№ 74
гр. Кюстендил, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500359 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ- „Въззивно обжалване“.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със съдебен адрес:гр.София, п.к.1606, ул.“Шандор Петьофи“№10 срещу решение
№260329/12.05.2021г. по гр.д.№1013/2021г. в частта, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от въззивника срещу Д. С. ЕМ., от *********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, в отношенията между страните, че
съществува вземане срещу длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№200/2020г. на КнРС общо за сумата над 254.31 лв. до 474.67 лева, от които сумата
над 176.85 лева до 197.50 лева, представляваща абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** за периода 26.03.2018г. до
19.05.2018г. и вземането за сумзата 199.71 лева, представляваща разликата между
стандартна и преференциална цена на устройство, както и в частта за съразмерно
отхвърлените разноски.
В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се
съдържа искане за постановяване на решение, с което първоинстанционният обжалван
съдебен акт да бъде отменен, а исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер.Като
основание за отмяна на решението, жалбоподателят изтъква следните факти: -по отношение
на отхвърлената сума от вземането за абонаментни такси и използвани услуги за горницата
над 176.85 лева до претендирания размер от 197.50 лева, за периода 26.03.2018г. до
19.06.2018г. се сочи, че посоченото вземане, включва следните вземания разбити по
пера:110.23 лева – абонаментна такса и използвани услуги за периода от 26.03.2018г. до
19.04.2018г. по фактура №**********/20.04.2018г., по която има плащане в размер на 10.33
лева респ. претендират се 99.90 лева, за сумата 66.62 лева – абонаментна такса и използвани
услуги за периода 20.04.2018г. – 19.05.2018г. по фактура №**********/20.05.2018г. и 30.98
лева – абонаментна такса за периода от 20.05.2018г. до 19.06.2018г. по фактура
1
№**********/20.06.2018г.(номерът на фактурата не се чете), като подчертава, че за периода,
който обхващат първите две фактури от 26.03.2018г. до 19.05.2018г. са фактурирани суми в
размер на 176.85 лева, размер, определен неправилно от районния съд, който не е взел
предвид плащане по първата фактура за сума 10.33 лева, при което остава дължима
неплатена сума 20.65 лева, вместо 30.98 лева.Относно третата фактура, вземането за която за
сумата 30.98 лева е отхвърлено, от съда поради това, че тази фактура не се обхваща от
възложената експертиза, е подчертано, че вземането за този период включва само
абонаментна такса, няма потребления и начислени допълнителни услуги извън пакета на
абонаментния план.С изложените обстоятелства въззивникът обяснява, причината поради
която този период не е включен в зададените от ищеца въпроси, с оглед постигнатите между
страните уговорки – според които абонаментната такса се дължи ежемесечно съгласно
договора, независимо от това дали има допълнително потребление, надхвърлящо пакета на
абонаментния план.Посочва нормата на т.23 от Общите условия на „Теленор България“
ЕАД, приети от потребителя, съгласно които месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него
абонаментен план.Обяснено е, че месечните абонаментни такси се държат по силата на
самото сключване на договор за мобилни услуги, след като потребителят е получил достъп
до мрежата на оператора.В подкрепа на тезата си сочи съдебна практика, в която е
застъпено същото становище:решение №20269513/07.12.2020г. по гр.д.№58230/2019г. на РС
– София, решене от 29.03.2021г. по в.гр.д.№15113 по описа за 2019г. на СГС и решение
№247/13.11.2020г. по в.гр.д.№513/2020г. на ОС – Перник, като са възпроизведени части от
цитираните решения.По отношение на отхвърлената претенция за дължими суми за
мобилни устройства се поддържа, че вземането за разликата между стандартната пазарна
цена на предадено устройство LENOVO Moto C 4G Gld, и преференциалната цена, на която
ответникът въззиваем е получил устройството неправилно е квалифицирано, като вземане за
неустойка, то не е такова, а относно характера му следва да се имат предвид
правопораждащите го факти.Във връзка с последното се цитира т.7 в която мобилен апарат е
посочено устройството, което въззиваемия е получил, неговата договора, съгласно
стандартна пазарна цена без абонамент -329.90 лева, и цената на която е получено, а именно
44.99 лева.Разликата в цената на която е предадено устройството и стандартната му цена,
