Р Е
Ш Е Н
И Е №
996
гр.Пловдив, 12.07.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя
ч.гр.д.№1371 по описа на ПОС
за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№18031/13.06.2018г. депозирана от Х.Т. К. с ЕГН-********** *** против действията на ЧСИ Атанас Атанасов, с рег.№757, с район на действие ПОС по изп.д.№00076/2018г. изразяващи се извършен опис на два поземлени имота, обективирани в протокол за опис от 17.05.2018г. Навеждат доводи за незаконосъобразност на извършените действия по следните съображения: длъжникът не е поканен да изпълни доброволно задължението си; съдебният изпълнител е насочил изпълнението към имущество, което е несеквестируемо по смисъла на чл.444 т.5 ГПК; имотите, към които е насочено изпълнението са придобити в режим на СИО със бившата му съпруга К. К., поради което същите се явяват с площ под минимално изискуемата по закон; задължението не е с произход непозволено увреждане, поради което не е налице хипотезата на чл.445 ал.2 т.1 ГПК за отпадане на несеквестируемостта.. Иска се отмяна на обжалваните действия, предвид тяхната незаконосъобразност.
Взискателят в изпълнителното производство – ответник по жалбата С.М.К. , изразява становище относно неоснователността на жалбата, поради което моли същата да се остави без уважение.
Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Атанас Атанасов на основание чл.436, ал.3 ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е депозира в срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а разгледана по същество за неоснователна.
Изпълнително дело №00076/2018г. по описа на по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, с рег.№757, с район на действие ПОС, е образувано на 20.04.2018г. по молба на взискателя С.М.К. въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника Х.Т. К. с ЕГН-********** за събиране на парично вземане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав
намира наведените от жалбоподателя доводи за неоснователни по следните
съображения:
Възражението, че длъжникът не е поканен да изпълни доброволно
задължението си, се
явява изцяло неоснователно, доколкото на л.24 от изпълнителното дело е налице
Покана за доброволно изпълнение до същия, с отбелязване, че длъжникът се е
запознал със съдържанието на поканата, но е отказал да я получи.Поканата е
надлежно оформена при условията на отказ на страната да я получи, поради което
съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата и длъжникът е поканен за изпълни доброволно задължението
си.
Касаещо оплакването, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението към имущество, което е несеквестируемо по смисъла на чл.44 т.5 ГПК: За да се ползва от разпоредбата на цитираната норма за несеквестируемост на земеделски имоти, длъжникът следва да докаже, че е земеделски стопанин, в каквато насока доказателства по делото липсват. От друга страна, изпълнението не е насочено върху земеделски имоти под законоустановения в чл.444 т.5 ГПК размер, доколкото не се налице данни имотите, към които е насочено изпълнението да са в режим на СИО с бившата съпруга на жалбоподателя – К. К.а. Нещо повече, в представеното с жалбата Решение №2126 постановено по гр.д.№6364/2016 на ПРС, влязло в законна сила на 21.06.2016г., с което е прекратен бракът между жалбоподателя и К. К., е отбелязано, че страните по време на брака не са придобивали каквито и да е било други недвижими имоти освен семейното жилище, което обстоятелство обосновава извода, че недвижимите имоти към които е насочено изпълнението не са в режим на СИО.
Отделно от изложеното следва да бъде отбелязано, че дори длъжникът да беше земеделски стопанин и да се касаеше за несеквестируеми вещи, то доколкото задължението е за вреди от непозволено увреждане, то са налице условията за отпадане на несеквестируемостта, предвид на това, че от забраната на чл.444 т.5 ГПК, съгласно чл.445 ал.2 т.1 ГПК не могат да се ползват длъжници по задължения за вреди от непозволено увреждане.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати от ЧСИ посочените от жалбоподателя нарушения, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№18031/13.06.2018г. депозирана от Х.Т. К. с ЕГН-********** *** против действията на ЧСИ Атанас Атанасов, с рег.№757, с район на действие ПОС по изп.д.№00076/2018г. изразяващи се извършен опис на два поземлени имота, обективирани в протокол за опис от 17.05.2018г .
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: