Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82 13.04.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с
участието
на
прокурор Петко Георгиев като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 454 по описа за 2016г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на В.И. ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Дирекция „Национален парк Централен
Балкан” - гр. Габрово, за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева /с
оглед направеното частично оттегляне на исковата претенция и допуснатото
изменение на размера на иска от 20 000лв. на 3 000лв./, за претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно образуваното и
проведено срещу него административно наказателно производство, приключило с
отмяната като незаконосъобразно на Наказателно постановление № 2 от 11.01.2011г., издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово.
Ищецът твърди, че с Наказателно
постановление № 2/ 11.01.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” - гр. Габрово, му е било наложено административно
наказание – глоба в размер на 100лв., на основание чл. 81, ал.3 от Закона за
защитените територии. В.И. е обжалвал наказателното постановление по съдебен
ред, като с Решение № 361/ 15.12.2011г., постановено по АНД № 95/ 2011г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, наказателното постановление е било отменено.
Решението на Казанлъшкия районен съд е отменено с Решение № 116/ 10.04.2012г.
по КАНД № 62/ 2012г. по описа на Старозагорския административен съд, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона. При новото разглеждане на делото с Решение № 434 от
30.10.2012г. по АНД № 410/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, Наказателно
постановление № 2/ 11.01.2011г. на Директора на Дирекция „Национален парк
Централен Балкан” - гр. Габрово, отново е било отменено, като
незаконосъобразно, като това решение е оставено в сила с Решение № 19 от
01.02.2013г., постановено по КАНД № 520/ 2012г. по описа на Старозагорския
административен съд. Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразно
образуваното и проведено спрямо него административнонаказателно производство и
издаденото наказателно постановление, е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се уронване на честта, достойнството и доброто му име в обществото,
както и негативни емоции и душевни страдания. Твърди че е човек, ползващ се с
добро име в обществото и изпълняващ трудови функции като шофьор в Районна
прокуратура – Казанлък, като след незаконосъобразно повдигнатото му
административнонаказателно обвинение и вмененото му нарушение, свързано с
незаконно използване на огнестрелно оръжие, е било нарушено доверието на прекия
му ръководител в него, тъй като по повод работата си и заеманата длъжност следвало
да носи огнестрелно оръжие. Било
накърнено и доброто му име, което имал сред колегите си ловци от Ловно-рибарска
дружинка „Еделвайс“ - с. Търничене, общ. Павел баня, на която бил председател,
както и доверието в неговите организаторски, професионални и човешки качества
от страна на ръководството на Ловно-рибарско дружество „Сокол” – гр. Казанлък и
на ДЛС „Мазалат”, като в резултат на образуваното и водено срещу него
административнонаказателно производство през месец март 2013г. дори било
направено предложение да бъде сменен от длъжността „председател” на Ловно-рибарската
дружинка. Била увредена и репутацията и авторитетът му сред съграждани, съседи
и близки. Ищецът твърди че е преживял и значителни лични притеснения, негативни
емоции и емоционален дискомфорт във връзка с незаконосъобразно повдигнатото му административнонаказателно
обвинение, обжалването на наказателното постановление и продължилите дълго във
времето съдебни процеси. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 3000лв., за претърпени неимуществени
вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна
дейност.
Ответникът
– Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, чрез пълномощниците
си по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмена
защита, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не
са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност. С подробно изложени съображения обосновава, че от
събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта
на увреждането /претърпени от ищеца неимуществени вреди/, нито
причинно-следствената връзка на твърдените вреди с отмененото Наказателно
постановление № 2/ 11.01.2011г. на Директора на Дирекция „Национален парк
Централен Балкан”. Твърди, че дори и да е налице някакво претърпяно увреждане
от страна на ищеца, доколкото именно поведението на В.И. и извършеното от него
административно нарушение е било повод за издаването на наказателното
постановление, следва да се приложи разпоредбата
на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, изключваща отговорността на ответника. Направено е
искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че не са налице всички материалноправни
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна
административна дейност. Обосновава, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява както настъпването на претендираните от ищеца
неимуществени вреди, така и че същите са резултат от издаването и обжалването
на наказателното постановление. С оглед на което прави искане за отхвърляне на
исковата претенция, като недоказана и неоснователна.
Първоначално предявената от В.И.
искова претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” - гр. Габрово, за присъждане на обезщетение в размер на
3000 лева за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 2 от 11.01.2011г.,
издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр.