обусловена от срока на сключения договор респ. отстъпката е обоснована именно със срока
за който е сключен договора и като израз на трайно установена практика на мобилните
оператори.В тази връзка се излага разбиране, че вземането е дължимо на отпаднало
основание и се доближава до института на неоснователното обогатяване, отколкото до
института на неустойката.При приемане, че става въпрос за неустойка, то според
жалбоподателя извода на съда, че това вземане се кумулира с неустойката по договора за
мобилни услуги е неправилен, тъй като между страните са налице два договора – договор за
мобилни услуги и договор за покупко – продажба на мобилно устройство, липсва кумулация
на неустойки, която да накърнява добрите нрави и да влече нищожност.Вземането за
неустойка по договора за мобилни услуги е уговорено в т.11 б.“а“ от договора, и нейният
размер е свързан с размера на абонаментната такса.От друга страна сумата за разликата е
уговорена в т.11 б.“б“ и е обвързана с размера на направената отстъпка в цената на
предаденото устройство.В подкрепа на становището си жалбоподателят е посочил съдебна
практика – решение №80/25.02.2021г. по гр.д.№1224/2020г. на РС –
Търговище.Жалбоподателят отправя искане за заплащане на деловодни разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответника Д. С. ЕМ. чрез особен представител Л.С..В
законоустановения срок е подаден отговор, в която се изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.Ответникът се позовава на обстоятелството,
че въпреки предоставената му възможност за представяне на доказателства чрез съдебно –
техническа експертиза, предоставянето на твърдяната услуга за периода от 20.05.2018г. до
19.06.2018г. е останало недоказано.Според ответника ищецът не е претендирал връщане на
сумата, като „значителна отстъпка от пазарната цена на устройството“, не са ангажирани
доказателства тази насока, поради което позоваването му на съдебно решение, в което съдът
е приел, че се дължи връщането на сума „за значителна отстъпка от пазарната цена на
устройството“ е необосновано.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
2
Съдът на основание чл.267, ал.1 ГПК като извърши проверка на допустимостта на
жалбите при съответно прилагане на чл. 262 , намери, че жалбата е подадена в определения
в чл.259, ал.1 ГПК срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт – жалбата е допустима.
Нови доказателства във въззивното производство страните не са посочили.Не се
твърди нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с извършения доклад по
чл.146, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Позовавайки се на обстоятелството, че след проведена процедура по чл.410 ГПК на
ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата 474.67 лева, представляваща дължима
сума по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** и договор за
предоставяне на устройство марка Lenovo Moto C4G Gld, разпределени, както следва 197.50
лева по договор за мобилни услуги, за периода 26.03.2018г. до 19.06.2018г. неплатени
абонаментни такси и използвани услуги и 77.46 лв, неустойка , в размер на три месечни
абонаментни такси начислени във фактура №**********/20.08.2018г. и 199.71 лева,
разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената цена при
предоставяне на устройството преференциална цена и начислена в същата фактура.Сочейки,
че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.41, ал.5 ГПК ищецът е поискал съдът да
постанови решение, с което да признае за установена дължимостта на сумите.Изрично е
подчертал, че останалите задължения са удостоверени в следните фактури
№**********/20.04.2018г. за периода 26.03.2018г. до 19.04.2018г., срок за плащане –
05.05.2018г., издадена за сумата 110.23 лева, представляваща неплатена абонаментна такса и
използвани услуги от която е дължима сума 99.90 лева и са платени 10.33 лв, фактура
№**********/20.05.2018г. за отчетен период 20.04.2018г. -19.05.2018г., срок за плащане
04.06.2018г. , издадена за сума 66.62 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги и 3. Фактура **********/20.06.2018г. за отчетен период 20.05.2018г. -
19.06.2018г., срок за плащане 05.07.2018г., издадена за сумата 30.98 лева, представляваща
неплатена абонаментна такса и фактура №**********/20.08.2018г. за отчетен период
20.07.2018г. -19.08.2018г., срок за плащане 04.09.2018г., издадена за сумата от 277.17 лева,
представляваща неплатена неустойка и дължима сума за мобилно устройство, както следва:
77.46 лв. неустойка, 199.71 лв.- сума за мобилно устройство.
