РЕШЕНИЕ
№ 2809
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120101819 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, представлявано от
Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът М. А. А., ЕГН
**********, адрес: *, дължи на ищеца сумите 1277,88 лева, представляваща неплатена цена
за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 714876 за периода от 21.03.2019 г.
до 23.07.2021 г., за които задължения са съставени фактури в периода от 24.04.2019 г. до
26.07.2021 г., сумата 40,54 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 24.05.2019 г.
до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.10.2021 г. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г. по
ч. гр. д. № 6926/2021 г. по описа на БРС.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имот с адрес: *,
за който е открита партида в системата на дружеството с № 714876. Начислените за периода
от 21.03.2019 г. до 23.07.2021 г. задължения за доставена, отведена и пречистена вода не са
погасени и са издадени фактури на обща стойност 1277,88 лева. Моли се за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковете. Посочено е,
че претенцията е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства А. да е
собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на целия процесен имот.
Приложените към исковата молба доказателства не са годни да установят размера на
задълженията. Моли се съда да отхвърли исковете.
1
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 18 бр. фактури, неносещи подписа
на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 24.04.2019 г. –
26.07.2021 г., както и справка извлечение за водоснабден имот в *. В нея е посочено, че
показанията са отчетени лично от инкасатора, като само веднъж са начислени служебно
количества вода. Като титуляр на партидата е посочен М. А..
Приложена е справка от Агенция по вписванията, видно от която
водоснабденият имот е собствен на М. А..
Прието по делото е заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е посочило, че за снабдяването на потребителите с вода за
жилищната сграда е изградено едно водопроводно отклонение с монтиран общ контролен
водомер във водомерна шахта извън сградата. За самостоятелните обекти има монтирани
три броя индивидуални измервателни уреди, разположени в шахта извън сградата. За
процесния имот на ет. 2, ап. ляве заведена партида с титуляр М. А.. На 01.12.2021 г. е
прекъснато водоснабдяването на имота, като показанието в деня на прекъсването е 1662 м3.
Изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство за периода
21.03.2019 г. – 23.07.2021 г., е 804 м3. По издадени фактури от 24.04.2019 г. и 25.11.2020 г.
има извършени плащания от потребителя.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявения иск за главница, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,
провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители
са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че
Общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
2
доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по
отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани
от ищеца писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Tитуляр
на партидата на водомера е ответникът, видно от събраните доказателства, който се явява
задължено лице към дружеството, предоставящо услугата. Съгласно чл. 57, ал. 4 от Общите
условия на дружеството „в случаите когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, но имотът се ползва от едно от тях, В и К операторът открива партида и
потребителски номер на лицето, ползващо имота, съгласно писмено споразумение с
потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.“. В чл. 58, ал. 1 е предвидено, че „при
промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост
или на вещното право на ползване на имота“. В чл. 63, ал. 1 е посочено, че, „ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми
от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване“. В случая, видно от
събраните по делото писмени доказателства, А. е потребител на услугите, заплащане на
които се претендира в настоящото производство, тъй като той е единствен титуляр на
партидата и собственик на имота. Ето защо, след като не е установено по делото друг да е
бил реалният ползвател на имота в процесния период и да е декларирал писмено за това
пред ВиК оператора, то ответникът се явява единствено задължено лице.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното
количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства
– фактури, справка извлечение, съдебно-техническа експертиза, имотът е водоснабден и към
него е била доставяна вода. Вещото лице е посочило, че претенцията включва потребено
количество вода само за имота, собствен на ответника, на е. 2, ап. ляв от водоснабдения
имот, като са трите самостоятелни обекта в сградата има монтирани отделни водомери, като
този на ответника е с виртуален номер в базата данни на „ВиК“ ЕАД ********** и вписан в
карнет 667/84. Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са
извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства и
експертиза.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна
страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната
вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява
неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на
ищеца за сумите, претендирани с исковата молба, представляващи задължение по фактури,
издадени през периода 24.04.2019 г. до 26.07.2021 г.
Основателен се явява акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото
3
възлиза в размер над претендирания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 584,85 лева, в които
е включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на
76,37 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. А., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., сумата 1277,88 лева,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен №
714876 за периода от 21.03.2019 г. до 23.07.2021 г., за които задължения са съставени
фактури в периода от 24.04.2019 г. до 26.07.2021 г., сумата 40,54 лева обезщетение за забава,
начислено за периода от 24.05.2019 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 04.10.2021 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г. по ч. гр. д. № 6926/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Г.Й.Т., сумата от 661,22 лева (шестстотин шестдесет и един лева и
двадесет и две стотинки), представляваща направените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4