Габрово, е била предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 120/
2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение № 160 от 07.08.2015г.
по посоченото дело, Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е осъдена да заплати В.И. сумата от 200 лева, представляваща парично
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление № 2/ 28.03.2012г. на Директора
на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, като искът в останалата му част
до претендирания размер от 3000 лв., е отхвърлен като неоснователен
С влязло в сила Решение № 10548/
11.10.2016г. по адм. дело № 12753/ 2015г. по описа на ВАС, е обезсилено Решение
№ 160 от 07.08.2015г. по адм. дело № 120/ 2014г. по описа на Административен
съд – Стара Загора. Прието е, че е налице несъответствие между посоченото в
исковата молба и възприетото в мотивите и в диспозитива на съдебното решение
наказателно постановление, вследствие издаването на което се твърди
настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Доколкото с Решение № 160 от 07.08.2015г.
по адм. дело № 120/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора е
формирана сила на присъдено нещо по отношение на обстоятелство, което не е част
от въведения с исковата молба предмет на производството, е постановено
обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Съдът,
като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства /включително при първоначалното
разглеждане на делото/ и взе предвид доводите и становищата на страните, намира
за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление /НП/ № 2 от 11.01.2011г., издадено от Директора на Дирекция
„Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 4165 от 12.12.2010г., на В.И. е
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на
основание чл. 81, ал.3 от Закона за защитените територии, за извършено
нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.32 от Плана за
управление на Национален парк Централен Балкан. По жалба на В.И. е образувано АНД № 95/ 2011г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, приключило с Решение № 361/ 15.12.2011г., с което
наказателното постановление е било отменено, като незаконосъобразно. С Решение
№ 116/ 10.04.2012г., постановено по КАНД № 62/ 2012г. по описа на
Старозагорския административен съд, Решение
№ 361/ 15.12.2011г. на КРС е отменено, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по тълкуването и
прилагане на закона. При новото разглеждане на делото, с Решение № 434 от
30.10.2012г. по АНД № 410/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, отново е
отменено издаденото от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”
- гр. Габрово Наказателно постановление № 2 от 11.01.2011г. С решение № 19
от 01.02.2013г. по КАНД № 520/ 2012г. по описа на Административен съд - гр.
Стара Загора, решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила.
От доказателствата по делото
се установява, че по тъжба на В.И. във връзка с подаден сигнал до председателя
на ЛРД „Сокол” Казанлък, заемащата длъжността Директор на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” е призната за невинна и е оправдана по предявеното от
частния тъжител В. И. обвинение за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК
с влязла в сила присъда № 119 от 09.05.2012г., постановена по ВНЧХ дело № 1057/
2012г. по описа на Старозагорския окръжен съд, потвърдена с Решение № 350 от
11.10.2012г. по н.д. № 1170 по описа за 2012г. на ВКС /л.20 по адм. дело № 120/
2014г./. В мотивите на решението съдът е приел, че не са разпространени неистински
позорни факти и обстоятелства по отношение на В.И. и Директорът
на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” не е уронил умишлено доброто име
на И. в обществото.
От писмо изх. № 613/ 01.02.2017г. на Административния
ръководител на Районна прокуратура - Казанлък /л.28 и сл. по делото/, е видно,
че в РП – Казанлък са били образуване две прокурорски преписки за извършване на
проверки по отношение на съставен АУАН № 4165/ 12.12.2010г. и издадено от
Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” НП № 2 от 11.01.2011г.
С Постановление от 31.01.2011г. за отказ да се образува досъдебно производство
на прокурор при РП - Казанлък, е
отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.3
във вр. с ал.1 от НК срещу В.И.И. и е прекратена пр. преписка № 54/ 2011г. по
описа на РП – Казанлък, образувана по сигнал на Директора на Дирекция
„Национален парк Централен Балкан”. Втората прокурорска преписка - № 2506/
2011г. по описа на РП – Казанлък, е образувана във връзка с подадена жалба от В.И.
за осъществено деяние по чл.286, ал.1 от НК от страна на Директора на Дирекция
„Национален парк Централен Балкан”. С Постановление от 09.09.2011г. за отказ да
се образува досъдебно производство на прокурор при РП - Казанлък, е отказано да се образува досъдебно
производство и прокурорската преписка е прекратена. Постановлението на РП –
Казанлък е потвърдено с Постановление от 22.03.2012г. на Окръжна прокуратура –
Стара Загора.
При първоначалното разглеждане на делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата Христо Василев Христов, Н.С.Н., Н.К.Н. и В.С.К.. Свидетелят
Христо Христов заявява, че след узнаването, че на В.И. е съставен АУАН,
членовете на дружинката, на която той е председател, започнали да се чудят защо
толкова време продължават неговите наказания и дела. През 2014г. членовете на Ловно-рибарска дружинка „Еделвайс”
- с. Търничене, поискали да сменят В. И. като председател на дружинката по
време на годишното изборно събрание по причина продължаването на водените дела.
Свидетелят Н.Н. познава В.И., тъй като свидетелят е бил бивш ръководител на
лова, отговарящ за ловните дружинки в района.
Разбрал за случая с лова от 2010г., при който В. бил наказан. Свидетелят
извършил проверка по сигнал на Директора на Дирекция „Национален парк Централен
Балкан” и приел, че дружинката не била виновна, затова отказал на Директора
Рачевиц да ги накаже, като дори отишъл на място да провери дали наистина има
навлизане в защитената територия. Според свидетеля В. И. бил много разстроен,
искал да се отказва от председателството на ловната дружинка; тежко преживял
случая и можело да си изгуби работата. И.
споделял със свидетеля, че е наказан без да е виновен и че колегите му ловци не
го гледали много добре. След този случай В. бил споделил с него, че винаги
служители на дирекцията присъствали при лова на ловната дружинка с. Търничене.
Свидетелят Н. Н. познава от осем години В.И. от работата си като служител ОЗО „Охрана“
- Стара Загора с място на работа в Районен съд - гр. Казанлък. Понякога, като
не изпълнявал служебните си задължения като шофьор в РП - Казанлък, И. влизал в стаята на съдебната охрана. Свидетелят
заявява че В. И. по принцип бил винаги усмихнат и общителен. Ищецът бил
споделил със свидетеля, че му били писани някакви актове и назначени проверки
от районна прокуратура и от окръжна прокуратура. Тогава неговото поведение се
променило. В. И. станал унил и замислен и повтарял, че иска да свършат делата
му и проверките, които продължили 2-3 години. От негови приятели бил научил, че
искат да го сменят като председател на ловната дружинка в с. Търничене. Свидетелят
В.С.К. – длъжностното лице от Дирекция „Национален парк Централен Балкан”,
съставило Акт за установяване на административно нарушение № 4165 от
12.12.2010г., заявява, че е извършил проверката през месец декември 2010г. Бил
установил чрез GPS координати, че част от ловците от
ловната дружинка на с. Търничене са навлезли в територията на парка с ловни
оръжия. Водили спорове с ловците, които ловували там, че те се намират на територията на парка. Проверката
извършил сам и обяснил на ловците, че е забранено да носят оръжие в парка
и че са
навлезли около 600 метра в него. Видял, че те били напалили огън, чупили
клони, като ловците били закачили пушките си на едно дърво. Започнал спор с В.
и последният му бил показал служебна
карта на която пишело, че работи в районна прокуратура.
По настоящото дело са допуснати до разпит в
качеството на свидетели Н.С.Н., Н.К.Н. и В.С.К.. Свидетелят Н.Н. заявява, че 29
години е бил ръководител на Ловно – рибарско дружество – Казанлък, като
работата му е била свързана с председателите на ловно-рибарските дружинни и
оттам познава В. И. – като председател на ловно-рибарска дружинка с. Търничене.
В края на 2010г. получил писмо от тогавашния Директор на Дирекция „Национален
парк Централен Балкан” /Нела Рачевиц/, с което го уведомила за извършено
нарушение по Закона за лова и опазване на дивеча, от ловно-рибарската дружинка
с. Търничене, с искане за налагане на наказания на членовете на ЛРД. Свидетелят
изискал писмено обяснение по случая от председателя на дружинката – ищеца В. И.
и сам извършил разследване, вследствие на което установил, че няма извършено
нарушение и не следва да бъдат налагани наказания. Знае, че заради обвиненията
от страна на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” В. И. е водил дела срещу Дирекцията и е
обжалвал наказателното постановление. Свидетелят заявява, че И. му е споделял
че е много притеснен, тъй като воденото на дела било свързано със средства за
адвокат. Отделно от това имало и негативизъм от страна на членовете на
дружинката и от управителния съвет на ЛРД и по едно време И. е искал да се отказва
от председателството на ловно-рибарската дружинка, но свидетелят Н. не му
разрешил. Твърди че членовете на дружинката са били силно възмутени от
служителите на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, като и сега са
много недоволни, защото по време на лов винаги има представител на територията
на ЛРД. В началото е имало и проблем с отношението на ловците към И., защото
мислели, че не ги защитава. След случилото се И. станал по-мълчалив,
по-затворен и притеснен, не е обсъждал със свидетеля водените дела, но му е
казвал, че има много неприятности. Свидетелят Н.Н. познава В.И. от 2008г.,
откогато Н. е започнал работа в ТД „Охрана” към Министерство на правосъдието в
гр. Казанлък. Добри познати са с И. и имат колегиални отношения, като се
познават с И. от работата му като шофьор в РП – Казанлък. Свидетелят заявява,
че от 2010г. - 2011г. са започнали проблемите на И. във връзка със съставени му
АУАН, вътрешни проверки от РП – Казанлък и ОП – Стара Загора, като всичко това
продължило 3-4 години. Според свидетеля след като му съставили актовете В. бил
много унил и идвал на работа недоспал; от съпругата му и от приятели знаел, че
е вдигал кръвно и е вземал лекарства. На свидетеля не му е било известно на И.
да са му налагани санкции свързани с отнемането на оръжие или да е бил лишен от
правото да ловува, но бил чул от членове на ловно-рибарската дружинка, че по
едно време искали да го свалят като председател на дружинката заради
съставените му АУАН, тъй като се усъмнили в него. Свидетелят В.С.К., съставил Акт за
установяване на административно нарушение № 4165 от 12.12.2010г. срещу В.И.,
заявява, че първото му впечатление от И. било че парадира със служебната си
карта като служител в РП – Казанлък, като И. му казал, че всички дела, водени
срещу Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, няма да минат. Свидетелят
твърди, че при съставянето на АУАН, писал акта под голям стрес, тъй като всички
ловци, вкл. и В. И., го заплашвали с думи.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-психологична експертиза, заключението по която е прието като
доказателство по делото. Въз основа на извършено освидетелстване на ищеца В.И. –
експертна оценка в условията на амбулаторно изследване – проведено експертно
оценъчно интервю и психологическо изследване, както и въз основа на материалите
по делото, вещото лице е дало заключение, че за периода на съставяне на АУАН №
4165/ 12.12.2010г. и издаването на НП № 2 от 11.01.2011г. на Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, образуването и воденото на
административно наказателните производства във връзка с обжалването на
посоченото наказателно постановление, се установяват достатъчно данни за
настъпила промяна в поведенческия и психологичен профил на В.И., свързана с
негативни емоционални и психически преживявания. Според експерта тази промяна,
с оглед личността на В. И., отговаря на критериите за „Хронично разстройство в
адаптацията”, което е продължило около две години и е последица от
продължителните неприятни за него обстоятелства, свързани с водените
административно-наказателни производства. Посочено е, че това разстройство е
затруднило значимо нормалното му психологично, социално и професионално
функциониране. Експертът определя състоянието на В. И. като отговарящо на
критериите за настъпило хронично разстройство в адаптацията, въз основа на
установените емоционални и поведенчески симптоми – преживяване на напрежение,
тревожност, свръхнатоварване, повишена раздразнителност, избухливост,
емоционално изтощение, умора, нарушение на концентрацията и съня, при наличие
на типичните за стресовите състояния реакции на главоболие и повишено
артериално налягане. Личностните особености на освидетелствания определя като представляващи
рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на това разстройство в
адаптацията в условията на продължителен стрес, като стресогенното събитие или
продължителните неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма тежест
причинен фактор, тъй като разстройството не би възникнало без тяхното
въздействие. При изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице
заяви, че при даване на заключението е взело предвид всички производства,
водени от и срещу В.И., вкл. образуваните преписки в РП – Казанлък, като
преценката е направена въз основа на цялата съвкупност от наличните данни.
Експертът сочи и че не може да бъде разграничено какви са били негативните
изживявания от водените от и срещу лицето съдебни производства. Констатираното
състояние е резултат и от други фактори, свързани не само с процеса по
обжалване на наказателното постановление, но и проверките в РП – Казанлък и
тези в Ловно-рибарското дружество, като основното обстоятелство е било необходимостта
да се защитава сам пред съда, в продължение на около 2 години. Вещото лице
заявява, че е трудно да се прецени кое по тежест е оказало най-голямо влияние
върху психофизическото състояние на ищеца, като фактът на извършваните срещу В.