С обжалваното решение, съдът е признал за установено, между „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление на дейността гр.София ж.к.“Младост 4“,Бизнес
парк Софя, сграда 6 и Д. С. ЕМ., че в полза на ищеца съществува вземане срещу длъжника
по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№200/2020г. КРС общо за сумата
254.31 лева, от които 176.85 лв., представляваща абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** за периода от 26.03.2018г. до
19.05.2018г. и 77.46 лева – договорна неустойка по Договор за мобилни услуги със същия
3
предпочетен номер и отхвърлен за разликата над уважения размер от 254.31 лева до пълния
предявен такъв от 474.67 лева.Е. е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски
възлизащи на 206.28 лева.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по надлежно предявен иск, чрез
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на
процесуални пречки за правото на иск в рамките на търсената с исковата молба
защита.Съдът се е произнесъл по исканията с които е сезиран и въз основа на изложените за
обосноваването им обстоятелства.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята
на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Отхвърлителното решение, съдът е мотивирал със следните съображения – не е
доказано по договора за реално предоставяне на ответинка на мобилната мрежа на
оператора за времето след 19.05.2018, недължимост на сумата 199.71 лв – разлика в цената
на закупено устройство Lenovo Moto C 4G Gld., като недължима сума, предвид
нищожността на клаузата от договора, на която се позовава ищеца, имаща за цел
обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора, припокриваща се с
уговорената и присъдена неустойка от 77.46 лева, и обективираща накърняване на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради противоречие със
забраната по чл.143, т.5 ЗЗП.Съдът е посочил, че се касае за неиндвидиуално уговорена
клаwза, която поради нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП не следва да се прилага.
С оглед в доводите в жалбата, следва да се отбележи, че сумата дължима по Договора
от 26.03.2018г. ищецът основава на цитираните по горе фактури, и ясно е отбелязал, че по
третата от тях дължима е само сума за абонаментни такса – фактура
№**********/20.06.2018г. издадена за сума 30.98 лева,в исковата молба.Тази фактура
изрично е цитирана в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена
на 04.02.2020г. издадена по чгд№200/2020г.
Истиността на твърденията на ищеца/ въззивник се доказва с оглед съдържанието на
така представената фактура ********** /20.06.2018г. издадена от „Теленор България“ ЕАД с
която е удостоверено задължение за сума 30.98 лева с ДДС.Отразеното във фактурата от
друга страна е в съответствие с предвиденото в Договор за мобилни услуги от 26.03.2018г.,
подписан от Е., като потребител, законен представител на К.З.М., с предмет абонаментен
план със стандартен месечен абонамент 30.99 лева, дата на издаване на фактура на 20-ти
всеки месец и действието на Общи условия – представените с исковата молба, съгласие с
прилагането на които в отношенията между страните е изразено в т.11 от индивидуалния
договор.
