нарушение, което да води до отмяна
на ЗНПАМ, тъй като останалите изложени множество мотиви са напълно достатъчни
да обосноват налагането на ПАМ запечатване на обект.
Не е нарушен и принципът
на съразмерност по чл. 6 АПК. От използвания от законодателя израз "до 30
дни" следва извод, че при определяне срока на мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС
органът действа в условията на оперативна самостоятелност, както вече бе
посочено и има право на преценка какъв срок да определи. Срокът на наложената
ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от страна на
търговеца.
Мотивите на
административния орган относно срока на ПАМ почиват на конкретни фактически
основания и съвпадат с целта на самата мярка, която е с преустановителен и превантивен
характер. В жалбата се твърди, че реализирането на тези цели не може да се
постигне. Съдът не е съгласен – преустановен е начинът, по който дружеството е реагирало
при заплащане на ПОС терминал чрез неиздаване на ФКБ. Реализирана е
превантивната функция на ПАМ - дружеството е предупредено и ще понесе
последиците от неспазването на приложимия нормативен акт в тази връзка.
Наложената принудителна административна мярка е и в съответствие с целта на
закона. Същата съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
Обжалваната ЗНПАМ не е
издадена преждевременно, както се твърди в жалбата. Производството по налагане
на ПАМ е административно по своя характер, развива се по реда на АПК и е
независимо от административнонаказателното производство, с което се налага
санкция и което се реализира по реда на ЗАНН.
Във връзка с възражението
на жалбоподателя, обосновано имплицитно с разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, според което тъй като до момента нямало наложена санкция, се преграждала
възможността му да прекрати изпълнението на заповедта, следва да се посочи
следното: Както вече беше посочено, при издаване на заповедта за налагане на
ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност като,
според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярката се налага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. Следователно, нейното налагане не е обвързано с
издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства
– административното по чл. 186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН
за определяне на наказание за извършеното административно нарушение са
независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и определяне на
наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се отнася
не към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на изпълнението
на мярката. Само по себе си налагането на мярка, предвидена в закона, при
установено нарушение, е съобразено с целите по чл. 22 от ЗАНН (в този смисъл и
константната съдебна практика на ВАС - адм. д. № 8428/2019 г.; адм. д. №
9762/2019 г.; адм. д. № 2403/2019 г. и много други). Мярката има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а оттук – и да се предотвратят и вредните
последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на
данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с
цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.
Не може да се приеме
твърдението на жалбоподателя, че при анализ на нормите на чл. 186 във връзка с
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС се достига до извод за противоконституционност на
мярката запечатване на търговския обект при неиздаване на ФКБ. Сочи се в
жалбата, че на практика дружеството се наказва два пъти за едно и също деяние,
като и при двете наказания е налице имуществена санкция, тъй като на практика
затварянето на обекта води до неполучаване на приходи. Явно е, че жалбоподателят не прави разлика между ПАМ
като мярка и имуществена санкция за извършено административно нарушение.
Позоваването на решение на Конституционния съд и на Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС за
непропорционална намеса на държавата в правото на мирно ползване на
собствеността е допустимо единствено и само при правомерно поведение на лицето,
чиято собственост се засяга и когато тази намеса не е регламентирана
законодателно. Самият жалбоподател, чрез процесуалния си представител,
многократно както в жалбата, така и в съдебно заседание прави признание, че е
налице нарушение на реда на отчитане на извършените продажби, т.е. реализирано
е неправомерно поведение и неизпълнение на изрично посочени в ЗНПАМ нормативни
актове.
Алтернативното искане на
жалбоподателя, предявено в съдебно заседание следва да бъде отхвърено - съдът
счита, че не разполага с компетенции за контрол относно срока на действие на
ПАМ – такъв е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на
оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с
оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели.
Отново трябва да се подчертае, че при определяне сока на наложената ПАМ по чл.
186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.
С оглед изложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са
допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е и практиката на ВАС-
адм. д. № 8139/2021 г., адм. д. № 12950/2020 г.; адм. д. № 13645/2020 г.; адм.
д. № 11916/2020 г.; адм. д. № 13561/2020 г.; адм. д. № 730/2021 г.; адм. д. №
458/2021 г. и други
По делото страните са направили искане за присъждане на разноски.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия
съдебен състав намира, че в полза на НАП следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
четвърти състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тони-Русе"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Христо
Ботев“ № 5, представлявано от С.Д. Р. - управител и с адрес за призоваване гр.
Русе, ул. „Фердинанд“ № 4, ет. 4, офис 16 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 61-ФК/30.03.2022 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА "Тони-Русе" ЕООД, ЕИК
********* да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: