Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 94

                       

                                             Гр . В. 28.05.2021г.

                                        В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  ВОС    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и осми април

ПРЕЗ две хиляди  двадесет и първа ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. Г.Й.

                                                                                                            2.  Д.В.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.У.                           И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.  в.   ГР.Д. №   59         ПО ОПИСА

ЗА   2021 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „*“ЕАД-С.   против Решение №616 от 25.09.20г. по гр.д. №2447/19 на ВРС в частта,с която е отхвърлена претенцията за неустойка в размер на 568,84лв. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени в обжалваната част като им присъди разноски.Счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд за наличие на неравноправни клаузи в договора с потребителя,тъй като начислените неустойки са съобразени с договореното между страните и с постигната съдебна спогодба между жалбоподателя и Комисия за защита на потребителите.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът  по жалба Р.П.Ф. чрез адв. Л.С.-особен представител- е   подала писмен отговор,с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното: 

„*“ЕАД-С.  е подал заявление по чл.410 ГПК  за вземането си  срещу Р.П.Ф. за сума  от 2 482,01лв.-главница1283,76лв.законна лихва за забава върху сумата от 1913,17лв. за периода от 01.03.2017г. до 21.12.2018г. Образувано е ч.гр.д. №365/19 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът не е намерен на постоянен и настоящ адрес и при условията на чл.47,ал.5 ГПК заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание  чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът  „* “ЕАД-С.   - е искал от съда да признае за установено по отношение на Р.П.Ф.,че има вземане в размер на 2 482,01лв. главница ,съставляваща незаплатени месечни вноски по два абонаментни договора в размер на 1 913,17лв. и 568,84лв.-неустойка,образувана от начислен абонаментни такси  за три месеца съответно 49,98лв. и 59,97лв. по двата абонаментни договора и 458,89лв.-неустойка за отстъпка от цената на закупено мобилно устройство на изплащане. Претендира се също законна лихва за забава от 01.03.2017г. до 21.12.2018г,законна лихва от датата на подаване на заявлението-27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото  исково производство.

Пред ВРС е установено , че ответникът е сключил с ищеца процесните договори и между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи условия на договорите.Установено е също,че Р.П.Ф. е преустановила плащания на задълженията по двата договора и това не е спорно между страните по делото.

   ВРС е приел иска за доказан   за исковата сума,съставляваща незаплатени месечни вноски и за мораторната лихва и го е уважил в тази част,а е отхвърлил иска относно претендираната неустойка като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .

 Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената  въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателна по следните съображения:

В исковото производство ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на условия,произтичащи от  ,Приложение №1 от 30.01.2017г..чл.6.3.1. и Приложение №1 от 28.02.2017-чл.6.3.1 на договорите за предоставяне услуги на потребителите на „*“ЕАД-С.

В този смисъл основателно е възражението му във въззивната жалба,че неправилно ВРС е приел,че е начислена неустойка ,съставляваща сбор от всички месечни абонаментни такси до изтичане на срока на договорите.

Настоящият съдебен състав констатира същото неправилно възприемане на исковата претенция,направено от ВРС.И в заявлението по чл.410 ,и в ИМ пред ВРС ясно е посочено,че се претендира  начислените абонаментни вноски за срок от три месеца ,което е видно и от претендираните суми-съответно 49,98лв. и 59,97лв. за всеки един от договорите.

Като е възприел неправилно исковата претенция ВРс е изложил неправилни и неподкрепени от фактите мотиви,с които е приел,че са налице неравноправни клаузи относно начислената неустойка и е отхвърлил исковата претенция в тази част.

Другата сума от 458,89лв., включена в претендираната неустойка от общо 568,84лв.,съставлява неустойка за отстъпка от цената на закупено мобилно устройство на изплащане-мобилен телефон. В чл.6.3.2. от Приложението е договорено възстановяването на част от отстъпката при покупката на мобилно устройство при прекратяване на договора. Потребителят се е съгласил с тези условия като е подписал договорите и приложенията към тях и посочената клауза не може да се възприема като неравноправна по отношение на потребителя.

Развитите доводи от ВРС относно начина на прекратяване на договора също са необосновани.С неизпълнение на договорните условия за плащане на месечните вноски в определен в договора срок договорът между страните се счита за прекратен,поради което не е необходимо изрично писмено известие отправено от едната страна до другата.

Изхождайки от изложеното въззивната инстанция намира изложените от първоинстанционният съд мотиви относно обсъждане на неустойката за неправилни и необосновани,некоренспондиращи нито с исковата претенция,нито с доказателствата по делото.

В този смисъл решението в обжалваната част следва да бъде отменено и исковата претенция уважена.Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските,които следва да бъдат присъдени в пълен размер предвид уважаване на иска така,както е предявен.За настоящата инстанция също следва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбаподателя  по представен списък по чл.80 ГПК.Разноските в заповедното производство са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Решение №616 от 25.09.20г. по гр.д. №2447/19 на ВРС в частта,с която е отхвърлена претенцията за неустойка в размер на 568,84лв. и в частта на присъдените разноски,вместо което ПОСТАНОВИ:

Признава за установено по отношение на Р.П.Ф.,ЕГН ********** *** ,че дължи на „*“ЕАД,ЕИК*,със седалище и адрес на управление – гр.С. ,район И.,ул.“*“№* сумата  от 568,84лв.,съставляваща неустойка по прекратен между страните договор № М5173148 от 30.01.2017г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти.

Осъжда Р.П.Ф.,ЕГН ********** *** да заплати на „*“ЕАД,ЕИК*,със седалище и адрес на управление – гр.С. ,район И.,ул.“*“№* направени по делото разноски пред ВРС в размер на 519,50лв.,от които 94,86лв.-д. такса и 424,70лв.-възнаграждение за особен представител.

Осъжда Р.П.Ф.,ЕГН ********** *** да заплати на „*“ЕАД,ЕИК*,със седалище и адрес на управление – гр.С. ,район И.,ул.“*“№* направени по делото разноски пред ВОС в размер на 314,70лв.,от които 13,60лв.-д. такса и 301,10лв.-възнаграждение за особен представител.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.