Според Общи условия на Теленор България ЕАД, за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги ( в сила от 10.09.2010г., изменени
21.09.2010г., 29.02.2012г., 04.06.2012г., 17.08.2012г., 18.10.2012г., 08.04.2013г., и на
18.06.2013г.,30.04.2016г. и 30.06.2017г., 20.09.2018г.) – чл.23 дължимите от потребителите
4
цени са цена за първоначално включване – включва разходите за осигуряване на достъп на
потребителя до мрежата и се заплаща еднократно при сключване на индивидуалния договор,
респ. при закупуване на пакет за предплатени услуги, месечен абонамент - осигурява
достъп до услугите за които е сключен индивидуален договор, включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно
избрания от потребителя абонаментен план, месечна цена за ползвани услуги – представлява
сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец –
включваща цената на всички осъществени повиквания в зависимост от продължителността
на разговора, зоната с която се разговаря, вида абонамент, избран от потребителя при
сключване на договора, всички услуги на мрежата( в това число съобщения),всички
получени и осъществени от потребителя изходящи разговори, чрез чужда GSM или UMTS,
месечна цена за ползване на допълнителни или други услуги, цена за временно спиране по
т.69.Изрично е предвидено уговаряне на отстъпки в цената.В раздел V са разписани правила
за плащане – при ползване на услуги чрез индивидуален договор, въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя, като плащането следва да бъде
извършено в срока, указан от фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на
издаването.За случаите на забава е уговорено заплащане на неустойка, в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.Посочено е, че плащането може да се извърши в
брой, по банков път, или друг начин, уговорен от Теленор.Съгласно ч.31 месечните вноски
могат да бъдат оспорени пред Теленор в 6 – месечен срок след датата на издаване на
фактурата, без да е изключена възможността сметката да бъде оспорена по съдебен ред.В
чл.19в от Общите условия пък е уговорена възможност за Теленор едностранно да прекрати
договора, при неплащане на дължими суми по договора.В чл.52 – чл.54 от Общите условия
са посочени хипотези на спиране на достъпа на потребителя до мрежата – неплащането на
дължимите суми не е посочено.
Правоотношенията между страните по повод покупка/този израз е употребен в
договора/ на мобилен апарат марка „Lenovo“ МОДЕЛ МОТО С 4G Gld са регламентирани от
същия договор.В т.7 от който е описано устройството ( с индивидуализиращи белези) ,
посочена е цена на лизинговата вещ с абонаментен план 49.99 лв., стандартна цена на
устройството – 329.90 лева, посочена е отстъпка от стандартна цена 279.91 лева.В края на
писмения документ, с друг шрифт е подчератно, че потребителят дължи неустойка, като
разлика между стандартната цена на устройството( в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа,действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му ( в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг).
Ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение, в частта относно
останалите присъдени суми – следователно към момента със сила на пресъдено нещо, в
отношенията между страните са признати следните обстоятелства, обвързаността им от
договора посочен в исковата молба, и изпълнение на задълженията на ищцовото дружество
по договора – като е осигурена възможност чрез предоставения номер или номера от
национални или международни номерационни планове, за връзка с номер или номера от
5
национални или международни номерационни планове за периода от 26.03.2018г. до
19.05.2018г.В първоинстанционното производство е представено заключение, в което е
посочено, че е налице потребление на далекосъобщителни услуги от предпочетен номер
*********** в периода 26.03.2018г. до 19.05.2018г., чрез обществената далекосъобщителна
подвижна клетъчна мрежа от „Теленор България „ ЕАД и липсва изявление, че връзката е
прекратена.При липса на данни за преустановяване на връзката и прекратяване на договора,
следва, че такава е била налична и за периода 20.05.2018г. до 19.06.2018г., което на
основание уговорка от Общите условия обосновава дължимост на цена за месечен
абонамент – чл.23 от Общите условия, в определения в издадената за целта фактура срок - а
именно сумата 30.98, съгласно фактура №**********/20.06.2018г.Доказано е както
съществуване на вземането, така и неговата изискуемост.
Възникналите между страните правоотношение във връзка с предоставеното мобилно
устройство, следва да бъда разгледани с оглед клаузите на сключения индивидуален договор
и Общите условия.Изводът на съда, че претендираната сума -199.71 лева – сума в по- малък
размер от посочената в договора , като разлика в цената на предоставеното устройство,
определена от срока на действие на договора и действителната цена не е дължима е
правилен.Възивният съд счита, че сумата не е дължима поради това, че посочената клауза е
част от типично съдържание на договорите, които сключва Теленор във връзка с
предоставяните услуги и в този смисъл не е индивидуално договорена, независимо, че
договорът е наименован – „индивидуален“.Плащането на тази сума е обусловено от
предсрочно прекратяване на договора за ползване на мобилни услуги.Ясно е, че договорът
за продажба на устройството няма как да бъде прекратен предсрочно.Тази уговорка е
неравноправна клауза в договор - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.В чл.143, ал.1 т.13 от ЗЗП се
съдържа забрана за значително завишаване цената на определена стока, без право купувачът
да се откаже от договора и разгледаната клауза съдът преценява от този аспект, имайки
предвид, че увеличениието в случая е поставено в зависимост от бъдещо несигурно
събитие.Съгласно чл.9 ЗЗД - страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.Прекратяването и изпълнението на договора могат да бъдат обвързани със сбъдване
на бъдещо несигурно събитие, но увеличение на цената, като съществен елемент от
съдържанието на договора обвързано с бъдещо несигурно събитие, не може да се приеме за
допустимо без уговорка позволяваща на купувача да се откаже от договора, като се има
предвид, че невъзможността за изпълнение може да се дължи на изпадане на потребителя в
неплатежоспособност.Ищецът претендира сумата, като цена за предоставеното мобилно
устройство, а не като дължима неустойка.Разгледана и като неустойка във връзка с договора
за продажба на мобилно устройство – тази клауза е нищожна, доколкото се кумулира със
заплащане на сумата, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси,
неустойка в размер възприет само в съдебната практика като допустим при неизпълнение
при този вид договори.