И. проверки при всички случаи се кумулирал с другите фактори, довели до това
състояние. Като основно стресогенно събитие се определя издаденото наказателно
постановление и съдебните производства във връзка с неговото обжалване.
Към материалите по
делото е приложено АНД № 95/ 2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд, ведно
с КАНД № 62/ 2012г. по описа на Старозагорския административен съд и АНД № 410/
2012г. на Казанлъшкия районен съд, ведно с КАНД № 520/ 2012г. по описа на
Административен съд - гр. Стара Загора.
По допустимостта на
иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно образувано и проведено спрямо него
административнонаказателно производство и незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление от длъжностно лице на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”
- гр. Габрово /юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл.2, ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове/ –
т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен
орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на
административна правосубектност, постановяването му при реализиране на
изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се
свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани
и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят
квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като
такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Налице
е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди,
че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди.
Ето защо съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7
от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Дирекция
„Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, е неоснователен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността
на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.
Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
образувано и проведено срещу В.И.
административнонаказателно производство и от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административно наказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/
дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая по делото е безспорно
установено, че с Наказателно постановление № 2 от 11.01.2011г., издадено от
Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, на В.И.
е било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, на
основание чл. 81, ал.3 от Закона за защитените територии, за извършено
нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с Раздел 4.0, т.32 от Плана за
управление на Национален парк Централен Балкан. Наказателното постановление е
отменено като незаконосъобразно с Решение № 434 от 30.10.2012г. по АНД № 410/
2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
потвърдено с Решение № 19 от 01.02.2013г. по КАНД № 520/ 2012г. по
описа на Административен съд - гр. Стара Загора. С постановената отмяна с
влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу В.И. наказателно
постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Дирекция „Национален парк Централен
Балкан” - гр. Габрово по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
– издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение
на административна дейност.
Но наличието на другите два от кумулативно
изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -
настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност, съдът приема за недоказано, по следните съображения:
В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в нарушено доверие на прекия ръководител на В.И.;
накърнено добро име сред колегите – ловци и загуба на доверието, което са имали
в неговите организаторски, професионални и човешки качества ръководството на
Ловно-рибарско дружество „Сокол” – гр. Казанлък и на ДЛС „Мазалат”; накърняване
на доброто име, на репутацията и на авторитета му сред съграждани, съседи и
близки и лични страдания, притеснения и значителен емоционален дискомфорт от
неоснователно, незаконосъобразно и необосновано образуваното и проведено спрямо
него административнонаказателно производство, издаденото наказателно
постановление и водените съдебни производства за установяване и доказване на
неговата невиновност.
Отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният
характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия
или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно
при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На
обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са
адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на
ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението
и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не
само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и
характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този,
който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното
основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност,
интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай в тежест на ищеца
е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
отмененото като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 2/ 11.01.2011г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен
Балкан” - гр. Габрово.
Абсолютно недоказано и като такова неоснователно е твърдението на ищеца,
че в резултат на незаконосъобразно образуваното и проведено спрямо него
административнонаказателно производство и издадено наказателно постановление и
водените съдебни производства във връзка с обжалването на НП, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено доверие на прекия ръководител на В.И.;
накърнено добро име сред колегите – ловци и загуба на доверието, което са имали
в неговите организаторски, професионални и човешки качества ръководствата на
Ловно-рибарско дружество „Сокол” – гр. Казанлък и на ДЛС „Мазалат”; накърняване
на доброто име, на репутацията и на авторитета му сред съграждани, съседи и
близки. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и
като индиция, че вследствие на съставения срещу В. И. Акт за установяване на
административно нарушение № 4165 от 12.12.2010г. и издаденото въз основа на
АУАН от Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” Наказателно
постановление № 2 от 11.01.2011г. за
налагане на административно наказание на И., е било нарушено доверието на
Административния ръководител на РП – Казанлък към В.И.. Няма данни във връзка и
по повод воденото срещу В. И. административнонаказателно производство, на
лицето, в качеството му на служител в РП – Казанлък, да са налагани
дисциплинарни санкции; да е отстраняван от работа или от изпълнение на
служебните си задължения или да са налице други обективни проявления на
„нарушено доверие” от страна на прекия му ръководител. Нещо повече – и към настоящия момент В. И.
продължава да заема по трудов договор и да изпълнява длъжността „шофьор” в РП –
Казанлък. Недоказано по делото остана и твърдяното от
ищеца накърняване на доброто име, на
репутацията и на авторитета му сред съграждани, съседи и близки, вследствие на
проведеното спрямо него административнонаказателно производство - доказателства
в посочения смисъл от страната, в чиято тежест е да докаже при условията на
пълно главно доказване както настъпването на вредите, така и
причинно-следствената им връзка с незаконосъобразната административна дейност,
не са ангажирани нито при първоначалното разглеждане на делото, нито в
настоящото съдебно производство. Свидетелските показания и то на лица, намиращи
се близки отношения с ищеца, нито установяват, нито могат да установят уронване на
авторитета, репутацията и доброто име на И. в обществото, още повече че тези показания са твърде общи и не сочат конкретни факти и обстоятелства като външно проявление и обективен
израз на твърдените негативни последици. Съдът приема за недоказани и претендираните от ищеца
като настъпили неимуществени вреди вследствие на осъщественото спрямо него
незаконосъобразно административнонаказателно преследване, изразяващи се в накърняване
на доброто име сред колегите – ловци и загуба на доверието, което са имали в
неговите организаторски, професионални и човешки качества ръководствата на
Ловно-рибарско дружество „Сокол” – Казанлък и на ДЛС „Мазалат”. От показанията
на свидетеля Н.Н., който 29 години е бил ръководител на Ловно – рибарско
дружество – гр. Казанлък, по никакъв начин не се установява в който и да е било
момент Н. да е имал съмнения относно качествата на И. като председател на
ловно-рибарска дружинка „Еделвайс” с. Търничене. Тъкмо обратно – свидетелят
доколкото е бил убеден, че няма извършено нарушение от страна на ищеца и не
следва да бъдат налагани наказания по Закона за лова и опазване на дивеча,
лично е написал писмо до прекия си началник – Председателя на ЛРД със становище,
че В. И. не е извършил нарушение. Нещо повече - когато И. е искал да се отказва
от председателството на ловно-рибарската дружинка, лично свидетелят Н. не му е разрешил,
което сочи че не само не е загубил доверието си в него, но е бил убеден и в
качествата му да бъде председател на дружинката. Показанията на свидетеля за „негативизъм” от
страна на членовете на ловно-рибарската дружинка и от управителния съвет на ЛРД
са бланкетни, като не се сочат конкретно и еднозначно нито в какво се изразява
този негативизъм, нито какви са били причините за това – от една страна се
твърди, че членовете на дружинката са били силно възмутени от служителите на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, а от друга – че проблемът с
отношението на ловците към И. се свързва с мнението им, че „не ги защитава” –
т.е липсват данни че твърдяното негативно отношение на членовете на
ловно-рибарската дружинка е породено по причина на воденото срещу И.
административнонаказателно производство. Обстоятелството, че св. Н.Н. бил чул
от членове на ловно-рибарската дружинка, че по едно време искали да го свалят
като председател на дружинката заради съставените му АУАН, тъй като „се
усъмнили” в него, не е достатъчно да се приеме за доказано, че е накърнено
доброто име на И. сред останалите ловци – и по времето на воденото срещу ищеца
административно наказателно производство, и към настоящия момент, В. И. е
председател на ловно-рибарската дружинка, като не е установено че възникналите
в членовете на дружинката „съмнения” в И. са по причина на издаденото срещу
него наказателно постановление и водените в тази връзка дела.