6
С оглед на изложеното, съдът ще отмени решението, в частта, в която предявеният
иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.183, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено
съществуване въз основа на договор за предоставяне на мобилни услуги, на сума 30.98 лева,
цена абонамент за периода 20.05.2018г. до 19.06.2018г. , за което е издадена фактура
№**********/20.06.2018г. е отхвърлен – доказано е съществуване на вземането и неговата
изискуемост т.е вземането подлежи на изпълнение, както това следва от съдържанието на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№200/20г.Искът следва да бъде уважен.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната основателност на жалбата, длъжникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца допълнително разноски за производството, както следва: за заповедното
производство 25.11 лева, за първоинстанционното производство 70.11 лева и за въззивното
производство – 22.84 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260329/12.05.2021г. по гр.д.№1013/2020г. в частта, в която са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Теленор България“ ЕАД ,ЕИК *********
със седалище и адрес на управление София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 и
съдебен адрес гр.София, п.к.1606, ул.“Шандор Петьофи“ №10 срещу Д. С. ЕМ., от
*********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, в отношенията между страните, че съществува вземане срещу длъжника по
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№200/2020г. на КнРС общо за
сумата над 254.31 лв. до 285.29 лв., представляваща цена абонамент по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *********** за периода 20.05.2018г. до 19.06.2018г. за която е
издадена фактура №********** /20.06.2018г. , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено в отношенията между „Теленор България“ ЕАД ,ЕИК
********* със седалище и адрес на управление София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София,
сграда 6 и съдебен адрес гр.София, п.к.1606, ул.“Шандор Петьофи“ №10 и Д. С. ЕМ., от
***********, че Е. дължи на „Теленор България“ ЕАД ,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6, сума 30.98 лева,
цена абонамент за периода 20.05.2018г. до 19.06.2018г. , по Договор за мобилни услуги от
26.03.2018г., за което е издадена фактура №**********/20.06.2018г. , част от сумата 474.67
лева, за която в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№200/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
03.02.2020г. до окончателното изплащане.
7
Потвърждава решение №260329/12.05.2021г. по гр.д.№1013/2020г. в частта, в която
са отхвърлени като неоснователни предявените от „Теленор България“ ЕАД ,ЕИК *********
със седалище и адрес на управление София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 и
съдебен адрес гр.София, п.к.1606, ул.“Шандор Петьофи“ №10 срещу Д. С. ЕМ., от
*********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, в отношенията между страните, че съществува вземане срещу длъжника по
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№200/2020г. на КнРС общо за
сумата над 285.29 лв. до 474.67 лева, представляваща претендираната разлика между
стандратната цена на предоставено устройство – индивидуализирано в договора, като
Lenovo MotoC 40 Gld и преференциална цена, заплатена при предоставяне на устройството.
ОСЪЖДА Д. С. ЕМ., от *********** да заплати на Теленор България“ ЕАД ,ЕИК
********* със седалище и адрес на управление София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София,
сграда 6 разноски за производството, както следва: за заповедното производство 25.11 лева,
за първоинстанционното производство 70.11 лева и за въззивното производство – 22.84
лева.
На основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8