По отношение на останалите релевирани проявления на
твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди - лични страдания,
притеснения и значителен емоционален дискомфорт от неоснователно и
незаконосъобразно образуваното и проведено спрямо него
административнонаказателно производство, издаденото наказателно постановление и
водените съдебни производства за установяване и доказване на неговата
невиновност, съдът приема, че дори тези проявления на психоемоционалното
състояние на В. И. да са доказани въз основа на заключението на
съдебно-психологичната експертиза, не е установено по несъмнен начин тяхната
пряка и непосредствена връзка точно с отмененото като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 2/ 11.01.2011г. на Директора на Дирекция „Национален парк
Централен Балкан” - гр. Габрово. Действително
съгласно заключението на експертизата за периода на съставяне на АУАН № 4165/ 12.12.2010г. и издаването
на НП № 2 от 11.01.2011г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен
Балкан”, образуването и воденото на административнонаказателните производства
във връзка с обжалването на посоченото наказателно постановление, се
установяват данни за настъпила промяна в поведенческия и психологичен профил на
В.И., свързана с негативни емоционални и психически преживявания, като според
експерта тази промяна, с оглед личността на В. И., отговаря на критериите за
„Хронично разстройство в адаптацията”, което е продължило около две години и е
последица от продължителните неприятни за него обстоятелства, свързани с
водените административно-наказателни производства. Но от показанията на
свидетелите и от Решение № 350 от 11.10.2012г. по н.д. № 1170 по описа за
2012г. на ВКС, Постановление от 31.01.2011г. за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор при РП -
Казанлък и Постановление от 09.09.2011г. за отказ да се образува
досъдебно производство на прокурор при РП -
Казанлък, е видно, че през периода 2011г. – 2012г., освен съдебните
производства във връзка с обжалването на наказателното постановление, от и
срещу ищеца са водени и други съдебни производства и прокурорски преписки. При
изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице заяви, че при
даване на заключението е взело предвид всички производства, водени от и срещу В.И.,
вкл. образуваните преписки в РП – Казанлък, като преценката е направена въз
основа на цялата съвкупност от наличните данни. Експертът не може да разграничи
какви са били негативните изживявания от водените от и срещу лицето съдебни
производства, като констатираното състояние е резултат и от други фактори,
свързани не само с процеса по обжалване на наказателното постановление, но и с извършваните
проверки в РП – Казанлък и тези в Ловно-рибарското дружество. Сочи се, че е
трудно да се прецени кое по тежест е оказало най-голямо влияние върху
психофизическото състояние на ищеца, но фактът на извършваните срещу В. И.
проверки при всички случаи се кумулира с другите фактори, довели до това
състояние. В този смисъл дори е да се възприеме заключението на експертизата,
че основното стресогенно събитие се явява издаденото наказателно постановление
и съдебните производства във връзка с неговото обжалване, то пак не може да се
направи категоричен и несъмнен извод, че промяната на поведенческия и
психологичен профил на В.И., свързана с негативни емоционални и психически преживявания,
определена от експерта като „Хронично разстройство в адаптацията”, е последица
единствено от образуваното и проведено административнонаказателно производство,
незаконосъобразно издаденото НП и реализираната срещу него защита. Макар
незаконосъобразната дейност на администрацията да е условие за настъпване на
увреждането, то определеното от експерта състояние на В. И. не може да се
приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от
наложената административна санкция в размер на 100лв. с наказателното
постановление и неговото обжалване от лицето, което счита, че неправилно е
привлечено към административно наказателна отговорност. Съответно отмененият
като незаконосъобразен акт на администрацията не може да се приеме, че е адекватна
причина за настъпилото „Хронично разстройство в адаптацията”. Съгласно
разпоредбата на чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. При
извършената оценка на заключението на назначената, изпълнена и изслушана по
делото съдебно-психологична експертиза и при съвкупната му преценка с
останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че не следва да
възприема заключението в частта му, съгласно която установеното хронично
разстройство в адаптацията на освидетелстваното лице, е затруднило значимо
нормалното му психологично, социално и професионално функциониране. Липсват
каквито и да е било обективни данни, основани на извършено обследване извън
проведеното експертно оценъчно интервю и психологическо изследване на В.И.,
които да сочат на конкретни проявления на изменения в психологичното, социално
и професионално функциониране на ищеца, още по-малко такива, които да дават
основание за определянето на тези изменения като затрудняващи значимо
нормалното функциониране на лицето. Показанията на свидетелите Н.Н. и Н.Н.
представляват едно субективно мнение, което не е обосновано с посочване на
конкретни факти и обстоятелства от поведението на В. И., като външно проявление
и обективен израз на твърдените вътрешните изживявания. А и наказателното
постановление, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 100лв., сочено
като причина за вредите, не е с естество и характер, които биха могли да имат
за последица за ищеца сочените от него отрицателни емоционални усещания. Всичко
това обуславя извод, че определеното от експерта психоемоционално състояние на В.И.,
не може еднозначно да се приеме като такова, представляващо пряка и непосредствена
вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка със защитата срещу
незаконосъобразно административнонаказателно обвинение и наложена
административна санкция, следваща по време и място противоправния резултат –
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
На следващо място както вече беше посочено, при прилагане на принципа по
чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя естеството и характера на
страданията, които подлежат на обезщетяване /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по
гр. дело № 623/ 1981г./. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка
душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази
гл. т не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за
посочените по-горе негативни чувства на ищеца, доколкото не сочат на претърпени
болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието
„неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни
емоционални усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в
психиката, но и обективен израз в поведението, в психологическия статус и в
цялостното емоционално състояние на
лицето, сочещо на сериозно засягане на неговата личност и достойнство.
Изхождайки именно от разбирането че критерият за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая установените
външно проявление и обективен израз на твърдените вътрешни изживявания, не
дават основание за присъждане на ищеца на претендираното обезщетение по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за отрицателните емоционални усещания на напрежение, тревожност,
повишена раздразнителност, избухливост, емоционално изтощение, умора, нарушение
на концентрацията и съня, главоболие и повишено артериално налягане и др., още
повече че не е установена пряката и непосредствената им причинно-следствена
връзка с издаденото Наказателно постановление
№ 2 от 11.02.2011г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен
Балкан” - гр. Габрово.
Действително психоемоционалното състояние на
личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни
прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени
като цяло от характеристиките на личността. Но не може да се приеме, че само с
оглед на субективната убеденост на В.И. че не е извършил вмененото му
административно нарушение, вследствие на проведеното срещу него
административнонаказателно производство и издаденото наказателно постановление,
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. Видно от мотивите на Решение
№ 434 от 30.10.2012г. по АНД № 410/ 2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
с което е отменено издаденото от Директора на Дирекция „Национален парк
Централен Балкан” - гр. Габрово Наказателно постановление № 2 от 11.01.2011г., след
като е прието, че е налице съставомерно от обективна страна деяние,
постановената от съда отмяна на наказателното постановление се основава на
липсата на умишлено поведение на нарушителя при прилагането на института на
фактическата грешка по чл.14 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Този извод обаче е отречен с влязло в сила Решение
№ 19 от 01.02.2013г. по КАНД № 520/ 2012г. по описа на Административен съд
- гр. Стара Загора. Действително с посоченото съдебно решение е оставено в
сила Решение № 434 от 30.10.2012г. по АНД № 410/ 2012г. на Казанлъшкия районен
съд и постановената от съда отмяна на наказателното постановление, като е
прието, че решението е правилно като краен резултат, но по съвсем различни
мотиви – не поради липса на виновно извършено от В. И. деяние - административно
нарушение по ЗЗТ, а поради допуснато от наказващия орган формално нарушение на
изискванията по чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление и погасяването на отговорността вследствие изтичането на
абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване. С оглед приетата
с крайния съдебен акт формална /процесуална/ незаконосъобразност на
наказателното постановление, като основание за неговата отмяна, преживените от В.И.
субективни негативни емоционални усещания не могат да бъдат свързани със съдебно
признати и установени със СПН неоснователност на административно наказателното
обвинение и липса на извършено съставомерно от обективна и субективна страна
деяние, квалифицирано като административно нарушение по ЗЗТ, в какъвто смисъл
са твърденията на ищеца.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че не е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Дирекция
„Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, поради което предявеният иск
се явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника
за присъждане на направените от него разноски. В.И. следва да бъде осъден да
заплати на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово разноски в
общ размер на 1875лв., представляващи: разноски
при първоначалното разглеждане на делото /по адм. дело № 120/ 2014г. по описа
на АССЗ/ - 1130лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие № 54420 от 25.04.2014г.
и платежно нареждане от 29.04.2014г. ведно с извлечение от банкова сметка; ***
/по адм. дело № 12753/ 2015г. по описа на ВАС/, съгласно чл. 226, ал.3 от АПК –
внесена държавна такса в размер на 5лв. и 300 лв. договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и
съдействие № 009179 от 07.09.2015г. и платежно нареждане от 08.09.2015г. ведно
с извлечение от банкова сметка, ***оящото дело - 440лв. договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и
съдействие № 003869 от 09.11.2016г. и платежно нареждане от 09.11.2016г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И. ***,
срещу Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 3 000
лева за претърпени от В.И. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
образуваното и проведено срещу него административнонаказателно производство и
отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2 от 11.01.2011г., издадено от Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан” - гр. Габрово, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА
В.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и
чл.226, ал.3 от АПК, да заплати на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”,
гр. Габрово, ул. „Бодра смяна” № 3, ЕИК *********, сумата от 1 875 лева /хиляда
осемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ответника
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: